№ 17203
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110120542 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ във вр. чл.188, т.1 КТ.
Производството по делото е образувано по предявен иск от ищец С. Г. Л., ЕГН
**********, срещу ответник С.И. към С.О., като моли съдът да постанови решение, с което
да отмени като незаконосъобразна Заповед №*******/30.3.2023г., издадена от ответника в
качеството му на работодател на ищцата, за налагане на дисциплинарно наказание
„Забележка“. В заповедта се посочва, че ищцата, в качеството си на служител е
способствала за злепоставяне на ответника пред трети лица, като е образувано адм.нак.
производство срещу фирма, която не е била отговорна за нарушението, като се посочва, че
ищеца е нарушила трудовата дисциплина и чл.187, т.8, пр.2 КТ.
В исковата молба ищцата навежда твърдения, че не е извършила нарушенията
посочени в оспорената Заповед, като се твърди, че с действията си е предотвратила издаване
на наказателно постановление срещу Е.Д.Т.. Оспорва се, че не е извършвала проверка за
поставен строителен контейнер в тревни площи, не е присъствала на такава проверка, не е
актосъставител, нито е наказващ орган, нито е била свидетел на проверката, затова няма
основание да носи дисциплинарна отговорност, защото не е извършила действие или
бездействие, с което да урони доброто име на работодателя си.
Оспорва се, че не е спазен 2-месечния срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на
дисциплинарно наказание след откриване на нарушението, като се посочва, че не е ясно
конкретизирана датата, на която е открито нарушението извършено от ищцата.Оспорва се,
че най-късната дата за нарушение е 4.1.2023г., т.е. че не спазен срока от 2 месеца.
Оспорва се, че обясненията на ищеца не са взети съгласно чл.195, ал.1 КТ, за да се
прецени дали следва да се налага дисциплинарно наказание.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции и да присъди разноските на ищеца.
ОТВЕТНИКЪТ, в предоставената възможност, в рамките на законоустановения срок е
подал отговор на ИМ с вх.№ 162183/8.6.2023г. в законовия 1-месечне срок. Твърди се, че
наказанието е наложено законосъобразно. Посочва се, че срока по чл.194, ал.1 КТ е спазен,
защото дисциплинарното производство е започнало с Доклад № ******/3.2.2023г. на М.М.-
1
началник отдел „Оперативен контрол“. Посочва се, че с оспорената заповед е спазена и
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ като подробно са посочени извършител, деяние, нарушение,
кога и къде е извършено, и има мотиви за всяко нарушение. Твърди се, че безспорно е
установено от работодателя, че във връзка с получен сигнал в С.И. с peг.№
*******/29.11.2022г. относно разполагане на строителен контейнер в зелени площи в
жк.Дианабад 5Б, район „Изгрев“, е извършена проверка, обективирана с констативен
протокол № *******, на която е установено, че на посочения адрес, в зелените площи е
разположен контейнер за строителни отпадъци. На 1.12.2022г. г-жа Л. е изготвила отговор
до „Контактен център“ на С.О., регистриран с № *****/1.12.2022 г. В отговора е посочено
изрично, че след извършената проверка не е констатирано наличие на строителен контейнер
в зелените площи на посочения в сигнала адрес, съответно не е установено извършено
административно нарушение. Същевременно, на 5.12.2022г. за същите факти ищцата г-жа С.
Л. е съгласувала с подписа си и одобрила съдържанието на покана с peг.№
******/14.12.2022г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение на
чл.4, т.2 от Наредбата за обществения ред на територията на С.О. - ползване не по
предназначение на общински имот /зелени площи/ чрез поставен контейнер. Въз основа на
тази покана е съставен Акт № ****/4.1.2023г. за установяване на административно
нарушение. С изготвянето на отговора на сигнала и съгласуването на поканата за съставяне
на АУАН е подведен директора на С.И. да подпише два документа с противоречащо и
взаимно изключващо се съдържание. По този начин тя е злепоставила доброто име на С.И.
пред трети лица и в следствие на това са произлезли негативни последици за работодателя,
като е създадено впечатление за неправилни и взаимо изключващи се действия от страна на
контролния орган. По този начин се накърнява доверието в институцията и се затруднява
осъществяването на правомощията й. От посоченото е видно, че с действията си г-жа С. Л.
виновно е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8, пр.2 КТ, като
въвеждайки работодателя в заблуждение е уронила доброто му име.
За пълнота следва да се отбележи, че изцяло несъстоятелни са тезите, че щом отговорът
до Контактен център на С.О. е подписан от инж. Н.Н., а поканата за съставяне на акт от
самия директор на СИ г-н И. И., то не са налице два взаимоизключващи се по съдържание
документа. Действително, не лично г-н И. е подписал отговора, но г-н Неделков подписва от
името на СИ след изрично оправомощаване от страна на Директора на СИ със заповед №
****/21.9.2022г. В настоящия случай г-жа Л. не е наказана, защото е подвела г-н И. в лично
качество, а защото е подведен Директора на СИ като представляващ С.И., съответно се
уронва доброто име на Директора на СИ и самата институция, а не на човека г-н И..
В съставения констативен протокол № ******* е посочено, че отговорно за
извършеното административно нарушение е юридическото лице „Е.Д.Т.. В последствие,
след съставяне на АУАН се констатира, че фактически отговорното лице е дружеството
„Е.Д.Т.Б.. Г-жа Л. обаче е съгласувала поканата за съставяне на АУАН на грешното
дружество и в следствие на това отговорното юридическо лице не е било санкционирано, а
са предприети действия спрямо неотговорното лице. По този начин, тя е допуснала да се
образува незаконосъобразно адмшгастративнонаказателно производство със съставения
АУАН.
В Длъжностната характеристика за длъжността „началник на Районен инспекторат“, в
т.2 от Основни длъжностни задължения е регламентирано, че „Поставя задачи и контролира
работата на старши инспекторите в района“. Също така в т. 1 от Основните трудови
задължения се възлага да „Организира, координира и контролира ежедневната работа на
старши инспекторите в района“, а с т. 3 се възлага началникът на районния инспекторат да
„Следи за спазване изискванията на нормативните актове, отнасящи се до дейността на
С.И.“.
Съставеният № *******, въз основа на който е съставен АУАН на неотговорното
2
юридическо лице, е от дата 29.11.2022г. Поканата за съставяне на АУАН, съгласувана от
ищцата е от дата 14.12.2022г., а самият АУАН е от 4.1.2023г. И въпреки това, едва на
20.1.2023г. г-жа Л. е разбрала за някакви нередности около това производство и то след като
представители на неотговорното дружество са се свързали с нея. Предвид това, безспорно
ищцата не е осъществявала контрол върху изпълнението на контролните функции на
служителите. Г-жа С. Л. не е проследила дали са спазени изискванията на нормативните
актове при извършената проверка и при образуваното административнонаказателно
производство, в следствие на което същото е опорочено. Следва изрично да се отбележи, че
като началник на районен инспекторат и предвид възложените й от работодателя ръководни
функции по отношение на дейността на районния инспекторат и контролни върху дейността
на инспекторите, тя отговаря за допуснатите от тях грешки, които е пропуснала да отстрани
своевременно, а видно от посоченото по-горе, в продължение на почти три месеца тя не е
предприела никакви действия, защото не е знаела, а като началник на РИ, който контролира
работата на старши инспекторати, е длъжна да знае.
Предвид това, с действията и бездействията си, г-жа С. Л. виновно е извършила
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.3, пр.1 КТ - неизпълнение на възложената
й работа с Длъжностната характеристика.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че неясни остават съжденията в
исковата молба, че ищцата като началник на районен инспекторат, че няма задължение да
върши контролна дейност с инспекторите в района. Видно от длъжностната й
характеристика, освен ръководни функции, тя има и преки контролни функции по
нормативните актове, които са в обхвата на контрола на СИ.
Посочва се, че наказанието е наложено за допуснати нарушения от ищцата на
трудовата дисциплина, съгласно чл.187, т.8, пр.2 и чл.187, т.3 КТ, като са спазени
законовите разпоредби на чл.189, ал.1, чл.192, чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195 КТ.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, чрез
упълномощен адвокат, оспорва отговора, моли да се уважи иска. Прави се възражение, че е
нищожно упълномощаването, което е обективирано в заповед от 21.9.2022 г., намиращо се
на л.80 от делото, в частта в която е извършено упълномощаване от директора на столичния
инспекторат, в полза на инж.Н.Н., защото последния не е зам.директор на С.И./СИ/.
В открито съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, оспорва иска, поддържа възраженията наведени с отговора, няма възражения
по проекто-доклада на съда и моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът на основание чл.235 и чл.12 ГПК, като прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, и като взе предвид законовите норми, уреждащи спорните
отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на следните писмени документи, като доказателства –
пълномощно за ищеца/л.8/; Трудов договор от 17.3.2003г./л.9-10/; ДС към ТД от 7.8.2013г. и
от 12.12.2015г./л.11-12/; Заповед от 23.11.2018г./л.13/; искане за писмени обяснения от
ищеца от 13.3.2023г./л.14-17, л.73-76/; доклад от ищеца с peг. № *******/20.1.2023г. /л.18-
19, л.59-60/; писмено обяснение от ищеца от 15.3.2023г./л.20-22, л.77-79/; Заповед №
*******/30.3.2023г./л.23-24, л.49-50/; сигнал от контактен център от 29.11.2022г./л.25-26,
л.83-84/; КП№ *******/29.11.2022г./л.27-28/; отговор до контактен център подписан
електронно от инж.Н.Н. от 1.12.2022г./л.29, л.85/; покана № *****/14.12.2022г./л.30/; Акт
№****/4.1.2023г. за уст.на адм.нарушение/л.31-32, л.86-87/; жалба от В.Г.Ч. от
1.3.2023г./л.33-34/; писмено обяснение от Р.Попов от 16.3.2023г./л.35-37/; писмено
обяснение от Т.П. от 20.3.2023г./л.38/; писмено обяснение от Б.С. от 17.3.2023г./л.39/;
3
Доклад с peг. № *******/1/3.2.2023г. на Мирослав М. и приложения/л.51-58/; писмо от
13.1.2023г./л.61/; покана с приложения снимки от 5.12.2022г./л.62-65/; дл.х-ка от
20.10.2008г. ведно с Приложение №1 към нея/л.66-72/; Заповед, упълномощаване от
21.9.2022г./л.80/; пълномощно за ответника/л.88, л.95/; списък по чл.80 ГПК на ищеца/л.96-
99/.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен в законово установения за това срок, като
съсът не приема възражението на ищеца, доколкото проверката срещу ищеца е започнала с
Доклад с peг. № *******/1/3.2.2023г. на Мирослав М..
За успешното провеждане на предявения иск по чл.358 КТ във вр. чл.187, ал.1, т.3 и
т.8 и чл.188, т.1 КТ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно трудово
правоотношение. Ответникът, от своя страна, е длъжен, в случай че ищецът установи
горното обстоятелство, да докаже, че правомерно е наложено дисциплинарното наказание
„забележка“.
Съдът приема за установено, че ищеца е полагала труд по трудово правоотношение при
ответната страна, което се доказва от събраните по делото писмени доказателства, като този
факт е безспорен между страните. Нарушението, което се твърди от ответника, е неспазване
на задължения по длъжностна характеристика и уронване на доброто име на ответника.
„Забележката“ по чл.188, т.1 КТ представлява морален укор към поведението на
работника/служителя, респективно следва да се направи извод, че е спазено законовото
изискване на чл.189, ал.1 КТ за преценка тежестта на нарушението, предвид и длъжността
която заема ищцата (предполагаща по-високо чувство за отговорност и личен пример, тъй
като е заемала длъжност на началник на РИ при СИ).
Видно от представените доказателства ответника е наложил наказание на ищеца
поради това, че е уронил доброто му име, защото са издадени два противоречиви акта/които
не са ясно упоменати в наказващата заповед/ и за това, че не е изпълнила свои трудови
задължения по т.1 и т.3 от Дл.х-ка.
В случая се установява, че са изискани писмени обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ от
ищеца, като е спазен срокът за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание на 30.3.2023г.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че не са
налице елементите от фактическия състав на чл.195, ал. 1 КТ, поради което предявеният иск
се явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Това е така, защото
съгласно чл.195, ал.1 КТ - Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Видно е, че оспорената заповед не е
мотивирана, защото в нея липсва посочване на това кога е извършено и в какво точно се
изразява нарушението на ищеца. Нито е конкретизирано по какъв начин ищеца е „уронила
доброто име на ответника“, нито е посочено кои са били действията или бездействията, с
които не е изпълнила задълженията си вменени по дл.х-ка. Заповедта фактически излага
обстановката на това каква проверка работодателя-ответник е направил във връзка с
оплакване на управител на конкретна фирма, за действия извършени от инспектори при СИ,
но не дава ясна мотивация какви са действията, с които ищцата е нарушила свои трудови
задължения. В процесната заповед само е цитирана дл.х-ка на ищцата, а не са описани дати
и конкретни действия, с които ищцата е нарушила своите трудови задължения. Нито е
посочено кои нормативни актове не е проследила дали са спазени. Не става ясно и кога и по
какъв начин се твърди, че ищцата не е осъществила контрол, нито става ясно върху кои
служители е следвало да упражни контрол, с което да е нарушила трудовите си задължения.
4
Като цяло формулировките в оспорената заповед са много общи и това я прави
незаконосъобразна.
Следователно съдът достига до извод, че оспорената заповед не е мотивирана съгласно
изискванията на КТ, като не е конкретизирано самото нарушение, за което е наложено
оспореното наказание, макар и да е спазена процедурата с изискване на писмени обяснения
от ищеца.
Доколкото оспорената заповед не е мотивирана, то съдът не е необходимо да обсъжда
другите събрани по делото доказателства, защото те не могат да коригират порока на самата
заповед – липса на конкретни мотиви.
Следва само в допълнение да се посочи, че след запознаване с ПРАВИЛНИК за
организацията и дейността на С.И. към С.О., и по специално чл.9, се установява, че
действително само зам.директора може да бъде упълномощен от директора да го замества,
но не и друг служител в СИ, следователно възражението на ищеца за нищожност на
упълномощаване обективирано в заповед от 21.9.2022 г., намиращо се на л.80 от делото, в
частта в която е извършено упълномощаване от директора на столичния инспекторат, в
полза на инж.Н.Н., защото последния не е зам.директор на С.И./СИ/, е основателно. Следва
да се допълни също, че не става ясно с какво е уронено името на работодателя.
Поради изложеното иска подлежи на уважаване.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по реда на
чл.78, ал.1 ГПК. Следва да се вземе предвид и възражението на ответника по чл.78, ал.5
ГПК. По делото е приет списък по чл.80 ГПК с приложени към него доказателства за платен
от ищеца адв.хонорар от 1000лв. По Наредба минимума за предявения иск е определен на
1000лв., като неоценяем, следователно ищеца е платил предвиден минимум по Наредбата,
който следва да се присъди в пълен размер. Списък с разноски е представен и приет по
делото/л.96-99 от делото/.
По реда на чл.78, ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ
от 50,00 лева за неоценяем иск по реда на чл.3 от Тарифата.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявен иск от ищец С. Г. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.********1, срещу ответник С.И. към С.О., представлявано от Директора на С.И., със
съдебен адрес гр.София, ******, като незаконосъобразна Заповед №*******/30.3.2023г.,
издадена от Директора на С.И. в качеството му на работодател на ищеца, за налагане на
дисциплинарно наказание „Забележка“, на основание чл.358 КТ във вр. чл.187, ал.1,т.3 и
т.8 и чл.188, т.1 КТ.
ОСЪЖДА С.И. към С.О., представлявано от Директора на С.И., със съдебен адрес
гр.София, ******, да заплати на С. Г. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.********1,
сумата 1000,00 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца за
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА С.И. към С.О., представлявано от Директора на С.И., със съдебен адрес
гр.София, ******, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД сумата от 50,00 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните ведно със съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6