Р Е Ш Е
Н И
Е № 2941
гр. Пловдив, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет
и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12884 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба на З.Д.Д., ЕГН **********, срещу
„Терра Кредит“ ООД, ЕИК *********.
С влязло в сила определение от 21.09.2018 г. производството по делото е
частично прекратено по отношение на следните искове: 1. за признаване на установено
в отношенията между страните, че предвидената в договор за потребителски кредит
№ *** от 19.08.2015 г. клауза за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави; 2. за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100 лв., представляваща получена от ответника без основание
сума поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва в договор за
потребителски кредит № *** от 19.08.2015 г. сключен между страните; 3. за
признаване на установено в отношенията между страните, че предвидената в
договор за потребителски кредит № *** от 19.08.2015 г. застраховка е недължима
поради липса на съгласие за сключването й, както и поради противоречието й със
ЗПК.
В
исковата молба ищецът сочи, че на 19.08.2015 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № ***. Договорът бил недействителен на основания
предвидени в ЗПК – шрифтът на текстовата част на договора за потребителски
кредит бил по-малък от 12, не била
посочена в договора общата сума дължима от потребителя, не били посочени
условията за прилагането на договорения лихвен процент, не било посочено в
погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора
суми. Получената сума по договора била 400 лв. Общата сума по договора следвало
да се заплати на 20 вноски, всяка в размер на 36.65 лв. Иска да се установи, че
целият договор е недействителен. При условията на кумулативност с първия иск
предявява и осъдителен иск за сумата от 200 лв. Излага, че съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът се признае за нищожен всяка от страните е длъжна да върне на
другата това, което е получила по договора, с изключение на получената в заем
сума. Тъй като ищцата получила 400 лв., а върнала общо 600 лв., иска ответникът
да бъде осъден да й върне разликата от 200 лв., ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
При
условията на евентуалност предявява иск за осъждането на ответника да му
заплати недължимо платената сума за застраховка по договора за потребителски
кредит от 19.08.2015 г. в размер на 100 лв., ведно със законната лихва от дата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди, че сумата
заплатена за застраховка била недължима, тъй като в договора за кредит не била
уговорена дължимостта на застраховка. Застраховката покривала определението
посочено в чл. 19, ал. 1 ЗПК, била част от общите разходи по кредита и следвало
да се посочи в договора. Застраховката водила до завишаване на ГПР извън
предвидения му размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Застраховката посочена в
погасителния план, била недължима, поради противоречието й със закона /§ 1, т.
1 ДР ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК/.
Моли
договорът да се признае изцяло за недействителен и да се осъди ответника да му
върне платената над главницата сума от 200 лв., а при условията на евентуалност
да се осъди ответникът да му заплати недължимо платената суми за заплатена
застраховка по договора в размер на 100 лв. Претендира законна лихва върху
главниците по осъдителните искове и разноски.
Посочена е
банкова сметка *** – IBAN:
***.
1.2 В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
ангажиран отговор на исковата молба от ответника „Терра Кредит“ ООД. Излага, че
исковата молба е допустима, но неоснователна. Твърди, че осъдителният иск за
недължимо платена сума от 200 лв. е неконкретизиран, тъй като не ставало ясно
каква е тази сума – главница или лихва. Моли съдът да задължи ищеца да
конкретизира каква е тази сума. Относно евентуалният осъдителен иск твърди, че
договорът за застраховка е различен от договора за кредит. Намира, че не се е
обогатил неоснователно със заплатени суми за застраховка, тъй като не е получил
посочената сума, която е платена на застрахователя. Моли да не се уважават
исковете и същите да се отхвърлят.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са евентуално съединени искове - главните исковете предявени при
условията на кумулативност - чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД;
По главните искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
За
да бъде уважен така предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение за отпускане на кредит, както и, че сключеният
договор е недействителен на обстоятелства предвидени в ЗПК и конкретно посочени
в исковата молба - шрифтът на текстовата част на договора за потребителски
кредит бил по-малък от 12, не била посочена в договора общата сума дължима от
потребителя, не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен
процент, не било посочено в погасителния план разпределението на вноските
измежду дължимите по договора суми.
Между страните е безспорно, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит № *** от 19.08.2015 г., с което „Терра Кредит“
ООД е предоставило кредит /заем/ на З.Д.Д. в размер на 400 лв., с фиксирана
договорна лихва в размер на 40 %, платим на 20 погасителни вноски, което се
установява и от приложения по делото договор /л.30/.
Видно от договора
за кредит страните са уговорили лихвен процент в размер на 40%. Общо дължимата
сума по договора е 433 лева.
В исковата молба
ищецът излага твърдения, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.10,
ал.1 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията, предвидени в закона за размера
на шрифта.
Съгласно чл.10.
ал.1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В тази връзка по
делото е допусната СТЕ /л.91/, която установява, при анализ на процесния
договор за кредит, че използвания шрифт на целият текст в договора е безсерифен
шрифт от типа „Ariel“, като навсякъде в текста на договора размерът на шрифта
е 9 pt. Съдът кредитира така приетата експертиза като обективна
и компетентно изготвена. Същата не е оспорена от ответника. Предвид което съдът
приема, че не е спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото използвания
в договора шрифт е под законоустановения минимум.
Съгласно разпоредба
на чл.22 ЗПК при неспазване изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, включително и за
размера на шрифта, договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед изложеното
съдът приема, че договорът за потребителски кредит № *** от 19.08.2015 г., сключен
между З.Д.Д. и „Терра Кредит“ ООД е недействителен на основание чл.22, вр. с
чл.10, ал.1 ЗПК. С оглед установяване на
първото наведено в исковата молба основание за недействителност на договора,
съдът намира за не необходимо да изследва другите наведени основания за
нищожност на договора.
Договорът за кредит
следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК, каквото искане е направено от страна на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
От приетата по
делото ССчЕ първоначална и допълнителна /л.198/ се установява, че по процесния
договор за кредит е платена обща сума в размер на 551.40 лева, от които 218
лева – платени от ищеца по кредита, 66.45 лева – платена от ищеца застраховка
по кредита и сума в размер на 266.95 лева – рефинансирана с кредит № *** г.
В тази връзка съдът
следва да обсъди възражението на ответника, че платената сума в размер на 66.45
лева е заплатена по друго правоотношение, а именно договор за застраховка, като
тази сума е заплатена в полза на застрахователя. В договора за кредит е
предвидена застраховка към кредита при договорени от кредитора условия –
месечно 15 % от стойността на главницата. По делото не е представен отделен договор
за застраховка. Между страните е безспорно, че по договора за кредит е събирана
застрахователна вноска, начислявана от страна на ответника в седмичните
погасителни вноски по кредита. Също така от ССчЕ се установи, че от страна на ищецът
са заплатени в полза на ответника застрахователни вноски в размер на 66.40
лева. Ответникът не доказа наличие на застрахователно правоотношение, сключено
от ищеца с трето лице, както и че платените вноски за застраховка са платени на
трето лице – застраховател, поради което ответникът да не ги дължи. Предвид
което съдът приема, че застраховките са плащани именно въз основа на договора
за кредит, именно в него е предвидена застраховка в размер на 15 % месечно от
размера на главницата, застраховките са плащани по погасителния план на кредита
със седмичните погасителни вноски, плащани са на ответника, липсва представено по делото друго съглашение
в тази връзка.
Предвид
обстоятелството, че съдът приема договорът за кредит за недействителен се дължи
връщане на всички суми платени по него в това число за лихви и застрахователни
вноски. Отпуснатия кредит по договора на ищеца е в размер на 400 лева, предвид
неговата недействителност се явява недължимо платена сумата над 400 лева, а
именно сумата в общ размер на 151.40 лева.
С оглед изложеното
искът се явява основателен за пълния предявен размер от 151.40 лева, /намалена с протоколно
определение от 29.05.2019 г. от 200 лева на 151.40 лева./, която сума следва да
бъде присъдена на ищеца.
Сумата следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
07.08.2018 г. до окончателното плащане, като законна последица от уважаване на
иска и каквото искане е направено своевременно от ищеца.
Предвид уважаване
на главните искове, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
По делото са представени договори за правна помощ и съдействие и за двамата
ищци, съгласно които им е предоставена безплатна правна помощ.
Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да
предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези,
под която влиза и настоящия случай, която хипотеза не е опровергана от
ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък
от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д.Б.
в размер на 300 лева, която суми следва да му бъдат присъдени.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПРС сумата в размер на 100 лева – държавна такса /50 лева за иска за
недействителност и 50 лева за иска връщане на недължимо платена сума/, 110 лева
– първоначална ССчЕ, 100 лева –
допълнителна ССчЕ и 120 лева – депозит за СТЕ, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото
с Определение на съда от 21.09.2018 г. Общо разноски по сметка на ПРС 430 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за потребителски кредит № *** от 19.08.2015
г., сключен между З.Д.Д., ЕГН ********** и „Терра Кредит“ ООД, с ЕИК *********, на основание
чл.22, вр. с чл.10, ал.1 ЗПК, поради неспазване на законоустановения минимум на
шрифта на текста на договора.
ОСЪЖДА „Терра
Кредит“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Арсеналски“ № 11, ет.8, ап.12, представлявано К.М.– ***, ДА
ЗАПЛАТИ на З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 151.40
лева, платени без основание по недействителен договор за потребителски кредит № *** от 19.08.2015
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 07.08.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Терра Кредит“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Арсеналски“ № 11, ет.8, ап.12, представлявано К.М.– ***, да
заплати ***. Д.Г.Б.,***, сумата в общ размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „Терра Кредит“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет8, ап.12, представлявано К.М.– ***, да заплати по сметка на Районен
съд – Пловдив сумата в размер на 430
лева – разноски в производството, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ