Разпореждане по дело №471/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.256 и сл. от ГПК е образувано по постъпила въззивна жалба от адв.И K, от АК Б., в качеството му на процесуален представител на А. С. П. насочена против Решение № 7907/27.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1370/2011 г. по описа на РС Б..

В същата се правят оплаквания за постановяне на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а от там и за необоснованост.

Като правен резултат се иска отмяна на атакувания съдебен акт и по съществото на спора постановяване отхвърляне на заявената претенция.

В отговора по въззивната жалба въззиваемия, чрез процесуалния си представител, оспорва доводите във въззивната жалба и поддържа обоснованост на атакувания съдебен акт.

Пред въззивната инстанция не е допуснато събиране на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните в хода на производството пред районния съд доказателства, намира за уставено от фактическа страна следното:

По делото не е бил спорен фактът, че страните са били обвързани от облигационни отношения, основани на сключен между тях договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Община Б..

Горното, т.к. въззиваемият “В. и К.”Е. Б. е “В и К о”, а въззивника – потребител по смисъла на общите условия /ОУ/ на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за предоставяне на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

А съгласно §1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, "потребители" на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услугите, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в режим на етажна собственост.

Доколкото по делото не са били ангажирани писмени доказателства, от отговорите на въззивника пред районния съд, дадени по реда на чл.176 от ГПК се е установило безспорно, че той е собственик на недвижим имот - МТС работилница, находяща се в землището на с.П, където е бил монтиран водомерът, чиято проверка е обективирана в констативен протокол № 116/23.12.2009 г.

От ангажираните пред районния съд гласни доказателства се установява, че горепосочения констативен протокол № 116/23.12.2009 г. е съставен след извършена проверка на водомера в имота, собственост на въззивника.

Това станало след отправяни многократни предупреждения от страна на служителите на ВиК Е. до П. да си смени водомера, поради това, че е повреден, според поддържаното в показанията на свидетелите В В, С С и М Н – всички служители на дружеството въззиваем.

От показанията на последните се установява, че процесният водомер се намирал вътре в имота на въззивника, които освен този имот, имал още седем имота със самостоятелни водомери в с.П.

И тримата сочат, че многократно са предупреждавали въззивника да смени водомера си в имота, представляващ МТС, понеже е повреден.

В показанията си В /инкасатор, отговарящ за имота на въззивника/ конкретизира, че през 2008 г. са констатирали, че водомерът в този имот е замръзнал и за този факт уведомили П..

През пролетта на 2009 г. същият инкасаторът констатирал, че показанията на водомера са по-малко от предходноотчетените, от тези през 2008 г., когато последно са отчетени от изправен водомер 582 куб.м.

От своя страна свидетелят Н сочи, че първата проверка на водомера на П. направил съвместно със свидетеля В през есента на 2008 г. и тогава констатирали, че този водомер е замръзнал.

На тази проверка П. не присъствал, но свидетелите го намерили и му казали да си смени водомера, като си плати ремонта, но той отказал и заявил, че нямал пари.

Според този свидетел втората проверка била през пролетта на следващата година – пак извършена съвместно със свидетеля В.

Тогава констатирали, че стъклото на водомера е сменено, но нямало стрелки и не могли да отчетат водомера.

При тази проверка П. отново не присъствал, а бил намерен от споменатите инкасатори по-късно и бил уведомен за констатираното от тях.

След около месец проверка извършили и служители на В и К от т.нар. “водна полиция” /според Новоселски – свидетелят С С/, които свалили водомера, затапили водоподаването и взели водомера с тях.

Тези техни действия били извършени в отсъствие на въззивника.

Същият свидетел сочи, че П. има седем водомера в с.П, като за всичките показанията се снемали от него /той вдигал шахтите/ и свидетеля В /този записвал показанията в Карнета/.

Сочи още, че само през зимата не проверяват водомерите, а иначе ги отчитат всеки месец.

Твърди, че според записванията последното отчитане на процесния водомер е от м.май 2008 г., защото водомерът бил замръзнал, а на следващото отчитане констатирали със свидетеля В, че показанията на водомера са по-малки. Тогава бил съставен констативния протокол и докладвали на началника.

Следва да се подчертае обаче, че показанията на този свидетел в последната му част се опровергават от данните от констативен протокол № 116/23.12.2009 г. – приет като писмено доказателство по делото и който е с дата, следваща повече от година и половина последното отчитане на процесния водомер.

На самостоятелно основание настоящата инстанция не споделя и фактическата констатация на районния съд, че протоколът бил съставен след извършена проверка на водомера в процесния имот и след отправяни многократни предупреждения от страна на служителите на ВиК Е., разпитани като свидетели, до въззивника да си смени водомера, поради това, че е повреден.

Писмени доказателства, че П. е бил официално предупреждаван за горното, не се ангажираха по делото, а гласните такива са само на служители на въззиваемото дружество, който факт, преценен в светлината на чл.172 ГПК буди основателно съмнение в обективността им.

На самостоятелно основание същите съществено се разминават досежно времето на извършване на проверките и констатациите от тях /от пролетта на 2008 г. до есента на 2008 г./, вкл. предприетите след тях действия на служителите на дружеството въззиваем.

Настоящата инстанция не обсъжда по същество показанията на свидетеля Стоилковски, т.к. същите не установяват релевантни за предмета на спора факти.

Пред районния съд е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която установила, че в конкретния случай сумите за доставена ВиК услуги за имота на ответника са правилно начислени - в съответствие с нормативната уредба.

Същата е дала заключение и че водомерът с № 116913 е повреден, като липсват стрелките, които отчитат количеството изразходвана вода, а последното показание на водомера, отчетено на 01.05.2008 г. е 582 куб.м.

Въззивната инстанция кредитира установеното от тази експертиза, която не е била оспорена от страните.

При приетото за установено пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.

Общите условия се изготвят от ВиК Е. и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ.

Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. До настоящия момент в сила са били Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с решение № ОУ-049/26.06.2006 г.

Приел, че съгласно чл.45 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, при повреждане на водомер ремонтът и смяната се извършват от ВиК оператора за сметка на потребителя.

Съобразил и нормата на чл.11, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според която доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигуряват от потребителите.

Приел за установено, че А. П. не е изпълнил задълженията си по чл.11 от Наредба № 4/14.09.2004 г., въпреки многократното уведомяване от страна на инкасаторите, да предостави водомера за ремонт.

Приел и че обяснението на последния, че не носи отговорност за това, че водомерът е повреден и пломбите липсват, е нелогично.

Приел за случая, че предвид констатираното нарушаване целостта на пломбите и физическо въздействие върху водомера, задължението на въззивника правилно било определено на основание чл.48 вр. чл.46 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с решение № ОУ-049/26.06.2006 г., за едногодишен период преди датата на установяването.

Аналогични били и разпоредбите на чл.37 вр. чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

Позовал се на нормата на чл.48 от Общите условия, спроед която разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация, непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощие и изтичане на водата със скорост 1 м/с.

За задължението на въззивника била издадена фактура № */15.03.2010 г.

Установило се от заключението на техническата експертиза, че в случая сумите за имота на ответника са правилно начислени - в съответствие с нормативната уредба.

Позовал се на нормата на чл.31, ал.2 от Общите условия, респективно чл.31 от Наредба № 4/14.09.2004 г., според които потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Отбелязъл и че в чл.42 от Общите условия, респективно чл.40, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., било регламентирано, че при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните ВиК услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗДог, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпването на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Задължението на въззивника за процесния период - 23.12.2008 г. - 22.12.2009 г., било на обща стойност 2242.02 лв.

За този период той не заплатил дължимата по издадената фактура сума на определения с Общите условия падеж, който е 30-дневен след датата на фактуриране, и е изпаднал в забава.

На основание чл.86 от ЗЗДог той дължал на въззиваемото дружество и обезщетение в размер на мораторната лихва - 182.59 лв., за периода 16.04.2010 г. - 27.01.2011 г.

При гореустановеното въззивната инстанция в настоящия състав прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това –въззивникът е останало недоволно от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са основателни, като съображенията за това са следните:

При приетото за установено по-горе от въззивната инстанция от фактическа страна се налага изводът, че липсват доказателства които да наведат на извод за безсъмнено установяване на факта, че именно въззивникът е неизправната страна по договора, сключен между него и въззивното дружество, нарушаваъки изискването на чл.11, ал.4 от Наредбата, довело в случая до прилагане по отношение на същия на нормите на чл.48 и чл.49 от ОУ за заплащане на ползваната вода процесния период.

В тази насока следва изрично да се отбележи, че ищецът в първоинстанционното производство не е ангажирал никакви писмени доказателства от които да се установи безспорно фактът, че въззивникът е бил уведомен за установеното от служителите на оператора, че водомерът, находящ се в един от собствените му имоти в с.Падеж, е повреден.

А съобразно нормите на чл.66, ал.1 от ОУ, действали и към процесния период от време, всички предизвестия и уведомления между страните по договора следва да бъдат в писмена форма, като ал.2 на с.чл. е установила, че срокът за предизвестия и уведомления започва да тече от момента на получаването им от потребител, при спазване на условията, установени от т.1 – т.5.

По отношение на факта на уведомяване на въззивникът за констатирането на повредата, респ. – за последващите констатации от служителите на В и К, по делото са ангажирани единствено гласните доказателства на последните, които безспорно са заинтересовани от изхода на спора, т.к. са инкасаторите, отчитащи процесния водомер.

Освен това дори и да се кредитират тези гласни доказателства установяват факта, че при извършена проверка била констатирана повреда на процесния водомер, но по отношение периода от време, кога е станало това, тези показания се разминават, вкл. и с установеното от вещото лице по допуснатата експертиза, че последното отчитане на този водомер е било на 01.05.2008 г.

С оглед данните от експертизата, които въззивната инстанция изцяло кредитира, т.к. са изнесени от вещото лице след проверка на самия водомер, съхраняващ се при дружеството въззиваем, следва да се приеме, че от момента на констатиране на повредата до момента на съставяне на констативния протокол, с който е удостоверено нарушението от страна на въззивника на ОУ от Наредба № 4, е изминал период от повече от една година и половина.

В рамките на същата липсват данни В и К операторът – дружеството въззиваем, да е предприело каквито и да е действия по уведомяване на въззивника по реда на същите тези ОУ – писмено, за констатациите на служителите си, извършени по време на отчитане на процесния водомер, вкл. по демонтиране на водомера.

Горното т.к. съобразно нормата на чл.33, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, при установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите представителя на оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока на отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра.

В случая това задължение на оператора не е изпълнено, предвид че изобщо липсват каквито и да е писмени доказателства, а ангажираните гласни такива – показанията на служителите на оператора установяват безспорно, че предписание по реда на чл.33, ал.2 от Наредбата изобщо не е давано в случая.

Без да изпълнят това си задължение представителите на оператора са пристъпили към действията по отстраняване на водомера, обективирано в констативния протокол от 23.12.2009 г., което е, както вече се посочи – повече от година и половина след установяване /според тях/ на конкретната повреда - спукано стъкло и липсващи стрелки на водомера, през м.май 2008 г.

Въззивната инстанция счита, че след като не е изпълнил горепосочените задължения, произтичащи от Наредбата и от ОУ, операторът не би могъл да се позове на виновно неизпълнение на задължения по същия договор в нормата му на чл.11, ал.4, във вр. с чл.45 от ОУ от страна на въззивника, т.к. неизпълнението на последния се дължи на обстоятелства, за които именно В и К операторът е виновен.

След като не дал писмено предписание по реда на чл.33, ал.2 и не е изплатил писмено предупреждение, предизвестие или уведомление, по реда на чл.66, ал.1 от ОУ на въззивника, че следва да се извърши за негова сметка ремонтът и смяната на процесния водомер от В и К оператора, съобразно нормата на чл.45 от ОУ, дружеството въззиваем не е изпълнито задълженията си както ОУ, така и нормите на Наредбата.

Това негово неизпълнение е довело на практика до необходимостта въззивника да бъде задължен да заплати количество вода за един доста дълъг период, изчислено по реда на чл.48 от ОУ.

На самостоятелно основание в случая от установените факти не може да се направи категоричен извод за виновно нарушаване на целостта на пломбите и физическо въздействие върху водомера, причинило неговата повреда или неточно показание, извършено от страна на въззивника.

При установените по делото факти въззивната инстанция намира, че в случая поведението на кредитора, изразяващо се в неизпълнение на неговите конкретни задължения по договора /ОУ/, посочени по-горе, е довело до неизпълнение на конкретни задължения /за заплащане цената на ползваната вода/ и от страна на въззивника, поради което и последният, съобразно нормата на чл.83, ал.1 ЗЗД, следва да се освободи от отговорност.

За пълнота само следва да се отбележи, че монополното положение на оператора не му дава право произволно да нарушава задълженията си по договора с потребителите на В и К услуги, като ги поставя в неравностойно положение.

След като отношенията между него и потребителите почиват на договорна основа, т.е. между равнопоставени правни субекти, операторът следва да изпълнява точно своите задължения от договора, след което да претендира неизпълнение от насрещната страна.

Като не е съобразил горното районният съд е постановил неправилен съдебен акт, при противоречие с материалния закон, който следва да се отмени.

Мотовиран от изложеното и на осн.чл.271 ГПК, Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 7907/27.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1370/2011 г. по описа на РС Б., с коетое признато за установено в правоотношенията между В. и К. Е., ЕИК .., седалище и адрес на управление гр.Б., У.А Ч № 3, представлявано от г-н Б Й С, и г-н А. С. П., ЕГН *, адрес с.П., общ.Б., че г-н А. С. П. дължи на В. и К. Е. следните парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 654/2011 г. на Районен съд Б., а именно - главница от 2242.02 лв. (две хиляди двеста четиридесет и два лева и две стотинки) за доставени, но незаплатени водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в с.П., общ.Б., абонатен № 1141998, за периода 23.12.2008 г. - 22.12.2009 г., мораторна лихва от 182.59 лв. (сто осемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки) за периода 16.04.2010 г. - 27.01.2011 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 28.02.2011 г. до изплащането на главницата и с което А. С. П., ЕГН *, адрес с.П., общ.Б., е осъден да заплати на В. и К. Е., ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Б., У.А Ч № 3, представлявано от г-н Б Й С, направените по настоящото гражданско дело № 1370/2011 г. разноски - държавна такса в размер на 48.49 лв. (четиридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), възнаграждение на вещо лице в размер на 220 лв. (двеста и двадесет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 342.58 лв. (триста четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В. и К. Е., ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Б., У.А Ч № 3, представлявано от г-н Б Й С за признаване за установено по отношение на А. С. П., ЕГН *, адрес с.П., общ.Б., че дължи на В. и К. Е. следните парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 654/2011 г. на Районен съд Б., а именно - главница от 2242.02 лв. (две хиляди двеста четиридесет и два лева и две стотинки) за доставени, но незаплатени водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в с.П., общ.Б., абонатен № 1141998, за периода 23.12.2008 г. - 22.12.2009 г., мораторна лихва от 182.59 лв. (сто осемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки) за периода 16.04.2010 г. - 27.01.2011 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 28.02.2011 г. до изплащането на главницата, както и за осъждането му да заплати направените по гражданско дело № 1370/2011 г. разноски - държавна такса в размер на 48.49 лв. (четиридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), възнаграждение на вещо лице в размер на 220 лв. (двеста и двадесет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 342.58 лв. (триста четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: