ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 451
гр. Благоевград, 05.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на пети октомври, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600706 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа
на постъпил частен протест от РП- Б., ТО – гр.С., срещу определение
№142/01.09.2021 г. постановено по НОХД №406/2021 г. по описа на
РС – гр.С.
Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явява
необоснован и неправилен. Налице било и вътрешно противоречие в
същия доколкото РС приемал от една страна е „ налице непълнота и
неяснота в обвинителния акт относно елементите на състава на
престъплението, за което Д. е предаден на съд“, а от друга, че „е
налице противоречие във все пак установимите обстоятелства в
обвинителния акт и дадената правна квалификация... “. Заедно с това
неправилно се твърдяло в определението, че така, както било
повдигнато обвинението „ никъде в обвинителния акт не е посочено
посредством какви действия обв. Д. е осъществил престъплението.“.
Липсата на доказателства в тази насока не позволявало на прокурора
да опише такива действия, но това не правело ОА порочен.
1
Достатъчно ясно в ОА били посочени и всички обстоятелства,
изискващи се съобразно чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК. Развити са
съображения. Предлага се ОС да отмени първоинстанционното
определение. С протеста на РП не представят нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд прие за установено следното:
По внесен от Районна прокуратура – Б., ТО – гр.С. обвинителен
акт срещу подсъдимия АТ. М. Д., с обвинение за извършено
престъпление по чл.206, ал.З, пр.1, вр. ал.1 от НК, в Районен съд —
гр.С. е било образувано НОХД № 265 /2019 г. по описа на с.с. С
присъда № 282/ 06.02.2020 г. по същото дело подсъдимият е бил
признат за виновен в това, че на неустановен ден, в средата на месец
февруари 2018 г., в района на мотел „Г.“, на главен път Е-79, на
изхода на гр.С., противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил марка и модел „М. Г 500“ с рег.№ Е 1391 MB, рама №
WDB46., на стойност 95000 лева, собственост на Ю. Л. Б. от гр. С.,
която е владеел, като обсебената вещ е в големи размери, поради
което и на това основание чл.206, ал.З, пр.1, във вр. с ал.1 от НК, във
вр. с чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 години, изтърпяването на което, на основание чл.66 от
НК, било отложено за срок от 5 години, считано от влизане на
присъдата в законна сила. А.Д. бил осъден да заплати на Ю. Л. Б. от
гр.С. обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди в
размер на 95000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, както
и сторените от пострадалия разноски в размер на 600 лева, за
адвокатско възнаграждение. На подсъдимия били възложени
сторените в двете фази на наказателното производство разноски,
възлизащи в общ размер на 132.11 лева, както и държавни такси в общ
размер на 3805 лева - върху размера на уважения граждански иск и за
служебно издаване на изпълнителен лист.
2
Срещу така постановената присъда била подадена въззивна
жалба, въз основа на която било образувано ВНОХД № 375/20. г. по
описа на Окръжен съд-Бл. по което било постановено решение №
39/23.02.2021 г. Със същото първоинстанционната присъда била
изменена в гражданскоосъдителната й част, като размерът на
присъденото на гражданския ищец обезщетение бил намален от 95000
лв. на 30000 лв. Над уважения размер гр.иск бил отхвърлен като
неоснователен. В останалата й част присъдата била потвърдена.
С решение №258/20.07.20. г. по НД №495/20. г., Апелативен съд
– гр. С. възобновил производството по ВНОХД №375/2020 г.по описа
на ОС – Б. и НОХД № 265/20. г. на РС – гр.С., отменил изцяло
постановените по делата решение № 39 от 23.02.2021 г. на Окръжен
съд – Б. и присъда № 282 от 06.02.20.г. на Районен съд - С., и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - С. от
стадия на разпоредителното заседание.
С определение №142/01.09.20. г., постановено в разпоредително
заседание на 02.09.2021 г. по НОХД №406/2021 г., РС – гр.С. на
основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, прекратил
съдебното производство по делото и върнал ОА на РП-Б. ТО – гр.С.,
за отстраняване на допуснати в хода на ДП съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на страна в
процеса. За да стори това първата инстанция най-напред отчела
обстоятелството, че Апелативен съд – гр.С. констатирал наличието на
допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на ДП,
подробно описани в мотивите на решението за възобновяване на
наказателното производство, които довели до ограничаване правата на
обвиняемия. Такива били налице както в постановлението за
привличане на обвиняемия Д., така и във внесения обвинителен акт,
по който е било образувано предходното съдебно производство. В
подробния си анализ касационната инстанция приела, че внесеният за
3
разглеждане в РС – гр.Сандански ОА не отговарял на изискванията на
чл. 246 от НПК – същият бил неясен и непълен, а наред с това
съществувало противоречие между част от изложените в него
обстоятелства и дадената им правна квалификация. Т.напр.
прокуратурата не била посочила посредством какви действия –
фактически или юридически, А.Д. е осъществил състава на
престъплението, за което е обвинен, които да изпълват със
съдържание глагола „присвоява“. Липсвало твърдение, че
обвиняемият се е разпоредил с вещта, която ползвал, независимо дали
фактически или правно, нито било отбелязано по какъв начин същият
е сторил това, вкл. дори, че е отказал противозаконно да върне тази
вещ.
Изложените по-горе обстоятелства водели до извода, че в ОА не
били описани факти, по които обвиняемият да организира защитата
си, а пресъздадените такива не изпълвали съдържанието на
престъплението по чл. 206 от НК.
Противоречията в обстоятелствената част на обвинението се
състояли в това, че от една страна РП приемала дата на извършване
на деянието по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1 от НК средата на м.февруари
2018 г., когато А.Д. получил от собственика Юлиян Божинов
процесния автомобил, ведно с ключ и документите за него, а от друга
сочела изрично, че след около седмица след предаването на МПС-то
страните се уговорили евентуалното плащане на цената или
връщането на автомобила да се извърши след около един-два месеца.
Предвид така установеното Окръжният съд намира частният
протест за неоснователен.
Преди всичко въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи, че в по-голямата си част протестът съдържа изявления,
насочени пряко срещу решение №258/20.07.2021 г. по НД №495/2021
4
г. по описа на Апелативен съд – гр. С. Като влязъл в сила стабилен
съдебен акт на касационна инстанция, а и предвид правомощията на
въззивния съд в настоящото производство, това решение не може да
бъде предмет на инстанционна проверка. Ето защо и изявленията на
РП в тази насока се явяват процесуално недопустими и не следва да
бъдат разглеждани.
Проверката, която следва да бъде осъществена от съда в
разпоредителното заседание по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, обхваща
подготвителната фаза на наказателния процес – досъдебното
производство и цели да се установи дали протичането на същата е
било в съответствие с изискванията на процесуалните правила, вкл.
това дали обвинителната теза е била формулирана ясно и
безпротиворечиво. Това изискване произтича от правната същност на
обвинителният акт, който се явява средство за формулиране на
окончателното обвинение и единственото такова за повдигане на
обвинението пред съда. Ето защо и от особено значение за самия
наказателен процес в неговата съдебна фаза е същият да съдържа
конкретно и изчерпателно описание на всички обстоятелства,
обуславящи съставомерните признаци на деянието и на неговите
правни рамки. Само при изпълнение на това условие ОА би могъл да
очертае и пределите на доказване в съдебното производство.
След като извърши собствен прочит на доказателствената маса и
взе предвид всички обстоятелства по делото ОС счита, че правилно
първата инстанция е констатирала несъответствие на ОА с
изискванията на чл. 246 от НПК (в тази насока и ТР№ 2/2002
г.,ОСНК,ВКС.). В обстоятелствената част на същия не са
конкретизирани важни обстоятелства относно съставомерни признаци
от фактическия състав на престъплението, вкл. конкретните
присвоителни действия на А.Д.. Впрочем на няколко места в самия
протест е отразено, че: „В конкретния случай такива действия не
5
могат да бъдат обективно установени и посочени, тъй като знания за
тези факти има само подсъдимият Д., който мълчи“ (вж.стр.3,
посл.абз., изр.2); „ …в досъдебното производство няма подробни
доказателства, които да дадат „картина“, от която да е видно какви
точно действия е извършил Д.. Факт е обаче, че той се е разпоредил по
някакъв начин с тази чужда вещ, тъй като тя на 09.03.2021 г. се
появява във владение на св.И. в района на гр.П.“(вж.стр.6, абз.3,
изр.2); „… че няма достатъчно доказателства в насока дали веднага
или колко след момента на предаване на владението на автомобила на
Д. и потеглянето за гр.София, той вече е извършил присвояването и се
е разпоредил с вещта…“( вж.л.7, абз.3 изр.1). Тези доводи, наред с
това, че не могат да послужат за запълване на липсващите в ОА
елементи от т.нар. “верига на доказателствата“ (която би предоставила
възможността да се проследи по какъв начин прокуратурата е
стигнала до определени изводи), съставляват и недопустим опит за
разместване на доказателствената тежест, която винаги се носи от
обвинението. Т.напр. фактът на владение на процесното МПС от
страна на свид.Илиев на 09.03.2021 г., без наличие на подаден сигнал
в МВР за противозаконно отнемане на същото, не говори непременно
на извършено разпореждане с автомобила от А.Д.. От
обстоятелството, че последният не е дал обяснения в тази насока, най-
напред не могат да произтекат неблагоприятни последици за самия
подсъдим(обвинаем). Наред с това същото не снема задълженията на
прокурора за стриктно спазване на императивните норми на чл.13,
чл.14 и чл.107, ал.1, ал.3 и ал.5 от НПК.
Налице са и противоречията, посочени от първата инстанция,
досежно конкретно отразената в ОА дата на извършване на деянието и
обстоятелствата, свързани с уговорката между свид. Б. и подс.Д.
относно сроковете за ползване на процесното МПС, както и начинът
и редът за евентуалното плащане на цената на веща.
6
Поради изложеното и следва да се приеме, че във вида, в който е
внесен за разглеждане от РС, ОА накърнява правото на защита на
подсъдимия, тъй като последният обективно не може да разбере в
какво точно е обвинен. Ето защо и правилно в хода на
разпоредителното заседание първата инстанция е счела, че на ДП е
било допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение от
категорията на абсолютните, което не може да бъде отстранено от
съда, прекратила е съдебното производство и е върнала делото на РП.
За пълнота на настоящото изложение следва да бъде отбелязано,
че за втори път състав на ОС – Б. констатира използването в частен
протест на РП-Б., ТО – гр.С. по недопустим начин на словесни изрази,
плод най-вероятно на емоционална реакция, които са в разрез с
утвърдените законови и етични правила (в тази насока определение №
5417/13.12.2019 г., постановено по ВЧНД №468/2019 г. по описа на
Окръжен съд Б.).
С оглед на горното и на основание чл.345, ал.1, във вр. чл.249,
ал.3 и ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №142/01.09.2021 г. постановено
по НОХД №406/2021 г. по описа на РС – гр.С.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8