О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
02.08.2022 г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Административен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
02.08. |
Година |
2022 г. |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
300 |
По
описа за |
2022 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и
сл. АПК.
Депозирана
е жалба на пълномощник на С.С.С. от ***, против
Разпореждане № 2113-08-310#5/05.07.2022 г.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което
на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление
с вх. № 2113-08-310/17.03.2022 г. на С.С.С. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Счита
разпореждането за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон, в несъответствие с целта на закона и при необоснованост на изводите.
Твърди,
че Разпореждане № 2140-08-253/04.09.2019 г. на длъжностно
лице по чл. 98, ал. 1, т.1 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали, с което му било
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е било обжалвано,
респ. не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право
на пенсия не бил разрешен със сила на присъдено нещо. В
този смисъл сочи, че това разпореждане не съставлявало пречка по смисъла на чл.
27, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като правоотношението по упражняване и реализиране
на правото му на пенсия не било приключило, а правото му подаде ново заявление
за отпускане на пенсия не било преклудирано.
Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното Разпореждане №
2113-08-310#5/05.07.2022 г.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, след
което да върне преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ -
Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-310/17.03.2022
г. за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез
пълномощника юрисконсулт З. Б. депозира становище по жалбата, в което излага
подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на оспореното
разпореждане. Релевира доводи, че с влязлото в сила Разпореждане
№ 2140-08-253/04.09.2019 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е бил постановен отказ за отпускане на
пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО на С.С.,
поради липса на нормативно изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 г.
Предвид това и след като с процесното заявление
жалбоподателят отново бил поискал отпускане на пенсия за ОСВ като към
заявлението не е бил представил други документи за осигурителен стаж, то това
не обуславяло задължението за органа да се произнесе по същество на искането за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Цитира практика на ВАС по
аналогични казуси. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като се запозна с представените по административната преписка
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
31.07.2019 г. С.С.С., с ЕГН **********, е подал в ТП
на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. № 2113-08-1183/, с което е поискал
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са
приложени и документи, удостоверяващи както придобития от жалбоподателя
осигурителен стаж, така и осъществената спрямо него незаконна репресия.
С
Разпореждане № 2140-08-253/04.09.2019 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали, на С.С.С. е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж,
както следва: 00 г. 00 м. 00 дни – I категория;
04 г. 01 м. 03 дни – II категория; 11
г. 00 м. 15 дни – III категория. Приет е за
установен действителен осигурителен стаж от 12 г. 11 м. 17 дни. В
административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2019 г. нямат
изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 4
месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68,
ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен
осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Разпореждането
е връчено на пълномощника на 10.09.2019 г. и няма данни същото да е оспорвано
по административен ред.
На
17.03.2022 г. С.С.С. отново е поискал отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали,
депозирайки заявление с вх. № 2113-08-310/17.03.2022 г.
С
оспореното Разпореждане № 2113-08-310#5/05.07.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено
производството по заявление вх. № 2113-08-310/17.03.2022 г. на С.С.С. С цитирания акт, на посоченото в него основание, е
отказано разглеждане по същество на подаденото от жалбоподателя заявление за
отпускане на пенсия. В акта са изложени доводи, че с влязлото в сила
Разпореждане № 2140-08-253/04.09.2019 г. на
жалбоподателя било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това, че същия нямал 15
години действителен стаж. Посочено е, че при депозиране на новото заявление за
отпускане на пенсия (вх. № 2113-08-310/17.03.2022
г.), лицето не е представило нови доказателства за придобит осигурителен,
както и че липсвали данни за положен нов такъв. С оглед изложеното пенсионният
орган в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че по отношение на горецитираното
заявление за отпускане на пенсия е налице влязъл в сила индивидуален
административен акт със същия предмет и между същите страни по смисъла на чл.
27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Разпореждане
№ 2113-08-310#5/05.07.2022 г., предмет на настоящото съдебно производство, е
връчено упълномощено лице на 08.07.2022 г. Жалбата срещу административния акт е
подадена до съда чрез административния орган на 20.07.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона
писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО. В тази връзка процесното
разпореждане е издадено от Кремена Несторова, изпълняваща функциите на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
условията на заместване, в съответствие със Заповед № 1015-08-106/10.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и предвид
отсъствието на титуляра – началник на отдел „Пенсии“,
на 05.07.2022 г., поради отпуск за временна нетрудоспособност.
Разпореждането
е издадено и в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за
издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на
искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт
поражда недопустимост на новото искане.
Съгласно
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ.
Правото
на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от
разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се
отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия
и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез
депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според
която правото на пенсия не се погасява по давност.
В
конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане № 2140-08-253/04.09.2019 г.
на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали е отказано отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, т.е. не се признати права, а напротив отказани са
такива, поради което административното правоотношението по упражняване и
реализиране на правото на пенсия не е приключило, респ. правото на жалбоподателя
да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано.
Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и всяко
лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната
пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж. По това заявление компетентното длъжностно
лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по
пенсионните права на заявителя.
В
горепосоченото Разпореждане № 2140-08-253/04.09.2019 г. на ръководител „ПО“ в
ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл.
68, ал. 3 от КСО, не се въведени конкретни съображения кои периоди зачита за
осигурителен стаж на лицето и на какво основание, както и на какви приложени
към заявлението му писмени доказателства, се позовава. Липсата на мотиви на
влязлото в сила разпореждане в тази насока, възпрепятства административният
орган законосъобразно да провери предпоставките за допустимостта на второто
искане и не обоснова приложимостта на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
С
други думи, според настоящия състав, влязлото
в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, за
ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС
по адм. дело № 6258/2020 г., Определение №
9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8935/2021 г.,
Определение № 11271 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 10563/2021 г., VI о., Определение № 5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о. и др. Следва да се отбележи, че в цитираните
от пълномощника на директора на ТП на НОИ – Кърджали решения на ВАС, VI о., действително е налице произнасяне в обратния
смисъл, но съдебната практика в тази насока не е константна и непротиворечива,
като освен цитираните по-горе решение, вкл. Определение № 5683/10.06.2022 г. на
ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о., то наличието или не на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, се
преценява за всеки един конкретен случай.
Във
връзка с горното, съдът не споделя изводите на административния орган в
оспореното разпореждане, че по отношение на подаденото на 17.03.2022 г.
заявление за отпускане на пенсия, не са налице нови факти и обстоятелства за
правото на пенсия спрямо предходното такова. Видно от доказателствата в
административната преписка по депозираните заявления за отпускане на пенсия, от
предпоследното искане за отпускане на пенсия (31.07.2019 г.) до последно такова
(17.03.2022 г.), са изтекли 2 години 7 месеца, т.е. по отношение на заявителя
на пенсия е налице ново обстоятелство, свързано с навършената от него възраст.
Доколкото, от една страна, последната е съществен елемент от фактическия състав
за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от друга,
са налице и различни материалноправни предпоставки за
правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО през 2019 и 2022 г., то при всички
случаи са налице нови обстоятелства, по които административния орган следва да
извърши преценка относно правото на пенсия. Наличието на нови данни, свързани с
възрастта на заявителя и липсата на конкретни мотиви относно правото на пенсия
на лицето, въведени в предходното разпореждане за отказ, налагат
административния орган да извърши по същество преценка за правото на пенсия,
респ. да се произнесе с разпореждане, което признава или отрича заявената
пенсия, което не е сторено в случая.
Предвид
горното, съдът намира, че административният орган е следвало да извърши по
същество преценка за правото на пенсия, респ. да издаде административен акт, с
който да се произнесе по правата на заявителя. В тази връзка, заявлението за
отпускане на пенсия от 17.03.2022 г. на С.С.С.
неправилно е прието от органа за недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1
от АПК и не е разгледано по същество, респ. по релевантното заявление не е
издадено разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което се
признава или се отрича претендираното със заявлението
право на пенсия. Като е приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за ново
упражняване на правото на пенсия, а именно наличието на влязъл в сила
административен акт със същите предмет и страни, административният орган е
постановил незаконосъобразен акт, с който е отказал да разгледа по същество заявлението
от 17.03.2022 г. и е прекратил производството.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния
орган, с които е прието, че е налице влязъл в сила административен акт в
хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и е постановен отказ да разгледа по
същество, като недопустимо, подаденото от С.С.С. от ***,
заявление за отпускане на пенсия от 17.03.2022 г., са незаконосъобразни, респ.
противоречащи на материалния закон.
Предвид
горното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-310#5/05.07.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено производството по Заявление вх. № 2113-08-310/17.03.2022
г. на С.С.С., респ. отказано е разглеждането по
същество на депозираното заявление за отпускане на пенсия, да бъде отменено
като незаконосъобразно.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде
върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-310/17.03.2022
г., подадено от С.С.С. от ***.
При
този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за
присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на С.С.С. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер
на 350 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат по Договор за
правна защита и съдействие № **/*** г.
В тази връзка, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв. е съответно на размера, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските
възнаграждения, поради което следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Съгласно
ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/2019 г., не е допустимо
обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган,
издател на акта.
С
оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-310#5/05.07.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено образуваното производството по Заявление вх. №
2113-08-310/17.03.2022 г. на С.С.С.
ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-310/17.03.2022
г., подадено от С.С.С. от ***.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да
заплати на С.С.С. от ***, с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 350 лв.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното
производство.
Председател: