Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Председател: Р. Димитров
при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 6280 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищците П.С.Й., ЕГН **********, В.С.Й., ЕГН **********, Г.В.Й.,
ЕГН ********** и Т.Н.И., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. А.Г. са
предявили искове против ЗАД „ОЗК - З.“ АД, гр. София с правно основание чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие смъртта на С.П.Й. –
баща на първите двама ищци, съпруг на третата и син на четвъртата ищца по
делото, настъпила при ПТП на 31.08.2015 г. в следните размери: за ищците П.Й. и
В.Й. сумата от по 150 000 лв. за всеки от тях, както и сумите от по 11 022
лв. – лихва за забава върху посочените главници от датата на увреждането –
31.08.2015 г. до датата на исковата молба – 20.05.2016 г., на ищцата Г.Й. –
сумата от 120 000 лв., както и сумата от 8817,60 лв. – лихва за забава
върху нея от датата на увреждането – 31.08.2015 г. до 20.05.2016 г. и на Т.И. –
сумата от 100 000 лв., както и сумата от 7348 лв. - лихва за забава върху
нея от 31.08.2015 г. до 20.05.2016 г., ведно със законна лихва върху всяка една
от посочените главници от датата на завеждане на иска до окончателното им
изплащане.
Ищците излагат в исковата молба, че на 31.08.2015 г. между
151 и 154 км. на магистрала „Тракия“ е настъпило ПТП, вина за което има водачът
на товарен автомобил марка „Волво“, вид „влекач“, модел „FH4x2T“, с рег. № ******* – Д.Г.К., който
навлиза в лентата за принудително спиране и удря намиращия се в нея автомобил
марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № *********и стоящия извън него, до
задната му част – С.П.Й., в резултат на което същият починал. Вследствие от
смъртта му ищците като негови деца, съпруга и майка са преживели неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, за което претендират обезщетение в
посочените по-горе размери. На следващо място излагат, че за увреждащото МПС – товарен
автомобил „Волво“, вид „влекач“, модел „FH4x2T“, с рег. № ******* е била налице застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника „ОЗК - З.“ АД, валидна към деня на ПТП.
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявените искове
и претендират присъждане на разноски по делото.
ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД, гр. София
оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва, че е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а също така
оспорва и механизма на ПТП. Счита, че процесното ПТП не е настъпило по
изключителната вина на водача на застрахованото при ответното дружество МПС – Д.К.,
като излага, че вина за настъпването му има и пострадалия С.П.Й.. Твърди, че същият
не е спазил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП като е паркирал своя
автомобил на необезопасено и необозначено за целта място, като безотговорно е
напуснал същия на място, което не е било безопасно за него, а също и за всички
участници в движението, като по този начин е създал реална опасност за
собствения си живот и здраве, а също така и за околните. Излага се, че водачът С.Й.
не се е съобразил и е нарушил и разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗДвП, при
която на водача е забранено да спира ППС за престой или за паркиране извън
специално обозначените за това места, с което е създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат и е станал основна причина за настъпване на
процесното ПТП. На следващо място прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат поради посочените нарушения от страна на пострадалия на
правилата за движение по пътищата, поради което счита, че размерът на обезщетението
следва да бъде намалено. Оспорва претенцията за лихви и претендира разноски.
По делото е канституиран като трето лице - помагач на
ответника – Д.Г.К., ЕГН **********, който съобразно предоставената му от съда
възможност депозира отговор. Излага, че с оглед претенцията на ответното
дружество за регресно вземане за лихви, съгласно разпоредбата на чл. 227, т. 2 КЗ право за такова вземане се появява при уведомяване на застрохвателя от
виновния водач. В тази връзка излага, че задължение за уведомяване би следвало
да възникне за неговия работодател, като представител на търговското дружество,
тъй като застроховката „ГО“ е възникнала по силата на договор между тях.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 31.08.2015 г. на автомагистрала „Тракия“ между 143 + 500, в лентата за
принудително спиране, в посока на движение запад - изток е настъпило ПТП между товарен
автомобил марка „Волво“, вид „влекач“, модел „FH4x2T“, с рег. № *******, с прикчено към него полуремарке,
собственост на „В.“ ЕООД, гр. Бургас и управлявано от водача Д.Г.К. и С.П.Й.,
водач на автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № *******, който по
това време се е намирал на същото място и е стоял извън автомобила.
От представената влязла в сила присъда от 19.07.2016 г.
по НОХД № 1374/2016 г. на Пловдивски окръжен съд /потвърдена с Решение № 288 от
24.11.2016 г. по ВНОХД № 456/2016 г. на Пловдивски апелативен съд/ се
установява, че водачът Д.Г.К. е признат за виновен в това, че на 31.08.2015 г.
на Автомагистрала „Тракия” в района на км. 143+500, област Пловдив, в лентата
за принудително спиране, в посока на движение запад-изток, при управление на
моторно превозно средство /товарен автомобил - влекач марка и модел „Волво ФХ
4x2 Т” с peг. № А 3313 MB, с прикачено на него полуремарке марка „Кьогел СН 24”
с peг. № *******, собственост на „В.” ЕООД гр. Бургас, е нарушил правилата за
движение, а именно чл. 20, aл. 1 от ЗДвП и чл. 58 т. 3 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на С.П.Й., поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б. „в“ пр. 1 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК
вр. чл. 373, ал. 2 НПК е осъден на 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода /, а с
решението от 24.11.2016 г. е изменено с 1г. и 8 месеца/ и е оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение, че е нарушил правилата на чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗДвп. Видно от отбелязването върху присъдата, същата е влязла в законна
сила на 21.12.2016 г.
От представения по делото препис – извлечение от Акт за
смърт, издаден от Община Пловдив се установява, че С.П.Й. е починал на
31.08.2015 г.
От Удостоверение
за наследници изх. № 4210/02.09.2015 г. се установява, че ищците П.С.Й. и В.С.Й.
са съответно син и дъщеря на починалия, а ищцата Г.В.Й. е негова съпруга, като
по делото е приложено и Удостоверение за сключване на граждански брак мжду тях.
От приложеното Удостоверение за раждане се установява, че ищцата Т.Н.И. е майка
на починалия С.Й..
По делото между страните не е спорно, а това се
установява и от представената застрахователна полица № 23115000020881, сключена
между собственика на товарния автомобил „У.Л.“ ЕАД – клон Бургас и ответното
застрахователно дружество ЗАД „ОЗК - З.“ АД, че за процесния товарен автомобил
„Волво“, модел „FH4x2T“, с рег. № ******* е била налице застраховка
„Гражданска отговорност” валидна от 26.01.2015 г. до 26.01.2016 г., т.е.
валидна към датата на процесното ПТП.
По делото е изслушана
и приета съдебно авто-техническа експертиза, чието заключение съдът приема като
обективно и професионално. От същото се установява, че ПТП е настъпило на автомагистрала Тракия, в района на км. 143, при светло време и добра
видимост, като пътното платно се е състояло от две платна, разделени със
затревен остров и метална еластична ограда, като за всяка посока има по две
пътни ленти и една допълнителна в дясно за принудително спиране на
автомобилите. Процесният лек автомобил „Рено” е бил паркиран в дясната пътна
лента за принудително спиране на автомобилите успоредно на платното за
движение. Водачът на автомобила е бил излязъл отвън и се е намирал от задната
страна на автомобила. В същия момент процесния т.а. „Волво“ се е движел в
дясната активна пътна лента с посока от гр.София към към гр. Бургас със скорост
на движение 86 км/ч. Приближавайки към мястото на паркирания л.а. „Рено“,
водачът на т.а. „Волво“ по неустановени причини е отклонил управлявания от него
автомобил на дясно, като е навлязъл в пътната лента за принудително спиране на
автомобилите, където е бил паркиран л.а. Рено. Реализирало се е ПТП, при което
т.а.„Волво“ с предната си дясна част челно в зоната на десен фар на автомобила
е ударил паркирания л.а. „Рено“ в лявата му задна част, където се е намирал и
водача му. Скоростта на движение на товарния автомобил преди настъпване на ПТП
е била около 86 км./ч., като опасната му зона за спиране при тази скорост е
била 81 м., като експертният извод е, че мястото на удара между двата
автомобила не попада в опасната зона за спиране на т.а. „Волво“ за момента, в
който водачът на т.а. Волво е имал възможност да забележи за първи път л.а.
Рено. Експертното заключение е, че водачът на процесния т.а. „Волво“ е имал
техническа възможност да забележи паркирания в дясната пътна лента л.а. „Рено“
от достатъчно разстояние – повече от 100 м., в което е имал възможност да
намали скоростта си или да спре преди мястото на удара с пешеходеца и л.а. „Рено“
и да предотврати настъпването на ПТП. От заключението се установява също така,
че водачът му е имал техническа възможност да избегне настъпването на
процесното ПТП, като при движение на автомобила в крайна дясна активна лента,
същият ще премине от лявата страна на паркирания лек автомобил и удар между тях
няма да настъпи, Експертното заключение е, че от техническа гледна точка,
причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на т.а. Волво с
органите за управление на автомобила, който го е отклонил на дясно за посоката
му на движение и навлизайки в пътната лента за принудително спиране на
автомобилите, където е бил паркиран л.а. Рено, е реализирал удар в него. От
експертизата се установява, че липсват данни водачът на лекия автомобил да е
взел мерки по обезопасяване на същия към момента на удара. Експертното
заключение е, че от техническа гледна точка водачът на л.а. Рено не е
допринесъл за настъпването на процесното ПТП, същият е бил спрял автомобила в
пътната лента за принудително спиране, а т.а. Волво, навлизайки в същата пътна
лента, е преминал по единична непрекъсната линия. Видно от заключението
пострадалият пешеходец не е имал възможност да предотврати настъпването на
удара по него от т.а. Волво, за моментът, в който товарният автомобил е
навлязъл в пътната лента за принудително спиране. От заключението се установява
също така, че преди настъпването на ПТП, пострадалият пешеходец е имал
възможност да види и възприеме приближаващата го товарна композиция от разстояние
повече от 100 м., като експертът е
уточнил, че няма данни, които да сочат, че е имало предмети или автомобили,
които да ограничават видимостта на пешеходеца към автомобила.
В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че за момента,
в който товарният автомобил се е отклонил и е навлязъл в аварийната пътна
лента, пешеходецът също е имал възможност да го види, но времето от този
момент, до момента на удара е било няколко секунди, поради което той не е имал
възможност да предотврати удара. Експертното мнение е, че дори да го е видял, той
не е имал възможност да напусне мястото на удара. Причината да навлезе
товарният автомобил в аварийната пътна лента не е установена и е от субективен
характер, като вещото лице сочи, че не са налице данни да е имало повреда от
технически характер по автомобила. Пострадалият пешеходец е бил извън
автомобила по време на удара и е бил извън активната пътна лента на
магистралата. Цялата пътна аварийна лента е 3 м., като лекият автомобил е имал
възможност да бъде изцяло в тази пътна лента, без да навлиза в дясната активна
пътна лента. Причината поради която е спрял пешеходецът е от субективен
характер.
От разпита на
свидетелката Н.П.Б.се установява, че е пътувала заедно с починалия С.Й. от
Видин за Бургас. Твърди, че са тръгнали в 04.20ч.
сутринта от Видин с неговата кола „Рено Сценик“ и са пътували по тъмно до София
без да спират. Твърди, че някъде в района на Пловдив на С.леко му е прилошало и
е казал, че му лепне устата, искал е да пие вода и е казал, че ще спре за
малко. Спрял е автомобила наполовина в аварийната лента и наполовина в банкета
на магистралата. Включили са аварийни светлини и са слезли от колата. Той е бил
откъм шофьорската страна на багажника, а тя от другата страна, от дясно, откъм
багажника. Свидетелката посочва, че му е показала къде е плика с водата, а той е
останал наведен към отворения багажник, за да вземе водата и е бил с гръб към
идващите автомобили. Тя е направила крачка встрани от колата и в този момент е
чула трясък като от въздушната вълна, която се е образувала тя е паднала на
колене отстрани в тревата, в банкета. Твърди, че в следващия момент, когато е
погледнала на страни е видяла колата извън магистралата блъсната в дървото, а
спътникът и С.е бил проснат на платното и не е показвал признаци на живот. Колата,
която го е блъснала е била на 100м. пред тях и е спирала по магистралата. Свидетелката
заявява, че ударът е бил около 5 мин. от момента на спирането им. Свидетелката
посочва, че от Видин до Пловдив не са спирали, спряли са за първи път, за да си
почине, тъй като се е почувствал зле и е спрял, за да пие вода.
От разпита на
свидетеля Б.М.И.се установява, че познава С.Й. от 30 г. и
са били много близки приятели. Познава и членовете на семейството му, тъй като
са живеели врата до врата, заедно са си отглеждали децата, били са почти като
едно семейство. С.е живеел със съпругата му Г. и децата му П. и В., а майка му
е Т.. Всички те са били едно патриархално семейство. Бащата е бил основна
фигура в семейството, бил е много силна личност, а те всички са били в
изключително близки отношения. Майка му е живеела в родното му село близо до
Видин, а баща му е починал една година преди да почине Сашо. Свидетелят
посочва, че приживе той е ходел на село непрекъснато и се е грижел за тях,
помагал им е финансово, а също така и в работата на село и са имали много силна
връзка помежду си. След смъртта му, майка му не е могла да преживее това нещо и
е търсела начин да си сложи край на живота. Твърди, че тя му го е казвала
многократно, тъй като с нея са поддържали отношения. Тя си е живеела на село,
има също и друга по-голяма дъщеря, която не живее във Видин, поради което тя си
е останала сама. Много тежко е изживяла смъртта на сина си. Твърди, че смъртта
му е била абсолютен шок за децата. Той често ги вижда, а също така си говорят и
по телефона, не могат да преживеят случилото се с баща им. Той е бил всичко за
тях, бил е опора за тях и силната личност в семейството. Съпругата му е изпаднала
в депресия, затворила се е в себе си, не е говорила и не е излизала и го
преживява много тежко.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съгласно който
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според
ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. За да се приеме, че е налице непозволено
увреждане е необходимо да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. На следващо място, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 226, ал.
1 от КЗ следва да се установи и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника в качеството му на застраховател и прекия
причинител на увреждането.
Безспорно е установено, че товарният автомобил влекач
марка и модел „Волво ФХ 4x2 Т” с peг. № ********е бил застрахован при ответното
дружество ЗАД „ОЗК - З.“ АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП. Следователно, съдът намира, че ответникът е материално
легитимиран да отговаря по исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
вр. чл. 45 ЗЗД, като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен
обем на отговорността на водача. Няма данни водачът на автомобила, макар и различен
от собственика, да е управлявал същия на незаконно основание.
В настоящия случай се установи, че са налице и
предвидените в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях. От приложената по делото влязла в сила Присъда
от 19.07.2016 г. по НОХД № 1374/2016 г. на Пловдивски окръжен съд /потвърдена с
Решение № 288 от 24.11.2016 г. по ВНОХД № 456/2016 г. на Пловдивски апелативен
съд/ се установи, че водачът Д.Г.К. е признат за виновен в това, че на
31.08.2015 г. на Автомагистрала „Тракия” в района на км. 143+500, обл. Пловдив,
в лентата за принудително спиране при управление на товарен автомобил - влекач
марка и модел „Волво ФХ 4x2 Т” с peг. № А 3313 MB, с прикачено на него
полуремарке марка „Кьогел СН 24” с peг. № *******, собственост на „В.” ЕООД гр.
Бургас е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, aл. 1 ЗДвП и чл. 58 т. 3 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.П.Й. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ пр. 1 във вр. чл.
342, ал. 1 НК. Съдът приема тези
факти за доказани, тъй като влязлата в сила присъда има обвързваща сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд относно дееца, деянието,
противоправността на деянието и вината на дееца. С оглед на това съдът приема,
че по делото е установено, че водачът на товарния автомобил марка „Волво“,
модел „FH4x2T“, с peг. № ********Д.Г.К. е
извършил виновно и противоправно поведение, което е в разрез с описаните
по-горе разпоредби на ЗДвП и в този смисъл е налице непозволено увреждане с
всички кумулативни предпоставки. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат – смъртта на С.П.Й. е настъпила като пряко следствие на процесното ПТП от
31.08.2015 г..
На следващо съдът намира за установено по делото, че ищците
са сред кръга на лицата, които имат право да претендират и получат обезщетение
за неимуществени вреди - мъки и страдания вследствие смъртта на наследодателя
си С.П.Й. – баща на ищците по делото – П.Й. и В.Й., съпруг на ищцата Г.Й. и син
на ищцата Т.И..
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените
искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
Техните размери следва да бъдат определени съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия на вредоносния резултат поради нарушение на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП поради това, че същият е паркирал автомобила си на необезопасено и
необозначено за целта място и безотговорно го е напуснал на място, което не е
било безопасно за него, а също и за останалите участници в движението, както и разпоредбата
на чл. 58, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща, че на водача е забранено да спира ППС за
престой или за паркиране извън специално обозначените за това места, с което същият
е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат и на
процесното ПТП. При така направеното възражение ответникът е въвел като предмет
на делото и отговорността на пострадалия като допълнителен елемент от
фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което съдът следва да разгледа и това
възражение.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато вредите се намират
в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, съществува
възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за
възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди. Във всички случаи обаче е необходимо приносът на
пострадалия да е конкретен, тоест да е налице извършване на определени действия
или бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в причинна
връзка с вредоносния резултат, като изводите на съда в тази насока не може да
почиват на вероятности или предположения, в който смисъл е задължителната
практика на ВКС на РБ. Поемането на предвидим и реално очакван риск или на
неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е противоправно поведение
и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поетият риск и
реализираният риск следва да е идентичен /В този смисъл т. 7 от ТР №
1/23.12.2015 г. на ОСГТК/.
Съдът намира възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия за основателни и доказани по
делото. Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 1 и т. 3 от ЗДвП при движение по
автомагистрала на водача е забранено да спира пътното превозно средство за
престой или паркиране извън специално обозначените за това места, както и да се
движи по лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. Съдът намира, че посредством събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Наташа Борисова, която е пътувала заедно с пострадалия С.Й.
и в този смисъл е очевидец на процесното ПТП, а също така и от приетата авто-техническа експертиза по делото се установи, че от страна на пострадалия
са налице нарушения на посочените разпоредби. От заключението на експертизата
се установи, че процесният лек автомобил „Рено”, управляван от С.Й. е бил
паркиран в дясната пътна лента за принудително спиране на автомобилите
успоредно на платното за движение, а водачът му е излязъл от автомобила и се е се
е намирал от задната му страна към момента на удара. Този факт се подкрепя и от
показанията на разпитаната свидетелка, от които се установява, че те са спрели
автомобила наполовина в аварийната лента и наполовина в банкета на магистралата,
включили са аварийни светлини и са слезли от колата, а пострадалият се е
намирал извън колата, наведен към отворения багажник, откъм шофьорската страна.
В тази връзка съдът намира, че като е паркирал автомобила на необезопасено и
необозначено за целта място и впоследствие е напуснал неправомерно същия,
движейки се по платното около него, пострадалият С.Й. също е създал
предпоставки за реализиране на процесното ПТП, тъй като същият е нарушил
правилата за допустимост и престой в лентата за принудително спиране, с което е
създал опасност за собствения си живот и здраве и този на останалите участници
в движението и е нарушил правилата на чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. С
поведението си същият е поел предвидим и очакван риск, спирайки неправомерно и
излизайки от автомобила, с което е създал обективен принос за настъпване на
получените от него увреждания. Към момента на спирането му в принудителната
лента, същият е следвало да има предварителна представа, че извършвайки тази
маневра, нарушава правилата за движение по автомагистрала и скоростен път
и по-конкретно правилата за движение и спиране
в лентата за принудително спиране, регламентирани в чл. 58, ал. 1 ЗДвП, според
която разпоредба на автомагистрала на водача е забранено да спира пътното
превозно средство за престой или паркиране извън специално обозначените за това
места на автомагистрален път. На следващо място съгласно правилото на чл. 58,
т. 3 ЗДвП - при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи
или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. Съдът намира, че по делото не беше установено по
категоричен начин, че пострадалият е навлязъл и е спрял в аварийната пътна
лента поради влошаване на здравословното му състояние, респ. че причината за
това е твърдяното прилошаване. Свидетелката Б.сочи, че двамата със С.Й. са
пътували от Видин до Пловдив без да спират, спрели са за първи път в района на
Пловдив, за да си почине, като на С.леко му е прилошало и е казал, че му лепне
устата, искал е да пие вода и е казал, че ще спре за малко. От заключението на
авто-техническата експертиза се установи също така, че причината за спиране на
водача на лекия автомобил в аварийната пътна лента е от субективен характер,
като същевременно експертът е посочил, че не са налице данни водачът на лекия
автомобил да е взел мерки по обезопасяване на същия към момента на удара. Във
връзка с изложеното съдът намира, че пострадалият е извършил нарушение на
установените нормативни правила, предвидени в разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т.
1 и т. 3 от ЗДвП, тъй като не са налице данни същият да е навлязъл в аварйната
пътна лента, поради възникването на независещи от него, в качеството му на водач
субективни причини от здравословен характер, препятстващи възможността му да
ръководи действията си. В тази връзка съдът намира, че предвид направомерното
навлизане и извършения престой в аварийната лента, действията на пострадалия се
явяват противоправни и са довели да настъпване на получения вредоносен резултат,
доколкото пътното транспортно произшествие не би се реализирало в случай, че
пострадалият е избрал времето за отдих и пиене на вода на обозначените за това
места. Следователно съдът намира, че с поведението си пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, поради което приема, че е налице
основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определя 25 % съпричиняване на
вредоносния резултат от него.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните
болки и страдания на ищците, проявлението им във времето, както и съдебната
практика, която приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи,
но съобразени с конкретния случай. Като взе всички тези факти пред вид за
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
По отношение на исковете на ищците П.С.Й. и В.С.Й. за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща им – С.П.Й. в
размер на сумите от по 150 000 лв. за всеки един от тях, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетението се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Съдът приема, че двете деца, макар и пълнолетни вече и поели своя
път в живота са преживели тежко смъртта на своя баща. Те са останали без бащина
подкрепа и обич, без родител, с когото да споделят радостни и тъжни моменти от
живота си. От показанията на разпитания свидетел по делото Б.И., които съдът кредитира изцяло, тъй
като същите се основават на преки впечатления от общуването му със семейството
като техен близък приятел се установи, че С.Йовчев е живеел съвместно със
съпругата и децата си - П. и В. в едно домакинство. Те са били много задружно
семейство и са имали изключително близки отношения. Свидетелят посочва, че бащата
е бил основната фигура в семейството и много силна личност, те всички са разчитали
на него. Същият е бил всичко за децата си, тяхна опора, грижел се е за тах. От
свидетелските показания се установи, че смъртта му е била абсолютен шок за децата и те не могат да преживеят случилото
се с баща им. Съдът след като се
съобрази с всички тези обстоятелства, прецени съобразно момента на увреждането
и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на двамата ищци – деца на починалия е
необходима сума в размер от по 110 000 лв. за всеки един от тях като намира този
размер за справедлив и обоснован пред вид търпените от тях мъки и страдания от
смъртта на баща им и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната. В тази връзка съдът намира, че исковете са основателни
и доказани за тези суми, а след приспадане на приетия процент съпричиняване от
25 % следва да се уважат в размер на сумите от по 82 500 лв. за всеки от тях и
да бъдат отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери от по 150 000
лв. като неоснователни и недоказани.
По предявения от Г.В.Й. иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й С.П.Й. в размер на сумата от
120 000 лв., съдът намира:
При определяне размера на дължимото обезщетение на ищцата
Г.Й., съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на претърпените
душевни мъки и страдания от ищцата след злополуката. В тази връзка настоящия
състав намира, че загубата на съпруг и то едва на 52 - годишна възраст е голяма
психическа травма, която е причинила на ищцата мъки и страдания и е променила
внезапно и непоправимо живота й, тъй като със загубата на съпруга си същата е
загубила опора в живота си. От показанията на свидетеля Б.И. се установи, че
ищцата и съпругът й са живеели съвместно и са били заедно с децата си голямо и
сплогено семейство, а съпругата му е разитала на него, тъй като той е бил
силната личност в семейството и нейна опора. След смъртта му съпругата му е изпаднала
в депресия, затворила се е в себе си, не е говорила и не е излизала и е
преживявала много тежко неговата смърт. Следователно съдът намира, че от събраните
по делото доказателства се установи, че ищцата и съпругът й са живели в близки
отношения, основани на взаимна привързаност и подкрепа, както и че пострадалият
е бил добър съпруг и баща. Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира,
че искът за неимуществените вреди е основателен и доказан за сумата от 110 000
лв., а след приспадане на приетия процент съпричиняване от 25 % следва да се
уважи за сумата от 82 500 лв. и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 120 000 лв. като неоснователен и недоказан.
По предявения от Т.Н.И. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина й С.П.Й. в размер на 100 000 лв., съдът
намира следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид, че ищцата е преживяла най-тежката загуба за един
родител - смъртта на детето си. Съдът намира, че загубата на дете е голяма и
тежка психическа травма за една майка, която безспорно е причинила големи мъки
и страдания на ищцата. Посредством свидетелските показания на свидетеля Иванов
се установи, че ищцата Т.И. е била в много добри и топли отношения със сина си
приживе, тя е живеела сама на село, близо до Видин, тъй като баща му е починал
година преди това, поради което синът й се е грижел постоянно за нея.
Свидетелят твърди, че приживе той непрекъснато е ходел на село и се е грижел за
родителите си, помагал им е финансово, а също така и в работата на село. Те са имали
много силна връзка помежду си. От показанията на свидетеля се установи, че след
смъртта му, майка му не е могла да преживее трагичния инцидент със сина си и е търсела
начин да „сложи край на живота си“. Със смъртта на сина си същата е загубила
възможност да разчита на помощ и подкрепа в старините си, както и на грижи от
страна на сина си, в момент, когато най-много има нужда от това поради. След
смъртта на сина й трагедията в семейството е огромна и ще ги съпътства през
целия живот, тъй като няма по-голяма загуба от загубата на дете в живота на
човек и подобна загуба е непреодолима. Като взе всички тези факти пред вид,
както и установения в нормата чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, съдът
намира, че искът за неимуществените вреди е основателен и доказан за сумата от 80
000 лв., а след приспадане на приетия процент съпричиняване от 25 %, следва да
се уважи за сумата от 60 000 лв. и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 86, ал. от ЗЗД:
Пред вид основателността на исковите претенция основателна
е и претенцията за лихва, поради което върху присъдените суми - обезщетение за
неимуществени вреди следва да се присъди и законна лихва, която е дължима от
датата на деликта – 23.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумите и без
покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента, който отговаря на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД от
датата на деликта. В тази връзка следва да се посочи, че макар при вредите от
деликт да не е необходимо лихвата да се сочи като размер за периода до датата
на исковата молба, тъй като същата се присъжда от датата на деликта до
окончателното изплащане на задължението за главница, в случая лихвата следва да
се присъди в определен размер за периода от датата на вредата до датата на
исковата молба, тъй като такава е заявената претенция на ищците, а диспозитивното
начало в процеса е водещо.
За периода от датата на деликта – 31.08.2015 г. до 19.05.2016
г. вкл., лихвата върху определената главници в размер на сумите от по 82 500
лв. /обезщетението, дължимо на ищците П.С.Й., В.С.Й. и Г.Й. – деца и съпруга на
починалия С.Й./ е в размер на сумата от по 6036.10 лв. върху всяка една от така
определените главници /който размер е определен с помощта на електронния
калкулатор на НАП/. За разликата от този размер до предявените размери от по 11 022 лв. –
лихва за забава върху претендираните главници за П.Й. и В.Й. от по 150 000
лв., както и до претендирания размер от ищцата Г.Й. 8817.60 лв. – лихва за
забава върху претендираната главница от 120 000 лв., претенцията за
присъждане на лихва за забава следва да се отхвърли.
За периода от
датата на деликта – 31.08.2015 г. до 19.05.2016 г. вкл., лихвата върху
определената главница в размер на сумата от 60 000 лв. /обезщетение, дължимо на
ищцата Т.И. – майка на починалия С.Й./ е в размер на сумата от 4389.89
лв./който размер е определен с помощта на електронния калкулатор на НАП/. За
разликата от този размер до предявения пълния претендиран от 7348 лв. – лихва
за забава върху претендираната главница от 100 000 лв., претенцията за
присъждане на лихва за забава следва да се отхвърли.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищците разноски по делото. Съдът
намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение, както и че не следва да се
присъждат на всеки един от ищците разноски за адвокатско възнаграждение. Предмет
на делото са субективно съединени искове като вески един от ищците по делото
има право на разноски за процесуално представителство във връзка с предявения
от него иск.
В тази връзка и на ооснование чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищците по делото следните разноски: на ищеца П.Й. в размер на 5674,33
лв., на ищцата В.Й. в размер на 3437,60 лв., на ищцата Г.Й. в размер на 1154.66
лв., както и на ищцата Т.И. в размер на 719,78 лв.
На следващо място, тъй като ищците по делото Т.И. и Г.Й.
са изцяло освободени от внасяне на държавна такса по делото, а ищцета В.Й.
частично над сумата от 1932 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 7937,40 лв. – държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят
на ответника направени от него разноски в размер на сумата от 81,76 лв. – за
експертиза по делото, както и на основание чл.78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се присъдио
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати поотделно на П.С.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, двамата чрез адв. А.Г.,
със съдебен адрес:*** на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД
сумите от по 82 500 лв. /оседемдесет и пет хиляди и петстотин/ лева - за
всеки един от тях, обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
вследствие смъртта на техния баща – С.П.Й., настъпила при ПТП на 31.08.2015 г.,
както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД и
сумите от по 6036.10 лв. – мораторна лихва
върху всяка една от така определените главници за периода от датата на ПТП -
31.08.2015 г. до 19.05.2016 вкл., ведно със законна лихва върху всяка една от
главниците считано от датата на исковата молба – 20.05.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата над уважените размери до пълните им предявени размери от по 150
000 лв. за всеки един от тях - и от по 11 022 лв. лихва за забава за
периода от 31.08.2015 г. до 19.05.2016 г. вкл. като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.В.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. А.Г., със съдебен адрес:*** на основание чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 82 500 лв. /оседемдесет и пет хиляди
и петстотин/ лева - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, вследствие смъртта на нейния съпруг – С.П.Й., настъпила при ПТП на 31.08.2015
г., както и основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата
от 6036.10 лв. – лихва за периода от
датата на ПТП - 31.08.2015 г. до 19.05.2016 вкл., ведно със законна лихва върху
главницата считано от датата на исковата молба – 20.05.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 120 000 лв. -
неимуществени вреди и за 8817,60 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2015
г. до 19.05.2016 г. вкл. като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.Н.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. А.Г., със съдебен адрес:*** на основание чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 60 000 /шейсет хиляди/ лева обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на нейния
син – С.П.Й., настъпила при ПТП на 31.08.2015 г., както и основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 4389.89 лв. – лихва за
периода от датата на ПТП - 31.08.2015 г. до 19.05.2016 вкл., ведно със законна
лихва върху главницата считано от датата на исковата молба – 20.05.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 100 000 лв. -
неимуществени вреди и за 7348 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2015 г.
до 19.05.2016 г. вкл. като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********,
гр. София да заплати разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ
размер на сумата от 10 986,37 лв., от които: ищеца П.С.Й. в размер на
5674,33 лв., на ищцата В.С.Й. в размер на 3437,60 лв., на ищцата Г.В.Й. в
размер на 1154.66 лв., както и на ищцата Т.Н.И. в размер на 719,78 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********,
гр. София да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса в размер на сумата от 7937,40 лв.
ОСЪЖДА П.С.Й., ЕГН **********, Г.В.Й., ЕГН **********, В.С.Й., ЕГН ********** и Т.Н.И.,
ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, ЕИК ********, гр. София на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата
от 381,76 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице, помагач на ответника - Д.Г.К.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: