Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260132 20.04.2021
г. гр.***
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесети
март две хиляди,
двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Таня Кемерова
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1101 по описа за 2020 година.
Производството
е образувано след повторното му изпращане от Казанлъшкия районен съд по
въззивна жалба на А.С.п. ***, чрез пълномощника ст.юрисконсулт Д.М.против
решение № 260112 от 11.11.2020 г., постановено по гр.дело № 670/2020 г. по
описа на Районен съд – Казанлък, с което се признава уволнението на Б.Р.М., със Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г., от А.с.п., ***, за незаконно и се
отменя; възстановява се Б.Р.М., на
заеманата преди уволнението работа- „социален работник“ Д „С.п.“ ***;
осъжда се А.с.п., ***, да заплати на Б.Р.М.,
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца оставане без работа
поради уволнението в нетен размер 4422.60 лв., ведно със законната лихва
считано от 16.03.2020 г. до окончателното му изплащане, като се отхвърля
иска в частта до претендираните 6783.48.
като неоснователен; присъдени са разноски и държавна такса.
Въззивникът
А.С.п. *** счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Намира,
че неявяването на работа без уважителна причина и без разрешение на
работодателя е нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.187, ал.1,т.1,
предл.трето от КТ. Счита, че в настоящият случай липсват доказателства
/предписание на здравните органи/, че лицето е било трудоустроено. Още повече,
че въззиваемата сама е декларирала през 2008г. и 2009г., че не е трудоустроена.
Сочи, че представеното експертно решение на ТЕЛК е издадено по друг повод.
Намира твърдението на въззиваемата, че трудовото правоотношение с нея би могло
да се прекрати само след предварително взето мнение на ТЕЛК и съгласието на
Инспекцията по труда за неоснователно. Излага подробни съображения. Моли съдът
да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата
Б.Р.М., чрез пълномощника си адв. М.Ш., оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита, че твърденията на жалбоподателя са неоснователни и не се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Излага подробни
съображения по оплакванията в жалбата. Намира, че решението е постановено при
спазване на процесуалните и материално-правни норми и е правилно, обосновано и
мотивирано.
Моли
съдът да отхвърли въззивната жалба и да присъди направените пред въззивната
инстанция съдебни разноски.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ
Ищцата Б.Р.М. твърди,
че работила в „А.с.п.“ - Д "С.п." *** на длъжност „социален
работник" в продължение на години. Винаги изпълнявала стриктно и
добросъвестно служебните си задължения, като нямала налагани дисциплинарни
наказания.Със Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ - поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Заповедта й била изпратена по пощата без същата да е
подписана от нея. Оспорва заповедта и наложеното й дисциплинарно наказание
„уволнение“. Заповедта не отговаряла на
императивните изисквания на Кодекса на труда, не била спазена
процедурата при налагане на дисциплинарно уволнение като самата заповед не
съдържала всички необходими реквизити. Не било посочено какво било нарушението
на трудовите й задължения, кога било извършено и заповедта не била мотивирана,
съгласно разпоредбите на чл.189, чл.190, чл.193 и чл.195 от КТ, което било
достатъчно основание за отмяната й. Твърди, че страда от дископатия, остеопондроза,
гонартроза на двете колена, което налагало периодичното й лечение. Това било
причината и през м.октомври 2019 г. да се лекува в Република Турция. За
времето на отсъствие от работа й бил издаден болничен лист, който представила
на директора на Д "С.п." ***. С Експертно решение № 0856/28.05.2003
г. била трудоустроена пожизнено, поради наличие на психично заболяване. Поради
тази причина прекратяването на трудовото й правоотношение можело да стане
съгласно чл.333 от КТ само след предварително взето мнение на ТЕЛК и съгласието
на Инспекцията по труда. Тъй като тези изисквания на КТ не били спазени,
издаването на заповедта било незаконосъобразно. Моли съдът да постанови
решение, с което да отмени Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение като незаконосъобразна; да я възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност - „социален работник“ в „А.с.п.“ Д
"С.п." ***; да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на
6783.48 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за периода от
27.01.2020 г. до 27.07.2020 г., през който е останала без работа поради
уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска и до окончателното й заплащане.
Ответникът
оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва, че
ищцата заемала длъжността "социален работник" в Д "С.п."
***, но твърди, че в периода от 07.10.2019 г. до 11.10.2019 г. и от 13.10.2019
г. до 18.10.2019 г. тя не се явявала на работното си място в установеното
работно време, за което нарушение била ангажирана дисциплинарната й
отговорност. За това си отсъствие от работа ищцата представила болничен лист за
временна неработоспособност №Е20198256300 от 07.10.2019 г., издаден от д-р Ж.С.А.,
с диагноза: увреждания на лумбо-сакралния плексус, с режим на лечение:
домашно-амбулаторен за периода от 07.10.2019 г. до 18.10.2019 г. Въз основа на
получена устна информация, че лицето се намирало на територията на Република
Турция в периода на отпуск, поради временна неработоспособност, била извършена
писмена справка по служебен ред от ДСП – Г. чрез надлежно изискване на
информация от ОДМВР-*** за извършени задгранични пътувания на лицето. Видно от
постъпило в ДСПГ. писмо от ОДМВР-*** от 15.10.2019 г., г-жа Б.М. се намирала на
територията на Р. Турция в периода от 05.10.2019 г. до 14.10.2019 г. Във връзка
с постъпилата информация била подадена жалба срещу болничния лист на основание
чл.112, ал.1, т.1 от Закона за здравето и с решение №1060/28.11.2019 г. на ЛКК
при МЦ „Павел Баня“ ЕООД, постъпило на 17.12.2019г., оспореният болничен лист
бил отменен като издаден в нарушение на чл.9, ал.1 от Наредбата за медицинската
експертиза. Последица от обезсилването на болничния лист за временна
неработоспособност от компетентния орган за медицинска експертиза, било
отпадането на законното основание за отсъствие на ищцата от работа в периода от
07.10.2019 г. до 18.10.2019 г., включващ десет последователни работни дни.
Неявяването на работа без уважителна причина и без разрешение на работодателя било
нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.187, ал.1, т.1, предл.3 от КТ.
На основание чл.193, ал.1 от КТ с писмо от 16.01.2020г. на ищцата били поискани
писмени обяснения, във връзка с което тя представила писмени обяснения на 21.01.2020 г. От съдържанието на
депозираните в хода на дисциплинарното производство обяснения било видно, че тя
не оспорила вменените-й нарушения, досежно конкретните дати, на които било
посочено, че не се явила на работа. Твърденията на служителя не били подкрепени
с доказателства и по същество представлявали признание за извършеното нарушение
на трудовата дисциплина. С поведението си ищцата злоупотребила с доверието на
работодателя и престирала служебно поведение, несъвместимо с установените
морални стандарти и с принципите за лоялност и отговорност при осъществяване на
трудовите си функции, доколкото инициирала издаването и представила болничен
лист за временна неработоспособност, впоследствие отменен по установения ред, с
цел да й послужи като законно основание за отпуск за един продължителен период
от време. Дисциплинарното наказание "уволнение" се налагало, когато било
налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които било извършено и поведението на
служителя наложеното наказание се явявало съответно. Същевременно законът
поставял изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания,
касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на
преклузивни срокове. Твърди, че нарушенията на трудовата дисциплина били
открити на 17.12.2019 г. и в рамките на законоустановения преклузивен
двумесечен срок, и след съобразяване на депозираните от ищцата обяснения била
реализирана дисциплинарната й отговорност, във връзка с неявяването на работа в
периода от 07.10.2019г. до 18.10.2019г., със заповед № РД01- 0132/
23.01.2020г., връчена на ищцата на 27.01.2020г. при условията на отказ, което
обстоятелство било удостоверено от двама свидетели. Със заповед
№ЧР-54/27.01.2020г. било прекратено трудовото й правоотношение. Спазено било
изискването за налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед, изхождаща
от изпълнителния директор на АСП. Заповедта съдържала описание на нарушенията
по всички обективни признаци /време, място и начин на извършване/ и това
позволявало, както да бъде осъществена съдебната защита срещу заповедта, така и
съдебната преценка за законосъобразност на наложеното наказание. В конкретния
случай липсвали доказателства /предписание на здравните органи/, че ищцата била
трудоустроена. Още повече, че сама декларирала през 2008г. и 2009г., че не била
трудоустроена, а във формуляр лични данни за лицето от 16.01.2004г. посочила,
че не била инвалид. Твърди, че представеното експертно решение на ТЕЛК било
издадено по друг повод. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за
социално подпомагане обнародван в ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003
г. била създадена А.с.п., като правоприемник на Националната служба за социално
подпомагане и на общинските служби за социално подпомагане и поемала активите и
пасивите им. Трудовите правоотношения със служителите от Националната служба за
социално подпомагане, от общинските служби за социално подпомагане и от
заведенията за социални услуги се уреждали при условията и по реда на чл.123 от КТ. С ПМС № 25 от 07.02.2003 г. бил приет устройствен правилник на Агенцията за
социално подпомагане, с който се определяли дейността, структурата,
организацията на работа и числеността на персонала на агенцията. С писмо
изх.№299/24.04.2003г. до ТЕЛК ***,
директорът на ДСП - Г. поискал становище страда ли ищцата от заболяване, което
й давало право на предварителна закрила, тъй като тя представила документ, че
се водила на диспансерен отчет. В отговор на запитването ТЕЛК се произнесъл с
решение №0856/068/28.05.2003г., издадено на основание Наредба №5/1987г., като в
заключението било посочено, че невротичното страдание с епизодични сгъстявания
на астеновегетативна симптоматика не намалявало трайно работоспособността й. Нуждаела
се от психофизиологичен режим и не било целесъобразно съкращаването. През 2008
г. във връзка с предстояща структурна реформа в агенцията с писмо
изх.№9100-58/27.02.2008 г. изпълнителния директор поискал от всички служители
по трудово правоотношение да декларират наличието на обстоятелствата по чл.333
от КТ, както и да представят документи удостоверяващи декларираните
обстоятелства. В изпълнение на това ищцата представила декларация от 28.02.2008
г., в която декларирала, че боледува от психично заболяване, не била
трудоустроено лице, но липсвали данни да била представила в тридневен срок
документ, удостоверяващ декларираното обстоятелство. Приложените амбулатории
листи за първични прегледи и консултация, не били представени на работодателя
нито към момента на издаването им, нито към исканите от нея
обяснения.Твърдението на ищцата, че трудовото правоотношение с нея можело да се
прекрати само след предварително взето мнение на ТЕЛК и съгласието на
Инспекцията по труда било неоснователно. Сезирането на органите по чл. 333, ал.
1 от КТ -Инспекцията по труда, и чл.333, ал.2 от КТ - ТЕЛК, било обусловено от
реализиране задълженията по чл.1, ал.2 и чл.2 от Наредба №5/1987 г.
Работодателят не било в състояние да осъществи дейност по събиране на
предварителна информация за здравословното състояние на съответния работник,
ако последният не изпълни създаденото в негова тежест задължение да представи
медицинската документация, установяваща съответното заболяване. Ищцата не
представила документите, с които разполагала, за да се предприеме процедурата
по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Решението на ТЕЛК от 2003 г. не установявало
твърденията на ищцата, защото отразявало нейното здравословно състояние към
2003 г. и нейната работоспособност към тогавашния момент, т.е. преди повече от
17 г. Нямало данни към правнорелевантния момент на уволнението ищцата да била представила
на работодателя документи за наличие на заболяване на работодателя.
За да постанови решението си,
Казанлъшкия районен съд е приел, че между Б.Р.М. и
ответника е било налице трудово правоотношение, по силата на което
работодателят е възложил на ищцата да изпълнява длъжността „социален работник“
в Д "С.п." ***., с ОМВ в размер на 819 лв. Със заповед
№РД01-0132/23.01.2020 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.2 и т.4 от КТ за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 и т.8 от КТ след
поискани на основание чл.193, ал.1 от КТ обяснения и дадени писмени обяснения от
21.01.2020 г., при спазване изискванията на чл.189 от КТ. Заповедта е връчена
при отказ от ищцата, удостоверен с подписите на двама свидетели на 27.01.2020
г. С.П.С.-Директор ДСП-Г. и И.А.И.- началник отдел „социална закрила“ .
С втора Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г., на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ във връзка със заповед №РД1-0132/23.01.2020 г. ответникът е прекратил
трудовото правоотношение на ищцата, считано от 27.01.2020 г. поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Съдът
е установил, от представеното писмо от 15.10.2019 г. на ОД на МВР-***, АИС
„Граничен контрол“, че за периода от
14.10.2018 г. до 14.10.2019 г. са регистрирани 3 излизания от РБ и 3 влизания в
РБ през ГКПП на ищцата Б.М., последното излизане от РБ през ГКПП Кап.Андреево
на 05.10.2019 г. и влизане в РБ през ГКПП Кап.Андреево на 14.10.2019 г.
С болничен лист от 07.10.2019 г., издаден от д-р Ж.А.,
на Б.Р.М. е разрешен отпуск, поради временна неработоспособност от 07.10.2019
до 18.10.2019 г. С Решение №1060/28.11.2019 г. на ЛКК МЦ „Павел Баня“ ЕООД, болничен
лист №Е20198256300 от 07.10.2019 г. е отменен.
Работодателят е поискал от ищцата писмени обяснения по
чл.193, ал.1 КТ и ищцата е дала писмени обяснения във връзка със започналото дисциплинарно производство. С писмо от 24.04.2003г. до
ТЕЛК за псих.заболявания ***, ответникът е поискал становище относно заболяване
на ищцата Б.М. по повод съкращение. В представеното Експертно решение на ТЕЛК
№0856/068/ 28.05.2003г. се сочи, че Б.Р.М. е освидетелствана - Наредба
№5/20.02.1987 г. т.5, с оценка на работоспособността „работоспособна“ и водеща
диагноза „неврози“. Ищцата е представила декларация от 28.02.2008г. и
декларация от 12.11.2009г., на работодателя, в които е декларирала, че страда
от психично заболяване и не е трудоустроена. С Епикриза на „Център за психично
здраве-***“ ЕООД на Б.Р.М. е поставена окончателна диагноза „паническо
разстройство с агорафобия. Тревожен синдром“, код по МКБ-10: F41.0.
От писмо от 04.03.2020 г. на ИАГИТ, ДИТ-*** до ищцата,
съдът е приел, че в дирекцията не е постъпвало искане за издаване на
предварително разрешение или отказ за уволнение във връзка с нейното уволнение.
Ищцата Б.М. е регистрирана в АЗ -Дирекция "Бюро по труда".
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, съдът е установил, че последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение при пълен отработен месец е за м.09.2019 г. – 819 лв./ нетна
сума 635.53 лв. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за претендирания период
27.01.2020 г.- 27.07.2020 г., 6 месеца е в нетен размер 4422.60 лв.
От показанията на свидетелите Г.К.С.и С.П.С. съдът
е установил, че на 27.01.2020 г. на ищцата Б.М. е била връчена заповед за
уволнение при отказ.
При
така установеното, съдът е приел, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено със Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ във връзка със заповед №РД01-0132/23.01.2020 г. за наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”. Наведените от ищцата основания за незаконност на
уволнението са: неспазване разпоредбите на чл.189, чл.190, чл.193 и чл.195 от КТ, досежно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и
нарушение на процедурата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ.
Районният съд
е изложил съображения че Заповед №РД01-0132/23.01.2020 г., към която текста на
Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. препраща, отговаря на изискванията на чл.192
и чл.195,
ал.1 от КТ, тъй като съдържа всички реквизити, които законът изисква -
посочен е нарушителят, нарушението на трудовата дисциплина е описано по начин,
който е възприет от работодателя, като е налице и съответствие между посоченото
правно описание и фактическите обстоятелства.
Според първоинстанционния съд,
преди да се пристъпи към разглеждане на спора по същество, следва да се прецени
дали ищцата Б.Р.М. се е ползвала от предвидената в чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ закрила при уволнението, респ. дали работодателят е получил предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от компетентния
административен орган – Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК .
Съгласно
разпоредбата на чл.333 от КТ, законодателят е
предвидил предварителната закрила при уволнение на посочените в нормата
основания за прекратяване на трудовото правоотношение: по чл.328, ал.1, т. 2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Когато за
извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията
по труда и такова разрешение не е било искано или не е било дадено преди
уволнението, съдът отменя заповедта като незаконно само на това основание без
да разглежда трудовия спор по същество – арг. от чл.344, ал.3 от КТ. За да може
работодателят да спази изискването да вземе предварително разрешение на
инспекцията по труда преди да уволни работник или служител, боледуващ от
болест, определена в Наредба №5/20.02.1987 г. на МЗ, трябва да има информация
за здравния статус на съответния работник или служител. Именно с тази цел е
предвидено и в Наредба №5/20.02.1987 г. на МЗ, работодателят да събере
предварителна информация от работника или служителя, определен за уволнение /по
чл.328,
ал.1, т. 2, 3,
5,
11
и чл.330,
ал.2, т.6 от КТ/, страда ли от болестите,
посочени в чл.1, ал.1 на наредбата, включително да изиска и представяне на
медицински документи, удостоверяващи болестта /арг. чл.1, ал.2 на наредбата/, с
което той изпълнява задължението си по чл.333 от КТ. / Работникът респ.
служителят е длъжен при поискване да представи на работодателя медицински документи
за заболяването си- решение на ТЕЛК или медицински документи, издадени от
лечебните заведения, където болният се лекува или където е диспансеризиран. При
отсъствие на получени данни от работника или служителя за наличие на закрила по
чл.333, ал.1 от КТ , за проведеното уволнение на посочените в нормата основания
не е необходимо да се иска предварително нито разрешение от инспекцията по
труда, нито мнение на ТЕЛК. В случая от събраните писмени доказателства се
установява, че към 27.01.2020 г. -датата на уволнението ищцата е боледувала от
“паническо разстройство“, което е психично заболяване. Представените от
ответника писмени доказателствата сочат според съда, че той е имал данни за
психично заболяване на ищцата. Предвид основанието, на което ищцата е
уволнена намира приложение предвидената в чл.333, ал.1, т.3 от КТ специална
предварителна закрила, съгласно която ответникът е бил длъжен да поиска
предхождащо уволнението разрешение на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК-
арг.333, ал.2 от КТ. По делото не са наведени доводи и представени
доказателства, ответникът, при евентуални съмнения относно декларираното от
ищцата психично заболяване през 2009 г. да е искал преди дисциплинарното
уволнение от нея актуална информация и медицински документи за това страда ли
от болест по Наредба
№5/20.02.1987 г., с което е нарушил задължението си по чл.1, ал.2 от
наредбата. Няма наведени доводи и доказателства преди 27.01.2020 г.-датата на
уволнението, работодателят да е получил предварително разрешение от Инспекция
по труда и мнение на ТЕЛК. Нормата на чл.333, ал.1 и ал.2 е императивна и
неизпълнението на която и да е от двете кумулативни предпоставки обуславя
незаконността на уволнението само на това основание без да разглежда трудовия
спор по същество - /арг.чл.344, ал.3 от КТ/. Предвид изложеното съдът е намерил
уволнението на ищцата със Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. за незаконно.
Предвид
уважаването на иска за признаването на уволнението за незаконно и отмяната му,
според районния съд в полза на ищцата възниква правото на възстановяване на
заеманата преди уволнението работа. Поради това, съдът е приел, че искът по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ също е основателен и ищцата следва да бъде възстановена
на предишната работа -„социален работник“ в АСП, Д „С.п.“ ***.
По
предявения иск за обезщетение с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ, съдът е приел, че след уволнението ищцата е останала без
работа за срок от шест месеца, считано от 27.01.2020 г., поради което за това
време й се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, чийто нетен размера
определен от ССЕ е 4422.60 лв. Ответникът следва да заплати на ищцата
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане шест месеца без работа поради
уволнението в размер на 4422.60 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2020 г.
до окончателното изплащане.
Съдът изцяло споделя съображенията
на Казанлъшкия районен съд, изложени в решението, към които препраща на
основание чл. 272 ГПК. Безспорно е установено по делото, че ищцата Б.Р.М. е работила при ответника по трудово правоотношение, на
длъжност „социален работник“ в Д "С.п." ***., с ОМВ в размер на 819
лв. Със заповед №РД01-0132/23.01.2020 г. на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.2 и т.4 от КТ
за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 и т.8 от КТ, след
поискани на основание чл.193, ал.1 от КТ обяснения и дадени писмени обяснения
вх.№30-5656§1/21.01.2020 г., при спазване изискванията на чл.189 от КТ, затова,
че „без уважителна причина и без разрешение на работодателя Б.Р.М. не се явила
на работа в установеното работно време в течение на 10/десет/ работни дни, в
периода 07.10.2019 г. до 11.10.2019 г. вкл. и от 14.10.2019 г. до 18.10.2019
г.вкл. и е представила болничен лист №Е20198256300 от 07.10.2019 г. за отпуск
поради временна неработоспособност от 07.10.2019 г. до 18.10.2019 г., отменен с
решение №1060/28.11.2019 г. на ЛКК при МЦ“Павел Баня“ ЕООД и в периода от 05.10.2019 г. до
14.10.2019 г. се е намирала на територията на Р.Турция, че е злоупотребила с
доверието на работодателя и е престирала служебно поведение, несъвместимо с
установените морални стандарти и с принципите за лоялност и отговорност при
осъществяване на трудовите си функции, доколкото е инициирала издаването и
представила болничен лист за временна неработоспособност, впоследствие отменен
по установения ред, с цел да и послужи като законно основание за отпуск за един
продължителен период от време“. Заповедта е връчена при отказ ищцата,
удостоверен с подписите на двама свидетели на 27.01.2020 г. - С.П.С.-Директор
ДСП-Г. и И.А.И.- началник отдел „социална закрила“ .
С втора Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г., на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ във връзка със заповед №РД1-0132/23.01.2020 г. ответникът е прекратил
трудовото правоотношение на ищцата, считано от 27.01.2020 г. поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Страните не спорят и по обстоятелството, че ищцата е била извън
РБългария за периода 05.10.2019 г. - 14.10.2019 г.
С болничен лист
№Е20198256300 от 07.10.2019 г., издаден от ЕТ “ИППМП д-р Д.С.А.“, на Б.Р.М. е разрешен
отпуск поради временна неработоспособност от 07.10.2019 до 18.10.2019 г., с
предписан режим домашен-амбулаторен. С Решение №1060/28.11.2019 г. на ЛКК МЦ
„Павел Баня“ ЕООД, постъпило на 17.12.2019 г. в АСП-ДСП-Г., болничен лист
№Е20198256300 от 07.10.2019 г., за 12 дни временна неработоспособност от
07.10.2019 г. до 18.10.2019 г. е отменен.
С писмо от 16.01.2020 г., връчено лично на Б.М. на
17.01.2020 г. работодателят е поискал от
ищцата писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, за неявяване на работа в
установеното работно време в течение на 10 работни дни в периода 07.10.2009 г.
до 11.10.2019 г. вкл. и от 13.10.2019 г. до 18.10.2019 г. В писмо от 21.01.2020 г. до
работодателя ищцата е дала писмени обяснения във връзка със започналото дисциплинарно производство.
От представеното Експертно решение на ТЕЛК №0856/068/
28.05.2003г. е видно, че Б.Р.М. е освидетелствана по Наредба №5/20.02.1987 г.
т.5, с оценка на работоспособността „работоспособна“ и водеща диагноза
„неврози“. С декларации от 28.02.2008г. и от 12.11.2009г., ищцата е декларирала
пред работодателя, че страда от психично заболяване и не е трудоустроена. От представената
Епикриза на „Център за психично здраве-***“
ЕООД, е видно, че Б.Р.М. е диагностицирана с „паническо разстройство с
агорафобия. Тревожен синдром“, код по МКБ-10: F41.0.
Ищцата
Б.М., е регистрирана в АЗ -Дирекция "Бюро по труда" гр.Казанлък и е
посещавала Бюро по труда на 13.04.2020 г., 25.08.2020 г. и 20.10.2020 г.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ за претендирания период 27.01.2020 г.- 27.07.2020 г., за 6 месеца е в
нетен размер 4422.60 лв.
Дисциплинарната
отговорност е за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно
неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото
правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона
дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от
КТ, формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата
дисциплина; изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане
на наказанието, съобразно чл.193, ал.1 от КТ; относно срока
за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 от КТ и относно
съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта съобразно нормата на чл. 195 от КТ.
Дисциплинарното
производство започва с установяване факта на нарушението на трудовата
дисциплина. Съгласно чл.193,
ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или
да приеме неговите писмени обяснения относно дисциплинарното нарушение преди
налагане на наказание. В случая преди налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ на ищцата със заповед №РД01-0132/23.01.2020 г., работодателят е
изпълнил задължението си по чл.193,
ал.1 от КТ и е предоставил възможност на служителя да даде обяснения. Издадената
Заповед №РД01-0132/23.01.2020 г., отговаря на изискванията на чл.192
и чл.195,
ал.1 от КТ, тъй като съдържа всички реквизити, които законът изисква -
посочен е нарушителят, нарушението на трудовата дисциплина е описано по начин,
който е възприет от работодателя, като е налице и съответствие между посоченото
правно описание и фактическите обстоятелства.
В разпоредбата
на чл.333 от КТ
са
предвидени изисквания за предварителната закрила при уволнение при прекратяване
на трудовото правоотношение, на следните правни основания: чл.328, ал.1, т. 2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Когато за
извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията
по труда и такова разрешение не е било искано или не е било дадено преди
уволнението, съдът отменя заповедта като незаконно само на това основание без
да разглежда трудовия спор по същество – чл.344, ал.3 от КТ.
За да може работодателят да спази изискването да вземе предварително
разрешение на инспекцията по труда преди да уволни работник или служител,
боледуващ от болест, определена в Наредба №5/20.02.1987 г. на МЗ, трябва да има
информация за здравния статус на съответния работник или служител. Работодателят
е длъжен да събере предварителна информация от работника или служителя,
определен за уволнение по чл.328,
ал.1, т. 2, 3,
5,
11
и чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, страда ли от болестите, посочени в чл.1, ал.1 на
наредбата, включително да изиска представяне на медицински документи,
удостоверяващи болестта, с което той изпълнява задължението си по чл.333 от КТ.
Работникът/служителят е длъжен при поискване да представи на работодателя
медицински документи за заболяването си - решение на ТЕЛК или други медицински
документи. При отсъствие на предоставени данни от работника или служителя за
наличие на закрила по чл.333, ал.1 от КТ, за извършено уволнение на посочените
в нормата основания не е необходимо да се иска предварително разрешение от
инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. В случая от събраните писмени
доказателства се установява категорично, че към 27.01.2020 г. - датата на
уволнението, ищцата е страдала от психично заболяване. Представените от
ответника - работодател писмените доказателствата сочат, че е имал данни за
заболяването на ищцата. Основанието, на което ищцата е уволнена е
включено в разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ и предвижда специална
предварителна закрила, съгласно която ответникът е длъжен да поиска преди уволнението
разрешение на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК, съгласно чл..333, ал.2 от КТ. По делото липсват
твърдения и доказателства, ответникът да е поискал преди дисциплинарното
уволнение от ищцата, актуална информация и медицински документи за обстоятелството
дали страда от болест по Наредба №5/20.02.1987 г.,
с което е нарушил задължението си по чл.1, ал.2 от наредбата. Липсват твърдения
от работодателя и представени доказателства преди 27.01.2020 г.-датата на
уволнението, работодателят да е получил предварително разрешение от Инспекция
по труда и мнение на ТЕЛК. Нормата на чл.333, ал.1 и ал.2 е императивна и
неизпълнението на която и да е от двете кумулативни предпоставки обуславя
незаконността на уволнението само на това основание без да разглежда трудовия
спор по същество - чл.344, ал.3 от КТ/. Предвид изложеното въззивната инстанция
намира, че уволнението на ищцата със Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. е незаконно
и следва да бъде отменено.
Предявеният
обективно съединен иск от ищцата, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, резултатът по който
зависи от уважаването на иска за отмяна на уволнението, също се явява основателен.
Ищцата следва да бъде възстановена на предишната работа „социален работник“ в
АСП, Д „С.п.“ ***.
От
събраните по делото доказателства се установи, че след уволнението ищцата е
останала без работа за срок от шест месеца, считано от 27.01.2020 г., поради
което й се дължи обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ. Размерът на
обезщетението е определен от заключението на ССЕ и е 4422.60 лв. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
оставане без работа поради незаконното уволнение за претендирания период в
размер на 4422.60 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2020 г. до
окончателното изплащане.
Неоснователни
са твърденията във въззивната жалба, че в случая липсват доказателства, че
лицето било трудоустроено, ищцата сама декларирала през 2008 и 2009г., че не
била трудоустроена, във формуляр от 16.01.2004г. посочила, че не била инвалид,
а представеното експертно решение на ТЕЛК било по друг повод.
Наистина
ищцата не е трудоустроена, а попада под закрилата, предвидена в разпоредбата на
чл. 333, ал.1 т.3 КТ. От представените към отговора на ответника писмени документи
– Експертно решение на ТЕЛК за психични заболявания при ОДПЗС- ***, от
28.05.2003г. се установява, че ищцата е работоспособна и е с поставена
диагноза, „неврози“ . На 28.02.2008г. и на 12.11.2009г. с декларации по
образец, подадени до работодателя, ищцата е посочила, че страда от заболяване,
включено в списъка на Наредба № 5 /1987г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал.1 КТ, а именно
психично заболяване. Липсват данни работодателят да е поискал актуална
информация от ищцата преди уволнението досежно обстоятелствата, свързани с
предварителната закрила по чл. 333, ал.1 и 2 КТ. Не са представени
доказателства, ищецът да е поискал предварително разрешение на инспекцията по
труда и мнение на ТЕЛК преди уволнението на ищцата.
Неоснователно
е оплакването в жалбата, че ищцата не е представила документи, за да се
предприеме процедурата по чл. 333, ал.1, т.3 КТ. Решението на ТЕЛК отразявало
нейното здравословно състояние към 2003г., а към момента на уволнението ищцата
не представила документи за наличие на заболяване на работодателя. Задължение
на работодателя е да събере предварителна информация от работниците преди
уволнение, страдат ли от заболявания по чл. 1, ал.1 от Наредба № 5/ 20.02.1987г.
, съгласно чл. 1, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай работодателят не е
изпълнил това свое задължение. Видно от всички представени по делото писмени
доказателства, работодателят е разполагал с решение на ТЕЛК, представено от
ищцата от 2003г. В случай на съмнение дали същото е валидно към момента на
уволнението, работодателят е следвало да изиска от ищцата актуални документи за
обстоятелствата по чл. 333 КТ. В случая работодателят не е изпълнил това си
задължение. Разполагайки с медицинските документи и декларации, представени от
ищцата, работодателят не е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда, нито
мнение на ТЕЛК преди уволнението.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението
на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемата
направените разноски пред въззивната инстанция за възнаграждение на един
адвокат в размер на 500 лв., съгласно представени
доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260112
от 11.11.2020 г., постановено по гр.дело № 670/2020 г. по описа на Районен съд
– Казанлък.
ОСЪЖДА А.с.п., Булстат:***, със седалище и адрес на управление ***, ***да
заплати на Б.Р.М., с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
500 лв./ петстотин/ лв., представляващи
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: