Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 86 07.01.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав, в публично заседание на десети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12309 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Й.З.З. с ЕГН **********, представлявана
от адв. К. Г.срещу Аграрен университет град Пловдивq с БУЛСТАТ *********.
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание член 124 от ГПК вр. с чл. 67
от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда за признаване за установено между страните, че ТПО между тях е сключено
за неопределено време, за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№ ******/*******г. на Ректора на АУ, с която ТПО между страните е прекратено на
осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от *******., и като такова да бъде
отменено, както и да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност – „*****“ в АУ – гр. Пловдив. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е
работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „*****” по трудов
договор от ******. за неопределено време, като с ДС от 01.06.2018г. ТПО е
изменено от безсрочно в срочно. Твърди, че трудовото й правоотношение било
прекратено от работодателя поради изтичане на уговорения срок.
Твърди се така извършеното уволнение да е незаконосъобразно, по следните съображения:
Да няма изрично писмено изявление на ищцата за изразяване на воля за
трансформиране на сключения ТД от безсрочен в срочен. Да не са налице
предвидените в КТ изключения за сключване на срочен трудов договор по смисъла
на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ вр. с пар. 1, т. 8 от ДР на КТ. Твърди се, че чрез уволнението ищцата е
поставена в положение на дискриминация по признак лично и/или обществено
положение спрямо други нейни колеги от университета, които също са били
назначени първоначално по ТД за неопределено време на длъжността *****, които
обаче продължават да работят в университета по срочен ТД.
Твърди се, че уволнението е извършено при злоупотреба с право, в нарушение
с чл. 8, ал. 1 от КТ, тъй като отношението към ищцата се променило в негативен
план, след като подала жалба срещу конкурса за ******* пред Адм. съд Пловдив. Претендират се разноски.
В срок е постъпил
писмен отговор, с който се взема становище за недопустимост на иска по член 124
ГПК, и за неоснователност на останалите искове.
Твърди се, че
ищцата лично е подписала всички ДС, за което се представят доказателства, както
и че ищцата е изготвила декларация от ******., с която е декларирала съгласие
да сключи ТД за определен срок. Твърди се, че съгласно чл. 17 от ЗРАСРБ към 28.12.2010г.
висшите училища са били длъжни да назначават ****** на срочен ТД при условията
и по реда на КТ. Невярно било твърдението, че ищцата работила 5 и повече
дни без ТД да бъде прекратен поради
изтичане на срока му и без писмено възражение от работодателя, т.к. с изтичане
на срока на ДС е сключвано ново ДС с нов срок. Относно нарушаване на
разпоредбите на член 68, ал. 3 и 4 от КТ се сочи, че са неприложими, понеже се
прилагат разпоредбите на ЗРАСРБ и ЗВО. Голословни били твърденията на ищцата за
дискриминация и за злоупотреба с право, понеже ТПО с останалите преподаватели,
които не са защитили дисертация и/или не са спечелили конкурс били също
прекратени, а заведеното от ищцата адм. дело било срещу Факултетния съвет на
факултета по лозаро-градинарство, а настоящото дело касае трудов спор между
ищцата и друг ответник. Претендират се разноски. Прави възражение за
прекомерност на платеното адв. възнаграждение.
Пловдивски районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищцата е започнала
работа в университета по трудов договор № **** от ******г. на длъжността ******,
като договорът е сключен за неопределено време.
Представено е Допълнително споразумение № ***/******
г., подписано от двете страни, от което се установява, че считано от ****** г.
ТПО с ищцата става срочно. Като основание за сключването му са посочени член
119 КТ и разпоредбите на ЗВО, ЗРАСРБ, ППЗРАС, ПЗРАСАУ. Съгласно нормата на член
67, ал. 3 от КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща
в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника, изразено
писмено. Съгласно трайно установената съдебна практика за превръщането на
безсрочния в срочен трудов договор следва да са налице следните предпоставки: писмено
изразено волеизявление на работника, отправено до работодателя, в което ясно и
безусловно се изразява воля за превръщането му от безсрочен в срочен, което
волеизявление следва да предхожда по време сключването на споразумението по
член 119 КТ и да е отделно направено, а не да се извлича от подписаното между
работника споразумение по чл. 119 КТ.
Ответникът е представил издадена от ищцата декларация от ******г., в
която изрично и недвусмислено е била изразена волята й за трансформиране на
безсрочния трудов договор в срочен, считано от *****г. Декларацията от ищцата е
с дата от ******., а доп. споразумение е с дата от ******. В представеното доп.
споразумение има извършени ръкописно поправки от лицето К., разпитана като
свидетел по делото, както относно датата на срока на действие на договора, така
и относно датата, от която следва да се считат меродавни измененията в трудовия
договор на ищцата, но не и по отношение на датата, на която е сключен трудовия
договор – ***** година. Извършените поправки не могат да обвържат другата
страна по договора, доколкото за тях няма изразено съгласие.
Трудовият
договор е консенсуален договор, който се смята сключен в момента на постигане
на съгласието между страните, изразено в писмена форма, следователно се налага
извода, че доп. споразумение е сключено на **** година. Пред съда е разпитана св.
К., заемаща длъжността завеждащ личен състав при ответника, която казва, че
споразумението е изготвено на *******г., но е подписано на ******г., понеже ищцата
е поискала допълнителен срок за консултация с адвокат. Тези показания не следва
да се обсъждат, понеже са недопустими по смисъла на член 164, ал. 1, т. 6 от
ГПК, доколкото с тях подписалата частния документ страна опровергава неговото съдържание,
а датата е част от съдържанието на трудовия договор, който представлява частен документ.
Следователно следва да се приеме, че безсрочният трудов договор на ищцата не се
е превърнал в срочен, тъй като писменото съгласие на ищцата е дадено
постфактум, след сключването на доп. споразумение, а не преди сключването му,
което обуславя основателност на установителния иск по член 124, ал. 1 от КТ.
По
предявените искове с правно основание член 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Видно
от представената заповед ****/*******г. трудовото правоотношение е прекратено
на осн. член 325, т. 3 от КТ, а именно, с изтичане на уговорения срок. Както се
каза вече ТПО между страните не е срочно, а безсрочно, поради което не може да
бъде прекратено на това основание, което е приложимо само при срочния трудов
договор. Ето защо заповедта за прекратяване на ТПО е незаконосъобразна, а
уволнението незаконно.
Като
обусловен от уважаването на главния иск следва да се уважи и иска за
възстановяване на предишната работа.
По
разноските:
Ищцата
е била представлявана по пълномощие от адв. Г., който й е предоставил безплатна
правна помощ, като негова близка приятелка.
С
оглед изхода от спора, а именно уважаването на обективно съединените искове, на
адв. Г. ще се присъди адв. възнаграждение от общо 760 лева, съгласно член 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от
9.07.2014г. за минималните адв. възнаграждения, платими от ответника.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове в общ размер на 240 лева, от които 80 лева ДТ за
иска по член 124, ал. 1 от ГПК вр. с член 67 от КТ, 80 лева по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ и 80 лева ДТ за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, по-горе съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в
отношенията между Й.З.З. с ЕГН ********** *** с БУЛСТАТ ******** съществуването на безсрочно
трудово правоотношение на длъжността асистент, възникнало на основание трудов
договор № ******от ********.
ПРИЗНАВА уволнението на Й.З.З. с ЕГН **********, извършено със Заповед № ****от
******. на ****** на Аграрен университет град Пловдив, с която ТПО между
страните е прекратено на осн. чл. 325, т. 3 от КТ, считано от *******. ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Й.З.З. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа като асистент в Аграрен университет град Пловдив с БУЛСТАТ ********* с място на работа –
факултет по лозаро-градинарство, катедра механизация и земеделие.
ОСЪЖДА Аграрен университет град Пловдив с БУЛСТАТ ********* да заплати на адв. К.Д.Г. сумата
от 760 лева, представляващо адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 3, пр. 2
от ЗАдв.
ОСЪЖДА Аграрен университет град Пловдив, с БУЛСТАТ *********, да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 240 лева
– държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ А.Трайкова
Вярно с оригинала!
секретар: Н.Н.
: