и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с цена 34068.90 лв. с правно основание чл. 266 от ЗЗД и с цена 17576.18 лв. с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди в исковата молба, че през м. март 2002 г. извършил за ТПК „Изкуство" гр. Момчилград шивашки услуги на обща стойност 34068.90 лв., за които били съставени съответни фактури, подписани надлежно за изпълнител и за получател, както следва: фактура № 6/15.03.2002 г. за шивашки услуги на стойност 22742.60 лв. и фактура № 7/22.03.2002 г. за шивашки услуги на стойност 11326.30 лв. Уговорено било плащане по банков път- с платежно нареждане. До завеждане на иска ТПК „Изкуство" гр. Момчилград не заплатила стойността на извършените от ЕТ „Атекс- Атанас Петров" шивашки услуги съгласно цитираните фактури. Положени били усилия и за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор, но без резултат. С писмо изх. № 8/14.05.2002 г. ЕТ „Атекс-Атанас Петров" гр. Кърджали поканил ТПК „Изкуство" гр. Момчилград да преведе по банков път дължимите суми по посочените фактури, но сумите не били заплатени. Ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на исковата претенция за заплащане на дължимата сума, ведно с лихва за забава, считано от деня на поканата за заплащането й- писмо от 14.05.2002 г . Моли да бъде постановено решение, с което бъде осъден ответника ТПК „Изкуство" гр. Момчилград да заплати на ЕТ „Атекс- Атанас Петров" гр. Кърджали претендираните главница и лихви за забава за периода от 14.05.2002 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите. Претендира разноски. Сочи доказателства. Ответникът не се представлява в съдебно заседание, не взема становище по иска и не сочи доказателства. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: Между страните по делото бил сключен договор на 01.02.2002 г., по силата на който възложителят ТПК „Изкуство”- Момчилград възложил, а изпълнителят ЕТ „Атекс- Атанас Петров” – Кърджали приел да изработи на ишлеме облекла по модели на възложителя, подробно описани в договора, а именно: цялостно ушиване, окачествяване, гладене и пакетаж на 30500 бр. при цена 0.70 лв. за 1 бр.; ОТК, гладене и пакетаж на 25650 бр. при цена 0.15 лв. за 1 бр.; за довършване на шевни операции /от бие до цялостно ушиване/, ОТК, гладене и пакетаж на 1769 бр. при цена 0.50 лв. за 1 бр.; чистене на петна, пране, ОТК, гладене и пакетаж на 11900 бр. при цена 0.30 лв. за 1 бр. и извършване на шевни поправки на готови изделия при цена 0.30 лв. за 1 бр. В раздел ІІ т. 3 от договора, страните се споразумели при осъществяване предмета на договора възложителят да изплати на изпълнителя договорените цени срещу издадена фактура в срок до 20 дни от предаването на готовата продукция по банкова сметка, посочена от изпълнителя. Съгласно т. 3 от раздел ІІІ на договора, приемането на готовата продукция по качество се извършва в склада на изпълнителя от оторизирано от възложителя лице като възражения и рекламации се правят в складовете на изпълнителя по време на производството и преди товаренето на готовата продукция. С писмо изх. № 8/14.05.2002 г., адресирано до председателя на ТПК „Изкуство”- Момчилград, ищецът „Атекс- Атанас Петров” уведомил ответника, че са извършили съгласно договора от 01.02.2002 г. шивашка услуга на стойност 34068.90 лв. по фактури с № 6/15.03.2002 г. и № 7/22.03.2002 г., която сума не била платена и поканили в най- кратък срок същата да бъде приведена. В писмото ищецът е настоял, едновременно с превеждането на сумата, ответникът да организира извозването на останалата при ищеца налична стока. По делото са приложени два броя фактури „за продадени стоки и извършени услуги” с изпълнител ЕТ „Атекс- А . Петров” и получател- ТПК „Изкуство”- Момчилград. Във фактура с № 6 от 15.03.2002 г. е фактурирано „цялостно ушиване на ишлеме и пакетаж- 30496 бр. с ед. цена 0.70 лв. на обща стойност 21347. 20 лв. и кроене- 13954 бр. с ед. цена- 0.10 лв. на обща стойност 1395.40 лв., или обща стойност по фактурата- 22742.60 лв. Във фактура № 7/22.03.2002 г. е фактурирано- „ушиване на ишлеме полуготовапродукция, гладене и пакетаж- 1769 бр. с ед. цена 0.50 лв. на обща стойност 884.50 лв.; услуга- чистене на петна, пране- 2722 бр. с ед. ц. 0.25 лв. на обща стойност 680.50 лв.; ОТК, гладене, пакетаж и поправки шевни дефекти- за 13011 бр. по ед. цена 0.30 лв.- общо за 3903.30 лв. , 9988 бр. по ед. цена 0.20 лв.- общо 1997.60 лв. и 25736 бр. по ед. цена 0.15 лв.- общо за 3860.40 лв., или с обща стойност по фактурата 11326.30 лв. И двете фактури са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и са подписани от представители и на изпълнителя, и на възложителя- ответника по иска. По делото са представени и заверени ксерокопия на складови разписки, които са издадени през м. февруари и март на 2002 година и част от тях са със значителни поправки и зачерквания. Видно от същите, доставчик е ЕТ „Мишел”- Кърджали и получател ТПК „Изкуство”- Момчилград. От съдържанието на така представените складови разписки, не може да се направи извода, че същите са относими към договорните отношения между страните по договора от 01.02.2002 година, поради което и не следва да се обсъждат. От назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, която се приема от съда се установява, че размера на мораторната лихва върху сумата от 34068.90 лв. за времето от 14.05.2002 г. до завеждане на исковата молба- 14.06.2006 година, възлиза на 17576.18 лв. и до който размер е допуснато увеличение на иска по чл. 86 от ЗЗД. С оглед на така приетото от фактическа страна, съдът намира предявените искове за основателни и доказани. В случая се касае за договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Този договор е двустранен, неформален, възмезден. При договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение. В конкретния случай, страните по договора са се споразумели изпълнителят да изработи на ишлеме облекла по модели на възложителя, определени по брой и единична цена. За изпълнената работа изпълнителят е съставил две фактури, които, както вече се посочи, са били подписани от представител на ответника с посочване на името му. Фактурите съдържат изискуемите по Закона за счетоводството реквизити като в тях са посочени подробно извършените работи по вид, брой, количество и цена. Същите не са оспорени от ответника и като редовно съставени се ползват с доказателствена сила и удостоверяват, че стоката е доставена и се иска заплащане на цената по тях. И двете фактури са подписани от представител на ТПК „Изкуство”- Момчилград през м. март 2002 година, с което по същество е признато от поръчващият- ответникът по иска, че изпълнителят- ищецът по иска, е изпълнил задълженията си по договора за изработка. Съгласно чл. 264 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, която трябва да прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Ако не направи възражения, работата се счита за приета, а по делото не се сочат доказателства от ответника да е направил възражения. И след като от възложителят се изисква да прегледа работата и той не направи възражения, влиза в действие необоримата презумция, че работата се счита приета. Или, следва да се приеме, че ответникът е приел извършената по договора работа. И след като това е така, то съгласно чл. 266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. По делото няма данни договора между страните да е бил развален или прекратен, и с оглед изложеното следва да се приеме, че изпълнителят се явява изправна страна по него. По тези съображения и тъй като по делото не са представени от ответника каквито и да било доказателства ответникът да е изпълнил задължението си по договора да заплати цената за извършената работа, то и иска се явява основателен и доказан и следва да се уважи. И тъй като видно от договора, възнаграждението по него е уговорено по единични цени, то съгласно разпоредбата на чл. 266 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД, размерът му се установява при приемането на работата. Поради това, макар че е налице разлика между някои от извършените по време на изпълнението дейности и тези, които страните са уговорили в договора за изработка, то при приемането на работата е установено дължимото възнаграждение, което е и прието от ответника. Следва поради това да се постанови решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 34068.90 лв., представляваща дължимо възнаграждение по фактури с № 6/15.03.2002 г. и № 7/22.03.2002 г. за извършени услуги по договор за изработка между страните от 01.02.2002 година. Съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и с оглед изхода по делото по отношение на главницата, то и този иск е основателен и следва да се уважи. Общият размер на дължимите лихви за забава за претендирания период съобразно заключението на вещото лице възлиза на 17576.18 лв. и в този размер следва да се уважи. При този изход на делото следва ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 2425.76 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ТПК „Изкуство" гр. Момчилград, представлявана от изпълнителния директор Сунай Халибрям Мехмед с ЕГН ********** да заплати на ЕТ „Атекс- Атанас Петров" със седалище гр. Кърджали кв. „Веселчане” бл. „Орфей- 2” ап. 12, представляван от прокуриста Иванка Атанасова Делчева с ЕГН ********** сумата в размер на 34068.90 лв., представляваща дължимо възнаграждение по фактури с № 6/15.03.2002 г. и № 7/22.03.2002 г. за извършени услуги по договор за изработка между страните от 01.02.2002 г., както и сумата в размер на 17576.18 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата 34068.90 лв. за периода от 14.05.2002 г. до завеждане на иска-14.06.2006 г., както и разноски по делото в размер на 2425.76 лв. Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател:
|