ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1770/14.12.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI-ти
касационен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
и като изслуша докладваното
от съдия Златева – Найденова ч.к.а.д. № 1133 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна касационна жалба
на И.П.С. ***, срещу Разпореждане № 1913/10.10.2023 г., постановено по
адм.д. № 575/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е върнал
частна касационна жалба вх. № 6923 от 25.08.2023 г. подадена от И.П.С. срещу
Определение № 1048 от 04.08.2023 г., постановено по същото дело.
Касационното производство пред
настоящия съд е образувано съгласно Разпореждане от 15.11.2023 г. на
председателя на Трето отделение на Върховния административен съд по вх. №
16266/15.11.2023 г., с което жалбата е изпратена по подсъдност на
Административен съд – Пазарджик.
Частният жалбоподател твърди, че
постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в нарушение на
материалния закон. По същество твърди, че са изпълнени дадените от съда
указания.
Ответникът редовно уведомен за жалбата,
изразява становище за неоснователност на същата.
Административен съд – гр. Пазарджик,
ХІ-ти касационен състав, приема частната жалба срещу Разпореждане № 1913/10.10.2023
г., постановено по адм.д. № 575/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, за
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК, а по същество
за неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба на И.П.С. да бъде осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, да му заплати сумата
от 10 000,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на това, че на 19.02.2023 г., от администрацията на Затвора - София,
не му е било разрешено свиждане, като в допълнителна молба от 09.05.2023 г. е
заявено, че периода в който е търпял вредите обхваща от 16.02.2023 г. до
26.02.2023 г. Исковата молба е била адресирана и подадена в Административен съд
София-град. С Определение № 5071 от 13.06.2023 г., постановено по адм. дело №
2273 по описа на съда за 2023 г., сезираният съд (АССГ) като е приел, че ищеца С.,
пребивава понастоящем в Затвора-Пазарджик, както и че твърдяната от него вреда
също е причинена от администрацията на Затвора-Пазарджик е прекратил
образуваното производство и е изпратил делото за разглеждане от Административен
съд – Пазарджик. Пред Административен съд – Пазарджик по повод тази искова
молба било образувано адм.д. № 575/2023 г. по описа на съда.
С Определение № 1048/04.08.2023 г.,
постановено по адм.д. № 575/2023 г. на Административен съд – Пазарджик,
производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред
Върховния административен съд, по отношение на компетентния съд по исковата
молба.
От страна на ищеца С. била подадена
частна жалба срещу Определение № 1048/04.08.2023г., постановено по адм.д. №
575/2023 г. на Административен съд – Пазарджик.
Административен съд – Пазарджик, с
Разпореждане № 1799/13.09.2023 г. е оставил без движение частната жалба срещу
Определение № 1048/04.08.2023 г., с указания за заплащане на дължимата държавна
такса в размер на 30 лева и с предупреждение, че при неизпълнение на
задълженията за заплащане на таксата, жалбата ще бъде върната. Разпореждането
било редовно връчено лично срещу подпис на ищеца на 26.09.2023 г. В указания
срок, който изтича на 03.10.2023 г., нередовностите по частната жалба не били отстранени,
поради което с Разпореждане № 1913/10.10.2023 г. съдът върнал частна жалба вх.
№ 6923/25.08.2023 г. срещу Определение № 1048/04.08.2023 г., на ищеца.
Разпореждането, с което частната жалба
е върната (№ 1913/10.10.2023 г.) било
редовно връчено на ищеца на 13.10.2023 г.
Междувременно, на 09.10.2023 г. с вх. №
94-И-229/09.10.2023 г. в Министерство на правосъдието е получено писмо от И.С.,
с което се обжалва Разпореждане № 1799/13.09.2023 г. (с което частната жалба
била оставена без движение). Същото било изпратено на Административен съд –
Пазарджик на 10.10.2023 г. По повод писмото с вх. № 94-И-229/09.10.2023 г.,
Административен съд – Пазарджик се е произнесъл с Разпореждане №
1921/12.10.2023 г., постановено по адм.д. № 575/2023 г. Със същото съдът е
върнал на ищеца и частна касационна жалба вх. № 94-И-219 от 09.10.2023 г. срещу
Разпореждане № 1799 от 13.09.2023 г., с мотиви, че този акт е по хода на
производството и не прегражда по-нататъшното му развитие, като в процесуалния
закон, не е налице норма, която да предвижда изрична възможност за неговото
обжалване. Разпореждане № 1921/12.10.2023 г. е редовно връчено на И.С. на
18.10.2023 г.
В Министерство на правосъдието
постъпило ново писмо, именувано „Тъжба-искане“ с вх. № 94-И-219 от 23.10.2023
г. от И.С., с което се обжалва Разпореждане № 1913/10.10.2023 г. (процесното
разпореждане), с което съдът е върнал частна жалба вх. № 6923/25.08.2023 г.
срещу Определение № 1048/04.08.2023 г. на ищеца. „Тъжба-искане“ вх. № 94-И-219
от 23.10.2023 г. била подадена по пощата на 17.10.2023 г.
В жалбата (тъжба – искане) се твърди,
че ищецът не бил бездействал по повод дадените указания с Разпореждане №
1799/13.09.2023 г., тъй като още на 18.09.2023 г. бил подал две данъчни
декларации (без да посочва до кого е адресирал същите) и две молби до САК,
както и жалба изх. № М-3901/19.09.2023 г. до ВАС (също без да се посочва срещу
кой акт на кой орган е насочена жалбата). Към тази жалба („Тъжба-искане“ вх. №
94-И-219 от 23.10.2023 г.) не са представени писмени доказателства доказващи
твърденията на жалбоподателя.
С оглед установената по делото
фактическа обстановка, следва извод, че жалбата е процесуално допустима, но по същество
неоснователна, а процесното разпореждане се явява валидно, допустимо и
правилно.
С процесното Разпореждане № 1913/10.10.2023 г. съдът е върнал частна
жалба вх. № 6923/25.08.2023 г. срещу Определение № 1048/04.08.2023 г. на ищеца.
За да постанови този акт съдът правилно е приел, че с Разпореждане № 1799 от
13.09.2023 г., постановено по същото дело, съдът е оставил без движение
частната жалба и е указал на С. нередовностите, които следва да отстрани.
Разпореждането е връчено на адресата на 26.09.2023г., като както в указания
срок, т.е. до 03.10.2023 г., така и към момента на постановяване на оспореното
разпореждане указанията на съда не са изпълнени. Същите не се установява да са
изпълнение и към настоящия момент.
Следва да се посочи, че съгласно чл.
213, т. 3 от АПК към жалбата или протеста се прилагат документ за платена
държавна такса, ако такава се дължи или молба по чл. 227а, ал. 2, която такса в
случая по аргумент от чл. 235а от АПК ще е в размер на 30 лева. Към жалбата не
са представени такива. Тази норма намира приложение по силата на чл. 236 от АПК, който гласи, че доколкото в тази глава няма особени правила, за
производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за
касационното производство. Съответно правилно съдът е приел, че частният
жалбоподател дължи държава такса в размер на 30 лева. В указания срок такава не
е заплатена. Не е направено и своевременно искане от освобождаване от заплащане
на държавна такса. Поради това съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.
213а, ал. 1, изречение второ от АПК, постановявайки процесното Разпореждане №
1913/10.10.2023 г., с което е върнал частната жалба. Съгласно посочената
разпоредба, когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният
съд връща жалбата или протеста.
Твърденията на жалбоподателя, че в указания
срок бил предприел действия по отстраняване на нередностите, а именно че бил
изпратил данъчни декларации, молби и жалба не се установяват от събраните по
делото доказателства. Пред съда не са представени каквито и да е данъчни
декларации, молби или копие от Жалба изх. № М-3901/19.09.2023 г. нито в хода на
касационното производство, нито към жалбата, с която е сезиран съдът. Поради
това и твърденията на ищеца за надлежно предприети действия по отстраняване на
нередовностите се явяват неоснователни.
С оглед изложеното съдът е постановил
правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, и на основание чл. 235 от АПК,
Административен съд – Пазарджик – ХІ-ти касационен състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Разпореждане № 1913/10.10.2023 г.,
постановено по адм.д. № 575/2023 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:/п/
1.
2.