РЕШЕНИЕ
№ 1464
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110116491 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от КР. М. М.,
ЕГН:**********, гр. ***, бул. „*****“ № ****, вх. **, ап.**** с която претендира да бъде
осъдена „*****“ ЕООД, ЕИК/Булстат: ****, със седалище в гр. ***, площад „С****“ №*,
представлявано от управителя д-р Р. П. Р., да й заплати сумата от 1845.94 (хиляда
осемстотин четиридесет и пет лв. и деветдесет и четири ст.) лв. представляваща остатъка от
неплатено нетно трудово възнаграждение и възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за месец юли 2020г. и 225,00 (двеста двадесет и пет лв.) лв. -
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 1845.94
лв. за периода 01.09.2020г. до 15.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2021г., до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е изложено
следното: Ищцата е полагала труд по индивидуален трудов договор, сключен на
11.06.2020г. с ответника „*****” *** на длъжност „****” в периода от 15.06.2020г. до
31.08.2020г. вкл. с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 2750.00 лв.,
изменено с допълнително споразумение от 30.06.2020г на 3000.00 лв. с падеж до края на
месеца, следващ отработения. Поради неспазване на договорните отношения от страна на
ответника, трудовите правоотношения са прекратени със заповед №10/31.10.2020г., като
месечното трудово възнаграждения за 2 месеца и 15 дни за периода от 15.06. до 01.09.2020
вкл. не било изплатено. След покани от ищцата, ответникът изплатил възнаграждението за
месеците юни и август, а за месец юли била изплатена само сумата от 1500.00 лв,
представляваща аванс. Незаплатена останала сумата от 1845.94 лв, представляваща размера
на нетното възнаграждение, получено от брутното трудово възнаграждение, в размер на
3000.00 лв. и възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, равняващо се на
1140.00 лв. Претендира и обезщетение за забава считано от падежа. Претендират се
разноски.
От страна на ответника не е постъпил отговор по чл.131, ал.1 от ГПК или молба за
гледане на делото в негово отстъствие. В проведеното по делото на 21.04.2022г. открито
съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил,
1
като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови
неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата, искането е било
уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК
предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово
отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично
изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени
доказателства - трудов договор № 41/11.06.2020г. с допълнително споразумение от
30.06.2020г.; Заповед № **** от ****г.; фиш за начислената работна заплата за месеци юни,
юли и август 2020г., се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и
вероятната основателност на предявените искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ и чл.
86 ЗЗД.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ са в размер на 420лв.
за адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и дължимата държавна такса в размер на 123,84 лв. за двата кумулативно
предявени иска.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****“ ***, ЕИК/Булстат: ****, гр. В., площад „С.“ №* да заплати на
КР. М. М., ЕГН:********** на основание чл. 128 т. 2 КТ сумата от 1845.94 (хиляда
осемстотин четиридесет и пет лв. и деветдесет и четири ст.) лева представляваща остатък от
неплатено нетно трудово възнаграждение и възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за месец юли 2020г. и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 225 (двеста
двадесет и пет) лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата от 1845.94 лв. за периода 01.09.2020г. до 15.11.2021г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2021г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал. 1 от ГПК „*****“ ЕООД, ЕИК/Булстат:****да
заплати на КР. М. М., ЕГН:**********, сумата от 420 лева, представляваща сторени в
производството разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „********“ ЕООД, ЕИК/Булстат: ******
да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от
123,84 лева, представляваща дължима държавна такса.
Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2