РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Враца,02.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на 19.01.2021г. /деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №522 по
описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Враца против Решение № 55 от 27.07.2020г.,
постановено по АНД № 158/2020г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина , с
което е отменен Електронен фиш (ЕФ)
серия Г, № 0012960, издаден от ОДМВР – Враца, с който на основание чл.638 ал.4 вр.ал.1 т.1вр.чл.461
т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на касационния ответник К.Д.Х. – П. *** е наложена глоба от 250 /двеста и петдесет/ лв. за нарушение на
чл.483 ал.1 т.1 от същия кодекс.
Касаторът твърди, че решението на
първата съдебна инстанция е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Поддържа се, че действително лицето, на което е наложено наказанието,
не е собственик на МПС с установено неплащане на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, но след като същото не е спазило процедурата по
оспорване, разписана в чл.189 ал.1 от
ЗДвП, приложим съгласно препращащата норма на чл.647 ал.3 от КЗ, то следва да се приеме, че законосъобразно е посочено
като нарушител. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на ЕФ. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като се прави искане при отхвърляне на касационната жалба да бъде
присъдено възнаграждение в минимален размер за двете инстанции.
Ответникът К.Х.-П. чрез пълномощника си *П.Д., в писмен отговор и молба, оспорва жалбата и
прави искане за нейното отхвърляне. Заявява, че
този ред на налагане на административно наказание се прилага само по
отношение на собствениците на МПС, които
в определените срокове не са сключили договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че не може да носи отговорност въз основа на
санкционната норма, приложена в настоящия случай. Прави искане за оставяне на решението в сила и за присъждане
на разноските в касационното производство, за което е представен списък и
договор за правна защита.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила
като правилно, тъй като не страда
от пороците, посочени в жалбата. Заявява,
че след като наказаното лице не е собственик на управляваното от него МПС, а
само ползвател, не може да носи административнонаказателна отговорност въз основа
на приложения текст от закона.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е решение на РС – Бяла Слатина, с което е отменен електронен фиш за
налагане на глоба серия Г № 0012960 на
ОДМВР – Враца, издаден на основание чл. 638 ал.4 вр.ал.1 т.1 вр.чл.461 ал.1 т.1
от КЗ, с който на настоящия касационен ответник е наложено административно
наказание глоба в размер на 250лв. за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от същия кодекс. За да достигне до този извод, въззивният съд е
приел, че ЕФ е издаден от компетентен
орган, при спазване на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, по силата на
препращащата норма на чл.647 ал.3 от КЗ,
като съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити. По съществото на спора Районният съд е приел, че с процесния електронен
фиш неправилно е приложен материалният закон, тъй като е наложено наказание
на лице, което не е собственик на
управляваното МПС, както изисква цитираната
правна норма, поради което е отменил санкционният акт.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на
съдебния си акт Районният съд е проявил процесуална активност, като е събрал
всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност и подробно се е мотивирал защо
е достигнал до крайния си извод за незаконосъобразност
на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са всички възражения посочени в
жалбата, включително относно съставомерността на деянието, справка за
наличие на застраховка „ГО“ по
отношение на проверявания автомобил, за който не се спори, че е собственост на
дружество, а не на санкционираното лице.
В съответствие със събраните доказателства и при правилно прилагане на
материалния закон, Районният съд е приел, че нарушението не е доказано по
безспорен начин, правната квалификация е неправилно определена, поради което и
наложената санкция не е съответна на нарушението. Тези изводи напълно се
споделят от настоящия касационен състав.
Предвид изложеното
настоящият касационен състав намира за правилни и обосновани фактическите и
правни изводи на РС – Бяла Слатина , мотивирали го да отмени обжалвания ЕФ за налагане на административно
наказание.
При
служебна проверка на решението съобразно чл.218 ал.2 от АПК на основания извън
посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на
отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и при своевременно направено искане, на
ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените пред
касационната инстанция разноски. От представения договор за правна защита и
съдействие е видно, че договореното и
платено възнаграждение за един адвокат от ответника е в размер на 350лв., което следва
да се присъди изцяло, съобразно чл.8 ал.1 т.1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/
09.07.2004г./. Настоящата инстанция не може да се произнася относно присъдения
във въззивната инстанция размер на адвокатското възнаграждение, тъй като в тази
част решението не е оспорено, а от друга страна възражение за прекомерност на
възнаграждението не е правено в
производството пред Районния съд.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №55/27.07.2020г., постановено по АНД №158
по описа за 2020 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което е отменен издаденият против К.Д.Х.-П. *** Електронен
фиш за налагане на глоба серия Г № 0012960 на ОДМВР - Враца.
ОСЪЖДА ОД на МВР ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Х. – П. *** сумата 350/триста и петдесет/ лв. разноски по
делото.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.