РЕШЕНИЕ
№1398
гр.Русе, 29.08.2019 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 19-ти август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН СЕФЕР
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1928 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът С.А.Н. твърди, че е работил при ответника по служебно правоотношение, като за периода 01.04.2016 г. - 31.03.2019 г. е заемал длъжността "Младши оперативен дежурен" в ОДЧ-ГПУпри РДГП-Русе. Дейността във връзка с това осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при работа със специфични условия и характер и риск за живота и здравето, при режим на труд. представляващ смени от 12/24 часа при сумарно изчисляване на работното време според разпоредбата на чл. 178. ал.1. т.З във вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР. Твърди, че работодателят неправилно отчитал положения от него труд. В тази връзка счита, че му се дължи възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на часовете нощен към дневен такъв за периода. След допуснато изменение на иска претендира за присъждане на възнаграждение за същия в размер на 1 772,47 лв. за горепосочения период. Твърди още. че ответникът му дължи и възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности в съответствие е чл.178, ал.1, т.2 във вр. чл.179, ал.2 от ЗМВР за периода
01.04.2016 г. - 31.03.2019 г. като след допуснато изменение на иска претендира такова в размер на 2 924,57 лв. Върху тази сума претендира и обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава в размер на 403,79 лв. за периода до завеждане на исковата молба и след допуснато изменение на иска. Моли да му бъдат присъдени и разноските по делото.
Ответникът ОДМВР Русе оспорват исковете. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че за заявения по исковата молба период ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение за длъжността "Младши оперативен дежурен" в ОДЧ-ГПУ при РДГП-Русе, като в изпълнение на служебните си задължения е полагал труд и през нощта (22. 00-06. 00 часа), съгласно утвърдени месечни графици. Приложени са типова длъжностна характеристика. Протокол № 336р-21300/07.12.2016 г. за запознаване с типова специфичната длъжностна характеристика, Формуляр за длъжностна характеристика и протокол за запознаване на служителя с нея, Заповед № 8121з-167/ 26.01.2017 г. относно реда за изготвяне и утвърждаване на длъжностни характеристики на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР. Отработеното време се е изчислявало сумирано за отчетен период, който предвид приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за процесния период е бил тримесечен. Ответникът признава, че за заявеното по исковата молба време не е извършвал преизчисляване на положения от ищеца нощен труд към дневен такъв. Според назначената в производството икономическа експертиза общият брой часове положен извънреден труд. явяващ се след преобразуването на нощния към дневния такъв, изчислен при нощен труд по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР с продължителност от 8 часа и часова ставка по чл. 7 от НСОРЗ, изчислен на база основната заплата и допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер е с 263 часа повече от положените 1840 часа и за тези общо 2103 часа му се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 1770,54 лв. С езкпертизата се установява още. че за положените 1840 часа нощен труд на ищеца е заплатено трудово възнаграждение за извънреден/нощен/ труд, но в по-нисък размер - 460 лв.
Според чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които е това за извънреден труд-чл. 178. ал. 1, т. 3. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът и организацията на разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Според настоящата редакция на чл. 187. ал. 3 от ЗМВР. работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно. а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период. В ал. 5. т. 2 е казано, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Редакцията на нормата до 16.10.2016 г. предвижда сумирано изчисление за едномесечен период. За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. С всяка ог тях се урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В първата наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 6. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143-чл. 31. ал. 2. Този нормативен акт е отменен е Наредба № 8121з-592. обн. ДВ. бр. 40 от 2.06.2015 г.. в сила от 1.04.2015 г., отменена е Решение № 8585 от 1 1.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната (11.07.2016 г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима Наредба № 8121з-407. В последващите две наредби няма норма, аналогична на цитирания чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1. 143. В тази връзка ищецът се позовава на НСОРЗ. Съдът намира доводът за основателен. Липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените ог ищеца часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР. трябва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. В чл. 9, ал. 2 от нея е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Прп това положение претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд за периода от 01.04.2016 г. - 31.03.2019 г.., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана по своето основание. Търсеният от служителя размер съгласно заключението на приетата икономическата експертиза е общо дължимия за 2103 часа нощен труд, получени след прилагане на гореспоменатия коефицент, а не разликата между заплатеното от работодателя и дължимото. При това положение искът е доказан по размер само за тази разлика, която е 1 310.54 лв., получена при приспадане на платените 460 лв. за нощен труд от общо дължимите 1770,54 лв. с оглед на това искът следва да се уважи до размера от 1 310,54 лв., а за горницата над тази сума да се отхвърли.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители. се изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, като условията и реда за изплащането им се определя с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техния размер-с негова заповед (чл. 179, ал. 2 ЗМВР). Ответникът е представил Заповед № 8121 з-671 / 09.06.2015 г., изменена със Заповед № 8121з- 532/03.04.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Заповед № 8121 з- 120/02.02.2018 г., с която са утвърдени Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство: План относно охрана на административна сграда на Първо РУ на ОДМВР Русе, според която охраната на обекта и пропускателния режим се осъществяват със сили и средства на служителите на ОДЧ, а също им е възложено да контролира достъпа до ключовете в помещенията и защитените каси; ЗАПОВЕД за утвърждаване и методически указания във връзка с прилагането на ЗОБВВПИ, съгласно които всички полицейски органи на МВР имат правомощия по осъществяване на контрол върху дейностите с оръжия и боеприпаси; Заповед №1882з-138 от 19.05.2016 г. за определяне на място за съхранение на иззети вещи от задържани лица - в специален шкаф в коридора до помещението на ОДЧ. ключовете за който да се съхраняват в ОДЧ. книга за иззети суми и хранителни продукти от задържани лица, водена от ОДЧ. заповед №8121з- 671/09.06.2015 г. за определяне на размера на допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности - до 50 %, за лостови дейности- охрана на сгради и обекти изцяло на открито - до 30%, охрана на задържани лица-
до 20% и охрана на сгради и обекти (вътрешни постове) до 15% и за охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности - до 50 на сто.
Легално определение на "Специфични служебни дейности" се съдържа в § 26а от ДР на ЗМВР-това са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна. издирвагелна, експертно-криминалистическа, патрулно-постова. пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2. т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица. опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства.
В случая ищецът твърди изпълняване на две специфични дейности -
1. по охрана на взривоопасни вещества, тъй като в стаята на ОДЧ в 1 РУ на ОДМВР - Русе се държала каса с оръжие и боеприпаси, която непрекъснато се изпълнявала от служителя на смяна, в случая от ищеца при полагането на труд в рамките на неговите смени и
2. Охрана на сгради и обекти, т.к. в 1 РУ на ОД МВР - Русе нямало изграден пост № 1 /за охрана и пропускателен режим/. При това положение след приключване на работното време /8,30-17,30ч./ охраната на сградата се осъществявала от служителя на смяна в ОДЧ. което следвало и от разпоредбата на чл. 26, т. 5 от Инструкция № 1з-1373/21.06.2010 г. на МВР, съгласно която „контрол за охрана на структурата и спазването на пропускателния режим", при липса на служител когото да се контролира, практическата охрана се осъществява от служителя на ОДЧ/.
Със заключението на вещото лице по приетата по делото е-за се установява, че на ищеца е изплатено допълнително възнаграждение за дейности по охрана на сгради и обекти в размер на 15% от базата от 140 лв., увеличена със заповед от
03.04.2017 г. на 190 лв. като плащанията са били за периода след 01.03.2017 г. За периода преди това не са осъществявани плащания, а такива за дейности по охрана на взривоопасни вещества изобщо не са плащани като ответникът счита, че не се дължат, а ако се дължат следва да се приложи т.9 от Заповед № 8121з-671/
09.06.2015 г., съгласно която при изпълняване на повече от една дейност се дължи само едно допълнително възнаграждение в по-благоприятен за служителя размер.
При това положение съдът счита, че неправилно на ищеца не е изплащано допълнително възнаграждение за охрана на сгради и обекти за периода от м. април 2016 г. до 01.03.2017 г. по 15% от база от 140 лв. за период от 11 месеца или общо в размер на 231 лв. По въпроса за дължимостта на допълнително възнаграждение за дейности по охрана на взривоопасни вещества съдът съобрази освен горепосочените документи и допълнително представените такива в последното с.з. по делото, а именно справка относно реда . мястото и организацията на съхранение, раздаване и охрана на служебните оръжия и боеприпаси в сградата на Първо РУ на ОДМВР Русе. От същата е видно, че изградено помещение за съхранение със СОТ. който подава сигнал в ОДЧ и който не се предава към друга ОДЧ или охранителна структура, че оръжието както в работно време, така и при тревога се раздава от домакина на Първо РУ. както и че в ДЧ има метална каса. в която се съхраняват автоматичен пистолет и боеприпаси за него, които се приемат и предават при смяна на дежурния в ОДЧ. Това се потвърждава и от писмо от
24.07.2019 г./в препис на л.144 от делото и представените преписи от партидна книга за водене на предметите по въоръжението. От изложеното е видно, че ищецът е осъществявал специфични дейности по т. 1.4 от Заповед № 8121з-671/
09.06.2015 г., а именно охрана на взривоопасни вещества предвид поверената под негов надзор каса с оръжие и боеприпаси в помещението на ОДЧ и осъществяването на контрол чрез СОТ система върху оръжието и боеприпасите в специалното помещение за такива в сградата на Първо РУ. С оглед на това за процесния период му се дължи такова в размер на 50% от базата, която е 140 лв. за периода до м. април 2017 г. и 190 лв. - за периода след това. При това положение за процесния период от 36 месеца му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 3120 лв. / 840 лв. за първите 12 месеца и 2280 лв. - за останалите 24 месеца/. Това е общия размер на дължимите към него суми. т.к. това възнаграждение и по-благоприятно и на основание т.9 от Заповед № 8121 з-671 /
09.06.2015 г. не може да се кумулира с това за охрана на сгради и обекти. При приспадане на заплатеното допълнително възнаграждение в размер на 195.43 лв./според заключението на в.л./ остава дължим остатък в размер на 2 924.57 лв., който размер съответства на претенцията по това перо след допуснато изменение на иска и същият следва да се уважи изцяло. Върху главницата се дължи и лихва за забава, която е в размер на 403,79 лв.
На основание чл.78 от ТПК на всяка от страните се следват разноски за производството съразмерно е уважената, респ. с отхвърлената част от претенциите. По компенсация, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 239.11 лв.. при съобразяване на обстоятелството, че в хода на производството е допуснато изменение на иска, чрез неговото намаляване. В посочения размер е включено само припадащото се адвокатско възнаграждение, без претендираните със списъка по чл.80 ГПК пътни разходи, тъй като, съгласно трайната съдебна практика на ВКС, същите нямат характер на съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл.78 ГПК.
Съобразно изхода на спора, в тежест на ответника е и държавната такса по делото от 216,98 лв., както и разходите, направени за съдебно-икономическата експертиза за сметка на БС. в размер на 201.60 лв.
По изложените съображения, съдът
ОСЪЖДА ОДМВР Русе е адрес гр.Русе, бул.Скобелев №49 да заплати на С.А.Н., ЕГН:**********, сумата от 1 310,54 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.04.2016 г. - 31.03.2019 г.; сумата от 2 924,57 лв. - допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности за същия период и 403.79 лв. - лихва за забава върху допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични дейности, дължима за периода до завеждането на иска - 02.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 216,98 лв. разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждение за положен извънреден труд за горницата над 1 310,54 лв. до претендирайте 1566 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе с адрес гр.Русе, бул.Скобелев №49 да заплати по сметка на РС-Русе 216,98лв. държавна такса за производството, както и 201,60 лв. разноски от бюджета на съда.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|