Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия
Малоселска в.гр.дело № 13261 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 406208
от 14.05.2018 г., постановено по гр. д. № 48437 по описа за 2017 г. на СРС, I гражданско отделение, 24 състав,
са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Б.Н.Н. искове с правно чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от сумата от 999,94
лева, от която сумата от 860,09 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., както и изравнителна
сметка, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014г. за отоплителен сезон
м.05.2013г. до м.04.2014г. и 139,85 лева - законна лихва за забава за периода
от 15.09.2014г. до 06.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане, за които суми в
производството по ч.гр.дело № 15993/2017 по описа на СРС, 24 състав, е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В тежест на ищеца съдът възложил
разноските за производството.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Б.Б.“
ООД.
Недоволен от постановеното решение
останал ищецът в първоинстанционното производство "Т.С." ЕАД, предвид
което подал въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради
противоречието му с материалния закон и погрешна преценка на доказателствата по
делото. Сочи, че неправилно съдът приел, че ответникът не е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че е налице
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по
силата на което купувачът дължи цената на доставена в имота топлинна енергия с
всички произтичащи от това последици. Обръща внимание, че законът не изисква
сключването на писмен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
като се позовава на възприетото с тълкувателно решение № 2/2017 ОСГК, ВКС,
разрешение, че освен собствениците и вещните ползватели на топлоснабден имот, а
също и трети лица, ползващи имота по силата на договорно основание, са носители
на задължението за заплащане на топлинната енергия, доставена в имота.
Въззиваемият подал молба декларация, с оглед което и бил задължен за цената на
потребените в имота услуги. Според въззивника собственик на имота бил
наследодателят на въззиваемия, за което обстоятелство по делото бил представен
нотариален акт, а собствеността не била оспорена. При тези доводи жалбоподателят
заявява искане до въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи исковете в пълен размер, както и да присъди
разноски за производството.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника Б.Н.Н..
Третото лице помагач не е заявило
становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и съответства на
приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против ответника Б.Н.Н., с която по реда
на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48437/2017
г. по описа на СРС, 24 с-в.
С исковата молба ищецът извежда съдебно
предявените субективни права при твърдения, че ответникът е пасивно легитимиран
да отговаря за задълженията, за които исковете са предявени, с оглед качеството
си на собственик на процесния топлоснабден имот и позовавайки се на
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, т.е. че облигационното правоотношение между
страните е възникнало по силата на законовата норма и притежаваното от ищеца
право на собственост, без да е необходимо изричното волеизявление на
потребителя за встъпване в същото.
С отговора на исковата молба ответникът
изрично е оспорил да има качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди.
С оглед доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото
се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани
от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а в производството това
качество е своевременно оспорено.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017
г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти
(собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Следователно договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен /при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт
на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов
договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор
за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
След така направените принципни
разяснения съдът намира от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото за
обосноваване качеството на ответника на собственик на процесния недвижим имот от
страна на ищеца са представени: нотариален акт за собственост на апартамент
/жилище/ № 169, том XLI,
дело № 8168/1969 г., видно от който Н.Г.Н. е признат за собственик на
апартамент № ********, ул. „Дечко Йорданов“, ж.к. „Красно село“; протокол от
общо събрание на собствениците на етажната собственост от адрес в гр. София,
ж.к. „********, на което е взето решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД за
топлинно счетоводство на разходите за отопление, списък на собствениците от
етажната собственост, като под № 16 от същия са вписани имената Б. Н. Н. и е
положен подпис.
По делото е представена молба-декларация
от 22.11.1996 г., подадена от Б.Н.Н. относно процесния имот апартамент № 72, с
която е поискано разкриване на партида на негово име за посочения адрес.
С определение № 327951/01.02.2018 г.
съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е разпределил доказателствената
тежест за правнорелевантните за спора факти, като е указал на ищеца, че негова
е тежестта да докаже възникването и съществуването през исковия период на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия на
адреса на процесния имот.
В откритото съдебно заседание, проведено
на 12.04.2018 г., ищецът не е релевирал нови доказателствени искания.
Съобразно горните фактически
констатации, настоящият състав приема, че от представените по делото писмени
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване лицето,
срещу което са предявени исковете, да има качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ с оглед притежавано от него
вещно право на ползване или право на собственост върху процесния недвижим имот.
От представения по делото нотариален акт за собственост е видно, че собственик
на имота е трето за спора лице – Н.Г.Н., като по отношение на последния по
делото не е установено да е наследодател на ответника, какъвто довод за първи
път е наведен в производството с въззивната жалба от ищеца. Липсват данни за
настъпила смърт на това лице, както и за наличието на роднинска връзка между
последното и ответника в производството.
Списъкът на етажните собственици в
сградата, находяща се на процесния адрес, не установява наличието на договорно
правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на топлинна енергия в
имот с този абонатен номер, чието заплащането на договорно основание претендира
ищецът. Същият не установява нито притежание на вещно право на ползване, нито на
право на собственост върху имота, доколкото от страна на ответника с отговора е
оспорено да е потребител, с оглед което ищецът дължи пълно и главно доказване
на фактическото основание на исковете, както е заявено с исковата молба.
В допълнение на изложеното следва да се
посочи, че ищецът е този, който индивидуализира спорното право по основание и
петитум чрез фактическите твърдения и доводите, които излага в исковата молба.
В конкретния случай ищецът твърди правоотношението между страните да е възникнало
по силата на притежавано от ответника право на собственост върху имота и с
оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. До първото по делото съдебно
заседание, когато съгласно изричната норма на чл. 214, ал. 1 ГПК настъпва
преклузия за ищеца да измени основанието на своя иск като замени или добави
ново такова, ищецът не е предприел процесуални действия в тази насока,
въвеждайки в предмета на спора твърдения за наличието на облигационно
правоотношение между него и ответника, като трето лице, ползващо имота по
силата на договорно правоотношение /със собственика, респ.вещния ползвател на
имота/, чрез отправянето на волеизявление за встъпване в договор с ищеца, за
което е подадена представената по делото молба-декларация за разкриване на
партида. Начинът и моментът на възникване на договорната връзка между страните
в конкретния случай са определящи за спорното право, доколкото ищецът е този
който дължи индивидуализация на вземането си чрез посочване на основанието, от
което същото произтича.
С оглед изложеното, релевирането на
такива доводи за първи път едва с въззивната жалба е извършено след настъпилата
преклузия по чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение на предявения главен иск по
основание. Ето защо и позоваването на разгледаната с тълкувателно решение №
2/2017 г. ОСГК, ВКС, хипотеза не може да обоснове извод за порочност на
първоинстанционното съдебно решение, с което съдът е достигнал до извод, че
претенцията на ищеца, с оглед заявените фактически основания на предявения иск,
не е доказана.
В конкретния случай от страна на ищеца в
производството, в съответствие с носената от същия доказателствената тежест, не
са ангажирани доказателства, които да установяват наличието на договорно
правоотношение с ответника по делото за предоставяне на услугите на дружеството
на адреса на процесния имот с оглед твърдяното качество на собственик на същия.
Ето защо и правилни са изводите на СРС,
че ответникът не е материално легитимиран да отговаря по предявените искове с
оглед заявеното от ищеца фактическо основание на същите – в качеството му на
собственик на процесния топлоснабден недвижим имот. Предявените искове за
потребена и незаплатена топлинна енергия, за цена на услуга за дялово
разпределение, за обезщетение за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия и за обезщетение за забава в плащането на главницата за цена на услуга
за дялово разпределение са неоснователни и правилно са отхвърлени от първия
съд.
Доколкото изводите на настоящия въззивен
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а
решението следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с
приложимите материален и процесуален закон.
По разноските:
В резултат от изводите, до които
въззивният съд достигна по основателността на предявените искове, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските.
С оглед изхода от спора правото на
присъждане на разноски за настоящата фаза на производството възниква само за
въззиваемия, като от документите в кориците на делото не се установява страната
да е извършила такива. Следователно с въззивното решение разноски не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 406208 от 14.05.2018 г., постановено по гр. д. № 48437 по
описа за 2017 г. на СРС, I гражданско отделение, 24 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "Б.“ ООД на страната на въззивника
"Т.С." ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.