Мотиви към решение №83/13.07.2020г.
по НОХД №709/2020г., изготвени на 14.07.2020г.
С.ската районна прокуратура е внесла
обвинителен акт против подсъдимите С.Д.С. и М.И.Н. за извършено от тях
престъпление по чл.191, ал.2, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
В
разпоредително заседание РП С. изпраща свой представител, който дава отговори
на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
Двамата
подсъдими се явяват в разпоредително заседание лично и с назначените им от
досъдебното производство служебни защитници, които дават отговори на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК. Двамата подсъдими признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и молят делото да се разгледа по
реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие.
Пострадалата непълнолетна
се явява лично и с майка си в разпоредително заседание. Двете заявяват, че не
желаят пострадалата В.А. да бъде конституирана в качеството на частен обвинител
и на граждански ищец. По отношение на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК се
придържат към казаното от прокурора.
Съдът след
като изслуша страните по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК счете същите за
изяснени. Приключи разпоредителното заседание и премина към предварително
изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните съдът
разясни на подсъдимите правата по чл.371
от НПК и с определение обяви, че ще ползва техните самопризнания без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението така, както е
повдигнато. Предлага на подс. С.С. да се
наложи наказание „Пробация” в максимален размер за срок от три години за
първите две мерки и трета мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото” също
за срок от три години. По отношение на
подсъдимата М.Н. предлага същата да бъде призната за виновна и освободена от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК като й се наложи минималното
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
В съдебно
заседание подс. С.С. лично и чрез служебния си защитник моли съда да му наложи
минимално наказание по чл.191, ал.2 от НК, а именно наказание „Пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от шест месеца и 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца.
В съдебно
заседание подс. М.Н. лично и чрез служебния си защитник моли съда за налагане
на минимално административно наказание по чл.78а от НК.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимите М.Н. и С.С. живеят на
семейни начала. От съвместното им съжителство им се родил на 30.01.2005г. син, св.
Илия Симеонов Д.. Той през месец декември на 2018г. се запознал със св. В.М.А.,
родена на ***г., докато били ученици в пети клас на Шесто ОУ „Братя
Миладинови“- гр. С.. Двамата се харесали и започнали да се виждат. След като
навършили четиринадесет години на 22.03.2019г. решили да правят секс, поради
което се качили на таксиметров автомобил и отишли до с. Т., общ. С., където
лелята на св. Илия Д. имала къща, в която никой не живеел. Двамата осъществили
половия акт по взаимно съгласие. Св. И. Д. се обадил на родителите си и те
отишли да ги приберат. Двамата непълнолетни уведомили родителите си, че искат
да заживеят съпружески. Родителите им първоначално не били съгласни, но
впоследствие им разрешили. Св. В.А. отишла да живее още същата вечер в дома на
родителите на св. И. Д.,***. Подсъдимите М.Н. и С.С. предоставили в дома си
стая за живеене на св. А. и сина им, св. И. Д., която обзавели с мебели и им
създали условия да заживеят като семейство. По този начин те улеснили
непълнолетния си син Илия Д. да заживее съпружески с ненавършилата шестнадесет
години В.А.- на 14 години.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите В.М.А., А.Й.Т., М. А. А., И. С. Д. и М.Н.
К., дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви, логични и кореспондират напълно с всички
останали събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимите дадени в хода на досъдебното
производство, тъй като не противоречат на останалия доказателствен материал.
Съдът дава
вяра и изцяло кредитира писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни
изводи:
С деянието си
подсъдимите С.Д.С. и М.И.Н. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.191, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, затова че на
22.03.2019г. в гр. С., в съучастие помежду си като съизвършители улеснили
непълнолетно лице от мъжки пол- И. С. Д., роден на ***г. от гр. С. и лице от
женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст- В.М.А., родена на ***г***
да заживеят съпружески, без да са сключили брак.
Безспорно е
авторството на деянието, както и виновното поведение на подсъдимите. Деянието подсъдимите
С. и Н. са извършили с пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния му
характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици. Те са знаели, че св. В.М.А. е непълнолетна и че няма навършени 16
години и не следва да живее на съпружески начала с техния син, но въпреки това
са ги улеснили като са им предоставили възможност да живеят в тяхната къща на
съпружески начала.
Причини, мотиви и условия за извършване
на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимите.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие съдействието им по време на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чистото съдебно
минало на подс. Н., както и добрите й характеристични данни.
Съдът отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предишните осъждания на подс. С.,
както и лошите му характеристични данни.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на всеки
един от подсъдимите, съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице
законните условия за прилагане на чл.78а от НК за подсъдимата М.Н., а именно
чисто й съдебно минало. Тя не се е ползвала досега от привилегията на чл.78а от НК, както и размерът на наказанието, предвидено в НК за този вид престъпление.
Освен това няма причинени от престъплението имуществени вреди. Ето защо съдът
освободи от наказателна отговорност подсъдимата Н. като й наложи
административно наказание „Глоба” в полза на държавата в минимален размер от 1000 лева.
По отношение
на подс. С. тази разпоредба е неприложима, тъй като той е осъждан и към
настоящия момент не е реабилитиран. Съдът счита предложеното от прокурора наказание
„Пробация“ в максимален размер за силно завишено, а предложеното от защитника
на подсъдимия за силно занижено, поради което с наказание в тези размери не
биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. Съдът счита,
че на подс. С. следва да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, нито някое от изключително естество. Съдът намира, че е най- подходящо
на подс. С. да се определи наказание „Пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”*** за срок от
ЕДНА година като се явява и подписва пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице ТРИ пъти седмично, 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година и 3. „Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа за срок от ЕДНА година.
Съдът счита
така определените наказания за максимално справедливи и за отговарящи в
максимална степен на обществената опасност на деянието и дейците.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: