Р Е
Ш Е Н И Е
№285 02.08.2021
г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На пети юли две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2802
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от С.Г.А., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.
*** № * чрез чрез пълномощника му адв. Стоян Чаталбашев, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8 против „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК
*********, гр. София 1000, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано
от Коста Христов Чолаков и Милен Косев Глушков, с която се иска да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на
26 000 лева, като частичен иск от 50 000 лева, настъпили вследствие причинените
му телесни увреждания от водач на МПС л.а. марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. №
А1759КК, с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност”
при ПТП от 13.03.2020г., ведно компенсаторна лихва в размер на законната
такава, начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ до
окончателното изплащане на обезщетенията, както обезщетение за имуществени
вреди, свързани с извършването на оперативни интервенции и лечение, в общ
размер на 1670 лева, в едно с лихва в размер на
112,73 лева за периода от 10.04.2020 г. до 08.12.2020 г., както и законната
лихва върху сумата от 1670 лева от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на общото
исково производство по гражданскоправни спорове.
С отговора на исковата молба ответникът „ДЗИ - Общо застраховане"
ЕАД е направил възражение за недопустимост на предявените искове, поради липса
на активна процесуална легитимация на ответника, тъй като липса на виновно или
противоправно поведение от страна на водача на застрахования в ответното дружество
автомобил. Така направеното възражение, съдът намира за неоснователно със
следните аргументи : Процесуалната
легитимация се свързва с принадлежността на правото на иск и тя следва от правното твърдение на ищеца, за
разлика от материалноправната, която изразява принадлежността на субективното
материално право и подлежи на доказване. Затова легитимирани страни в исковия
процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права
засегнати от правния спор, предмет на процеса. Всеки, който претендира, че е
носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск и
да стане ищец по дело, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник.
Процесуалната легитимация се обуславя само от правното твърдение на ищеца,
заявено с иска. Съгласно трайната
съдебна практика, процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца
принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от
ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на
ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса
за титулярството на гражданското правоотношение. Поради това, че процесуалната
легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които подлежат на
доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали
искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото,
което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество,
който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и
допустимостта на иска. В настоящия случай, ищецът твърди, че е му е
причинена телесна повреда, в следствие на виновното поведение на водач на автомобил,
застрахован в ответното дружество. Дали това е така - налице ли е виновно и
противоправно поведение от страна на В.В.А. е въпрос на изследване и доказване
по същество на спора.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
Ищецът твърди, че на 13.03.2020
г. в град Камено, на кръстовище ул. Никола Вапцаров и ул. Георги Кондолов,
водачът на МПС марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А1759КК, при нарушаване на
правилата за движение по пътищата и поради несъобразяване на скоростта на движение
с конкретните атмосферни условия, реализирал удар с намиращият се напътя
велосипед, управляван от ищеца С.Г.А..
Във връзка с произшествието
е образувано д.п. №103/20г. по описа на РУ-МВР Камено и пр.пр. № 4653/2020г. по
описа на РП - Бургас. Твърди се в исковата молба, че водачът на лекия автомобил
виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл.20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и и чл. 5, ал.
2, т. 1 от ЗДвП. Твърди се, че в следствие на това противоправно поведение,
извършено под формата на непредпазливост, на ищеца са причинени телесни
увреждания. Заявява се, че водачът на МПС не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Ищецът твърди, че след
произшествието е откаран спешно в гр. Камено, където е установена фрактура на
левия крак в областта на коляното и подбедрицата, след което е изписан с мнение
за хоспитализация. Поради липсата на средства, ищецът не постъпил веднага в
болница, но поради влошаване на състоянието му на 04.04.2020г. бил приет в
отделението по ортопедия и травматология на УМБАП гр. Бургас. Там било
установено счупване на лявата тибия в проксималната част на крака и била
предприета оперативно намеса, при която за фиксиране на счупването на
пострадали била поставена метална остеосинтеза, която същият заплатил. Ищецът
престоял в болничното заведение седмица, след което бил изписан за домашно
лечение, като му било забранено да стъпва на крака си, а придвижването му
ставало само с помощни средства.
Излагат се твърдения, че в
следствие на получените травми ищецът не можел сам да се обслужва и имал нужда
от чужда помощ, дори при най-обикновените дейности. Невъзможността му да работи
се отразила и затруднило още повече финансовото положение на семейството му.
Финансовите затруднения били и основната причина, поради която ищецът не
постъпил незабавно след инцидента в болница.
Инцидентът оказал влияние
върху психическото състояние на ищецът, тъй като в следствие на него той не
можел да се грижи за близките си и го откъснал от обичайния му начин на живот
за не малък период от време. Заявява се, че и към датата на подаване на
исковата молба ищецът изпитва затруднения при придвижване, особено при
пешеходни преходи на дълги разстояния и стоене прав, което силно ограничава и
възможностите му за професионална реализация. Поради гореизложеното,
пострадалият изпаднал в състояние на остра стресова реакция и душевно
разстройство.
В резултат на извършените по
необходимост медицински интервенции, от ищецът били понесени и имуществени
вреди в размер на 1 670 лева, платена в полза на УМБАЛ АД гр. Бургас по
Фактура №**********/10.04.2020г. А размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е определен от него на 50 000 лева.
В исковата молба се посочва
също, че за лек автомобил марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А1759КК има
сключена застраховка „ГО” в „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********,
полица № BG/06/119003339477, валидна от 04.12.2019г. до 03.12.2020г., което
ангажира отговорността на ответника. Пред застрахователното дружество била
предявена извънсъдебна претенция вх. №94-С- 146/13.08.2020г., въз основа на която
е образувана щета №73072652000149. С уведомления изх.№0-92-20661/20.08.2020г. и
изх.№0-92-14602/13.11.2020г. ответникът информирал ищеца, че няма основание да
му изплати обезщетение. Сочи се, че поради неизпълнение на законовото му задължение да определи и
изплати обезщетение по доброволен ред, застрахователят следва да понесе
отговорността за забавеното плащане.
Бургаският окръжен съд като
прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки
за разглеждане на делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след
съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и
съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД от С.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му
адв. Стоян Чаталбашев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет.
8 против „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, гр. София 1000,
район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано от Коста Христов
Чолаков и Милен Косев Глушков, за да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, като частичен иск
от 50 000 лева, настъпили вследствие причинените му телесни увреждания от водач
на МПС л.а. марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А 1759 КК, с валидно сключена
при ответника застраховка „Гражданска отговорност” при ПТП от 13.03.2020 г.,
ведно компенсаторна лихва в размер на законната такава, начиная от датата на
изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ до окончателното изплащане на
обезщетенията, както и обезщетение за имуществени вреди, свързани с
извършването на оперативни интервенции и лечение, в общ размер на 1670 лева, в едно с лихва в размер на 112, 73 лева за периода от
10.04.2020 г. до 08.12.2020 г., както и законната лихва върху сумата от 1670 лева
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съдът приема, че са налице
доказателства за осъществяване на процедурата по чл.380 от КЗ, поради наличието
на представени и неоспорени писмени доказателства за обстоятелството, че ищецът
е предявил претенцията си писмено пред
ответника на 13.08.2020 год., в която претенция е посочено като
приложение доказателство за посочена от ищеца банкова сметка.
Съдът, с оглед изразените от
страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните
обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“
на автомобилистите за автомобил марка марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. №
А1759КК, към датата на произшествието.
Съдът като съобрази представените от страните
писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно автотехническа и
съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :
На 13.03.2020 г около 21,30
часа в град Камено, на кръстовище ул. Никола Вапцаров и ул. Георги Кондолов, е
настъпило пътно-транспортно произшествие с участници – водач на МПС марка
„Ровер“, модел „45“ с д. к. № А1759КК и ищеца С.Г.А., който е управлявал велосипед.
Във връзка с произшествието
е образувано д.п. №103/20г. по описа на РУ-МВР Камено и пр.пр. № 4653/2020г. по
описа на РП - Бургас.
По делото не са представени
доказателства образувано наказателно производство да е приключило до завеждане
на иска и до приключване на събирането на доказателствата в настоящото
производство. С оглед на последното , съдът приема , че вината на делинквента
за причинената вреда както и механизмът на ПТП следва да се установяват в
настоящото производство , съобразно изложеното по-горе.
От представения по делото и
неоспорен от страните протокол за ПТП № 7779 р-2839/13.03.2020г. на РУ – Камено
и както и от извършената автотехническа експертиза се установява следният механизъм
на автопроизшествието : Водачът на МПС
марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А1759КК се е движел в тъмната част на
денонощието - около 21,30 часа, със скорост в рамките на позволената за
участъка – под 50 км.ч. , най-вероятно – около 40 км.ч., по ул. „Георги
Кондолов“ в посока от центъра на гр. Камено към с. Кръстина. Ищецът се е движел
с велосипед без монтиран фар и след употреба на алкохол/установена с дрегер –
0,88 промила/ по ул. „Никола Вапцаров“ в посока през кръстовището с ул. „Георги
Кондолов“ към ул. „Републиканска“. Кръстовището е регулирано с пътни знаци, а
именно на ул. Николо Вапцаров , точно преди кръстовището с ул. „Георги
Кондолов“ е поставен пътен знак „Б1“. Ищецът не е спазил знака, като въпреки,
че е малко вероятно да не е видял движещия се на къси светлини по осветената с
улично осветление водач на лекия автомобил. Техническата причина за настъпване
на ПТП е поради това, че велосипедистът не е спрял пред пътен знак Б1 -
„Пропусни движещите се с предимство“, въпреки, че е възприел приближаващия
автомобил преди навлизане в опасната зона. От друга страна, водачът на лекия
автомобил би могъл да избегне сблъсъка само, ако скоростта му е била под 28,80
км.ч. , т.е. почни два пъти под допустимата от 50 км.ч. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че водачът е следвало да намали скоростта и да се
съобрази с преминаващия велосипедист, защото на първо място лекият автомобил се
е движел по път с предимство и на второ място не може да се очаква от водача на
лекия автомобил да предполага дали велосипедистът ще спази ли и ще наруши
закона , като не се съобрази със знак „Б1“. Видно от заключението на вещото
лице инж. Г., както и от цитирания
по-горе констативен протокол, при така описаното място на сблъсъка, водачът на лекия автомобил е
имал време за реакция, което не е достатъчно за да му позволи да избегне удара.
В допълнение, съдът констатира от цитираните по-горе доказателства, че при
управлението на автомобил с дясна дирекция, като процесния и наличието на
препятствие пред видимостта по права линия между двамата водачи – намиращата се
на ъгъла на кръстовището сграда, водачът на лекия автомобил е забелязал в
последния момент преди сблъсъка, че велосипедистът навлиза в кръстовището без
да спре на знака.
С горните аргументи съдът
приема за основателни възраженията на ответника, че липсва елемент от фактическия състав на
неоснователното увреждане, а именно не е налице вина у водача на процесния
автомобил застрахован при ответното дружество.
Независимо от горното, съдът
приема, че с поведението си след сблъсъка ищецът е допринесъл за настъпване на
вредите, като на първо място е управлявал велосипед в тъмната част на деня след
употреба на алкохол, в количество , което е забавило реакциите му и
способността му да преценява пътната обстановка , и на второ място като не е
постъпил незабавно в болница за лечение, а е сторил това след три седмици.
Действително е налице
противоправно поведение и на водача на лекия автомобил, състоящо се в нарушение
на задълженията му по чл. 123 от Закона
за движение по пътищата, съобразно който водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а когато при произшествието са пострадали хора
- да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи, да остане на мястото на произшествието и
да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи и до пристигането на същите, съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него. Между това противоправно поведение на водача и
настъпилите вреди за ищеца няма причинно-следствена връзка, защото същото
следва по време деликта, а по отношение на оказването на помощ на ищеца, видно
е, че не бездействието на водача на лекия автомобил е довело до късно
предприетото лечение на ищеца, който е отведен с линейка до МБАЛ за да му бъде
оказана помощ още същата вечер. Предвиденият ред за санкциониране на
гореописаното противоправно поведение на водача е по реда на чл.175 от Закона
за движение по пътищата , чрез налагане на принудителни административни мерки.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие по аргумент от чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане
срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и
всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка
“гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда прекия иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, което право е имуществено притезателно право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението
от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с
което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със
застрахования. Прякото право се намира в определено съотношение и
взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице,
така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То
възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма
притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования.
Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на
кумулативност или субсидиарност – Тълкувателно решение № 1/2015 на ОСТК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2012 год.
на ОСТК на ВКС - отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност”
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие.
В настоящия случай страните не спорят по наличието
на застраховка гражданска отговорност на автомобила.
В настоящото производство не се събраха доказателства
за противоправно поведение на водача на застрахованото МПС във връзка с
настъпване на увреждането на ищеца. Събраха се доказателства за извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата от ищеца, в качеството му на
велосипедист - участник в процесното ПТП, състоящо се в неспазване на пътен
знак „Б1“ при навлизане в кръстовище
регулирано с пътни знаци, което е довело до сблъсък с правомерно движещото се
моторно-превозно средство по пътя с предимство.
С аргументи изложени по-горе, съдът приема, че ищецът
е отговорен за настъпването на пътно-транспортното произшествие, поради което
другият участник в същото не следва да носи отговорност за настъпване на
вредоносния резултат. Следователно поради липса на предпоставките за ангажиране
на деликтната отговорност на водача на застрахованото моторно-превозно
средство, такава не следва да носи и ответното дружество.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът има право да му бъдат заплатени
разноски предвид отхвърлянето на исковете в размер на 1772 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.А., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ул.*** № * чрез чрез пълномощника му адв. Стоян Чаталбашев, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8 против „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД, ЕИК *********, гр. София 1000, район Средец, ул.
„Георги Бенковски” № 3, представлявано от Коста Христов Чолаков и Милен Косев
Глушков, искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
26 000 лева, като частичен иск от 50 000 лева, настъпили вследствие причинените
му телесни увреждания от водач на МПС л.а. марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. №
А1759КК, с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност” при
ПТП от 13.03.2020г., ведно компенсаторна лихва в размер на законната такава,
начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ до
окончателното изплащане на обезщетенията, както и за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, свързани с извършването на оперативни интервенции и
лечение, в общ размер на 1670 лева, в едно с лихва в размер на 112,73 лева за периода от 10.04.2020 г. до
08.12.2020 г., както и законната лихва върху сумата от 1670 лева от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ул.*** № * чрез чрез пълномощника му адв. Стоян Чаталбашев, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8 да заплати на „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД, ЕИК *********, гр. София 1000, район Средец, ул.
„Георги Бенковски” № 3, представлявано от Коста Христов Чолаков и Милен Косев
Глушков разноски по делото в размер на 1772 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: