№ 59
гр. В., 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на дванадесети март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АМП
при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА
като разгледа докладваното от АМП Гражданско дело № 20231300100213 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на Л. Г. Е., ЕГН: **********, чрез
адв.-пълномощник П. К. от АК-С. със съдебен адрес: гр. К., ул. “С***, срещу МБАЛ „С.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., п.к. 3700, ул. „Ц***, с
която е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и с цена
на иска 26 000 лева , предявен като частичен от 50 000 лева, причинени неимуществени
вреди-болки страдания и психически стрес в резултат на увреждане от 31.01.2023, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането -31.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.
С определение от 12.03.2024г., постановено в открито съдебно заседание, по
настоящото гр.д.№213/2023г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в
размера на предявения частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД ,
който се счита предявен за сумата от 50 000 лева частично предявен от 80 000 лева.
В исковата молба ищцата твърди, че на 31.01.2023 г., около 06:35 ч., постъпила в
родилно отделение на МБАЛ "С." АД - гр. В., за родоразрешение в нормално предродилно
здравословно състояние и добър гинекологичен здравен статус. При постъпването имала
маточни контракции на 5 мин. по 50 сек., с налични детски движения и разширение - 3-4 см.
След извършен медицински прегледи и назначени клинични и микробиологични
изследвания било установено наличието на един жив плод с главично предлежание.
Сочи, че същият ден било взето решение за извършване на мануално асистиране на
раждането, като инстР.тално бил пукнат околоплодния мехур и е извършено раждане на
здраво дете от мъжки пол - А. АЙ. Поставили окончателна диагноза: Бременност в мл. X с
контракции, СПОМ. Спонтанно раждане при тилно предлежание. От болничното заведение
била изписана заедно с бебето на 03.02.2023 г. с дадена препоръка да спазва хранително-
диетичен режим.
Посочва, че за болничния престой е издадена Епикриза към ИЗ № 869/ 2023 г. В
епикризата е отбелязан постоперативен статус: добро общо състояние. афебрилна, лохии -
умерени, матка - контрахирана, гърди – спокойни, като твърди, че така отразеният статус
„здрава“ бил неверен. Твърди, че през периода около две седмици след изписването от
1
болницата изпитвала силни болки и дискомфорт в областта на долната част на корема, на
влагалището и на бедрата. Поради засилване на болките потърсила медицинска помощ.
Твърди, че на 15.02.2023 г. посетила лекар специалист - акушер-гинеколог. При
прегледа било установено наличие на кървениста течност и зацапване на влагалището, като
от него били извадени две марли, след което е извършена щателна дезинфекиия с Браунол.
Назначени били кръвни изследвания и взет вагинален секрет за микробиологично
изследване, като са изолирани микроорганизми – ентерококи, в резултат на което е
приложена терапия с Азитрок и Пробиен.
Излага, че по препоръка на лекуващият лекар на 18.02.2023 г. направила нови
изследвания - пълна кръвна картина /ПКК/. Резултатите показали високи нива на С-
реактивния протеин, имала остро възпаление.
Твърди, че вследствие неправилно проведеното от страна на медицинския екип
естествено раждане, получила увреждания - животозастрашаваща инфекция от забравени
две марли във влагалището. В резултат на инфекция в областта на влагалището настъпило и
утежнение на физическата симптоматика, като за дълъг период от време била в
невъзможност за самостоятелна походка и полагане на грижи на новороденото си дете.
Полученото увреждане довело и до значително влошаване на начина на живот - постоянни
болки ниско долу в корема, невъзможност да се грижи сама за себе си, както и да полага
грижи за новороденото дете. Тежкото възпаление и приема на антибиотици, са
възпрепятствали възможността да кърми новороденото бебе, в резултат на което детето
преминало на изкуствено хранене.
Посочва, че към датата на извършеното раждане в „МБАЛ "С." АД била на 26
години - физически здрава и пълноценна съпруга, напълно самостоятелен и щастлив човек.
В резултат на неблагоприятните преживявания от раждането и увреждането претърпяла
емоционален и психологически стрес.
Излага, че около месец след раждането не можела да става и да се обслужва сама,
изпаднала в шок, плачела, психически била много зле, не можела да се грижи за
новороденото дете. Изпитвала притеснения, че била в тежест на нейните близки роднини,
които следвали да полагат грижи и за невръстното бебе. Преди настъпването увреждането
имала планове за още деца, но към настоящият момент се страхувала от лекари, болници и
се тревожи, че при евентуално ново раждане - преживяното може отново да се повтори.
Определя преживяната психологическа травма, като тежка, тъй като се опасявала от фатален
изход за себе си, че ще остави новороденото си дете - сираче.
Посочва, че търпените неимуществени вреди са последица от противоправното и
виновно поведение на медицинския екип в ответното лечебно заведение, извършил
неправилно интервенцията.
Поддържа, че полученото възпаление не било отшумяло, като продължава лечебния и
възстановителен процес, което променило начина ѝ живот.
Счита, че справедливо обезщетение е сума в размер на 50 000 лв.
Иска се от Съда да осъди ответника МБАЛ „С.“ АД, ЕИК: *********, да заплати
сумата от 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лева/, частичен иск от сумата от 50 000 лева
/петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - търпените
болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането - 31.01.2023 г. до окончателното плащане. Претендира се присъждане
на разноски и А.ско възнаграждение за производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представя доказателства.Прави доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК от ответника МБАЛ „С.” АД – В., чрез
адв.-пълномощник К.Г., е постъпил отговор на ИМ, с който по същество оспорва
2
предявените искове за неимуществени вреди по основание и размер.
Счита, че исковата молба е нередовна, на основание чл.127, ал.1, т.3 от ГПК,
доколкото в същата не било посочено правно основание и цена на иска.
Счита, че исковата молба е недопустима, поради липса на пасивна легитимация на
лечебното заведение.
Оспорва твърдението на ищцата установените от Д. В. Н. две марли във влагалището
на ищцата, при осъществен преглед на 15.02.2023г., да са забравени при раждане на ищцата
на 31.01.2023г. от медицинския екип на здравното заведение.
Оспорва всички факти и обстоятелства наведени в исковата молба.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между намерените марли във
влагалището на ищцата и престоя ѝ в болничното заведение по повод раждането.
Твърди, че от приложените към ИМ Епикризи на ищцата и новороденото се
установявало, че към 03.02.2023г.- датата на изписване на майката и бебето, здравословното
им състояние е било нормално, стабилно, без оплаквания от тяхна страна.
Поддържа, че е невъзможно чуждо тяло да престои две седмици във влагалището, тъй
като би се установило още в първите два, три дни.
Излага, че в представения амбулаторен лист от Д. В. Н. действително било посочено,
че във влагалището на ищцата са открити две марли, но не бил посочен техният произход,
както и че същите са забравени по време на раждането на ищцата в МБАЛ „С.” АД. В тази
връзка посочва, че самата ищца би могла да постави марлите във влагалището си за спиране
на кръвотечение, или изливане на други течности.
Сочи, че след изписване от лечебното заведение, пациента има право на два
контролни прегледа, в рамките на един календарен месец, което било отразено и в
епикризата на ищцата. Ищцата не се е възползвала и не е посетила МБАЛ „С.” АД за
извършване на контролен преглед в рамките на този месец.
Излага, че поведението на ищцата будило недоумение, доколкото ако е имала
твърдения „дискомфорт” същата е следвало да посети лечебното заведение- МБАЛ „С.” АД,
доколкото е имала право на два прегледа, а не някъде другаде и то след две седмици след
изписване.
Твърди, че не били налице визираните в чл. 49 ЗЗД във вр. чл.45 ЗЗД предпоставки за
ангажиране отговорността на болничното заведение.
По делото няма доказателства, че има причинена вреда от страна на лекар в МБАЛ
„С.” АД - В., в резултат на чийто действия да е настъпила увреда на родилката - ищца, както
и не е налице причинно следствена връзка между лечението на ищцата в МБАЛ „С.” АД - В.
и намерените във влагалището и марли две седмици по-късно.
Прави искане, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, по делото да бъде конституирано
като трето лице - помагач ЗК „ ЛИ” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.С. 1700, Община С*****
Иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Иска присъждане на направените разноски по производството. Представя доказателства и
прави доказателствени искания.
Исканията на ответната страна за привличане на трети-лица –помагачи на страната на
ответника са уважени.
С определение №393 от 20.07.2023г., постановено по настоящото гр.д.№213/2023г.,
съдът е конституирал ЗК“ЛИ“АД с ЕИК *********, като трето лице-помагач на страната на
ответника - МБАЛ „С.” АД – В..
3
По делото е постъпило становище ЗК“ЛИ“АД с ЕИК ********* и седалище: гр.С.
1700, Община С***** В него се оспорват предявените срещу МБАЛ "С. " АД - гр. В. искове
изцяло - както по основание, така и по размер.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :
По делото между страните не е спорно, че на 31.01.2023г. ищцата родила в ответното
здравно заведение едно дете от мъжки пол-А. АЙ, детето е изписано на 03.02.2023г. със
здравен статус – здраво, което се потвърждава и от приложената по делото епикриза ,
издадена от ответника на детето А. Й. /л.7/.
От приложената Епикриза на Л. Г. Е., издадена от АГО-Родилно при ответното
здравно заведение се установява, че същата е постъпила на 31.01.2023г. и е изписана на
03.02.2023г. Видно от вписаната диагноза и ход на заболяването: при същата е извършено
мануално асистиране при раждане, като е посочено „спонтанно раждане при тилно
предлежание“. Родила един доносен плод от мъжки пол. Отразено е – Афебрилно
протичане, нормална маточна инволуция.
Относно здравния статус на ищцата при изписването на 03.02.2023г. от епикризата се
установява, че същата е изписана здрава, видно от посочения постоперативен статус след
раждането същата е била в добро общо състояние, афебрилна, лохии умерени, матка
контрахирана, гърди спокойни. Назначени два контролни прегледа на 09.02.2023г. и на
14.02.2023г.
Видно от амбулаторен лист №230468043598/15.02.2023г., издаден на ищцата от на Д.
В. Н. се установява, че на 15.02.2023г. ищцата е била прегледна от Д. Н., който е посочил
обективното състояние на ищцата, а именно: влагалище- с кървениста течност, ПВКУ
зацапана със същата кървениста течност. Матка – контрахирана според срока на раждане.
Аднекси норма. Извадени 2 марли от влагалището, след което е извършена щателна
дезинфекция с браунол. На ищцата е назначена терапия с антибиотик-Азитрокс, като по
повод кърменето и е било разяснено за ангибиотик и пробиен. Дадена е препоръка за
изследвания.
По делото е допусната и приета комп.на съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/,
неоспорена от страните, която съдът цени, като обективна и компетентно изготвена,
кореспондираща с доказателствата по делото.
Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото
медицински документи, събраните гасни доказателства и преглед на ищцана, извършен на
16.11.2023г.
Съгласно заключението на 31.01.2023год в 12.05ч. ищцата Л. Е. е родила едно дете -
А. Й.. Раждането е протекло през естествените родови пътища на ищцата. При раждането е
допуснато разкъсване на меките родови пътища, които са възстановени с няколко шева.
Раждането е водено от Д. АИ, която след това е възстановила и разкъсването /вещите лица
са посочили, че е установено от свидетелските показания на Д. Ю. А.а/.
Посочено е, че лицата присъствали в родилна зала са Д. А.а и акуше. ИМ, Д. АИ,
която е водила раждането, а също така е проследила и бременността на ищцата, бебето е
предадено след това на Д. Ф. и м.с. Г..
Раждането е извършено чрез естествените родови пътища и не е имало никакви
индикации за друг вид родоразрешаване, защото е протичало нормално и без усложнения.
При постъпването на ищцата е била извикана Д. АИ, която е поела отговорност за
4
водене на раждането. След израждането на бебето е установено разкъсване на меките
родови пътища/ влагалището/, които разкъсвания са наложили възстановяване целостта на
влагалището с няколко шева. Това е извършено от Д. АИ, която е водила раждането. След
възстановяване на разкъсването се прави дезинфекция с марля, напоена с йод, която би
трябвало след това да се изхвърли, а не да остава във влагалището. Експертите излагат
вероятно предположение, че точно тази марля, с която се йодира разкъсания участък на
влагалището е била забравена там. В съдебно заседание експертите излагат, че експертизата
е изготвена и са работили при хипотеза, че марлите са забравени във влагалището при
раждането.
Вещите лица сочат, че усложненията, които са получени по време на раждането не са
отбелязани във воденото ИБР № 869/ 40 от 31.01.2023г. видно от стр. 25, като в графа
„Бележки по протичане на раждането“ е посочено, че се касае за нормално раждане на жив
доносен плод от мъжки пол, плацентата отделена цяла. Огледани са меките родови пътища
и ВПО, които са йодирани, матката е контархирана. Не е посочено, че има разкъсвания на
меките родови пътища, които са възстановени с последващо зашиване, този пропуск
експертите определят, като грубо нарушение на действащите медицински стандарти по АГ
и добрата медицинска практика, но за тези разкъсвания шевове има данни от разпита на
свидетелите по делото.
Посочват, че в приложената медицинска документация относно състоянието на
ищцата е отразено, че същата е била в добро общо състояние към момента на приемането,
както и в пред родилния и след родилния период. В случая експертите са констатирали, че
не са отразени настъпилите усложнения-разкъсани родови пътища. Сочат, че тези
разкъсвания неминуемо са били съпроводени с болки и страдания от страна на ищцата, но
от медицинските документи не се установява да са назначавани обезболяващи медикаменти,
да има наблюдение и описание на състоянието на разкъсаните родови пътища.
Видно от заключението при ищцата не е настъпило влошаване на здравословното
състояние. Този извод вещите лица формират въз основа на приложените медицински
документи, включително и към момента на прегледа извършен от Д. В. Н. на 15.02.2023год.,
като не е посочено ищцата да е имала оплаквания или че е била във влошено здравословно
състояние. Посочено е само, че има зацапване на влагалището с кръвениста течност. В
действителност родилката-ищцата е имала разкъсване на меките родови пътища, които
впоследствие са били възстановени, но не са лекувани, така, както изисква добрата
медицинска практика. Имала е влагалищно течение, което е било последица на забравените
марли във влагалището й след раждането, като сочат, че не било нормално физиологично
състояние.
При извършения вторичен преглед на 15.02.2023год. от Д. В. Н. също няма данни
ищцата да е била в увредено общо състояние; не е посочено да е имала клинични данни за
общ възпалителен процес, както и при направените изследвания не се установяват данни за
наличие на такъв. Това заключение е формирано и въз основа на свидетелските показани на
Д. Н. по делото, включително и че е отстранил две забравени марли във влагалището на
ищцата. Д. Н. установил наличие на възпалителен процес, извършил е необходимата
дезинфекция, назначил е профилактично АБ терапия и съответните изследвания, а също така
е насочил ищцата за повторен преглед при специалист.
По изясняване на спорния за делото въпрос, а именно за произхода на намерените във
влагалището на ищцата марли, вещите лица са дали заключение, че марлите не са
съхранени, поради което не са извършили такова изследване. След отстраняването на
марлите от влагалището на ищцата те били изхвърлени от Д. Н.. Поради тази причина не
може да се прецени кога са поставени. От установения по делото факт, че на 15.02.2023г. Д.
Н. е отстранил два марли от влагалището на ищцата, изказват лично мнение, че вследствие
на това се очаква последващо възпаление, което било доказано с представените
5
изследвания.
По делото са разпитани две групи свидетели на всяка от страните.
По искане на ищцовата страна по делото са събрани гласни доказателства от
следните свидетели:
СВИДЕТЕЛЯТ А. В. Й. – съжител на ищцата и баща на роденото от нея дете заявява,
че ищцата родила в болницата в гр.В.. При изписването била отпаднала, подута, изтощена.
Това й състоянието отдал на раждането. Посочва, че след изписването на ищцата от
болницата, имала болки в областта на стомаха, краката половите органи. Болките били
непрестанни и с всеки изминал ден се засилвали.
Разговаряли по телефона с Д. АИ, която проследила бременността на ищцата. Д. И.
им казала, че било нормално да има болки след естествено раждане. Предполага, че ищцата
разговаряла с нея по телефона 2-3 пъти. Първият път й се обадила няколко дена след
изписването, защото болките станали по-силни. Посочва, че един ден ищцата влязла да се
изкъпе, при което свидетелят видял, че от половият й орган виси конец. Изпаднали в
паника и след 10 минути били пред кабинета на Д. Н. в „Б.“. Платили прегледа. Присъствал
през цялото време на прегледа. Докторът извадил една марля, която свидетелят посочва, че
била с кафеникав цвят, описва я като „подута“. Извадил и втора марля, която според него
била „черна като въглен“. Посочва, че Д. Н. извадил марлите с дълга пинсета, след което
ги изхвърлил в кошчето. Свидетелят искал да ги снима но докторът отказал. Според
свидетеля марлите били около 2-3 см. на дебелина и около 4 см на дължината.
След изваждането на марлите ищцата се изправила, усетила облекчение в стомаха.
Успяла да си свие краката, като преди това не можела да ходи от болки, имала отоци. Д. Н.
бил назначил изследвания от които се установило, че има инфекция. Предполага, че
назначил на ищцата антибиотик. Не ги е насочвал на друго място за консултация. Отишли в
С. при специалист в „Майчин дом“, където ищцата била прегледана. На този преглед
лекарят им казал, че ищцата била „изчистена“ и да продължи да пие антибиотика. Сочи, че
пила антибиотик около две седмици и след изследвания установили, че инфекцията е
отшумяла.
Заявява, че „буквално“ след като Д. Н. извадил двете марли ищцата успяла да си
прибере краката и да ходи. На втория - третият ден подуването започнало да спада.
Сочи, че ищцата била много напрегната, посочва че била в „ужасно“ психическо
състояния. Не можела да спи. Притеснявала се за детето, понеже е развила инфекция и го е
кърмила. Плачела и викала без причина. След изписването били подпомагани от майките си
– те се грижили за бебето и домакинството. Три дни след изваждане на марлите ищцата
започнала да къпе бебето. Преди това само лежала от болки.
Заявява, че ищцата никога не е използвала марли, които да поставя във влагалището
си. Не било възможно да си пъхне сама толкова навътре, след като докторът се мъчил 20
минути да я извади с пинсети.
Сочи, че психически ищцата не била възстановена - била нервна, плачела. Имали
нагласа за второ дете, но след случая ищцата вече не искала. Спряла да кърми детето две
седмици след раждането, заради приема на антибиотик. И понастоящем имала болки в
стомаха, но не били чести.
Сочи, че Д. Н. не е издал рецепта за антибиотика. Антибиотика закупил с
амбулаторния лист, който показал в аптеката и закупил лекарствата.
Ищцата не е посещавала психиатър или психолог, във връзка с нейното психическо
състояние.
На основание чл.172 от ГПК съдът не кредитира показанията на свидетеля Й., същият
6
е във фактическо съжителство с ищцата и е заинтересован от изхода на делото в полза на
същата. От друга страна съдът констатира противоречия между показанията на свидетеля и
тези на Д. Н., относно здравословното състояние на ищцата към датата на извършения
преглед 15.02.2023г. и изваждането на марлите от влагалището на ищцата, както и
заключението на КСМЕ. Д. Н. посочва , че извадил марлите мануално и без затруднения, а
свидетелят твърди, че били извадени с пинсета и Д. Н. имал затруднения. Другото
противоречие е в начина по който ищцата установили наличие на марли във влагалището.
Свид.Й. посочва, че видял ищцата видяла стърчащ конец в областта на половите органи, а
свид.АА сочи, че свид.Й. му казал, че ищцата при къпане извадила от влагалището си една
марля, която била черна като въглен. на установяване на ищцата
Свидетелят ВПТ – близки приятелки и колежки с ищцата. Свидетелката посочва, че
поддържат постоянни контакти. По време на бременността ищцата била добре, нямала
оплаквания. След раждането постоянно се оплаквала, че има болки в областта на долната
част на стомаха, яйчниците, слабините. Ищцата и споделила, че: разговаряла с Д. АИ, която
казала, че било нормално след раждане; че след като се изкъпала видяла, че от
влагалището се подава конец, като била снимала с телефона; че отишли в „Б.“ и докторът с
пинсета бил извадили марли; че са й предписали антибиотик.
Сочи, че ищцата била уплашена, стресирана от случката. Преди това искала още едно
дете, но сега се страхувала.Физически вече била добре. След раждането помагали
съпругът, майка и свекървата. След изваждането на марлите от начало имала леки болки,
които по-късно отминали. Ищцата станала по-затворена, по-нервна отбягва темата за
случилото се.
Свидетелят АСА сочи, че с ищцата са семейни приятели сме. Посетил ищцата около
седмица след раждането. Същата не изглеждала добре. Оплаквала се от болки в корема -
долу ниско. Не можела да си свие краката от боли и затова ставала трудно. Съпругът А. и
майка й помагали.
А. му споделил, че: разговаряли с Д. АИ, която казала, че болките били нормални
след раждане; че след като ищцата се изкъпала видяла, че от нея стърчи конец,започнала да
пищи, бръкнала и извадила марля, която била „буквално черна“; че след това отишли при Д.
Н., който извадил втора марля, но е била сериозно голяма.
Знае, че са ходили и в С. на преглед - „Майчин дом“, където се срещнали.
Посочва, че след отстраняване на марлите болката при ищцата започнала да
отшумяват. По тази тема разговарял с А. и той го осведомявал за състоянието на ищцата.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите ВПТ и АСА същите свидетелстват за
обстоятелства, които не са възприели лично и непосредствено, а са узнали от ищцата и
съжителят й - А. В. Й.. Следва да се отбележи, че в случая съдът констатира противоречие
между показанията на свид.Й. относно начина на узнаване от ищцата за наличие на чуждо
тяло във влагалището й и последващите действия, като същият посочва „че от половите й
органи стърчал конец“. Свид. Андреев посочва, че от свид.Й. узнал, че ищцата „след като се
изкъпала видяла, че от нея стърчи конец,започнала да пищи, бръкнала и извадила марля,
която била „буквално черна“, което разколебава достоверността на показанията на
свидетелите.
По искане на ответника по делото са събрани гласни доказателства от следните
свидетели:
Свидетелят Д. В. А. Н. заявява, че е извършил преглед на Л. Г. на 15.02.2023 г. в 4-ти
7
кабинет на МЦ„Б.“. Ищцата била заявила, че била опипала нещо във влагалището си. Сочи,
че била в добро общо състояние, без оплакване. При прегледа установил, че от влагалището
се подава връхчето на марличка със засъхнала кръв по нея. Извадил марлята. Прегледал
пациентката по-щателно навътре и извадил още една марличка. Сочи, че извършил
нормален гинекологичен прегледа с два пръста, като не е използвал инстР.ти. Така
проверил влагалището и намерил и втората марля, която била в дъното - долния свод на
влагалището. Не се затруднил при изваждането на марлите. Марлите били около сантиметър
и половина-два, напоени с кръв и смачкани. След това хванал марлите с инстР.т - пинсета,
понеже господинът-съпругът на ищцата искал да ги снима. Определя цветът на кръвта по
марлите по-скоро като тъмно червена, като пояснява , че след раждането се отделя секрет
докато се изчисти матката, марлите били мокри. Според свидетеля, марлите били
медицински марли - стерилни марли, каквито се използвали в отделението. След като
извадил марлите от пациентката ги изхвърлил в легена, който се изхвърля в контейнера за
медицински отпадъци. Последващите кръвни изследвания, които назначил с цел да се
установи дали има инфекция, били в норма. Има и друг показател за инфекция, това е ц-
реактивния протеин, който е в норма. Във вторите изследвания от 18.02.2023 г ц-
реактивният протеин бил леко завишен 3,36.
По отразената в амбулаторния лист терапия пояснява, че назначените от него
„Азитрок“ и „Пробиен“ са при обсъждането, дали ищцата ще спре да кърми или ще пие
антибиотик, ако евентуално има инфекция. Насочил ищцата към С., за да намерят педиатър,
ако иска да продължи кърменето, но не знае какво е станало след това. Заявява, че не е
изписвал рецепта за антибиотик и не е назначавал антибиотик. По-скоро го назначил
профилактично. В амбулаторния лист е записано „преценка за допълнително лечение, след
готови резултати“ - това го пишели на всеки пациент, за да мине пациентът на вторичен
преглед.Посочва извършената от него манипулация като незначителна – „просто махнах
тези марли“. Ищцата не е съобщавала да се чувства по-добре след това. Не знае дали ищцата
е ходила в болницата на вторичен преглед. Сочи, че мъжът й присъствал на прегледа и през
цялото време снимал с телефона. Не знае дали ищцата е ходила в болницата на вторичен
преглед.
Свидетелят Д. Ю. А.А Н.А заявява, че е била дежурен лекар в АГО на МБАЛ“СП“-В.
в деня на постъпването в болницата на ищцата преди раждане. Всичко при ищцата било
нормално. Малко след постъпването на ищцата се обадила Д. И. и казала, че близките на
ищцата я помолили да води раждането. Д. АИ дошла и водела раждането. Всичко протекло
нормално - детето изплакало, предали го на Д. Ф., след което свидетелката излязла от залата,
а Д. И. останала да огледа меките пътища. Д. И. й казала, че е сложила няколко конеца.
Сочи, че докато ищцата била в родилно отделение била афибрилна с добри
изследвания. На визитация не бил установен мирис, имала нормални лохии - това са кръв,
секрет, клетки след раждането. Ищцата била изписана от Д. И.. В епикризата са посочени
два контролни прегледа, от които ищцата не се възползвала.
Посочва, че медицинската документация се изготвя от лекар, който е на работа.
Свидетелката пояснява, че след нормално раждане се прави йодиране с марли и с
инстР.т с дълга дръжка, като се защипват марлите, йодира се влагалището и шийката, за да
се спре евентуална инфекция от външната среда. В случая йодирането при ищцата е
извършено от Д. И.. Принципно, който е водил раждането прави йодирането, като понякога
се извършва и от акуше.. След йодирането марлите се изхвърлят. Родилката остава в
родилна зала 2 часа за наблюдение. Всички са задължени да участват в това наблюдение,
като се гледа кървенето, каквото има вътре, изпада. Заявява, че няма как марля да изпадне и
остане вътре във влагалището. Процедурата по йодирането се прави със защипващ инстР.т с
дълга дръжка, при която се обтрива всичко и се вади и няма как да остане марля. Посочва, че
8
обикновено марлите са квадратни с размери 5 на 5см, а може и 4 см. Според свидетелката,
не може да се получи инфекция от ентерококи от останала марля. Заявява, че не е била в
залата при шиенето и йодирането на ищцата.
СВИДЕТЕЛЯТ ИНМ заявява, че е акуше. и била на смяна и в родилна зала, когато
родила ищцата. Раждането протекло нормално, по естествен път, без проблеми. Ищцата не
е имала здравословен проблем, предишния ден я видяла магазин и си говорили за това.
Посочва, че в родилната зала били Д. А.а и Д. И.. Не си спомням коя от двете е водила
раждането. Не е правена епизиотомия. Не си спомням кой е шил и йодирал родилката-
ищцата. Пояснява, че по принцип, шиенето и йодирането се прави от лекаря. Използва се
марля, за да се види дали жената кърви и се йодира с тази марля. След йодиране марля се
оглежда, за да се види дали по нея има кръв, каква е кръвта и след това се изхвърля. Сочи,
че в набора за раждане има една марля и едно памуче. С тази марля и памучето се обработва
пъпчето на бебето. По време на раждането марля се използва за пъпчето на бебето. По време
на раждането се използват ръкавици. Марли не се използват. Свидетелката посочва, че
нейната задача, като акуше., след самото раждане била да покаже бебето на майката и след
това да се занимавам с бебето. Лекарят поема родилката. Категорично заявява, че в нейна
смяна не се е случвало акуше. да шие или да йодира родилка. Пояснява, че йодирането се
прави с пинсета. Зарежда се пинсета. Памучен тупфер и с него може да се направи йодиране.
Не помни за какво са използвани марлите при раждането на ищцата. При изписване
задължително се казва на пациента да си вземе епикризата, която е готова след изписването
в рамките на деня. Има контролни прегледи около 5-я и 10-я ден, като на пациента се
обяснява, че при нужда може да дойде на преглед. Тези задължителни контролни прегледи
се вписвали на няколко места. Случвало се и по-късно да си получат епикризите. При
самото изписване е детската акуше.. Не си спомня дали е била на изписването на ищцата.
Съдът давя вяра на свидетелските показания на Д. В. Н., Д. Ю. А.а и ИМ, същите са
за факти и обстоятелства лично и непосредствено възприети от свидетелите.
По делото е назначена и приета съдебно-психологическа експертиза, изготвена от В.
В. Д.-психолог и след проведе психологически преглед на ищцата на 15.11.2023 г.
Съгласно заключението, вещото лице е установило, че ищцата Л. Е. е претърпяла
силен стрес, въз основа на увреждания във влагалището, които се асоциират с
репродуктивни проблеми. Важен мотиватор за поддържане на живот в норма са грижите за
бебето й в този момент, които са допринесли за съхранение на общото психическо
състояние. При ищцата се отчита потискане на реалните чувства и емоции, неглижиране на
работещ вътрешен проблем, а това често води до проявление на по-тежка симптоматика в
други или подобни житейски обстоятелства. Видно от заключението, вещото лице е
формирало извод, че за съхранение на психическото и физическото здраве на ищцата и за да
няма последици при следващо раждане или друга необходима медицинска намеса, е
препоръчително да потърси професионална психологическа помощ.
При така установените по делото обстоятелства ВОС приема от правна страна
следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, е отговорност за репариране на вреди,
причинени от чужди действия или бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на
възложена работа. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е обезпечително-
гаранционна, обективна, безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител,
чиято отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е виновна, като вината му се
презюмира. 3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД е
9
необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на работата от
ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител; вреди за ищеца;
причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на възложената
работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на извършителя. Възложителят
отговаря по чл.49 ЗЗД и тогава, когато не е установено кой конкретно от неговите
длъжностни лица при или по повод възложената работа е причинил вредите, поради което за
отговорността по чл.49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на
увреждането, а е достатъчно установяване на нарушението на правилата, които обезпечават
безопасното осъществяване на дейността. Отговорността по чл.49 ЗЗД за възложителя
възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания
или правилата за възложената работа.
Възложителят носи отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в
неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите
елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Липсата на който и да било от елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност (деяние, противоправност на същото, вреда, пряка причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат) води до извод за неоснователност и недоказаност на
претенцията.
В конкретния казус:
От данните по делото по безспорен начин се доказа, че на 31.01.2023год в 12.05ч.
ищцата Л. Е. е родила едно дете - А. Й. в АГО на МБАЛ“СП“АД-В.. Раждането е протекло
през естествените родови пътища на ищцата. Раждането е водено от Д. АИ - акушер-
гинеколог в ответната болница, което се установи от свидетелските показания на свид. Д. Ю.
А.а. По делото не е спорно, че Д. Ал.И. работи в АГО на ответната болница. При
спонтанното раждане ищцата получила разкъсване на меките родови пътища, които са
възстановени с няколко шева от Д. Ал. И., обстоятелство установено от свидетелските
показания на Д. Ю. А.а и ИМ.
Безспорно чрез приетата КСМЕ се установява несъответствие във водената за ищцата
медицинска документация. Касае се за некоректно отразяване на водещия раждането при
ищцата лекар, като е вписана Д. Ю. А.а, вместо Д. АИ. Също така не е отразено полученото
разкъсване на меките родови пътища при ищцата. Този пропуск експертите определят, като
грубо нарушение на действащите медицински стандарти по АГ и добрата медицинска
практика, но от него не може да се формира извод за наведената от ищцата вреда. От КСМЕ
се установи, че разкъсването на меките родови пътища е възстановено от Д. Ал.И., като към
изготвяне на експертизата и осъществения преглед на ищцата разкъсването е зараснало
нормално и не са настъпили усложнения от това.
Спорът по делото се концентрира до отговор на въпроса – била ли е изписана ищцата
от ответното лечебно заведение с неизвадени от влагалището две марли, с които да е
престояла до 15.02.2023г.
Настоящият състав приема, че по делото не се доказа да е налице противоправност
на поведението, на което и да било лице, на което ответникът МБАЛ“СП“АД-В. е възложил
10
работа във връзка със спонтанното раждане на ищцата.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства /Епикризата на ищцата,
ИБР, свидетелските показания на Д. Ю. А.а, Д. Н./ съдът приема за установено по делото, че
на 03.02.2023г. ищцата е била изписана в добро общо състояние от ответната болница, след
раждане през естествените родови пътища, съгласно отразеното в приложената епикриза на
ищцата. Съгласно заключението на КСМЕ при ищцата не е настъпило влошаване на
здравословното състояние. Този извод на вещите лица се споделя и от настоящия състав.
Този извод се извежда от приложените медицински документи, включително и към момента
на прегледа извършен от Д. В. Н. на 15.02.2023год., като не е посочено ищцата да е имала
оплаквания или че е била във влошено здравословно състояние. Посочено е само, че има
зацапване на влагалището с кръвениста течност. От прегледа при Д. Н. не е посочено да е
имала клинични данни за общ възпалителен процес, както и при направените изследвания не
се установяват данни за наличие на такъв. Д. Н. след отстраняване на две марли от
влагалището, извършил необходимата дезинфекция, обсъдил е с ищцата профилактична
антибиотична терапия и назначил съответните изследвания, но не е издал рецепта за
антибиотика, видно от показанията на този свидетел. Последващите кръвни изследвания,
които назначил с цел да се установи дали има инфекция, били в норма. Показатели за
инфекция не са установени. Вещите лица по КСМЕ посочват, че при първите изследвания,
назначени от Д. Н., С-реактивния протеин бил в норма, но във вторите изследвания от
18.02.2023 г С-реактивният протеин е леко завишен 3,36 , като е посочено, че нормата е от
3,00. По отношение на антибиотичната терапия на ищцата, свидтелелят Д. Н. посочва, че е
обсъдил с ищцата като профилактична, а реално при прегледа не е назначил и изписал
антибиотика. Следва да се отбележи, че по делото от ищцата не са ангажирани писмени
доказателства да е извършвала последващи прегледи, респективно да й е назначено лечение
за съответния срок. От друга страна, видно от КСМЕ при извършения на ищцата преглед
самата тя заявила пред вещото лице, че „..След консултация с педиатъ.та и личния лекар пих
антибиотик-3 дни. И преди това и сега си имам бяло течение.“.
От КСМЕ се извежда извода, че към 15.02.2023г.-прегледа при Д. Н. ищцата е имала
леко вагинално възпаление.
Съгласно разясненията на вещото лице Д. Н., КСМЕ е изготвена при предположение,
че марлите са поставени по един или друг повод след раждането. Експертът посочва, че
теоретично и практично може да се постави всичко. Ако е с цел почистване, трябва да се
извадят. Може да се поставят и с цел тампониране, ако в областта на шиенето има леко
кървене. А теоретично и практично е възможно да се поставят от нея или от друг, но това е
със степен на вероятност и по- скоро хипотетично. Вещото лице също сочи, че хипотетично
в експертизата са обсъждали само този въпрос, че марлите са били поставени
непосредствено след раждането. Разяснява, че възпалението при ищцата може да се дължи и
вследствие на раждането, но в случая има само едно изследване - микробиологично. При
извършения прегледа на 15-я ден е описано, че влагалището е спокойно, не е описано, че
има отток. Организмът няма левкоцитарен отговор, описано е в изследването. Така че има
само местно, локално възпаление.
От друга страна, видно от заключениеето на КСМЕ вещите лица не са изследвали
отстранените от влагалището на ищцата две марли, поради обстоятелството, че не се
съхраняват, а са били изхвърлени от Д. Н. още на 15.02.2023т. От снетите показания на Д.
Н. същия заяви, че след като е извадил марлите от влагалището на ищцата ги е изхвърлил.
Следователно, при това положение по делото не се доказа твърдението на ищцата, че
извадените от влагалището марли на 15.02.2023г. от Д. Вл.Н.а са били забравени след
раждането на 31.01.2023г. от член на медицинския екип. Установяването на тези
обстоятелства са от съществено значение за установяване произхода на намерените марли,
дали съответства на тези използвани в родилното отделение на ответната болница към
11
датата на раждането на ищцата- 31.01.2023г., респективно за причинно-следствената връзка
между твърдяното увреждане и действията на служители на ответника.
Следва да се отбележи, че съгласно приложената ИБР №869 на ищцата, които
документи не са оспорени от ищцовата стран, се установява, че от момента на постъпването
до момента на раждането е прегледана шест пъти и декурзусите са попълнени. На
31.01.203год. в 23.00ч. отново е прегледана от Д. А.а. Посочено е, че се касае за състояние
след раждане.В 09.00ч. на 01.02.2023год. е посочено, че е била в добро общо състояние;
нормална телесна температура; корем и матка-б.о.; посочено е че е имала лохии-кроента. В
20.10.4. на 01.02.2023год. е посочено, че е имало вечерна визитация осъществена от Д. А. И..
На 02.02.2023год. в 08.15ч. отново е прегледана от Д. А. И. и е отразено, че Е. е била в добро
общо състояние, червени лохии, физиологична лактация, уринирала, дефекирала. В 18.57ч.
на 02.02.2023год. и в 12.05ч. на 03.02.2023год. състоянието й е отразено от Д. А. И., като не
са отразени отклонения от нормалния статус.
В случая последният преглед на ищцата е в деня на изписването от Д. И., която е
водила раждането, както се установи от показанията на свид. Д. Ю. А.а. Ако е имало
забравени марли, както се твърди от ищцата, то те биха били установени при последващото
наблюдение след раждането, както посочва свид. Д. Ю. А.а. Също така биха били
установини и при извършените последващи прегледи.
Следва да се отбележи, че в исковата молба от ищцата не са наведени твърдения да
не е била преглеждана след раждането -31.01.2023г. Такива данни по твърдения на ищцата
са отразени в мотивната част на КСМЕ. За целите на експертизата вещите лица са
осъществили преглед на ищцата на 16.11.2023г., за което е издаден отразения Амб.
№354/16.11.2023год., че в 10.42ч. ищцата била прегледана. Отразено е, че при снетата
анамнеза ищцата е посочила: „... Отрича след раждането до изписването включително да й е
извършен акушеро- гинекологичен преглед....“. Срокът за посочване на нови факти и
обстоятелства във връзка с поясняване на исковата молба от ищцата, съобразно твърденията
на ответната страна, е преклудиран с проведеното по делото първо съдебно заседание на
26.09.2023г., съобразно чл.143,ал.2 ГПК, поради което тези твърдения не следва да бъдат
обсъждани от съда.
Към момента на изписването на ищцата-03.02.2023г. е посочено, че същата е била в
обичайно състояние, без патологични прояви и е направен клиниколабораторния минимум
при изписване. Дадена й е епикриза, като са й посочени дати и часове на 09 и 14.02.2023год
/12.00ч./за контролни прегледи. Епикризата е връчена на ищцата срещу подпис. Ищцата не
се е възползвала и не е осъществила контролните прегледи в ответната болница.
На следващо място съдът счита, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка
между някакво противоправно поведение и вредите-вагинално възпаление на ищцата.
Такава пряка и непосредствена причинна връзка се изисква по аргумент от чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Наличието на пряка и непосредствена причинна връзка е абсолютна предпоставка за
уважаване на иск за деликт. В случая ако се приеме, че действително ищцата е имала
вагинална инфекция, каквато твърди, а съгласно КСМЕ вагинално възпаление, то това
обстоятелство по никакъв начин не се намира нито в пряка, нито в индиректна връзка с
каквото и да било поведение на служител на ответната болница при или по повод
изпълнение на възложена му работа.
С оглед на изложеното по-горе недоказани са твърденията на ищцата, че е налице
деликт, изразен в неправилно проведена интервенция – родоразрешение /Спонтанно
раждане при тилно предлежание/.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на
чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответното
12
дружество за вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на лекарския екип, в
МБАЛ“С.“АД-В., предоставили й некачествена здравна помощ, от което са последвали
усложнения в здравословния й статус. По делото безспорно е установено, че ответникът се
явява възложител на работата по смисъла на посочената законова норма, но не се установи
деликтно поведение от страна на лекарският екип, поради което предявеният иск с правно
основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на основния иск обуславя отхвърляне и на акцесорното искане за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане до
окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед на изложеното следва да се отхвърлят като неоснователни предявените
срещу МБАЛ“С.“АД-В. искови претенции на Л. Г. Е..
По разноските:
Ищцата, с оглед изхода на спора, следва да заплати на ответната страна направените
по делото разноски в размер на 750лв. - изплатен депозит за вещи лица, съобразно
представения списък по реда на чл.80 ГПК.
С разпореждане №226/26.05.2023г. постановено по настоящото дело ищцата е била
освободена от заплащане на държавна такса по производството. С оглед изхода на спора
ищцата Л. Г. Е. следва да бъде осъдена да заплати на бюджета на Съдебната власт по
сметка на Окръжен съд-В. сумата от 2 000 лв./две хиляди лева/ - дължимата държавна такса
по производството, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На третото лице помагач разноски не се дължат, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Г. Е., ЕГН: **********, от гр.В. , ж.к. „*** срещу
МБАЛ „С.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., п.к. 3700, ул.
„Ц*** искове с основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/, предявен като частичен иск от обща претенция в размер на сумата от
80000 лв./осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - търпени болки, страдания и психически стрес, вследствие
неправилно проведено естествено раждане на 31.01.2023г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 31.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л. Г. Е., ЕГН: **********, от гр.В. , ж.к. „*** да заплати на МБАЛ „С.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., п.к. 3700, ул. „Ц*** сумата
в размер на 750лв./седемстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА Л. Г. Е., ЕГН: **********, от гр.В. , ж.к. „*** ДА ЗАПЛАТИ на
бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд-В. сумата от 2000лв./две хиляди
лева/, представляваща дължимата държавна такса по производството, както и 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участие на трети лица помагачи - ЗК“ЛИ“АД с ЕИК
13
********* и седалище: гр.С. 1700, Община С*****на страната на ответника МБАЛ „С.“
АД, ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
14