РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Карлово, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100324 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД, ЕИК:
***********, със седалище на управление: гр. С., п.к. ****, р-н Т., ж.к. „С.“,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя Н. Т. Н., чрез адв. С. В.,
съдебен адрес: гр. С., п.к. ****, ул. „И. Ш.“ №**, против „П. – **“ ЕООД,
ЕИК: **********, представлявано от управителя И. Г. Г., със седалище и
адрес на управление: гр. Б., обл. П., ул. „Ч. М.“ №**.
В исковата молба се твърди, че между „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД и „П. – **“
ЕООД, възникнали търговски правоотношения във връзка с предоставяне на
консултантски и посреднически услуги по повод участието на ответното
дружество по проект BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки
предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията
COVID-19“. Въз основа на това бил подписан Договор от 21.12.2020 г., в
който били уточнени основните параметри на предоставените от ищеца
услуги, в качеството му на Посредник.
Твърди се, че по силата на тези договорни взаимоотношения ищецът
добросъвестно, в срок и с грижата на добрия търговец, изпълнил своите
договорни задължения, въз основа на което ответникът получил средствата,
за които кандидатствал по програмата. Доказателство за това бил Списък на
финансираните проектни предложения по програмата, в който ответникът
фигурирал под номер 155 и било видно, че му е изплатена 100 % от търсената
финансова помощ.
В т. 3, б. „в“ от Договора било уговорено, че при получаване на
1
средствата по програмата, страните считат изпълнението на задълженията от
страна на Посредника за извършени без забележки и Възложителят дължи
предвиденото възнаграждение в размер на 3 600 лв. Въз основа на това
ищецът издал фактура № ****************от 16.02.21 г. с падеж 17.02.2021
г. Плащане обаче така и не било направено.
В знак на добра воля ищецът изпратил множество писма по
електронната поща до ответника, с които го приканил да изпълни
задължението си по Договора и да плати дължимите суми. Последвали и
опити да се свърже с него и да уредят взаимоотношенията си по доброволен
начин, както го изисквали правилата на нормалната търговска практика, но
всички опити останали неуспешни.
От изложените факти по категоричен и недвусмислен начин се
установявало, че ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок
договорните си задължения по Договора. Същите били безспорно приети от
ответното дружество, но то не изпълнило насрещното си задължение за
заплащане на дължимото възнаграждение.
От подробно описаният фактическия състав, а именно – бездействие
от страна на ответника, изразяващо се в неплащане на ликвидни и изискуеми,
но непогасени парични задължения, безспорен бил фактът, че постъпките на
ответника могат да бъдат квалифицирани като абсолютното възпрепятстване
и довеждане до невъзможност за ищеца да осъществи правата си и да
удовлетвори претенцията си.
С оглед изложеното за ищеца възниквал правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 3600.00 лева, представляваща
стойността на извършени от ищеца и незаплатени от ответника
посреднически услуги по Договор от 21.12.2020 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2021 г., до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответното дружество, представлявано от адвокатско дружество „Б. и
К.“, оспорва предявения иск по основание и размер.
Не оспорва твърдението, че на 21.12.2020 г. между „П.-**“ ЕООД и
„Е. Т. Е. Т.“ ЕООД е сключен договор, наименован като Договор за
посреднически услуги. По този договор ищцовото дружество се задължило да
извърши по възлагане на „П.-88“ ЕООД следните дейности и услуги:
посредничество и/или консултиране с цел осигуряване в полза на
възложителя на безвъзмездни финансови средства подсигурени във връзка с
„Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на
икономическите последствия от пандемията COVID-19“ BG16RFOP002-2.073,
както и да извърши отчитане на разходите по проекта.
Ответникът твърди, че по така сключения договор ищцовото
дружество не е извършило нито посреднически услуги, нито консултиране,
нито отчитане на разходите по проекта. От страна на ищцовото дружество не
2
била направена никаква насрещна престация по сключения договор, поради
което на същото не се дължи възнаграждение. Получените от „П.-**“ ЕООД
финансови средства по проекта не били в следствие на действия и/или
дейности, извършени от ищеца. В тази връзка ответникът излага следните
обстоятелства:
На 14.05.2020 г. „П.-**“ ЕООД сключило договор № 16/14.05.2020 г.
със „С. К.“ ЕООД, ЕИК *********. По този договор „П.-**“ ЕООД
възложило на „С. К.“ ЕООД да извърши консултантски услуги по подготовка
на заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.073 – „Подкрепа на микро
и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от
пандемията COVID-19“. По този договор изпълнителят „С. К.“ ЕООД се
задължил да подготви заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, включително да попълни формуляр за кандидатстване, бюджет и
комплектоване на съпътстващи и подкрепящи документи, съдействие при
подаване на проектно предложение в електронната система ИСУН 2020,
както и текущо съдействие при разглеждане и одобряване на проектното
предложение до сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ;
текущо управление на проекта след одобряване и сключване на договор за
безвъзмездна финансова помощ, включително окончателно отчитане.
За целите на този договор ответникът твърди, че предоставил на това
дружество Декларация по образец - Приложение 2.1 и пълномощно на
посочено от тях лице - С. И. С., с което го упълномощил да подава от името
на „П.-**“ ЕООД с квалифициран електронен подпис /КЕП/ формуляр за
кандидатстване по проекта, както и да подписва административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекта.
В изпълнение на своите задължения „С. К.“ ЕООД подготвило
заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, включително
попълнило формуляр за кандидатстване, като същото било подадено в
електронната система ИСУН 2020 на 21.05.2020 г., с входящ регистрационен
номер BG16RFOP002-2.073- 23533. За извършеното подаване и регистриране
на проектното предложение изпълнителят „С. К.“ ЕООД уведомил „П.-**“
ЕООД с имейл от 22.05.2020 г.
Във връзка с така подаденото проектно предложение, на 13.09.2020 г.
чрез системата ИСУН, ответникът получил съобщение от Управляващия
орган /УО/, с което изисквал в срок от три дни да представи допълнителни
документи, сред които и удостоверение от НАП за липса на задължение. На
16.09.2020 г. ответникът върнал отговор чрез системата ИСУН на
изпратеното му съобщение, с който уведомил управляващия орган, че се
намира в технологична невъзможност да изпълни исканията, тъй като срокът
за издаване на удостоверение от НАП за липса на задължения е седем дни.
Към писмото приложил справка от НАП за задължения на дружеството към
16.09.2020 г. Поради наличието на задължения, проектното предложение не
3
било одобрено на този етап от процедурата.
Ответникът твърди, че на 19.12.2020 г. в 11:48 часа по имейл получил
писмо от ищцовото дружество „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД. В това писмо ищецът се
представял като консултантска компания с постигнати резултати в оформяне
на документи във връзка с удвояване на средства по Европейски програми. В
това писмо ищецът го уведомявал, че програмата за микро и малки
предприятия от 3 000 до 10 000 лева /по която „П.-**“ ЕООД кандидатствало/
е приключила и същия разполага с информация за фирмите, които не са
получили одобрение, сред които и „П.-**“ ЕООД, като се посочвали и
различни причини, поради което е възможно да не е получено одобрението. В
това писмо ищецът представил информация за условия за предоставяне на
нови безвъзмездни средства. Подробно били описани възможностите на това
дружество да обедини различни групи, така че „П.-**“ ЕООД да получи
безвъзмездни средства. Описани били различни варианти, при които се
обещавало безвъзмездното финансиране от 80 000 лева или 65 000 лева. В
писмото изрично било посочено, че за различните групи се изготвял
индивидуален проект и процедурата за набавяне на точки нямала нищо общо
като оценяване със субсидията за микро и малки фирми от 3 000 до 10 000
лева, за които „П.-**“ ЕООД вече имало подадено проектно предложение,
изготвено от „С. К.“ ЕООД по сключения договор от 14.05.2020 г. В писмото
се посочвало, че ангажимент на ищовото дружество е да направи
ИНДИВИДУАЛЕН ПЕЧЕЛИВШ ПРОЕКТ, който ще гарантира усвояване на
средствата. Към това писмо бил приложен и проект на договор и
пълномощно. На 21.12.2020 г. управителят на ответното дружество подписал
приложените договор и пълномощно, като ги изпратил на ищеца. На
22.12.2020 г. в 11:58 часа, получил от ищеца и-мейл, в който го уведомявал,
че е получил договора и пълномощното. Изисквал да му се предостави user
name и парола на профила на „П.-**“ ЕООД в ИСУН с цел негови юристи да
прикачат пълномощното и да оформят документацията. Ответникът провел
телефонен разговор с представител на ищеца, от когото разбрал, че user name
и паролата, която искат да им се предостави се отнасят за вече подаденото от
„С. К.“ ЕООД проектно предложение с входящ регистрационен номер
BG16RFOP002-2.073-23533, а не за изготвяне на ново такова за усвояване на
нови безвъзмездни средства, както било посочено в имейла на ищеца от
19.12.2020 г. Ответникът уведомил ищеца, че не може да му предостави user
name и паролата на вече подаденото проектно предложение, тъй като същото
се администрира от „С. К.“ ЕООД. Впоследствие разбрал, че представител на
ищеца, представяйки се за негов адвокат, се свързал с „С. К.“ ЕООД, като
поискал да му се предоставят user name и парола, за което е получил отказ от
това дружеството.
Ответникът твърди, че с това приключила цялата комуникация между
него и ищеца. От страна на последния не бил изготвян индивидуален проект,
не бил подаван формуляр за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-
2.073, не бил подписван административен договор за получаване на
4
безвъзмездна финансова помощ, нито било извършено отчитате на такъв
проект.
На 04.01.2021 г. във връзка с подаденото проектно предложение
BG16RFOP002-2.073-25533 ответникът получил ново писмо чрез системата
ИСУН, с което УО го уведомявал, че може да представи документ за
извършено плащане на задълженията към НАП. На 11.01.2021 г. изпратил
отговор на това съобщение, към който приложил и платежно нареждане към
ТД на НАП за плащане на задълженията на дружеството. Във връзка с така
извършеното погасяване на задълженията, проектното му предложение било
одобрено. На 15.01.2021 г. бил публикуван списък на одобрените за
финансиране кандидати. В този списък „П. -**“ ЕООД бил посочен под №
150, като било видно, че финансирането е по проектно предложение
регистрационен номер BG16RFOP002- 2.073-23533, което било изготвено и
администрирано от „С. К.“ ЕООД, а не от дружеството-ищец – „Е. Т. Е. Т.“
ЕООД. На 25.01.2021 г. на „П.-**“ ЕООД била изплатена сумата от 10 000
лева, безвъзмездна финансова помощ, като в платежното също било
посочено, че се плаща по проект BG16RFOP002-2.073-23533. Окончателното
отчитане на проекта било извършено от „С. К.“ ЕООД на 14.04.2021 г., за
което съставили и Приемо-предавателен протокол към Договор №
16/14.05.2020 г. За извършените от „С. К.“ ЕООД консултантски услуги на
ответното дружество била издадена фактура № 173/25.01.2021 г., която била
заплатена от „П. -**“ ЕООД на същата дата.
От гореизложеното било видно, че ищецът „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД не
изпълнил нищо по сключения договор от 21.12.2020 г. Не бил изготвен
индивидуален проект, не бил подаван формуляр за кандидатстване по
процедура BG16RFOP002-2.073, не бил подписван административен договор
за получаване на безвъзмездна финансова помощ, нито било извършено
отчитане на такъв проект. Сключеният с ищеца договор бил двустранен и
възмезден, като всяка от страните следвало да изпълни насрещните си
задължения. От страна на ищцовото дружество липсвала каквато и да било
престация по договора, поради което същото нямало право на
възнаграждение. В исковата молба ищецът обосновавал правото си на
възнаграждение само и единствено с факта на получаване от „П.-**“ ЕООД на
средствата по предоставената безвъзмездна финансова помощ. Това било
неоснователно, тъй като тази помощ била предоставена по проектно
предложение, което не било изготвено от ищеца, не било консултирано от
него и не било отчитано от него, каквито били задълженията му по договора.
Сключеният с ищеца договор бил наименован Договор за
посреднически услуги. По своята същност това не бил договор за
посредничество, нито за предоставяне на такава услуга. Посредническата
услуга била уредена в разпоредбите на чл.49-чл.51 от ТЗ. Тази услуга се
извършвала от посредник, който по занятие съдействал за сключване на
сделки. Касаело се за сключване на сделки с обекти от гражданския оборот.
Поемайки задължение за посредничество, посредникът бил длъжен да
5
осъществи фактическа дейност, изразяваща се в съдействие за сключване на
определена сделка между двама съконтрагенти, осъществяване на връзка
между тях и извършване на подготвителни действия за сключване на
договора чрез подпомагане на този основен процес съгласно указанията на
основните страни по бъдещия договор. В процесния случай не било налице
посредничество, тъй като договорът нямал за предмет сключване на сделка с
друг съконтрагент. От посочения в договора предмет следвало, че ищецът
дължи на възложителя престиране на резултат от трудова /интелектуална/
дейност, а трудовият резултат бил предмет на договор за изработка. Съгласно
чл.258 от ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно
поръчката на възложителя, т. е. договорът за изработка имал за предмет
веществения труд на изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен
физически или интелектуален труд. По процесния договор не било налице
каквото и да е било изпълнение от страна на ищеца, поради което същият
нямал право на възнаграждение.
Ответникът моли съда да отхвърли иска и да присъди на ответното
дружество разноските по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че е сключен Договор за посреднически
услуги от 21.12.2020 г. във връзка с участието на ответното дружество „П. –
**“ ЕООД по проект BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки
предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията
COVID-19“. Съгласно чл. 1, предметът на договора е извършването от страна
на „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител по възлагане от „П. –
**“ ЕООД на следните дейности и услуги: посредничество и/или
консултиране с цел осигуряване в полза на възложителя на безвъзмездни
финансови средства подсигурени във връзка с „Подкрепа на микро и малки
предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията
COVID-19“ BG16RFOP002-2.073, както и да извърши отчитане на разходите
по проекта. При изпълнение на задълженията си, посредникът може да
използва за своя сметка финансови, технически и други експерти. В чл. 2.2 е
уговорено възнаграждение само ако са получени безвъзмездните финансови
средства. Възложителят се задължава да осигури на посредника
информацията, както и всяко друго съдействие, а така също да му заплати
уговореното възнаграждение. От своя страна Посредникът има право да
получи уговореното възнаграждение.
Възнаграждението и начинът му на плащане са уговорени в чл.5,
като възложителят се задължава да заплати на посредника възнаграждение в
размер на 30% от общия размер на получените безвъзмездни финансови
средства. Плащането се извършва след издаване на фактура и е в еднодневен
6
срок от датата на усвояването на финансовите средства.
От представения Списък на финансираните проектни предложения по
програмата, одобрен на 15.02.2021 г. е видно, че ответното дружество
фигурира под номер 150, по проектно предложение рег. № BG16RFOP002-
2.073-23533. Изплатена му е 100 % от търсената безвъзмездна финансова
помощ, в размер на 10 000 лева.
По делото е представена в заверен препис фактура № ********** от
16.02.2021 г., на стойност 3600 лева, издадена от „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД, с
получател „П. – **“ ЕООД и дата на падеж – 17.02.2021 г. Във фактурата,
която е без положени подписи, е отразено следното наименование на
стоката/услугата: „По договор. Срок за плащане 17.02.2021 г.“.
От представения Договор № 16 от 14.05.2020 г., се установява, че на
тази дата „П.-**“ ЕООД е сключило със „С. К.“ ЕООД, договор с предмет:
консултантски услуги по подготовка на заявление за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Процедура за подбор на проекти
BG16RFOP002-2.073 – „Подкрепа на микро и малки предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.
Съгласно чл.1 от договора, изпълнителят „С. К.“ ЕООД се е задължил да
подготви заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
включително да попълни формуляр за кандидатстване, бюджет и
комплектоване на съпътстващи и подкрепящи документи, съдействие при
подаване на проектно предложение в електронната система ИСУН 2020,
както и текущо съдействие при разглеждане и одобряване на проектното
предложение до сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ;
текущо управление на проекта след одобряване и сключване на договор за
безвъзмездна финансова помощ, включително окончателно отчитане.
От представените Декларация от 20.05.2020 г. – Приложение 2.1. и
Пълномощно от 14.05.2020 г. е видно, че лицето С. И. С. е било
упълномощено от ответното дружество да подава от негово име с
квалифициран електронен подпис /КЕП/ формуляр за кандидатстване по
процедура BG16RFOP002-2.073, както и да подписва административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекта.
От представените на хартиен носител електронни документи – писмо
от 22.05.2020 г. от „С. К.“ ЕООД и Писмо от УО от 13.09.2020 г. и отговор от
16.09.2020 г., се установява, че в изпълнение на договора от 14.05.2020 г. „С.
К.“ ЕООД е предприело действия по подаване и регистриране на проектното
предложение в електронната система ИСУН 2020, като е входирано с рег. №
BG16RFOP002-2.073-23533. Поради наличието на задължения към НАП, на
„П.-**“ ЕООД са дадени указания от Управляващия орган да представи в
тридневен срок документи, удостоверяващи погасяването им. Ответното
дружество е изпратило уведомление, че не е в състояние да изпълни
изискванията в срок, вследствие на което проектното предложение не е било
одобрено на този етап от процедурата.
7
Ответникът представя електронна кореспонденция между M.F. –
търговска марка на фирма „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД, и „П.-**“ ЕООД, която не е
оспорена от ищцовото дружество. От електронно писмо от 19.12.2020 г. е
видно, че ищцовото дружество е отправило до ответното подробно
предложение за изготвяне на проект по същата процедура, като гарантира
одобряването му. След постигнато между страните съгласие, на 21.12.2020 г. е
подписан процесният Договор за посреднически услуги. С електронно
съобщение от 22.12.2020 г. ищецът е уведомил „П.-**“ ЕООД, че е получил
Договор и пълномощно и моли да му се изпрати потребителско име и парола
за достъп на профила на ответника в ИСУН.
От приложената повторна кореспонденция между Управляващия
орган и „П.-**“ ЕООД се установява, че ответното дружество този път е
изпълнило изискванията и е погасило задълженията си към НАП.
Представен е Приемо-предавателен протокол от 14.04.2021 г. към
Договор № 16/14.05.2020 г., видно от който окончателното отчитане на
проекта е извършено от „С. К.“ ЕООД.
От представените фактура № 173/25.01.2021 г. и преводно нареждане
от 25.01.2021 г., се установява, че „П.-**“ ЕООД е заплатило на „С. К.“ ЕООД
сумата от 120.00 лева по договор за консултантски услуги.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266,
вр. чл.258 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3 600 лв., представляваща
дължимо възнаграждение по договор за посреднически услуги от 21.12.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 12.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Безспорно се установи по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка по силата на Договор за посреднически услуги от
21.12.2020 г. Договорът за посреднически услуги не е изрично уреден в
закона като вид правна сделка. По силата на този договор изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, като предоставяне на съвети,
изготвяне на проекти, планове, договори, срещу дължимо възнаграждение.
Престацията е определена по волята на договарящите се страни, като
изпълнението се изразява в предоставянето на резултата от труда на
консултанта/посредника. В този смисъл договорът за посредническа услуга, е
вид договор за изработка по чл. 258-269 ЗЗД, който е неформален,
консенсуален, двустранен и възмезден. Страни по договора за посреднически
услуги са възложителят и изпълнителят. Договорът за услуга би могъл да има
за предмет резултати, както на физическия, така и на интелектуалния труд. От
водещо значение са интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и
обединяването им със задължение за техническо изготвяне на специфичен
продукт. При всички случаи на изработка, независимо от предмета на
престацията, изпълнителят се избира с оглед притежаваните или
8
предполагаеми специални знания и умения в областта на възложената работа
В този смисъл е и трайната съдебна практика /Решение № 12/31.05.2013 г. по
т. д. № 239/2012 г. на ТК на ВКС, Решение № 5 от 15.03.2010 г. на ВКС по т.
д. № 390/2009 г., I т. о., ТК на ВКС и др./.
Съгласно чл. 2.2 от процесния Договор, възложителят дължи
възнаграждение само ако е получил безвъзмездната финансова помощ, т. е.
при конкретен резултат, като съгласно чл. 5.1, размерът му е 30% от общия
размер на получените безвъзмездни финансови средства. По делото не е
спорно, че ответникът е получил безвъзмездна финансова помощ в размер 10
000 лв. по програмата „Подкрепа на микро и малки предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията Ковид 19“. 30 %
от получените 10 000 лева се равняват на сумата от 3000 лева, като очевидно
претенцията на ищеца от 3600 лева не кореспондира с уговореното между
страните. Освен това, цитираната в исковата молба клауза на т.3, б. „в“ от
Договора е неотносима към въпроса за дължимото възнаграждение.
Не е спорно и това, че възнаграждението не е платено от ответника,
който твърди неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по
договора.
Съгласно чл. 1.2 от Договора, ищецът, като изпълнител, е приел да
извърши дейности, които очертават твърде общо предмета на договора –
посредничество и/или консултиране с цел осигуряване на средствата, в полза
на възложителя като не са разписани конкретни задължения.
От материалите по делото се установи, че кандидатстването се
извършва изцяло посредством ИСУН по електронен път и се подписва с
валиден КЕП. Не е спорно, че проектно предложение по електронен път, чрез
ИСУН 2020 е подадено първоначално от „С. К.“ ЕООД, като пълномощникът
С. И. С. е направил регистрацията на ответника в ИСУН, използвайки
електронната поща и КЕП на същия. След като е последвал отказ, от „Е. Т. Е.
Т.“ ЕООД са се свързали с управителя на П.-**“ ЕООД и са се договорили те
да осъществят проекта.
По делото не са ангажирани доказателства за извършени от „Е. Т. Е.
Т.“ ЕООД каквито и да било дейности по проекта. Съдът намира, че ищецът
не е доказал извършената от него и приета от ответника работа по договора за
услуга, въпреки разпределената му доказателствена тежест. Не се доказа
какви точно посреднически и /или консултантски дейности е извършил, за да
участва ответникът в посочената програма и в крайна сметка да получи
безвъзмездната финансова помощ. От проведеното от ответната страна
насрещно доказване безспорно се установи, че всички дейности по участието
му в програмата, получаването на безвъзмездна финансова помощ и
последващите процедури по кандидатстването, включително и отчитането на
разходите по проекта, са извършени по възлагане на „С. К.“ ЕООД, на което
дружество е заплатено съответното възнаграждение. В потвърждение на това
е фактът, че финансовата помощ е отпусната на ответното дружество по
9
проектно предложение рег. № BG16RFOP002-2.073-23533, което е подадено
не от „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД, а от „С. К.“ ЕООД.
Изложеното налага извод за неоснователност на претенцията на
ищеца, поради което същата следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника разноските по делото – 540.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266, вр.
чл.258 от ЗЗД, предявен от „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД, ЕИК: ***********, със
седалище на управление: гр. С., п.к. ****, р-н Т., ж.к. „С.“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.**, представлявано от управителя Н. Т. Н., чрез адв. С. В., съдебен адрес:
гр. С., п.к. ****, ул. „И. Ш.“ №**, за осъждане на „П. – **“ ЕООД, ЕИК:
**********, представлявано от управителя И. Г. Г., със седалище и адрес на
управление: гр. Б., обл. П., ул. „Ч. М.“ №**да заплати на „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД
сумата от 3600.00 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща
стойността на извършени посреднически услуги по Договор от 21.12.2020 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.05.2021 г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА „Е. Т. Е. Т.“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище на
управление: гр. С., п.к. ****, р-н Т., ж.к. „С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
представлявано от управителя Н. Н., да заплати на „П. – **“ ЕООД, ЕИК:
**********, представлявано от управителя И. Г., със седалище и адрес на
управление: гр. Б., обл. П., ул. „Ч. М.“ №**сумата от 540.00 лв. (петстотин и
четиридесет лева), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10