РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№650/14.4.2022г.
гр. Пловдив, 14.04.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 111 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на И.С.Й., чрез адв. И.Х., със
съдебен адрес:***, офис **, против Решение № 2030 от 19.11.2021 г., постановено
по АНД № 5537 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4208731, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който
на И.С.Й., в качеството му на законен представител на МИЗ ООД, на основание чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на районния съд поради
неправилност и незаконосъобразност. Излагат се съображения, свързани с
реквизитите на ЕФ и по-конкретно, че в същия не е отбелязан видът на
техническото средство – мобилно или стационарно, с което е заснето и установено
нарушението. Сочи се, че районният съд не е обследвал обстоятелството за
наличие на знак В-26 на мястото на установяване на нарушението, както и че липсва
в приетата административна преписка снимка на разположението на уреда, с който
е установено нарушението. Твърди се, че неправилно е прието, че касационния
жалбоподател, представлява собственик на МПС, с което е извършено нарушението,
тъй като от данните по делото било видно, че собственикът е друго лице, чийто
представител е Р.Р.. Възразява, че посоченото място
на извършване на нарушението се намира извън пределите на населено място.
Представя доказателства в тази връзка. Посочва също, че дружеството собственик
на МПС се представлява от две лица, а е ангажирана отговорността само на едното
от тях. Претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба - ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Б., в нарочен отговор на касационната жалба, изразява
становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителя
на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение,
обсъди наведените касационни основания и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба на И.С.Й.
срещу ЕФ серия К № 4208731, издаден от ОД на МВР – Пловдив. С оспорения ЕФ Й. е
санкциониран затова, че на 12.09.2020г., в 13:56ч. в гр. Раковски, ул. „Шишманско шосе“ до № 13, при ограничение на скоростта за
населено място 50 км/ч, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч
в полза на водача, МПС Опел Астра Спорт Тоурер рег. № ****се е движило със скорост 96 км/ч, при
разрешена стойност на скоростта – 50км/ч. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR
- 1М № 648.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел,
че извършването на нарушението е установено по несъмнен
начин, както и че същото е установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство - мобилна система за видеоконтрол TFR -
1М № 648, което средство е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, съгласно
приложено по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
издадено от БИМ и което средство е преминало през проверка, видно от приложен
по делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-M, както
и от съставен и попълнен протокол, съгласно чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
В
мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че от приложеното по делото
статично изображение са посочени географски координати на мястото на контрол,
като връзката между тези координати и сочения адрес, че е в границите на
ограничението се установява, както от приложения по делото протокол за използване
на АТСС така и от приложения снимков материал.
Районният
съд е посочил, че правилно е определен субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно И.С.Й., като законен представител на дружеството
собственик на МПС, който не се е възползвал от процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
На
следващо място е районният съд е посочил, че от приложеното по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява,
че срокът на валидност е до 24.02.2020 г. като от протокол № 2-33-20 от 10.04.2020 г. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M 648" се установява, че
техническото средство е преминало през проверка на 10.04.2020 г.; уредът
съответства на одобрения тип, като това съответствие е установено както от
проверка в лабораторни условия, така и посредством мобилен полеви тест. Съдът е
съобразил разпоредбата на чл. 30, ал.5 от Закона за измерванията и на чл. 43 ал. 4 от ЗИ, като във връзка със
заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, въз
основа на които е приел, че измерването на скоростта на автомобила е извършено
с годно техническо средство.
Съдът
е обсъдил и приспадането на нормативно опредения толеранс от 3 км/ч при
определяне на установената наказуема скорост като в тази връзка е съобразил
разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и данните от
приложените по делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и
статично изображение.
Посочено
е в оспорваното съдебно решение, че електронния фиш съдържа предвидените от
закона реквизити, като и че на констатираното превишение
на скоростта е дадена правилната правна квалификация. Обсъден е в мотивите на
съдебното решение приложеният снимков материал от техническо средство, както и
протоколът за проверка. Направен е извод, че са спазени и изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, като по делото е наличен коректно и изчерпателно попълнен протокол за
работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата. Освен данните в
протокола съдът се е позовал и на номера на статичното изображение, приложено
по делото, което е в обхвата на първото и на последното статични изображения.
По
отношение на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено,
че същият е правилно определен съобразно размерът посочен в чл. 182, ал. 1 т. 4
от ЗДвП.
Решението е неправилно.
Видно
от представената справка за собственици на превозното средство е, че процесното МПС е с регистриран ползвател Р.А.Р.. Правилото
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП изрично сочи, че за извършеното нарушение
отговорността се носи от собственика на МПС или неговият ползвател. Възможността за
вписване на ползвател е предвидена в чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба,
физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на
правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в
свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане
на собственика. С оглед установеното вписване в свидетелството за регистрация
на автомобила на ползвател на превозното средство, в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл. второ
от ЗДвП, в която е предвидено, че този, на когото е предоставено моторното
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Вписването на
ползвател в свидетелството за регистрация на МПС, като официален документ,
постига последиците на представяне на декларация от собственика в
производството по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП. При така установените факти, ЕФ незаконосъобразно
е издаден на регистрирания собственик, а не на регистрирания ползвател на
превозното средство.
От
друга страна, събраните доказателства не позволяват формирането на извод, че
вмененото нарушение се явява доказано по несъмнен начин. От наличния в
административната преписка снимков материал № 24434, не може да се установи по
категоричен начин дали МПС с рег. № РВ 6031 КХ е заснето при движение в рамките
на населено място, а именно в гр. Раковски, за което населено място е относимо въведеното, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП
ограничение на скоростта за движение от
50 км/ч.
Съгласно
разпоредбата на §6, т. 49 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон „населено
място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци. От своя страна, разпоредбата на чл. 54,
ал. 5 от Правилника на прилагане на Закона за движението по пътищата установява,
че „начало на населено място“ се обозначава с пътен знак Д11, а „край на
населеното място“ се обозначава с пътен знак Д12.
Видно
от приложената снимка №24 434, АТСС е позиционирана в точка с географски
координати NL 42°15.5747, EL 24°56.4746, която точка, според извършена от съда
служебна проверка в www.google.com/maps не попада в очертанията
на гр. Раковски. Същото се подкрепя и от приетото по делото писмо от
17.09.2021г. на кмета на община Раковски, в което като информация е посочено,
че в рамките на града не съществува улица с наименование „Шишманско
шосе“ и няма такава улица, включена в обхвата на общинската пътна мрежа. Тоест,
не е доказан факта на движение на превозното средство в населено място.
По
изложените съображения съдът намира,че ЕФ неправилно е бил потвърден. Със същия
неправилно е определен субекта на административнонаказателна отговорност и е издаден при
условията на недоказаност на вмененото нарушение.
Ето
защо, оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо това да се
постанови отмяна на ЕФ.
В
полза на касационния жалбоподател се следват разноски, но доказателства за
направени такива пред касационната инстанция не са представени. Доказателства
няма представени и в производството пред районен съд. Представеното платежно
нареждане е с наредител „МИЗ“ООД, което не е страна в
производството по оспорване на електронния фиш пред съда. Така, липсват
доказателства именно жалбоподателят да е направил разноски в рамките на въззивното производство. Ето защо такива няма да се
присъдят.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2030
от 19.11.2021г., постановено по АНД № 20215330205537 по описа на Районен съд -
Пловдив за 2021г. и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение установено с АТСС серия К № 4208731, издаден от
ОД на МВР – Пловдив, с който на И.С.Й., в качеството му на законен представител
на МИЗ ООД, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин)
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: