Решение по дело №4450/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

02.10.2020 год., гр.П.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на трети септември, две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №4450/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС.

         Ищецът И.П.И. с ЕГН ********** *** твърди, че е собственик на 7/8 идеални части от дворното място, представляващо УПИ І-479 в кв. 546 по плана на с.В., обл.П.с площ 704 кв.м. при съседни имоти: УПИ ІІ-735, УПИ ІІІ-490 и от две страни улици. Оградил е имота за своя сметка с масивна ограда, която изцяло попада в него. Твърди, че ответникът Г.Д.Г. *** владее съседния УПИ ІІ-735, в който е засадено смокиново дърво в нарушение на изискванията по чл.52 ЗС за отстояние от оградата с имота на ищеца. Поддържа, че клоните на дървото се простират над неговия имот, опират в оградата и при вятър събарят керемиди от нея, а корените на дървото компрометират основите й. Твърди, че въпреки отправените покани ответникът отказва да премахне дървото. Иска от съда да го осъди да направи това. Сочи доказателства и претендира разноски. 

         Ответникът Г.Д.Г. оспорва иска при твърдение, че дървото се намира на изискуемото по закон отстояние от границата с имота на ищеца. Отрича неговите корени и клони да стигат до оградата и да я повреждат. Отрича да е бил канен от ищеца да премахне дървото. Моли искът да се отхвърли да му се присъдят разноски.

         Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаването на иска по чл.109 ЗС ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, въз основа на които се легитимира като собственик на засегнатия имот, както и действията на ответника, които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, вкл. в какво се изразява тяхното смущаващо или ограничаващо въздействие.

При установяване на горното, ответникът следва да докаже обстоятелствата, които му дават основание да върши действията, чието преустановяване се иска.

С оглед на така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.

Ответникът не оспорва заявеното от ищеца право на собственост върху УПИ І-479 в кв. 546 по плана на с.В., обл.Пазарджик. Същото се установява и от приетите като писмени доказателства: договор за продажба на недвижим имот, съгласно нот. акт №40 от 21.08.2008г., том VІ, рег. №8161, нот.д. №926/2008г.; договор за дарение на недвижим имот, съгласно нот. акт №145 от 27.08.2007г., том V, рег. №8710, нот.д. №864/2007г. и констативен нот. акт №44 от 21.08.2008г., том VІ, рег. №8174, нот.д. №930/2008г., всички по регистъра на нотариус Анета Илкова – гр.Пазарджик.

Също така безспорни са обстоятелствата, че ответникът владее съседния имот, представляващ УПИ ІІ-735, в който са засадени смокинови дървета. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля Т. Д. К..

Съгласно чл.52 ЗС, не се позволява посаждането на дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. При нарушаване на забраната, съседът може да иска да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот, както и да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.

От приетата по делото съдебна агротехническа експертиза се установява, че в имота на ответника УПИ ІІ-735 растат две овощни дървета от вида смокиня – високостеблен вид, първото от които е на видима възраст 17 години, а второто е издънка на видима възраст 7 години. По-старото дърво отстои на 7 л.м. от оградата със съседния имот на ищеца УПИ І-479, а по-младото дърво отстои на 3,3 л.м. от тази ограда. Установява се още, че дърветата от този вид не попадат под особената закрила на чл.34, ал.1 ЗОСИ вр. чл.10 и чл.11 от Наредба №1 за опадване на селскостопанското имущество и чл.63, ал.2 и 3 ЗУТ. Тези дървета достигат на височина до 5,50 - 6 метра, колкото е и диаметърът на короната им, тъй като по правило се посаждат на междуредово разстояние от 6 метра, т.е. страничното разстояние от ствола до края на короната достига 3 метра.

При огледа на место вещото лице не е установило клони и корени, които да се простират над оградата и в имота на ищеца. Също така не е установило повреди по самата ограда. При изслушването му съдебно заседание е заявило, че няма опасност клони от двете дървета да достигнат до оградата. Установило е подрязване на клони в короната на дърветата, което е обичайна практика при овощните видове и се прави всяка пролет преди вегетацията. Не е установило дънери от изцяло премахнати дървета в близост до оградата.

В показанията си св.Т. К. твърди, че е видял клони от смокиновото дърво на ответника да се простират над оградата между двата съседни имота и да събарят керемиди от нея. Свидетелят обаче не може да конкретизира дали това положение е съществувало в периода след образуване на делото, но преди огледа на вещото лице. Последното обстоятелство е от значение за разпределяне на отговорността за разноските, защото ако клоните са били премахнати в хода на производството, ответникът ще е станал причина за образуване на делото и ще носи отговорност за съдебни разноски.

Въз основа на така описаните и приети за доказани факти не се установява извършвано от ответника към момента на устните състезания действие, което да смущава правото на собственост на ищеца или такова смущаващо действие, което да е преустановено в хода на производството. Затова искът следва да се отхвърли, а ищецът следва да заплати на ответника направените от него съдебни разноски.  Видно от представените доказателства, разноските на ответника възлизат на 300лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.

         По изложените съображения съдът

 

                                                            Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И.П.И. с ЕГН ********** *** против Г.Д.Г. *** за осъждане на ответника на основание чл.109 ЗС да премахне смокиново дърво, засадено в имота на ответника - УПИ ІІ-735 по плана на с.В., обл.Пазарджик, в нарушение на чл.52 ЗС, чиито клони и корени се простиран в имота на ищеца, представляващ УПИ І-479 в кв. 546 с площ 704 кв.м. при съседни имоти: УПИ ІІ-735, УПИ ІІІ-490 и от две страни улици, и повреждат оградата между двата имота.

ОСЪЖДА И.П.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Д.Г. *** съдебни разноски в размер на 300лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                     

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: