№ 16494
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110131581 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от В Т,против В. А. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 1661,18 лева главница за вода и ВиК услуги за
периода 05.10.2020 г. до 02.09.2022 г.,234,02 лева мораторна лихва върху
главницата,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди,че с ответницата се намират в договорни отношения и
ответницата е потребител на вода и ВиК услуги за имот в *****,при което е
задължена да заплаща стойността на доставени ВиК услуги в срока по общите
условия,тъй като договорното правоотношение се урежда според общите
условия на дружеството ищец. Ищецът сочи,че паричната сума от 1661,18
лева съответства на реално доставено количество вода и предоставени ВиК
услуги. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в срок ищецът
претендира,че е начислявал мораторна лихва и претендира такава в размер от
234,02 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от
предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да бъдат уважени исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е подаден такъв от ответницата
М. чрез назначения особен представител адв.Х. – оспорено е съществуването
на договорно правоотношение – твърди се,че не е доказано ответницата да е
потребител,не е доказано потребено количество вода,отчетено чрез водомер,не
е доказано дали водомерът е преминавал метрологична проверка.
1
Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност. Ответната
страна моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „С В“АД претендира от В. А.
М. сумите от 1661,18 лева задължения за вода и предоставени ВиК услуги за
периода 05.10.2020 г. до 02.09.2022 г. и 234,02 лева лихва за забава за периода
05.11.2020 г. до 02.09.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 320/2023 г. по описа на
СРС,42 състав.
Представени са общи условия за потребителите на „С В“АД.
По делото са приети фактури,издадени от „С В“АД с получател В. А. М.
за имот,находящ се в *****.
От приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се
установява,че в процесния имот е отчитана вода по четири водомера,общо
начисленото потребление на вода е 566,347 куб.м.,от които 534 куб.м.
индивидуално потребление и 32,347 куб.м. общо потребление,стойността на
фактурираните услуги възлиза на 1647,78 лева,като е прилагана утвърдената
от КЕВР цена,няма осъществени плащания на парични суми за процесния
период,лихвата за забава е 144,88 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповедта за изпълнение,когато е подадено възражение или ако е
връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че предметът на този
иск е идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
установяване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер. В настоящия случай следва да бъде доказано,че съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на вода и предоставяне на ВиК
услуги,да бъде доказано доставеното количество вода и предоставени
услуги,да бъде доказана стойността на вода и услугите,а при доказване на тези
предпоставки ответната страна следва да докаже точното изпълнение на
своите договорни задължения или да установи обстоятелства,при които
паричната сума е недължима. Регламентирането на иска като положителен
установителен иск обуславя извода,че ищецът следва да проведе доказване,че
договорно правоотношение съществува,да докаже какви права и задължения
са възникнали,да докаже вземането си по размер. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от указанията за
предявяване на иск,т.е. на 05.01.2023 г.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне,защото не е доказано дали между страните съществува договорно
2
правоотношение. Диспозитивното начало на гражданския процес задължава
съда да се произнесе в рамките на формулираното от страната ищец искане.
Когато е предявена искова претенция за реално изпълнение на договорно
задължение,какъвто е настоящият случай,страната ищец е длъжна да проведе
доказване,че договор между страните е сключен. Страната в
производството,на която е възложена доказателствена тежест следва да
проведе пълно доказване,т.е. от доказателствата по делото по несъмнен и
категоричен начин да се установява реализирането на съответна
материалноправна предпоставка за уважаване на иска. За да приеме,че не е
доказано наличието на договорно правоотношение,съдът взе предвид,че
ответната страна чрез назначения особен представител в писмения отговор
оспорва наличието на правоотношение между страните,а и в хода на
производството не са представени доказателства,които да позволяват да бъде
възприето,че договорно правоотношение между страните съществува към
процесния период. Легалната дефиниция на понятието потребител на ВиК
услуги е уредена съгласно § 1,т.2 от Допълнителните разпоредби към Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационите услуги и според
легалната дефиниция като потребител се възприема собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху имота. В същия смикъл е и
клаузата на чл.2,ал.1,т.1 от общите условия на дружеството ищец,според която
потребител на ВиК услуги е собственикът,ползвателят или притежателят на
вещно право на строеж на имот,за който се предоставят ВиК услуги. Това
означава,че за да бъде доказано,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на вода и ВиК услуги,ищецът
следва да проведе доказване,че ответницата М. е собственик или ползвател на
водоснабдения имот. Ищецът не е представил доказателства относно
притежавано от ответната страна право на собственост или ограничено вещно
право на ползване върху имота,макар че изрично са му дадени указания,че не
сочи доказателства относно установяване на тези обстоятелства. Предвид
липсата на проведено доказване ответницата М. да притежава право на
собственост или право на ползване върху имота съдът приема,че не е доказано
съществуване на договорно правоотношение,което се явява достатъчно,за да
бъде отхвърлена исковата претенция. Липсата на проведено доказване
ответницата да е собственик или ползвател на имота,както и липсата на
представени доказателства ответницата да е поискала откриване на партида
като изявление,насочено към ищеца относно възникване на договорно
правоотношение,дават основание да бъде отхвърлена исковата претенция
поради недоказаност на материалноправна предпоставка за уважаването й.
Така мотивиран,съдът приема,че искът в частта за главницата от 1661,18 лева
подлежи на отхвърляне.
Изводът на съда за неоснователност на иска за главница обуславя извод
за неоснователност и на иска за мораторна лихва,предявен за сумата от 234,02
лева. Искът за мораторна лихва,макар и самостоятелен иск,има акцесорен
характер и за неговото уважаване е необходимо провеждането на доказване,че
съществува парично вземане,което не е изпълнено,при което за периода на
забава кредиторът има право на обезщетение спрямо длъжника. С оглед
това,че исковата претенция за главница не е доказана по основание,недоказан
се явява и искът за мораторна лихва.
3
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от „С В“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,против В. А.
М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,за признаване за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 1661,18 лева ( хиляда шестстотин шестдесет и
един лева и осемнадесет стотинки ) главница за вода и ВиК услуги за периода
05.10.2020 г. до 02.09.2022 г.,234,02 лева ( двеста тридесет и четири лева и две
стотинки ) мораторна лихва за периода 05.11.2020 г. до 02.09.2022 г.,относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 320/2023 г.
по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4