Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
участието на секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 186 по описа за 2020 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от С.Д.К. с ЕГН **********, с адрес *** срещу М.С.И.
с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че страните
заживели на съпружески начала от 1999г., от което съжителство се родили децата
им Д.С.Д. на ***г. и Й. С.Д. на 19.01.2009г..
Твърди се, че през м.04.2019г. ответницата
напуснала общия дом на страните и отишла да живее с друг мъж. От тогава тя не
се интересува от децата, не им изплащала издръжка, нито им давала подаръци и
получава детските им добавки, които харчела за свои нужди.
Твърди се, че за децата се грижи само
молителя, който се налагало да издържа и болната си майка.
Иска се съдът да предостави упражняването
на родителските права по отношение на децата Д. и Й. на бащата, да определи
местоживеенето им при него в с.Н. Р., да определи режим на личен контакт с
майката, майката да бъде осъдена да заплаща на децата си месечна издръжка в
размер на по 150 лева на дете, включително и издръжка за минало време за период
от една година назад, ведно със законната лихва.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него не се оспорва, че страните са живели на семейни начала, че имат
общи деца Д.С.Д. на ***г. и Й. С.Д. на 19.01.2009г..
Твърди, че не отговаряло на истината, че е напуснала дома си през
м.04.2019г. и отишла да живее с друг
мъж. Твърди, че е напуснала общия на страните дом през м.08.2019г., тъй като
молителят упражнявал над нея физическо и психическо насилие и тя е искала да
вземе със себе си дъщеря си Й..
Твърди, че получава детски надбавки за едно дете и не е оставяла децата си
без средства и подаръци. Ответницата се опитвала да поддържа контакт с децата
си, но молителя й пречил и настройвал децата срещу нея.
Не отговаряло на истината, че молителя се грижел за болната си майка от 5
години.
Иска се съдът да предостави упражняването
на родителските права, по отношение на детето Й. на майката, да определи режим на личен контакт с
бащата, бащата да бъде осъдена да заплаща на детето Й. месечна издръжка в
размер на 160 лева от датата на постановяване на решението.
В проведените
по делото открити съдебни заседания молителят чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове, ответницата чрез процесуалния си представител
поддържа предявения насрещен иск, моли в случай, че иска бъде уважен,
местоживеенето на детето да бъде определено при майката на адреса й в гр.****, ул. *** и моли за отхвърляне на предявените
срещу нея искове.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за
раждане на Й. С.Д., изд. въз основа на акт за раждане № №-159/22.01.2009 г.,
изд. от община *****; удостоверение за раждане на Д.С.Д., изд. въз основа на
акт за раждане № І-183/07.02.2003 г., изд. от община ***** се установява,
че децата Й. Д. и Д.Д. са родени от родители М.С.И. и С.Д.К., съответно на
19.01.2009г. и на ***г.
От
удостоверение за настоящ адрес, трудов договор, допълнително споразумение,
справка ФРЗ се установява, че ответницата И. е с регистриран настоящ
адрес ***. Ответницата работи по трудово правоотношение с „Уан Уърлд Клоутс
Трейд България“ ООД от 12.08.2016г. на длъжност хигиенист с бруто
възнаграждение в размер на 770 лева. За периода м.09.2019г. – м.08.2020г.
ответницата е получила бруто трудово възнаграждение в размер на 10575.75 лева.
От план за
погасяване на кредит, шест броя разписки за внесени суми по кредит се
установява, че ответницата е кредитополучател по договор за кредит от 08.01.2018г.
с краен падеж 14.12.2027г. като през месеците 11.2019г., 12.2019г., 01.2020г.,
02.2020г. 03.2020г. е заплащала вноските по кредита в размер на по 250 лева
всяка една от тях.
От постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 27.07.2020г. се установява,
че ответницата е подала жалба срещу ищеца по делото затова, че е била тормозена
и обиждана от него. По жалбата е извършена проверка от РП *****, ТО ****, в
хода, на която е установено, че няма данни за извършено престъпление от общ
характер, поради което е постановен отказ да се образува досъдебно
производство.
От
изготвения по делото социален доклад от ДСП Провадия се установява, че от
м.08.2019г. страните са разделени като децата Й. и Д. са останали да живеят при
баща си в дома му в с.Н. Р.. Децата са добре обгрижвани, задоволени са
основните им потребности. Хигиенно-битовите условия в къщата, където живеят
децата са добри, за децата е осигурена самостоятелна стая. В същия дом живее
дядото на децата и леля им по бащина линия, които помагат в отглеждането им.
Бащата работи като строителен работник в „Милкос инженеринг“ ООД гр.***** на
8-часов работен ден с нето месечно възнаграждение около 1100 лева. Децата
контактуват със свои съседи в с.Н. Р. и с роднини от бащина страна. Децата не
контактуват с майка си и с роднини от майчина страна. Те смятат, че майка им ги
е изоставила. Децата са записани и посещават СУ“Христо Ботев“ с.**** като през учебната 2020/2021г. Д. е
ученичка в 11 клас, а Й. в пети клас. Децата
се чувстват обгрижени и спокойни при баща си. Комуникацията между родителите е
затруднена.
От социалния
доклад изготвен от ДСП гр.**** се установява, че ответницата е напуснала
семейството през м.април 2019г., тъй като не е можела да търпи повече. Тя много
рядко се виждала и чувала с момичетата, тъй като по нейни думи баща им не им
позволявал. В апартамента, в който живее майката има условия за отглеждане на
деца. Майката работи по трудово правоотношение с „Уан Уърлд Клоутс Трейд
България“ ООД при възнаграждение в размер на 700 лева. Майката притежава
необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на
децата.
От разпита
на св. Г., чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните са
разделени, ответницата е споделяла, че ищецът я бие и тормози. Преди и след
раздялата между страните ответницата имала любовни отношения братовчед на ищеца.
След раздялата ищецът живее на семейни начала с друга жена. След раздялата
основните грижи за децата ги полага баща им. Голямата дъщеря на страните има
приятел, при който остава да нощува понякога.
От
показанията на св.Ц. И. и св.Т. И., които съдът кредитира почти изцяло като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че ищецът и баща му са осъществявали физически и психически тормоз
над ответницата по време на съвместното им съжителство. Страните са разделени
от м.08.2019г., когато ответницата напуснала ищеца. Ищецът е заплашвал
ответницата, че ще й счупи краката и ще я убие щом не живеела с него, ревнувал
я. Съдът не кредитира показанията на тези свидетелки в
частта, че след раздялата между страните ищецът не е позволявал на децата да се
виждат с майка си, тъй като това противоречи на обясненията на децата Й. и Д.,
които заявяват, че те самите са нямали желание да се срещат и чуват с майка си
и затова не се е осъществявал контакт по между им. Ответницата е изпращала
подаръци за децата си по колеги, но те са й били връщани. Ответницата е теглила
кредит за ремонт на дома на ищеца и за закупуване на електроуреди в дома им, за
да подпомогне лечението на баща му. Дъщерята Д. е имала две връзки с момчета.
Понякога се е случвало да не нощува в дома си и ответницата се притеснявала.
Детските добавки, които получава ответницата за децата ги спестява в банката за
децата.
От
показанията на св.Д., които съдът
кредитира почти изцяло като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани
по делото доказателства се установява, че ищецът е биел ответницата и затова тя
го е напуснала. Свидетелката не поддържа контакт със сестрите си Д. и Й.,
защото след раздялата на родителите им те я блокирали. Ответницата е теглила
кредит за ремонт на къщата на ищеца и за да помогне в лечението на баща му.
Съдът не кредитира показанията на св.Д., в частта, че след раздялата между
страните ищецът не е позволявал на децата да се виждат с майка си, тъй като
това противоречи на обясненията на децата Й. и Д., които заявяват, че те самите
са нямали желание да се срещат и чуват с майка си и затова не се е осъществявал
контакт по между им. Когато страните и св.Д. са живели заедно ответницата се е
грижела за децата си и за домакинството.
От
обясненията на детето Д.Д., които са кредитирани от съда почти изцяло като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че тя живее в дома на баща си в с.Н. Рислки заедно с баща си, дядо си
и малката си сестра. Д. е ученичка в 11 клас в училището в с.**** като преди
пандемията през учебната 2019г./2020г. тя е посещавала редовно училище. Д. има
приятел, с който се вижда често и оставала да нощува два пъти при него, но баща
й не позволявал да остава повече. Д. не се е виждала с майка си от една година.
Родителите й се скарали за някакви документи и майка й си взела дрехите и
напуснала семейното жилище. Д. е виждала майка си да живее и в с.Н. Рислки при
първия братовчед на баща й. Тя е обидена на майка си, тъй като не е била до нея
в трудни моменти. Майка й я търсила, но Д. не й отговаряла и не иска да се
вижда с нея. Съдът не кредитира обясненията на Д. в частта, че баща й не е
упражнявал физическо насилие над майка й, тъй като това се установи от
показанията на свидетелите на ответницата, които са еднопосочни относно
обстоятелството, че ищецът е упражнявал физическо насилие над ответницата.
Преди раздялата между страните ответницата се е грижела за домакинството и децата
след като се е прибирала от работа.
От
обясненията на детето Д.Д., които са кредитирани от съда почти изцяло като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че тя живее в с.Н. Р. при баща си, като живее там от както се е
родила заедно с дядо си, сестра си, леля си и новата жена на баща си. Й. се
чувства спокойна там. Тя е обидена на майка си и не иска да се вижда и чува с
нея, защото тя я е изоставила като е тръгнала с първия братовчед на баща й.
Съдът не кредитира обясненията на Й. в частта, че докато са живели заедно с
майка й тя не се е грижела за нея, тъй като това противоречи на всички останали
събрани по делото гласни доказателства. Съдът не кредитира обясненията на Й. и
в частта, че баща й не се е отнасял грубо с майка й, тъй като това противоречи
на кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите на ответната
страна. Й. се разбира добре с новата жена на баща си. Тя има приятели в с.Н. Р.
и не контактува с роднини от страна на майка си.
От правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 127, ал.2 вр. с ал.1
от СК - за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата Д.Д.
и Й. Д. на баща им С.К., определяне на местоживеенето на децата при
баща им в с.Н. Р., определяне на режим на личен контакт между майката и децата,
по чл. 143 от СК – за осъждане на
ответницата да заплаща на децата Д.Д. и Й. Д. в чрез техния баща и законен
представител С.К. месечна издръжка в размер на 150 лева считано от подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска и иск по
чл.149 СК за заплащане на издръжка за период от една година преди завеждане на
исковата молба.
Предявен
е насрещен иск от ответницата срещу ищеца с правна квалификация по чл. 127,
ал.2 вр. с ал.1 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо детето Й. Д. на майка й М.И., определяне на местоживеенето на детето при
майка й им в гр.****, ул. Драва № 14,
определяне на режим на личен контакт между бащата и детето Й., по чл. 143 от СК – за осъждане на ответника да
заплаща на детето Й. Д. в чрез нейната майка и законен представител М.И.
месечна издръжка в размер на 160 лева считано от датата на постановяване на решението.
Ищците по исковете, носят
доказателствената тежест за всички обстоятелства, от които черпят правата си –
обстоятелството, че страните имат общи деца Д. и Й.;
че са разделени; бащата следва да докаже, че само той полага грижи за децата, от раздялата на страните;
страните следва да докажат родителския си капацитет, качества, възможности
относно предоставяне упражняването на родителските права, наличието на жилище,
където да живеят децата/детето, възможността на ответника да заплаща
претендираната издръжка; майката следва да докаже, упражняването над нея от
бащата психическо и физическо насилие.
От
актовете за раждане на децата се установи, че С.К. и М.И. имат родени две
непълнолетни деца Д.Д. родена на ***г. и Й. Д. родена на ***г..
От
събраните по делото гласни доказателства
и конкретно от показанията на св.Т. И. и от изготвения социален доклад
от ДСП гр.Провадия, който е съставен след проведен разговор с бащата С.К. се
установи, че родителите на децата са разделени от м.08.2019г. като майката М.И.
е напуснала семейното жилище, поради осъществено над нея физическо и психическо
насилие от ищеца и връзка, която е поддържала с братовчед на ищеца. След
раздялата на страните двете деца са останали да живеят при баща си, в дома му в
с.Н. Р., в който живеят от раждането си. От изготвения социален доклад от ДСП
Провадия, обясненията на децата и
показанията на св.Г. се установи, че бащата полага добри грижи за дъщерите ти,
те се чувстват спокойни при него и емоционално свързани с него както и с
роднини от страна на баща си. Бащата е подпомаган в грижите за дъщерите си от
своя баща и от сестра си. Условията в дома на бащата са подходящи за отглеждане
на деца. Децата са изградили приятелски кръг в с.Н. Р., посещават редовно
училище. Обстоятелството, че детето Д.Д. има приятел, при който е оставала да
нощува не се възприема от съда като факт говорещ за недобро възпитание от
страна на бащата предвид възрастта на детето, което е на 17 години и
съвременните обществени и нравствени възгледи, които позволяват подобни
отношения на тази възраст. От друга страна се установи, че децата са прекъснали
връзката си с майка си, с която не са общували от около една година, въпреки
опитите на майката затова. Причина за липса на контакт е обидата от страна на
децата към майка им, като те се чувстват изоставени от нея и недостатъчно
обгрижени. Децата дори не желаят да имат контакт с майка си. Обстоятелството,
че ищецът е упражнявал физическо и психическо насилие над ответницата И. се
възприема от съда като липса на достатъчно търпимост и уважение към отсрещния
човек и неговите нужди и повишена агресивност, които дефицити не се установи по
делото да са прилагани пряко върху децата, но въпреки това съдът не адмирира
подобно поведение, тъй като то оказва негативно влияние върху изграждащия се
характер на децата и възгледите им за отношения между мъж-жена и за отношенията
им в семейството. Въпреки това съдът намира, че в интерес на двете деца е те да
продължат да бъдат обгрижвани от баща си и да живеят при него съответно той да
упражнява родителските права върху тях. Подобно решение се налага, тъй като
децата са свикнали от раждането си да са заедно, да живеят в дома на баща си,
да бъдат обрижвани от него, изградили са емоционална връзка с роднините на баща
си – дядо си и леля си, които също се грижат за тях, изградили са социални
контакти в с.Н. Р., съответно са прекъснали емоционалната си връзка с майка си.
За детето Й. би се създало твърде много стрес в случай, че бъде разделена от
сестра си Д. и отиде да живее в друго населено място, което не познава – гр.****,
при майка си, спрямо която е натрупала толкова негативни емоции, че не желае
дори да има какъвто и да е контакт с нея. Съдът намира, че в интерес и на двете
деца е те да започнат плавно да възстановяват връзката си с майка си, която би
им осигурила сигурност и пълноценност като личности, както и майчина грижа.
Предвид
гореизложеното и предоставянето на упражняването на родителските права спрямо
децата на баща им, местоживеенето на децата следва да се определи при него в
дома му в с.Н. Р..
На
майката следва да се определи режим на личен контакт с дъщерите й като съдът
намира за подходящ следният режим: всяка първа и трета седмица от месеца от събота в 10.00
ч. до неделя 17.00 ч. с преспИ.е, през коледно-новогодишните празници
на всяка четна година, през Великденските празници на всяка нечетна година,
един месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск.
Задължението за издържане на дете до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като
съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. На
основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на
¼ от минималната работна заплата за страната, определена
с Постановление № 350 от 19.12.2019г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната в
размер на 610 лева от 01.01.2020г. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2020г. е в
размер на 152,5 лева.
От събраните
по делото доказателства се установи, че след като родителите са се разделили
през м.08.2019г. грижите за децата Д. и Й. и финансовата им издръжка е поета изцяло
от баща им. Според социалният доклад от ДСП гр.Провадия С.К. работи като
строителен работник в „Милкос инженеринг“ ООД гр.***** на 8-часов работен ден с
нето месечно възнаграждение около 1100 лева. От писмените доказателства по делото се
установи, че майката М.И. работи по трудово правоотношение с „Уан Уърлд Клоутс Трейд България“ ООД на
длъжност хигиенист като за периода м.09.2019г. – м.08.2020г. средно месечното й
бруто трудово възнаграждение е 881.31 лева. При определяне възможностите на
майката не следва да се приспада плащания от нея кредит, тъй като тя е
придобила актив срещу тегления кредит – подобряване на битовите условия в дома,
в който са живели с ищеца, обстоятелството, че тя не ползва към настоящ момент
този актив е ирелевантно.
За определяне размера на издръжката
меродавни са нуждите на децата и възрастта им като Д. е на 17 години, а Й.
на 11 години и двете деца посещават училище, което обуславя повишена нуждата от
разходи за облекло,
обувки, храна. Предвид гореизложеното съдът намира, че децата имат нужда от
месечна издръжка в общ размер на 360 лева всяко едно от тях, които следва да
бъдат разпределени между техните родители поравно, поради малката разлика в
получаваните от тях възнаграждения. Предвид това майката следа да заплаща на дъщерите
си издръжка в размер на 160 лева месечно на всяка една от тях считано от датата
на подаване на исковата молба – 20.02.2020г. с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при забавено плащане.
На основание чл.149 СК правоимащият
може да търси издръжка за период от 1 година преди завеждане на иска. От
коментираните по-горе доказателства се установи, че страните са се разделили
през м.08.2019г., съответно издръжка за минал период се дължи от раздялата на
страните, тъй като до тогава те съвместно са полагали грижи за децата си.
Съответно издръжка за минал период в случая съдът присъжда за периода 01.08.2019г.
– 19.02.2020г. (денят преди предявяване на исковата молба) в размер на 160 лева
месечно за всяко едно дете или сума в размер на 1064,83 лева за всяко едно
дете. Искът по чл.149 СК следва да се отхвърли за периода от 19.02.2019г. до
31.07.2019г..
Съдът определи по-висок размер за
издръжките от поискания предвид законовия минимум на издръжка определен в чл.142, ал.2 от СК и с цел защита интересите на децата,
като в случая служебното начало взима превес над диспозитивното начало.
Предвид гореизложеното предявените
насрещни искове от майката М.И. следва да бъдат отхвърлени
Ищецът не претендира разноски. Ответникът
претендира разноски, но такива не му се дължат предвид изхода по делото.
На основание чл. 69,
ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса по исковете за издръжка в размер на 330.40 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Д.С.Д. с ЕГН ********** и Й. С.Д. с ЕГН ********** на
баща им С.Д.К. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.127,
ал.2 вр. с ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата Д.С.Д. с ЕГН ********** и Й. С.Д. с ЕГН ********** при баща им С.Д.К.
с ЕГН **********,***, на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на
майката М.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** с децата
Д.С.Д. с ЕГН ********** и Й. С.Д. с ЕГН **********:
всяка първа и трета седмица от месеца от събота в 10.00
ч. до неделя 17.00 ч. с преспИ.е, през коледно-новогодишните празници на всяка четна
година, през Великденските празници на всяка нечетна година, един месец през
лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 СК.
ОСЪЖДА М.С.И. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплаща в полза на детето Д.С.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, действаща със
съгласието на нейни баща и законен представител С.Д.К. с ЕГН **********, с адрес ***
и в полза на детето Й. С.Д. с ЕГН ********** чрез
нейния баща и законен представител С.Д.К. с ЕГН **********, с адрес *** месечна издръжка в размер на по 160 лева месечно
за всяко едно от децата, платима от първо до пето число на месеца, за който се
дължи считано от 20.02.2020г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва при забавено плащане, на
основание чл.127 вр. с 143 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК М.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на детето Д.С.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, действаща със
съгласието на своя баща и законен представител С.Д.К. с ЕГН **********, с адрес *** и в полза
на детето Й. С.Д. с ЕГН ********** чрез нейния
баща и законен представител С.Д.К. с ЕГН **********,
с адрес *** издръжка
за минал период от 01.08.2019г.
– 19.02.2020г. включително, в размер общо за периода 1064,83 лева за всяко едно от
децата ведно с
обезщетение за забава в
размер на законната лихва, при
забавено плащане, като ОТВХЪРЛЯ иска
за периода 19.02.2019г. до 31.07.2019г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** срещу С.Д.К. с ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.127, ал.2 вр. с
ал.1 от СК и чл.143 СК за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо детето Й. С.Д. с ЕГН ********** на майка й М.С.И. с ЕГН **********, за определяне на местоживеенето на
детето Й. С.Д. с ЕГН ********** ***, за определяне на
режим на личен контакт между бащата С.Д.К. с ЕГН ********** и детето Й. С.Д. с ЕГН **********, за осъждане на С.Д.К. с ЕГН ********** да заплаща на детето Й. С.Д. с ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител М.С.И. с ЕГН
********** месечна
издръжка в размер на 160 лева считано от датата на постановяване на решението.
ОСЪЖДА М.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен
съд държавна такса по исковете за издръжка в размер на 330.40 лева, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………