Р Е Ш Е Н И Е
№ 2127
гр.Пловдив, 18.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
5408/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Евро фрукт 13“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Мизия, ул. „Лазар Драганов“ № 7, вх.А, ет.1, ап.1, срещу наказателно
постановление № 442563-F473769/13.06.2019 г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 42 ал.1 т.4 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т. 1 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност, че в същото липсват
реквизити по чл. 57 ал.1 ЗАНН. Посочва се, че вмененото на дружеството
нарушение не е извършено. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е
налице извършено нарушение, се възразява за приложението на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
В проведено открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, за него се явява адв. П., с
пълномощно по делото. По същество излага съображения за приложение на чл. 28 ЗАНН. Моли за решение в този смисъл.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП,
се представлява от юрк. П.. По същество излага съображения, че от събраните по
делото доказателства се установява извършено нарушение от жалбоподателя. Посочва,
че АУАН съдържа всички реквизити по чл. 42 ЗАНН, а НП – реквизитите по чл. 57
ал.1 ЗАНН. Излага доводи, че извършеното нарушение разкрива обществена
опасност, типична за нарушения от същия вид, поради което правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Моли за решение в този смисъл.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.02.2019 г. около 11:40 часа
свидетелката М.М., заемаща длъжността „***”, извършила проверка в обект – салон
за красота „Клеопатра“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Леонардо Да Винчи“ № 17,
стопанисван от дружеството – жалбоподател. При извършване на проверката
свидетелката М. поискала от едноличния собственик на капитала и управител
всички документи, които следва да бъдат съхранявани в обекта съобразно Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, между които и книгата за дневни
финансови отчети за 2019 г. на регистрираното за обекта фискално устройство модел „DATECS DP-150“ с ИН на ФУ DT674755 и ИН на ФП
02674755. Управителят на дружеството посочил, че документите се намират в
счетоводството, което е в Северна България. За извършената проверка бил
съставен Протокол № 0379725/15.02.2019 г.
Впоследствие в ТД на НАП Пловдив
били представени всички изискани документи, включително и книгата за дневни
финансови отчети за 2019 г. на регистрираното за обекта фискално устройство.
Въз основа на извършените
констатации, свидетелката М. съставила по отношение на дружеството –
жалбоподател АУАН № F473769/24.02.2019 г., с който му вменила нарушение по чл. 42 ал.1 т.4 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М.М..
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Протокол
№ 0379725/15.02.2019 г.; АУАН № F473769/24.02.2019 г.; гаранционна карта за фискално устройство модел „DATECS DP-150“; свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 21.02.2019 г.; договори за техническо
поддържане на фискални устройства от 13.11.2018г. и 21.02.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделя
наведеното възражение в депозираната жалба за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на реквизит в НП по чл. 57 ал.1 ЗАНН. Следва да се
отбележи, че същото е бланкетно, като жалбоподателят не е конкретизирал кой
реквизит конкретно липсва. При извършена служебна проверка, такава липса не бе
установена.
От правна страна съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл. 42 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.: лицето
по чл. 3 със
стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните
финансови отчети за текущата година - за лицата, използващи ЕСФП, с изключение
на случаите по чл. 11, ал. 3, чл. 14, ал. 3 и чл. 39, ал. 3.
Въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка
несъмнено се установи, че дружеството – жалбоподател не е съхранявало книгата
за дневните финансови отчети за текущата година – 2019 г., за лицата,
използващи ЕСФП. Няма спор по делото, че същото е лице по чл. 3 от Наредбата,
притежаващо стационарен търговски обект. Процесният случай не попада и в
изключенията по чл. 11, ал. 3, чл. 14, ал. 3 и чл. 39, ал. 3
от Наредбата.
Поради изложеното несъмнено
жалбоподателят е осъществил нарушението по чл. 42
ал.1 т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. от обективна
страна, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл. 185 ал.2, вр.
ал.1 ЗДДС.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, поради което нормата на чл. 28 ЗАНН според
съдебния състав се явява неприложима. Обстоятелството, че книгата е представена
на по-късен етап, не влияе върху степента на обществена опасност на
нарушението, доколкото причината за това е задействаният по отношение на
дружеството – жалбоподател държавен апарат, а именно: извършената проверка.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442563-F473769/ 13.06.2019 г.,
издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на „Евро фрукт 13“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Мизия, ул. „Лазар Драганов“ № 7, вх.А, ет.1, ап.1, на основание чл. 185
ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева,
за нарушение на чл. 42 ал.1 т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, вр. чл. 118 ал.4 т. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС