№ 318
гр. Благоевград , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500310 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна
жалба,подадена от Б. Г. Р. чрез адв.Г.Ч.,надлежно упълномощена,насочена
против решение №505034 от 15.12.2020г.,постановено по гр.д.№ 1373/2018 по
описа на РС Разлог.
В жалбата е посочено,че не се поддържа изложеното в исковата
молба,че атакуваната сделка е без основание.Не поддържа и твърдението че с
договора са нарушени добрите нрави и че е липсвало съгласие за сключване
на сделката.
Поддържа се в жалбата,че са неправилни и незаконосъобразни изводите
на първоинстанционния съд,че не е установено,че пълномощното,с която Г.Н.
е представлявал Г.П. е редовно и удостоверява надлежна представителна
власт за сключване на сделката.Сочи,че решението е постановено при
непълнота на доказателствата,защото не е изискано от съда.Моли да се
отмени решението ,с което искът е отхвърлен и се постанови друго,с което се
обяви нищожност на договора за прехвърляне на имот срещу задължението за
издръжка и гледане до размера на 1/10 ид.ч.,тъй като сделката е сключена без
1
представителна власт.
В жалбата е заявено,че не се поддържа иска в останалата част.
Въззиваемата страна Г.Н.,чрез процесуален представител оспорва
жалбата.Моли да се потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от
страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен
акт.
С оглед правомощията си по чл.269 ГПК,въззивният съд намира
обжалваното решение за валидно и допустимо,а по правилността му се
съобрази с доводите,изложени във въззивната жалба.
Ищцата е предявила иск за обявяване на нищожност на
договор,сключен от наследодателя й –баща й Г.П.,действащ чрез
пълномощника си- ответника Г.Н.,Р.К. и Н.Н. от една страна и от друга Г.Н.,с
който се прехвърлят 8/10 ид.ч. от ПИ 13 пл.№285 кв.29 по плана на с.Годлево
общ.Разлог ,ведно с построената върху него едноетажна жилищна сграда на
Г.Н. срещу задължение за гледане и издръжка на Г.П..
Основанията за нищожност са посочени в поправена искова молба,от
която съдът е извлякъл,че сочените основания по смисъла на чл.26 ЗЗД е-
липса на основание на сделката,липса на съгласие на прехвърлителя
П.,противоречие със закона и добрите нрави.
В жалбата се поддържа основанието за противоречие със закона
относно формата и съдържанието на пълномощното,като останалите искове
не се поддържат.Макар че има такова изявление,исковете не са оттеглени и
въззивният съд дължи произнасяне и по тях.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,че
ищцата е наследница на Г.П.,а Г.Н. е син на сестра й Н.Н..Г.П. е починал на
26.12.2011г.,като освен ищцата и Н.Н. е оставил за наследници другата
прехвърлителка по договора Р.К.,както и дъщеря Е.Я..
Установено е с гласни и писмени доказателства,че основното страдание
на П. е глаукома ,имал е сърдечна недостатъчност и хроничен
2
бронхит,неуточнен.П. към 2011г. е бил 90 годишен.Според всички
свидетелски показания не е страдал от деменция ,онкологично заболяване или
други такива,които да предполагат близка кончина.Поради падане е бил
трудно подвижен в последната година.
От свидетелските показания може да се направи извод,че основно
грижи за него са полагали майката на Г.Н. и самия Н.,поради
обстоятелството,че те са живеели в същото село в различни къщи. Тези
обстоятелства сочат свидетели,които не са заинтересовани от изхода на
спора.Свидетелите Е.Я.,Г.Т. и Цв.Н. са в близки роднински отношения със
страните,поради което показанията им се преценяват по чл.172
ГПК,доколкото се подкрепят и от други доказателства.Парични средства е
изпращала във времето и Б.Р..Грижи са осъществявани и от другите деца на
П.,но същите са инцидентни и са полагани с оглед морални норми,че децата
трябва да полагат такава грижа за родителите си.В казуса обаче е
релевантно,доколко е имало обстоятелства,които да сочат за
близка,предстояща смърт на П..Такива обстоятелства не са
установени,доколкото няма данни за това,че към момента на сделката П. е
страдал от животозастрашаващи заболявания.
Процесният договор е каузален, поради което съгласно чл.26 ал.2 ,
изречение първо ЗЗД трябва да съдържа основание с оглед на
действителността му. Основанието на договора е типичната непосредствена
цел, към която са насочени правните му последици и за съществуването му се
съди от съдържанието или от типа на сделката, като според чл.26 ал.2 изр.2
ЗЗД то се предполага до доказване на противното. Следователно съобразно
чл.154 ал.1 ГПК в тежест на ищеца бе да обори тази законова презумпция.
Договорът за издръжка и гледане се сключва с цел да се задоволят
потребностите на прехвърлителя като му се осигури спокоен начин на живот.
Договорът е възмезден и алеаторен по характера си. Поначало алеаторният
договор има основание, каквото и да е съотношението между оценките на
насрещните престации. Договорът, с който се уговорят бъдещи грижи и/или
издръжка би бил лишен от основание, когато е налице заболяване на
прехвърлителя, предполагащо настъпване на смъртта му твърде скоро след
датата на договора, както и че приобретателят е знаел за предстоящата в
3
близко време смърт, така че да не се налага той да изпълнява нещо, или ако се
наложи то да е незначително.
По делото не е установено знание на приобретателя Н. за близка
неизбежна смърт на прехвърлителя,а и последния не е бил в това състояние.
Сам по себе си краткия период от сключване на договора до смъртта на
прехвърлителя също не е релевантен да обоснове нищожност на сделката като
лишена от основание, тъй като изискванията според критериите на
установената съдебна практика времевия период от сделката до настъпване на
смъртта трябва да е съвсем кратък – дни, по-малко от месец /Р. 569/8.3.2011 г.
на ВКС по гр. д 76/2009 г. /.
Другите поддържани основания за нищожност също са
неоснователни.За основанието липса на съгласие е изтъкнато,че никъде не се
съдържала в договора волята на прехвърлителя.Такава воля би трябвало да
съществува в пълномощното и това да е проверено от нотариуса,действащ в
случая като длъжностно налице,натоварено да следи за законосъобразност на
сделката.Твърдението,че е липсвало съгласие , защото П. е бил в състояние,в
което не разбира свойството и значението на извършеното не е подкрепено от
доказателствата по делото,напратив събрани са такива в обратен смисъл.
В исковата молба се поддържа,че не е изразено съгласие от Н. да
гледа и издържа другите прехвърлителки,но в договора изрично е
посочено,че прехвърлянето се извършва за да се полагат грижи и да се дава
издръжка само на Г.П..Допустимо е да се прехвърля имот срещу задължение
да се гледа и издържа трето лице-договор в полза на трето лице.
Сделката не противоречи на добрите нрави,тъй като е една от
ординерните и често сключвани сделки.Липсва задължение в сделката да се
посочи продажна цена,тъй като договорът е алеаторен и в случая престацията
не е парична.
В жалбата се поддържа единствено,че решението е постановено при
непълнота на доказателствата,защото не е изискано от съда да се приложи
пълномощното,с което е изповядана сделката и което е описано в
нотариалния акт,който я оформя.Действително,при липса на този документ не
може да се разсъждава,доколко пълномощното е издадено при спазване на
4
всички законни изисквания и дали съществува правомощие ответникът Н. да
договаря сам със себе си.Следва да се отбележи,че по инициатива на
пълномощника на ищеца в кориците на делото л.88 се съдържа отговора на
Нотариус В.,че документите,придружаващи сделката,оформена с нот.акт №
123 т.3 рег.№3095 д№490/2011 от 01.11.2011г. ,т.е. тези към процесната
сделка са унищожени съгласно Наредбата за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори и не могат да бъдат представени.Тъй
като всяка страна следва да докаже фактите,от които черпи благоприятни за
себе си правни последици,от страна на ищцата не са предприети други
действия по установяване съдържанието на пълномощното.Отбелязано е в
нот.акт,че е представено пълномощно със заверка както на подпис,така и на
съдържание,което съответства на изискванията на чл.37 ЗЗД относно
формата,която трябва да има за изповядване на сделката.
При така изложеното и въззивният съд стига до извод,че предявените
искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Въззиваемата страна претендира разноски,които следва да й се
присъдят с оглед изхода на спора.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №505034 от 15.12.2020г.,постановено по
гр.д.№ 1373/2018 по описа на РС Разлог.
ОСЪЖДА Б. Г. Р. да заплати на Г. П. Н. направените по делото
разноски в размер на 1000лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6