Р
Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр.Варна,
06.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№19/20г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Я.М.В.
чрез процесуалния му представител адв. К. К. против решение №1229/28.10.2019г.,
постановено по гр.д.№891/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от Я.М.В.
против Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България иск с пр.осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за сумата,
представляваща разликата над 1 500лв. до претендирания размер от 40 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от незаконно
обвинение по ДП №2003/11г. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР гр. Варна,
по НОХД №173/15г. по описа на PC-Провадия и по ВНОХД №880/18г. по описа на
ОС-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-12.11.2018г. до окончателното й
изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и в частта му за
разликата над 1 500лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12.11.2018г. до окончателното изплащане.
Въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор
по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
В о.с.з. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваната му
част да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът
взе предвид следното.
В исковата си молба
ищецът Я.М.В. излага, че на 09.01.2011г. е бил привлечен в качеството му на
обвиняем по ДП №2003/11г. по описа на РУ на МВР гр.Провадия за тежко умишлено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което е
предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 до 10 години.В стадия
на досъдебното производство му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция”
в размер на 2 000лв.След продължило досъдебно производство повече от 4 години
от РП Провадия е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №173/15г.,
приключило с присъда №10/12.04.2018г., с която е признат за невинен и оправдан
по повдигнатото му обвинение. С
решение №288/12.11.2018г.,
постановено по ВНОХД №880/18г. по описа на ВОС, влязло в сила на 12.11.2018г.,
присъдата е изцяло потвърдена.Наказателното производство против него е
продължило 8 години.През този необосновано продължителен и неразумен срок за
водене и приключване на наказателно производство е участвал в множество
процесуални действия по досъдебното производство и множество съдебни заседания
в хода на съдебното производство.През целия период е търпял негативни
преживявания, страх, срам и унижение от незаконно повдигнатото му обвинение.
Преустановил е срещите и контактите с близки и приятели, затворил се е в себе
си, изпитвал е притеснение за бъдещето си.Започнал да изпада в нервни кризи и
страдал от безсъние.Пострадали са в значителна степен неговите чест, достойнство,
авторитета и доброто му име в обществото.Изживял негативни емоции, душевни
болки и страдания за продължителен период от време.Предвид изложеното
претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му
заплати за претърпените от него неимуществени вреди - горепосочените психични
болки и страдания обезщетение в размер на 40 000лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.11.2018г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата
на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода
на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Твърди, че досъдебното производство е протекло в разумен срок - 1
година и 2 месеца, вкл. като се има предвид, че е водено против 4 обвиняеми.За продължителността
на съдебната фаза прокуратурата не следва да отговаря, т.к. няма ръководни
функции в хода на същата. Поддържа, че срокът на наказателното преследване не
следва да бъде обсъждан и вземан предвид с оглед разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ.В хода на съдебното производство са били конституирани и частни
обвинители, чието поведение също е от значение за продължителността на
производството, но към това обстоятелството прокуратурата няма
касателство.Сочи, че взетата лека мярка за неотклонение, отменена още с
първоначалната оправдателна присъда от 15.01.2015г., по никакъв начин не е
ограничила правата и свободите на ищеца, съответно не е повлияла в отрицателен
аспект на бита, контактите и статуса му.Ищецът не установява твърдените, че са
претърпени от него неимуществени вреди, съответно и причинно-следствената
връзка между тях и воденото наказателно производство.Липсват доказателства,
които да установяват твърдяното уронване на доброто име и злепоставяне пред
близки и познати.Ищецът допреди процесното обвинение е бил двукратно осъждан с
влезли в сила присъди.Претендираното обезщетение е и в изключително завишен
размер, който не съответства на действителните вреди, ако такива се търпени, и
на съдебната практика по аналогични случаи.
С влязло в сила в тази
му част решение исковете са уважени за сумата от 1 500лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-12.11.2018г.
до окончателното изплащане.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са искове с
пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е
спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД
№173/15г. по описа на ПРС и приложените по него ДП № 2003/11г. по описа на
РУП-Провадия към ОД „МВР”-Варна, НОХД №100/12г. по описа на ПРС, ВНОХД
№405/15г. по описа на ВОС и ВНОХД №880/18г. по описа на ВОС се установява, че с
постановление от 09.01.2011г. на разследващ полицай при РУП-Провадия
въззивникът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извър- шване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, пр.второ и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК,
за това, че за времето от 22ч. до 24ч. на 01.01.2011г. в с.Цонево, община
Дългопол, при предварителен сговор с А.Ж.Ж., К.Т.И., М.Н.Й. и Д.П.Д., чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот на ул.”Хр.Трендафилов”№52 в с. Цонево, и чрез
използване на техническо средство, неустановено до момента, противозаконно
отнел 350 гр. различни по вид златни накити, сребърни монети и накити на общо тегло
около 50гр. и преносим компютър марка „Ейсър” от владението на Д.М.К., без нейно съгласие и с намерението
противозаконно да ги присвои, като извършеното не представлява маловажен
случай.Взетата на 11.01.2011г. мярка за неотклонение задържане под стража е
изменена на 26.01.2011г. в парична гаранция в размер на 2 000лв., внесена на
27. 01.2011г.На 07.12.2011г. е издадено ново постановление за привличане на Я. М.
като обвиняем по същото ДП, в което са отчасти изменени лицата, за които се
твърди сговор, подробно са индивидуализирани отнетите чужди движими вещи,
тяхната стойност и лицата, от чието владение са отнети, като дадената
квалификация е по чл.195, ал.1, т.3, 4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.На
29.02.2012г. е внесен от РП-Провадия обвинителен акт против Я.М.В./както и
против други три лица/, с който е обвинен в извършването на горепосоченото
престъпление.По внесения обвинителен акт е образувано НОХД №100/12г. по описа
на ПРС.В о.с.з. на 19.01.2015г. обвинението е изменено на осн. чл.287, ал.1 от НПК само досежно размера/намаляване/ на стойността на инкриминираните вещи, без
промяна на квалификацията.С присъда №1/19.01.2015г., постановена по НОХД
№100/12г. по описа на ПРС, Я.В. е бил оправдан по така повдигнатото му
обвинение.Присъдата е била протестирана в тази й част от РП-Провадия/макар и,
че протестът не се е поддържал от ВОП в о.с.з./ и отменена с решение №155/28.
05.2015г., постановено по ВНОХД №405/15г. по описа на ВОС, неподлежащо на
обжалване.След връщане на делото е било образувано НОХД №173/15г. по описа на
ПРС и с присъда №10/12.04.2018г. Я.В. отново е бил оправдан по така
повдигнатото му обвинение.Присъдата е била обжалвана в тази й част от частните
обвинители и граждански ищци в наказателното производство, и потвърдена изцяло
с решение №288/12.11.2018г., постановено по ВНОХД №880/18г. по описа на ВОС,
неподлежащо на обжалване.
Въззивникът претендира
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в горепосочените
негативни преживявания - изпитвани страх, срам, унижение, притеснения, нервни
кризи, безсъние, вкл. и от накърняване на честта, достойнство, авторитета и
доброто му име в обществото, всички резултат от воденото против него
наказателното производство.
Наред с безспорно
установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Я.В. е оправдан по повдигнатото му обвинение,
е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната
връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите
неблагоприятни последици. От своя страна размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно
разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението.
Съгласно показанията на
св.Й.С.
същият познава Я.В. от повече от 10 години.Добри приятели са.Познавал го като
нормален, весел, жизнерадостен и свестен млад човек.Работил при брат си В. в неговия сервиз.Преди около 7-8
години свидетелят узнал, че се води против Я. дело за кражба.Брат му казал, че
търси адвокат по наказателно право за него.Свидетелят бил учуден, не можел да
повярва.Разбрал, че са го нарочили за това, че с приятели са откраднали злато
от някаква къща.Я. се заклевал пред всички, че това не е вярно.Родителите му и
брат му също не можели да повярват.Я. много се променил след като му повдигнали
обвинение.Станал затворен, през цялото време се притеснявал, че невинен може
влезе в затвора.Брат му разказвал, че преди всяко заседание треперел, не искал
да ходи, викал, крещял.Преди обвинението имали планове с приятелката си да
ходят да работят в чужбина, но той заради делото нямало как да ходи и това е
станало причина да се появят търкания между тях и да се разделят.След оправдаването
му, макар и, че се зарадвал, не се е върнал в същото състояние, в което е бил
преди обвинението, защото му се натрупали много години притеснения.Свидетелят
не знае дали Я.В. е бил осъждан преди това.
При съвкупния анализ на така събраните гласни
доказателства, съдът приема, че в резултат от воденото против въззивника
наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в психични страдания - силна тревожност, безпокойство, страх, изживявани
нервни кризи преди съдебните заседания, затваряне в себе си, чувство на
унизеност пред близките му.
Последователна
е практиката на съдилищата във възприятието, че при неоснователно осъществено наказателно
преследване обичайно вредите
се изразяват в причинените нравствени, емоционални и психически терзания на
личността, накърнената й чест, достойнство, добро име в обществото, и че е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно за бъдещето си.Засегнати
са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното й общуване.Извън тези обичайни неимуществени вреди, когато пострадалият от неправомерно
повдигнато и поддържано спрямо него държавно обвинение твърди по-големи,
причинени му в тази връзка увреждания, надхвърлящи обичайните за такъв случай,
той следва изрично да ги установи в производството.
Показанията на разпитания по делото свидетел установяват наличието на горепосочените обичайни неудобства, страхове
и притеснения, които е преживял въззивникът
като неоснователно наказателно преследвано лице, но не установяват
други надхвърлящи ги
или такива,
свързани с настъпили трайни и тежки психични
проблеми - свидетелят сочи, че
по повод наказателното производство въззивникът се затворил в себе си и изживявал своите притеснения, но след
приключването му през 2018г. постепенно започнал да се нормализира, макар и
понастоящем, година по-късно, все още да не е в същото състояние, в което е бил
от преди повдигане обвинението.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и видът на
повдигнатото обвинение - въззивникът е обвинен в извършване на престъпление с
предвиденото за него наказание лишаване от свобода от една до десет години,
т.е. обвинен за извършването на тежко умишлено престъпление по см. на чл.93,
т.7 от НК.Периодът на продължилото наказателно преследване - от повдигане на
обвинението на 09.01.2011г. до влизане в сила на оправдателната присъда -
12.11.2018г. е изминал период от 7 години и 10 месеца, който не би могъл да се
определи като разумен.Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна, че
за тази продължителност, касателно периода след внасяне на обвинителния акт в
съда, не следва да носи отговорност.Прокуратурата носи отговорност за продължителността
на цялото наказателно производство, през което незаконно повдигнатото обвинение
е било поддържано от нея.Факт е, че първоначалната оправдателна присъда от
19.01.2015г. е била протестирана от РП-Провадия и макар и протестът да не е бил
поддържан от ОП-Варна не е бил оттеглен.След връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд обвинението е било поддържано до
последното о.с.з., проведено на 12.04.2018г., и се е претендирало ефективното
осъждане на Я.В. с наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години при
първоначален общ режим.Действително втората оправдателна присъда по отношение
на Я.В. не е била протестирана от РП-Провадия, а обжалвана от частните
обвинители, но това е довело до продължаване за период от 6 месеца, т.е.
останалите 7 години и 4 месеца са именно във връзка с незаконно повдигнатото и
поддържано от прокуратурата обвинение, като следва да се отчете и обстоятел
-ството, че процесуалното поведение на частните обвинители е обусловено от
първоначално повдигнатото обвинение.Тази продължителност, с едно изключение, не
е обусловена от процесуалното поведение на въззивника.Същият се е явил лично и
с упълномощения му процесуален представител в насрочените 11 о.с.з. при първото
гледане на делото от ПРС, 10 о.с.з. при второто гледане на делото от ПРС и в
едно о.с.з. пред ВОС, т.е. общо 22 о.с.з.Няма отложени поради неговото или на
процесуалния му представител неявяване.Само едно о.с.з., било насрочено за 18.
12.2014г., е било пренасрочено в з.з. за 19.01.2015г., поради заболяване на
процесуалния му представител със своевременно представени доказателства за
същото. Обстоятелството, че е подсъдими са били и други лица, както и тяхното
процесуално поведение, не следва да се вменява на въззивника.
На
следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността на
наложената мярка за неотклонение.На въззивника е била наложена първоначално
мярка за процесуална принуда „задържане под стража” за периода от 11.01.2011г.
до 26.11.2011г., но горното обстоятелство не е въвеждано от ищеца в производството,
поради което и не се взема предвид.Мярката е изменена в „гаранция в пари” в
размер на 2000лв. на 26.01.2011г. и отменена с определение от 19.01.2015г. по
НОХД №100/12г.Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, така
наложената мярка да се е отразила на обичайния начин на живот на въззивника.
На
следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения,
съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния
и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.Необходимо е да бъде
посочено, че основанието
за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт,
че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което
впоследствие е било оправдано от съд и прокуратурата отговаря, т.к. с действията
на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето му и
поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети в
досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон, не е
налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги
щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно
обвинение.
Няма данни воденото
производство да се е отразило на професионалния живот на въззивника/според
свидетеля той е работил при брат си/.По отношение на обществения му живот
следва да бъде посочено, че градът, в който живее е малък и безспорно близкото
му обкръжение е било в известност, че той е обвиняем и подсъдим и това се е
отразило на отношенията му, създавайки му известен социален дискомфорт, но не в
някаква тежка степен.Твърди се накърняване на личния му живот, но соченото прекратяване
на отношенията с приятелката му именно по повод наказателното производство не може
да се приеме за безспорно установено от показанията на свидетеля, доколкото
същият не излага да има преки лични наблюдения, а пресъздава казаното му.
По отношение на
ползвания до момента на повдигане на обвинението морален облик, следва да бъде
посочено, че въззивникът до 2011г. е бил осъждан един път през 2007г. за
извършено престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК/хулиганство, съпроводено
със съпротива срещу орган на властта/, с наложено наказание „проба- ция” и
втори път през 2008г. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.
130, ал.1 от НК/причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди/, с
наложено наказание „пробация”.В този връзка и интензитетът на страданията му по
повод накърняване на моралния му облик пред обществото не би могъл да се сравни
с този на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение, вкл. и
при изживяването на емоционалния стрес от потенциалната възможност да му бъде
осъден, но е факт и обстоятелството, че в резултат от производството
въззивникът е имал усещане за накърнено лично достойнство и чувство за справед-
ливост.Не се установява на обвинението да е била дадена публична гласност чрез публикации
в пресата
Съобразявайки в
съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от
въззивника следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи
се в изживян стрес, тревожност, изпадане в нервни кризи, безпокойство,
затваряне в себе си, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за
така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и стандарта на
живот в страната, както и със
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта, при съобразяване на обстоятелството, че
осъждането на деликвента съдържа признание за противоправното му поведение и за
увреждането на пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има ефект
на репарация за неимуществените вреди, следва да бъде определен на 5
000лв.Този размер е обусловен от продължителността и интензитета на търпените
психични страдания, който е бил висок, но не изключително висок, като се
съобразява и обстоятелството, че съобразно показанията на свидетеля след
приключване на производството въззивникът е подобрил емоционалното си
състояние.Съобразяват се данните за неговата личност, притежаваният до този
момент морален облик, отзвукът в обществена среда, приключване на наказателното
производство в горепосочения продължителен срок, както и обстоятелството, че
оправдателната присъда е постановена поради недоказване на обвинението.
Искът
е основателен до размера от 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда-12.11.2018г., съответно
неоснователен за разликата над 5 000лв. до 40 000лв.
С
оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВОС в обжалваната му част следва да бъде
отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 1 500лв. до 5
000лв. и вместо него постановено друго, с което искът в тази му част се уважи,
както и този за законна лихва от посочената дата, съответно следва да бъде
потвърдено в частта му, с която претенцията е отхвърлена за разликата над
5 000 лв. до 40 000лв., ведно със законна лихва върху нея.
Съобразно
уважената от настоящата инстанция част от предявения иск на въззивника следва
да се присъдят съразмерно сторените от него разноски.Пред първа инстанция е
сторил разноски за адв.възнаграждение в размер на 2 500лв. /присъдени
335лв. с влязлата в сила част от решението на ВОС за уважената сума от 1500лв./
и д.т. в размер на 10лв./присъдени изцяло също с влязлата в сила част от
решението на ВОС/.Доколкото за размер от 5 000лв. при цяла претенция от
40 000лв. съразмерното възнаграждение възлиза на 312, 50лв., съдът приема,
че не следва да се присъжда допълнително възнаграждение за първа инстанция.Пред
настоящата инстанция са сторени разноски в размер на 5лв. за д.т./които следва
да бъдат присъдени изцяло на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ/, както и за адв.
възнаграждение в размер на 2 500лв., заплатено в брой съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 12.02.2020г.Направено е възражение за
прекомерност от насрещната страна, което съдът, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и предвидения минимум в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г.
на ВАдвС, възлизащ на 1 685лв./при материален интерес пред въззивна
инстанция в размер на 38 500лв./, намира за основателно, поради което го
редуцира до 1700лв.Съразмерно с основателната част /сумата от 3 500лв./ на
въззивника следва да бъде присъдена сумата от 154, 54лв. за адв.възнаграждение
или общо с д.т. сумата от 159, 54лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№1229/28.10.2019г., постановено по гр.д.№891/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от Я.М.В. против Държавата в лицето на Прокуратурата на Република
България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за сумата, представляваща разликата над 1 500лв. до 5 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от незаконно
обвинение по ДП №2003/11г. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР гр Варна,
по НОХД №173/15г. по описа на PC-Провадия и по ВНОХД №880/18г. по описа на
ОС-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-12.11.2018г. до окончателното й изплащане,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Я.М.В., ЕГН **********, адрес ***, сумата,
представляваща разликата над 1 500лв. до
5 000лв., представляваща обезщетeние за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени психически болки и страдания в резултат от повдигнатото срещу ищеца
обвинение в извършване на престъпление, за което същия е оправдан с влязла в
сила присъда №10/12. 04.2018г. по НОХД №173/15г. по описа на ПРС, ведно със
законната лихва върху главницата /разликата над 1 500лв. до 5 000 лв./, считано
от 12.11.2018г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1229/28.10.2019г., постановено по гр.д.№891/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от Я. М.В.
против Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България иск с пр.осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за сумата,
представляваща разликата над 5 000лв. до претендирания размер от 40 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от незаконно
обвинение по ДП №2003/11г. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР гр. Варна,
по НОХД №173/15г. по описа на PC-Провадия и по ВНОХД №880/18г. по описа на
ОС-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-12.11.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Я.М.В., ЕГН **********, адрес ***, сумата от
159,54лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: