№ 3123
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100513857 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № I-161-20127371/03.08.2024 г. по гр.д. № 28037/2018 г. на СРС, ГО,
161 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, против Р. Т. В., ЕГН **********, и Я. Т. В., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца по 1/2 част от следните суми: сумата от 1224,97
лв., главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
м.11.2014 г.-м.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, и сумата от 10,03 лв., законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.01.2015 г.-01.12.2017 г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
14.12.2017 г. по ч.гр.д. № 86513/2017 г., СРС, 161-ви с-в.
Със същото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, против Р. Т. В., ЕГН **********, и Я. Т. В., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца по
1/2 част от слените суми: сумата от 53,82 лв., главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., и сумата от
12,25 лв., законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
01.08.2015 г.-01.12.2017 г.
Срещу решението в частта, която са уважени предявените искове, е постъпила
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Р. Т. В., в която се
1
твърди, че решението е неправилно в обжалваната част. Поддържа се, че в т.5 от
нотариален акт за замяна на недвижими имоти между съсобственици № 91/25.11.2019
г. по н.д. №220/2019 г. на нотариус Ж.Б. било посочено, че заменителят Я. Т. В. се
задължава, ако има натрупани задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, те да са в
тежест на Я. В.. Въззивникът сочи, че от 2001 г. не живее в процесния апартамент и
няма как да знае какви сметки е натрупал Я. Т., а през периода е подпомагал брат си,
като е заплащал негови задължения във вр. с ползването на апартамента. Навежда, че
макар нотариалният акт да е договор между страните, сключили го и да има силата на
закон за тях (чл.20а ЗЗД), в настоящия случай същият договор има обвързваща сила
спрямо трето лице, като в акта изрично е посочено кой следва да изплати задължения
към конкретен кредитор. Въззивникът поддържа, че не е живял в процесния
апартамент и не го е ползвал, поради което и не следва да отговаря за натрупаните
задължения. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и сторените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да я остави без
уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно решение като правилно и
законосъобразно в обжалваната част. Претендира разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „Далсия
Елвеко“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният
съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по искова молба
от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Т. В. и Я. Т. В. с правно основание чл. 422
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца по 1/2 част от следните суми: сумата от 1224,97 лв.,
2
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.11.2014 г.-
м.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „*********, аб. № 151898; сумата от 53,82
лв., главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода
01.05.2015 г.-30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 10,03 лв.,
законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.01.2015 г.-
01.12.2017 г.; сумата от 12,25 лв., законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.08.2015 г.-01.12.2017 г.
Пред въззивната инстанция не е спорно обстоятелството, че през процесния
период въззивникът е бил собственик на ½ ид.ч. процесния недвижим имот, другата ½
е била собственост на Я. Т. В., като това обстоятелство се потвърждава и от
представения нотариален акт за замяна на недвижими имоти между съсобственици №
91/25.11.2019 г. по н.д. №220/2019 г. на нотариус Ж.Б.. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. В качеството на титуляр на правото на собственост на ½ ид.ч. от
имота възивникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 151898.
Обстоятелството кой от съсобствениците е ползвал процесния имот е без значение
предвид липсата на доказателства /а и твърдения/ другият съсобственик да е сключил
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие /съобразно
разрешението, дадено в Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на
ВКС/.
По отношение на довода, че в т.5 от нотариален акт за замяна на недвижими
имоти между съсобственици № 91/25.11.2019 г. по н.д. №220/2019 г. на нотариус Ж.Б.
било посочено, че заменителят Я. Т. В. се задължава, ако има натрупани задължения
към „Топлофикация София“ ЕАД, те да са в тежест на Я. В., въззивният съд намира
следното: действително такава уговорка съществува в цитирания нотариален акт, но
същата обвързва само страните по договора, т.е. Р. Т. В. и Я. Т. В., като не може да
обвърже трета за съглашението страна. Задълженията на въззивника Я. Т. В. към
датата на сключване на договора вече са били възникване, т.е. „Топлофикация София“
ЕАД вече е бил кредитор на порцесните вземания спрямо въззивника и
„прехвърлянето“ на тези задължения към Р. Т. В. би могло да стане само със
заместване в дълг със съгласие на кредитора /чл.102 ЗЗД/, която хипотеза не се
установява в случая. Процесната уговорка би могла да обоснове единствено регресно
вземане на възззивника спрямо Я. Т. В. по отношение на присъдените суми, но не и
неоснователност на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
3
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № I-161-20127371/03.08.2024 г. по гр.д. №
28037/2018 г. на СРС, ГО, 161 състав в частта, в която е признато за установено, че Р.
Т. В., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
1/2 част от следните суми: сумата от 1224,97 лв., главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода м.11.2014 г.-м.04.2016 г. в имот с адрес: гр.
София, ж.к. „*********, аб. № ********* ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, и сумата
от 10,03 лв., законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.01.2015 г.-01.12.2017 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена на 14.12.2017 г. по ч.гр.д. № 86513/2017 г., СРС, 161-ви с-в.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Р. Т. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното
производство в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Далсия Елвеко“
ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4