Решение по дело №4289/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер                                        20.07.2021 г.                       град Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                         ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 7 юли                                                           2021 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 

Секретар: Анастасия Балабанова

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА

гр.дело № 4289 по описа за 2020 година.

 

 Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. чл. 280 и сл. от ЗЗД.

Ищецът „БОЯНА-ТЕКС" ООД твърди в исковата си молба, че с  ответника „ПСК ВИАСТРОЙ" ЕООД е постигнато съгласие ищеца да изработи за нуждите на търговската дейност на ответника следните разработки, технически предложения:

Изготвяне на техническо предложение за участие на дружеството в обществена поръчка с предмет: „Изграждане на улица „проф. Иван Венедиков“ от 171 до 180, местност Буджака, Община Созопол“ с Възложител община Созопол;

Изготвяне на техническо предложение за участие на дружеството в обществена поръчка с предмет: Изпълнение на строително - монтажни работи по проект: „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа на територията на Община Харманли" по четири обособени позиции с Възложител община Харманли.

За изготвянето на посочените разработки страните са договорили съответното заплащане, както следва: За изготвяне на техническо предложение за участие на дружеството в обществена поръчка с предмет: Изграждане на улица „проф. Иван Венедиков“ от о.т. 171 до 180, местност Буджака, Община Созопол" с Възложител община Созопол - 4500 лв.; За изготвяне на техническо предложение за участие на дружеството в обществена поръчка с предмет: Изпълнение на строително - монтажни работи по проект: „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа на територията на Община Харманли" по четири обособени позиции с Възложител община Харманли - 4000 лв.

И двете изработки били изработени по отправените задания от страна на Възложителя в настоящият случай ответник. Изработеното било прието от възложителя, без забележки, използвано било от него впоследствие при участието на дружеството в обществени поръчки.

След приемане на изработката възложителя ответник в настоящият случай бил заплатил част от изработеното в размер на 1000 лв. по фактура № ********** от 22.05.2018г.

С оглед факта, че „ПСК ВИАСТРОЙ“ ЕООД не е изпълнил задължението си да заплати дължимото съгласно договореното, със заявление по реда на чл.410 ГПК от страна на „БОЯНА-ТЕКС" ООД е претендирало заплащане на задължения на ответника от приети изработки за следните фактури: фактура №**********/ 22.05.2018г. и №**********/01.06.2018г. Посочените фактури били за следните стойности: Фактура №**********/22.05.2018г. за сумата от 3500.00 лв., частично от цялата сума по фактурата в размер на 4500 лв., (1000 лева от дължимата сума са платени на 27.06.2018г.); Фактура №**********/01.06.2018г. за сумата от 4000.00 лв.,

Реалността на извършените услуги и дължимостта на заплащането им се потвърждавало и от действията на „ПСК ВИАСТРОЙ" ЕООД по изплащането на дължимите се суми по някои от фактурите.

По посочените фактури от страна на „ПСК ВИАСТРОЙ" ЕООД до момента не било извършено разплащане с изключение на 1000 лева платени на 27.06.2018г. по фактура №**********/22.05.2018г. С разпоредбите на действащото право за забавата в плащането ответникът дължал лихва за забава в размер на законната такава, както следва:

Лихва по фактура №**********/22.05.2018г. в размер общо на 202.51 лв., формирана както следва: 45.00 лв. за период от 23.05.2018г. до 27.06.2018г. върху сумата от 4500.00 лв., 157.51 лв. за период от 28.06.2018г. до 05.12.2018г. върху сумата от 3500.00 лв.

Лихва по фактура №**********/01.06.2018г. в размер на 207.79 лв., за период от 02.06.2018г. до 05.12.2018г. върху сумата от 4000.00 лв.

Общо претендирани лихви в размер на 410.30 лв.

Предвид гореизложеното, както и факта, че от страна на „ПСК ВИАСТРОЙ" ЕООД са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 3505 от 06.12.2018г. по ч.гр.д. №36172/2018г. Районен съд Стара Загора - VIII състав, обосновавало правния интерес за предявяване на настоящият иск.

Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника „ПСК ВИАСТРОЙ" ЕООД, че дължи и следва да заплати на „БОЯНА-ТЕКС" ООД сумата от общо 7 910.30 лв. /седем хиляди деветстотин и десет лева и 30 стотинки/ лева представляваща, както следва:

         7 500.00 лв. главница по неизплатени задължения за следните фактури: частично по фактура № ********** от 22.05.2018г. за сумата от 3500 лв., фактура № ********** от 01.06.2018г. за сумата от 4000 лв.,

         410.30 лв. дължима лихва за забава по посочените фактури формирана по следният начин: Лихва по фактура №**********/22.05.2018г. в размер общо на 202.51 лв., формирана както следва: 45.00 лв. за период от 23,05.2018г. до 27.06.2018г. върху сумата от 4500.00 лв., 157.51 лв. за период от 28.06.2018г. до 05.12.2018г. върху сумата от 3500.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 7500.00 лв., считано от 05.12.2018г. дата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, както и да заплати направените по настоящото дело разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. При повторното разглеждане на делото също не е подал отговор, но чрез процесуалния си представител взема становище, че е налице неформален договор между страните. Платили са авансово 1000 лв., като останалите пари не са платени , тъй като не били дължими. Не вземат становище по същество на спора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

      С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

При предявен иск по чл.415 ГПК във вр. с чл. 422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая, ищецът твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните вземания факт е сключен неформален договор за поръчка.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Фактура № ********** от 22.05.2018г., Фактура № ********** от 01.06.2018г. и извлечение от банкова сметка *** № ********** от 22.05.2018г.

 Договорът за поръчка, съобразно разпоредбите на  чл. 280-292 от ЗЗД, е двустранен, безвъзмезден, консенсуален, неформален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на довереника е да извърши възложените му правни действия с грижата на добър стопанин, съгласно дадените му нареждания /чл. 281 и 282 от ЗЗД/. Следващото основно задължение на довереника е да предаде на доверителя си всичко, което е получил във връзка с мандата.

По отношения на доверителя законът е вменил следните задължения: да авансира довереника, да заплати разноските, които довереникът е направил в изпълнение на поръчката, заедно с лихвите върху тях от деня на изразходването им, да плати вредите, които довереникът е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката, да плати на довереника уговореното възнаграждение, както и да поеме задълженията, които довереникът е поел към трети лица в изпълнение на мандата.

В предметния обхват на договора за поръчка попадат всички действия, всяка дейност, която се извършва в чужд интерес - довереникът извършва действия, които обслужват насрещната страна.

Неизпълнението на задълженията на страните по договора за поръчка съставлява основание за ангажиране на договорната им отговорност и за предявяване на искове пред съда за реализирането й. Такива са исковете за реално изпълнение на договора, в това число иск на довереника за заплащане на възнаграждение за приетата работа, ако е уговорено, както и спорове за обезщетения. В съдебната практика е прието още, че договорът за поръчка е неформален и може да бъде сключен устно, с конклудентни действия. В настоящия случай липсва писмен договор, а съдържанието на посочения в исковата молба се оспорва от ответника.

Исковата претенция се основава на твърденията на ищеца за сключен между страните договор за поръчка, по силата на който ответникът е възложил на ищеца изготвяне на техническо предложение за участие на дружеството в обществена поръчка е предмет: Изграждане на улица „Проф. Иван Венедиков“ от о.т. 171 до 180, местност Буджака, Община Созопол“ с Възложител община Созопол - 4500 лв. и  изготвяне на техническо предложение за участие на дружеството в обществена поръчка е предмет: Изпълнение на строително - монтажни работи по проект: „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа на територията на Община Харманли’' по четири обособени позиции с Възложител община Харманли - 4000 лв. Не се установиха по делото какви са били основните параметри на този договор – неговият конкретен предмет, обема на правата и задължения на страните, срокът на договора, уговорено ли е право на възнаграждение на довереника, случаите на прекратяване и разваляне на договора и др. съществени уговорки между довереник и доверител.

По делото са представени две фактури, които не носят  подпис на получателя, но и такова  възражение в този смисъл не бе направено. По правилата на чл. 301 от ТЗ съдът приема, че този безспорен факт е без правно значение. Няма данни за противопоставяне от страна на търговеца, поради което следва да се приеме, че той е потвърдил действията на лицето, подписало без представителна власт фактурата съгласно чл. 301 ГПК. Действително,  фактурата не може да се приеме като доказателство за възникнало правоотношение по договор за  изготвяне на техническо предложение за участие на дружеството в обществена поръчка е предмет: Изграждане на улица „проф. Иван Венедиков“ от о.т. 171 до 180, местност Буджака, Община Созопол“ с Възложител община Созопол и за изготвяне на техническо предложение за участие на дружеството в обществена поръчка с предмет: Изпълнение на строително - монтажни работи по проект: „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа на територията на Община Харманли’' по четири обособени позиции с Възложител община Харманли, между страните с параметрите, сочени в исковата молба, като във фактурите фигурират описание на услугите по вид и стойност. Нещо повече, фактурата, сама по себе си, не е основание за плащане. Такова е извършването, съответно приемането и предаването на договорените дейности, респ. доставки, а фактурата само удостоверява този факт. Тя не установява дали дейностите и стоките, евентуално поръчани от ответното дружество, съответстват на реално поръчаното и извършеното, а доказателства, че ищецът не е изработил отправените задания от страна на Възложителя- ответник не бяха ангажирани. Съдът приема, че изработеното е прието от възложителя, без забележки, използвано е от него впоследствие при участието на дружеството в посочените обществени поръчки.

Съдът приема, че по силата на посочения договор ищецът е предоставил на ответника услуги подробно описани в исковата молба, а именно: Изготвяне на техническо предложение за участие на дружеството в обществена поръчка с предмет: Изграждане на улица „Проф. Иван Венедиков“ от о.т. 171 до 180, местност Буджака. Община Созопол  и изготвяне на техническо предложение за участие на дружеството в обществена поръчка с предмет: Изпълнение на строително - монтажни работи по проект: „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа на територията на Община Харманли" по четири обособени позиции. Не се спори, че за посочените услуги е договорено и съответното възнаграждение. Не се спори също, че  възложителят- ответник в настоящия случай е заплатил част от изработеното в размер на 1000 лв. по фактура № ********** от 22.05.2018г.

В с.з. от 10.02.2021 г. ответникът признава, че действително между страните е постигнато съгласие и са сключили два неформални договора за изработка, чийто предмет е бил изготвяне на технически предложения за участие в обществени поръчки на Община Созопол и Община Харманли. Уговорката между страните била, че заплащането на цената по тези два договора ще се извърши единствено и само в случай на решение по чл. 108 от ЗОП, съответно за класиране на кандидата или на неговият избор като изпълнител на обществената поръчка. Страните изрично са се съгласили, че в случай на отстраняване на кандидата по реда на чл. 107 от ЗОП няма да се дължи плащане за изготвяне на съответните техническите предложения. Въпреки дадената възможност на ответното дружество, същото не представи доказателства в тази насока. Ето защо, съдът приема, че процесуалният представител на ответника признава за възложената услуга, нейното приемане и факта, че не е направено възражение по приетите разработки. Налице е  извършено възлагане на поръчка, изработено е поръчаното, прието е изработеното без забележки, поръчващият (ответник) е използвал резултата от поръчката, заплатил е част от договореното /1000 лв. авансово/.

В производството по установяване съществуването на вземането си, кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, дължимостта на заявените за заплащане суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Сключеният между страните договор по естеството си представлява договор за поръчка, с който съобразно разпоредбата на  чл. 280 ЗЗД довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия в случая по изготвяне на технически предложения за участие в обществени поръчки на Община Созопол и Община Харманли.

Възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че по двете обществени поръки кандидатът в лицето на ответника е отстранен от участие с решение на възложителя, не се подкрепи от надлежни доказателства.  Видно от представения от ищеца договор за обществена поръчка от 21.06.2018 г. между Община Созопол и ПСК „Виастрой“ ЕООД е налице възлагане за извършване на СМР на обект: „Изграждане на улица „Проф.Иван Венедиков“, от о.т. 171 до 180, местност „Буджака“, община Созопол“. Възражението на ответника, че е имало уговорка между страните да се заплати уговореното възнаграждение единствено при спечелване на обществената поръчка и тъй като обществените поръчки не са спечелени от страна на ответника не следва да се изплати възнаграждение, остана недоказано, въпреки дадената му  възможност да ангажира доказателства. Видно от данните по делото по обществената поръчка с предмет: „Изграждане на улица „Проф. Иван Венедиков“ от о.т. 171 до 180, местност „Буджака“, Община Созопол“ с Възложител община Созопол“ ответникът е сключил договор за изпълнение. По другата обществена поръчка ответникът не е класиран на първо място, но е подал е жалба № ВХР-2483-12.11.2018 г., като КЗК е отказала да образува производство.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи заплащане на договореното за цялата поръчка.

По делото са представени две фактури, съответно, фактура №**********/22.05.2018г. за сумата от 3500.00 лв., частично от цялата сума по фактурата в размер на 4500 лв. (1000 лева от дължимата сума са платени на 27.06.2018г.) и фактура №**********/01.06.2018г. за сумата от 4000.00 лв., като ответникът не оспори съдържанието на посочените фактури.

             Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр.  чл. 422 от ГПК във вр. чл. 280 и сл. от ЗЗД за  основателен и доказан до размера претендиран от ищеца, а именно да се признае за установено, че ответникът  дължи на „БОЯНА-ТЕКС“ ООД сумата от 7 910.30 лв.,  представляваща, както следва 7 500.00 лв. главница по неизплатени задължения за следните фактури: частично по фактура № ********** от 22.05.2018г. за сумата от 3500 лв., фактура № ********** от 01.06.2018г. за сумата от 4000 лв., 410.30 лв. дължима лихва за забава по посочените фактури формирана по следният начин: Лихва по фактура №**********/22.05.2018г. в размер общо на 202.51 лв., формирана както следва: 45.00 лв. за период от 23.05.2018г. до 27.06.2018г. върху сумата от 4500.00 лв., 157.51 лв. за период от 28.06.2018г. до 05.12.2018г. върху сумата от 3500.00 лв., лихва по фактура №**********/01.06.2018г. в размер на 207.79 за периода от 02.06.2018г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 7500.00 лв., считано от 05.12.2018г. дата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното й изплащане за която сума е издадена заповед за изпълнение от 6.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6172/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 726 лева и 158, 21 лева за платена държавна такса, както и 158, 21 лева държавна такса и 506 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ПСК ВИАСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, че дължи на „БОЯНА-ТЕКС" ООД с ЕИК ********* сумата от общо 7 910.30 лв. /седем хиляди деветстотин и десет лева и 30 стотинки/ лева представляваща, както следва

-        7 500 лв. главница по неизплатени задължения за следните фактури: частично по фактура № ********** от 22.05.2018г. за сумата от 3500 лв., фактура № ********** от 01.06.2018г. за сумата от 4000 лв.,

-        410.30 лв. дължима лихва за забава по посочените фактури формирана по следният начин: Лихва по фактура №**********/22.05.2018г. в размер общо на 202.51 лв., формирана както следва: 45.00 лв. за период от 23.05.2018г. до 27.06.2018г. върху сумата от 4500.00 лв., 157.51 лв. за период от 28.06.2018г. до 05.12.2018г. върху сумата от 3500.00 лв., лихва по фактура № **********/01.06.2018 г. в размер на 207, 79 лева за периода от 02.06.2018 г. до 05.12.2018 г. ведно със законната лихва върху сумата от 7500.00 лв., считано от 05.12.2018г. дата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3505 /06.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6172/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

 

ОСЪЖДА „ПСК ВИАСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш да заплати на „БОЯНА-ТЕКС" ООД с ЕИК ********* разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 726 лева и 158, 21 лева за платена държавна такса, които разноски са сторени в исковото производство, както и 158, 21 лева държавна такса и 506 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на съобщението до страните, че е изготвено  пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: