№ 4565
гр. Варна, 30.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502878 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 278 вр. чл. 130 от ГПК по частна жалба,
подадена от „Интейк" ЕООД срещу протоколно определение от 30.09.2021, с което е
прекратено недопустимо производство по ГД 14387/2020 на РС – Варна, в частта на
установителна претенция, насочена срещу „ПИ МАРКЕТ“ЕООД за установяване на права
на цесионер върху придобито вземане за сумата от 2594,10лв., дължима от „Енерго-про
продажби" АД, присъдено по гр.д. 9774/14г. на ВРС и установено в изпълнителен лист в
полза на праводателя му “КНМ Груп“ ЕООД, на осн. чл.124 от ГПК.
Жалбоподателят, чрез законен представител твърди, че определението е неправилно,
тъй като съдът необосновано е отрекъл интересът му да иска установяване на правата си
върху вземане, удостоверено в изпълнителен титул, издаден на негов праводател. Счита, че
за предмета на делото поведението на длъжника по присъдено вземане е без значение, тъй
като претенцията е за разрешаване на конкуренция между различни правоприемници на
легитимиран с изпълнителен лист субституент. Сочи, че поисканото установяване е
преюдициално за осъдителната претенция срещу лицето получило изпълнение като мним
кредитор и интереса на ищеца да обвърже със сила на присъдено нещо праводателя и другия
претендент продължава да съществува и след като правата по изпълнителния лист са
реализирани. Отделно, сочи че съдът неправилно е игнорирал искането за изменение на
предявената претенция в осъдителен иск срещу получилия плащането ответник, като
неоснователно е приел, че се променя в цялост предмета на делото. Моли прекратяването да
бъде отменено, като въззвиният съд съобрази интересът му да установи преюдициалното
титулярство на правата му върху дълга, ако не се допусне осъждане на мнимия взискател.
Насрещна страна „ПИ МАРКЕТ“ЕООД оспорва жалбата с доводи за правилно
1
приложен процесуален закон. Сочи, че оплакванията срещу изводите по недопуснатото
изменение на иска са извън предмета на обжалваемия акт, с който е прекратено
производство по установителен иск след безспорно признато погасяване на спорния дълг,
изключващо интереса като положителна процесуална предпоставка от установяване на
каквото и да е преюдицилно титулярство. Моли за потвърждаване на обжалвания акт.
Частната жалба вх.№299819/11.10.2021г., е подадена (с пощенска пратка от
07.10.21г.), в изискуемия едноседмичен срок, считано от постановяване на обжалваемото
определение в присъствие на страните в откритото заседание. Подадена е от законен
представител на жалбоподателя и авансово дължимата държавна такса в размер на 15 лв е
надлежно внесена. Съдът приема производството по частната жалба за допустимо, като с
оглед предмета на акта, предвиден в чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК, компетентността на съда се
изчерпва с въпросите относно наличието на процесуални пречки или липса на процесуални
предпоставки за разглеждане на предявения иск. Доколкото обаче тази преценка съдът
дължи през цялото време, докато процесът по защита е висящ, въззивният съд не е
ограничен само до действията на страните и съда при предявяване на иска, но следва да
съобрази и новонастъпили факти и процесуални действия, предприети преди постановяване
на обжалвания акт. В този смисъл довода на въззиваемия ответник за ирелевантност на
оплакванията по изводите на съда за недопустимо изменение на иска не може да бъдат
възприети. Вярно е, че произнасянето по искане за изменение на иска не подлежи на
самостоятелно обжалване, тъй като дори и когато е отказано поисканото изменение, ищецът
не губи окончателно възможност за предяви претенцията си като нов иск (т. 7 ТРОСГТК
1/2013), но това не означава, че ако преценката на съда е била неправилна, тя не може да
бъде поправена от въззивен съд, за да може да се преценят в цялост и предпоставките за
упражняване на правото на иск, определящи въпроса по жалбата.
Производството пред първата инстанция е било образувано на 12.09.2019г.
първоначално (като гр.д. 14632/19на ВРС) по искова молба на жалбоподателя
цесионер(„Интейк" ЕООД), който твърди, че е придобил с валидно прехвърляне в хода на
висящ съдебен процес по гр.д. 9774/2014г на ВРС спорно вземане по фактура
№**********/12.05.2011г, присъдено в последствие в полза на праводателя (ответника
„КНМ ГРУП“ЕООД). Описва като факти на нарушение на правата му, поведението на други
двама цесионери (ответници „Пи Маркет“ЕООД и „Глас голд груп ЕУ"ЕООД) които
неоснователно и въз основа на непротивопоставими му сделки(поради по-ранно
уведомяване на длъжника за цесия в полза на ищеца), също претендирали да са придобили
същото вземане от същия цедент, като първият от тях предприел принудително събиране на
дълга, чрез издадения за него изпълнителен лист, а вторият оспорил изрично в процеса
правата му. Ищецът е поискал от съда да установи правата му като кредитор по
установеното в изпълнителния лист в полза на субституента право на вземане спрямо общия
праводател и другите претенденти, като е посочил, че преди предявяване на иска е получил
поискано обезпечение чрез запор на вземането на неправомерно легитимирания от
праводателя взискател по изпълнително дело № 20197180400390.
2
Така описаната от ищеца установителна претенция е била разделена, като отделената
част, насочена към цесионера, претендиращ извънсъдебно собствени права върху същия
дълг(„Глас голд груп ЕУ"ЕООД), е разгледана в гр.д. 14632/19на ВРС и не е предмет на
настоящото сезиране.
Искането за установяване на титулярството на ищеца върху присъденото и
изпълняемо вземане срещу цедента(„КНМ ГРУП“ЕООД) и конкуриращия цесионер („Пи
Маркет“ЕООД) е разгледано по настоящото дело (преобразувано като гр.д.№14387/20г на
ВРС, след разрешаване на спор за подсъдност със Софийски съд). Съдът е приел за допустим
установителния иск и е подготвил съдебното дирене (въпреки че не е обосновал конкретни
изводи по обявени в проекта за доклад възражения за липса на процесуални предпоставки и
наличие на пречки), като е насрочил първото съдебно заседание.
С молба от 13.05.21г. ответникът „Пи Маркет“ЕООД е посочил два нови факта,
които на се били обявени при размяната на книжа(приключила на 28.11.2019г преди
разделянето на исковете) като обосновка на поредно възражение срещу допустимостта на
процеса. Представени са доказателства за друго дело между същите страни, водено с
№39059/20г на СРС по осъдителна претенция на същия ищец, предявена с искова молба от
20.03.2020г. основана на същите твърдения на „истинския“ титуляр за първо по време
придобиване на цедирания дълг, за който обаче вече е било заявено, че е събран от
взискателя като недвусмислено овластен в принудителното изпълнение като
„мним“(привиден) кредитор с изпълнителен лист, предаден му неоснователно от
субституента(общ праводател). Допълнително при изискана служебна справка софийския
съд е удостоверил, че това производство е спряно, до приключване на делото по
установителния иск, преценено като преюдициален спор.
Ответникът е представил и удостоверение, издадено по изпълнително дело №
20197180400390, в което съдебният изпълнител е потвърдил, че цесионерът „Пи
Маркет“ЕООД е упражнил като взискател права на цедента „КНМ ГРУП“ЕООД по
изпълнителен лист, издаден по гр.д. 9774/2014г., като в негова полза е приложен способ за
събиране на присъдената сума и след насочване на изпълнението върху банкови сметки на
длъжника на 05.07.2019г са постъпили запорирани суми и след изтичане на срок за
доброволно изпълнение наличността е била преведена в полза на взискателя, преди
постъпването на уведомленията за наложено обезпечение в полза на конкуриращия титуляр
за правата по изпълнителния лист(отправено от ЧСИ Л.Станев на 28.08.2019г.
Допълнително е удостоверен и стабилитета на влязло в сила на 19.12.19г. постановление за
приключване на изпълнението от ЧСИ Ст. Костова, издадено на 26.11.2019г. издадено след
приключване на производства по обжалване на действия на съдебния изпълнител (по в.гр.д.
1614/19г на ВОС) по отказано заместване на взискателя от претендиращия да е „истински“
кредитор ищец, поискано на 08.07.2019г.
Тези нови обстоятелства не са оспорени от ищца. Напротив, именно на извършеното
плащане на „мнимия“ взискател, удовлетворен по предоставен му от цедента – субституент
изпълнителен лист по дело № 20197180400390, ищецът е основал депозирана в съдебно
3
заседание на 30.09.2021г молба за изменение на иска си, като е поискал вместо само да
установи правата му, съдът да осъди ответника „Пи Маркет“ЕООД да му изплати
принудително събраното вземане.
Това искане е счетено за недопустима промяна на основанието и искането и е
оставено без уважение, след което съдът е констатирал отпадане на интереса на кредитора
да установява права по погасен с плащане дълг, удостоверен в изпълнителния лист и е
прекратил изцяло производството по спора.
Като преценява доказателствата, събрани в първата инстанция (включително
всички книжа, посочени от ищеца при първоначално сезиране и чрез препращане към
документите, представени в производството по допускане на предварителното
обезпечението на установителния иск) съдът намира жалбата за частично основателна.
На първо място, съдът изцяло споделя принципно изложените доводите на
жалбоподателя относно наличието на интерес като процесуална предпоставка за
допустимост на установителна претенция относно притежанието на едно материално право
(независимо дали е абсолютно или относително по своя характер), когато спорът с друг
претендент за същото право затруднява упражняване на правата на ищеца. Именно такъв е
спора за право на титулярство върху вземане, чиято изпълнямост вече е удостоверена в
изпълнителен лист. Предмет на делото е притежанието на дълга, за който претендират
трима цесионери поради спор за противопоставимост на всяка от разпоредителните сделки,
договорени от общия праводател. Тези спорове законът отчита като годни за разрешаване
именно с установителни искове срещу претенденти (в типичните хипотези на главно
привличане или встъпване по чл. 224 ал.1 и чл. 225 ал.1 ГПК). В конкретния случай обаче,
конкуренцията между цесионерите възниква не преди процеса, а след него, тъй като
претендентите черпят права от един и същ праводател, действал като субституент в исков
процес и съответно легитимиран с право на принудително изпълнение за вече чужд дълг. С
упражняването на правото на принудително изпълнение се очертава спора за това
материално право между претендентите, тъй като изпълнителният лист на праводателя им е
един и той може да послужи само на един от тях да събере вече безспорно установено
спрямо длъжника вземане. Тези спорове законът отчита като годни за разрешаване именно с
установителни искове срещу претенденти, фактически легитимирани с изпълнителен лист
на общ праводател (в тази насока е и установена от съдилищата практика, изключваща
опити за защита на цесионери с процесуалните средства срещу незаконосъобразно
принудително изпълнение). Първоначалните твърдения на ищеца, че друг правоприемник на
субституента е упражнил права по изпълнителния лист, но довършването на принудата се
препятства от допусната обезпечителна мярка изцяло покриват нужната за легитимация на
ищеца обосновка на положителната предпоставка за установяването на спорните права
върху събираемото вземане.
Обосноваването на интереса от установяването обаче, изисква обстоятелствата, които
са провокирали спора да съществуват по време на целия процес, така че постановеното
установително решение да може да се зачита по начин, изключващ спора занапред. В
4
случая обаче няма съмнение, че правото на принудително изпълнение по единствения
изпълнителен титул е реализирано в цялост и спорният предмет на цесията вече е погасен
чрез удовлетворяване на предпочетения от субституента цесионер. Само ако удостовереното
като притезание на субституента в издадения му изпълнителен лист продължава да
съществува, съществува и интерес на ищеца да установява своята легитимация като титуляр
на материалното право по този титул. Видно от постъпилата справка от съдебния
изпълнител (л.62 от делото на ВРС) обаче, събраните на 05.07.2019г. са били изплатени на
взискателя „Пи Маркет“ЕООД още преди постъпване на запорно съобщение в полза на
ищеца на 28.08.20219г. След този момент(предшестват предявяване на настоящия иск на
12.09.19г.) липсва какъвто и да е интерес от установяване на вече погасени права, тъй като
прехвърленото вземане, удостоверено в изпълнителния лист се е погасило валидно спрямо
всеки от претендентите – цесионери, независимо от действителното титулярство (арг. от
чл.433 ал.5 вр. чл. 455 ал.2 ГПК). Установяване на правата върху погасено вече вземане е
безпредметно, тъй като дори и да обвърже ответниците с решение, признаващо
противопоставимост на придобиването на дълга, то не може да осигури нито повторно
събиране на сумата от длъжника, нито получаване на запазена при съдебен изпълнител за
заместващ субституента титуляр сума. Затова изцяло необосновани са доводите за
съхраняване на някакъв правен интерес от разрешаване на спор за права погасени към
предявяването на иска. В тази връзка оплакванията в първата част на жалбата не
кореспондират на фактите по конкретния спор и остават чисто хипотетични.
На второ място, специален правен интерес от установяване на притежавани към
минал момент права не може да бъде извлечен и от факта, че същият ищец, след като е узнал
за удовлетворяването на „привидния“ взискател е предявил осъдителен иск срещу него за
предаване на събраната сума по спорното цедирано вземане. Сам по себе си въпросът за
надлежното легитимиране на взискателя, получил плащане от длъжника по изпълнението
наистина е преюдициален, но именно като такъв ще бъде разрешен изцяло в процеса по
присъждане на паричната сума. Извън осъдителната претенция, както вече се посочи по-
горе, няма никакъв интерес от отделно обвързване на мнимия кредитор с изричен съдебен
акт и затова оплакването по втората част от жалбата е изцяло несъстоятелно.
Основателно е обаче оплакването за допуснатото процесуално нарушение при
разглеждането на искането за изменение на предявения иск.
Съдът отчита, че очертаните в исковата молба обстоятелства за неприключил
изпълнителен процес са резултат от погрешна представа на ищеца, че поисканото от него
обезпечение е произвело защитен ефект и е осуетило удовлетворяване на взискателя.
Правилата за изменение на предявените искове са предназначени за поправяне на такива
грешки, доколкото не водят до пълна подмяна на предмета на делото и не накърняват
възможностите за защита на насрещната страна. В случая, ищецът е поискал да приведе
търсената защита в съответствие с действителния си интерес, след като по делото е било
насрочено и проведено първо съдебно заседание на 27.05.2021т, в което обаче съдът е
докладвал делото по предварителен проект, без да разреши вече очертали се спорни
5
предварителни въпроси. Новият факт на приключване на изпълнението с постановлението
на СИ от дата 26.11.19г. е бил посочен във възражението на ответника срещу допустимост
на производството от 13.05.2021г(л. 59), наред с позоваване на вече предявен осъдителен
иск по гр.д. 39059/20г на СРС, с предмет, който изцяло изчерпва накърнения с действията на
мнимия взискател интерес на ищеца. Според протоколираните от първата инстанция
действия (л.67) въпросите относно легитимацията на ищеца изобщо не са обсъдени, тъй като
в окончателния устен доклад са изложени само твърдения от първоначалната искова молба
(като последно действие по изпълнителното дело е посочено недопускането на ищеца да
замести взискател във висящ процес), а разглеждането на новото възражение е отложено до
събирането на доказателства от съда в следващо съдебно заседание. Именно тогава и
ищецът е направил искането си за преминаване към осъдителен иск за осъждане на
ответника „Пи Маркет“ЕООД, удовлетворен като „минм“ кредитор въз основа на
неправомерно използван изпълнителен лист.
По това искане на първо място, съдът преценява, че вида на търсената защита(така
както и размера на претенцията) като характеристика, индивидуализираща предмета на
делото следва да се отличава от основанието и искането, очертаващи спорното право
(Решение № 59 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2014 г., III г. о., ГК). Основание на
иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него
субективно материално право и в случая това са твърденията за прехвърлянето на
вземането, субституирането на праводателя в неприключилия процес по установяването му
като принудително събираем дълг, уведомяването на длъжника за правоприемството и
осуетяването на легитимацията на действителния титуляр на материалното право с получен
от субституента титул за принудително изпълнение. Тези факти изцяло се покриват и с
фактическия състав на действително притежание на придобит с обявена първа във времето
цесия дълг, който обаче длъжникът е бил принуден да плати на „мним“ взискател, поради
формално овластяване чрез предаване на документа от субституента на друг
правоприемник. В този смисъл значимите за основанието факти не са променени, а към тях
само е добавен факта на плащане. Този нов факт е именно онова обстоятелство, което е
променило и интереса на действителния кредитор да търси осъждане на конкурента си,
вместо само да установява права върху дълга. В тези случаи преклузии не се прилагат, тъй
като принципно правилото за допустима промяна на вида на защитата позволява грешката
на ищеца да се поправи до края на производството в първата инстанция, съответно и
обусловилите изменението твърдения да бъдат включени в предмета на делото (Решение №
87 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 688/2010 г., I т. о., ТК). Осъдителния иск срещу „мним“
взискател, получил плащането по изпълнителен лист, за който ищеца претендира да е
удостоверявал негово материално право изцяло се покрива като искане със защитата на
претендиращия за признаване на същото материално право титуляр срещу ненадлежно
легитимиран от субституент конкурент. Затова и въззивният съд приема, че в конкретната
хипотеза преминаването от установителен иск за титулярство на право на несъбрано още
вземане към осъдителен иск за стойност на същия, вече събран неоснователно от същия
ответник дълг не променя едновременно основанието и искането по начин, изключващ
6
съхраняването на съществените белези на предмета на делото. Затова, макар и да е
предприето след преждевременно обявен устен доклад по същество, изменението не
нарушава правилото на чл. 214 ал.1 ГПК и може да бъде допуснато.
На второ място, следва да се отчете, че така предприетата поправка с промяна в
твърдението на ищеца касае само обосновката на интереса от търсено първоначално
установяване. Отпадането на този интерес, коментирано по-горе, е наложено от служебно
издирения нов факт на приключване на принудителното изпълнение. Затова и без да се
отчита като допълнение към фактическия състав на спорното право, този факт може да
обоснове смяна на вида на защита, като на ищеца се даде възможност да приведе
претенцията си в допустим вид (аналогично на процедиране при промяна в интерес на
кредитори по искове по чл. 422 ГПК: Решение № 88 от 7.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
787/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 78 от 16.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 511/2011 г., II т. о.,
ТК).
В заключение въззивният съд намира, че с молбата на ищеца, докладвана в открито
съдебно заседание на 30.09.2021г. претендентът за първи правоприемник на субституента е
изменил надлежно иска си, като е преминал от вече недопустимо установяване към
допустима осъдителна претенция по чл. 75 ал.2 изр. 2 ЗЗД, насочена към привидно
легитимиран с изпълнителния лист последващ правоприемник, получил валидно плащане от
длъжника.
Като е отрекъл допустимостта на изменението, първоинстанционния съд е допуснал
съществено процесуално нарушение.
Оплакването в тази част от жалбата е основателно и въззивният съд следва да зачете
последиците от изменението, като прецени процесуалните предпоставки за упражняване на
правото по вече изменения иск. Признатият факт на получаване на плащането на спорния
дълг от ответника изцяло съответства на твърдение за накърнен интерес на претендиращия
титулярство на материалното право ищец, а наличието на имуществено разместване
обосновава осъдителната претенция. Налице са положителните предпоставки.
Доколкото това изменение поправя начална грешка на ищеца, започнал исково
производство преди обявяване на принудителното изпълнение за приключено, осъдителния
иск следва да се счита предявен още на 12.09.19г., когато е била депозирана в съда
първоначалната молба(преди отделянето от гр.д. 14632/19г на ВРС). Затова и
новообразуваното дело по осъдителен иск за същото вземане, предявен с молба вх.
№22853/20.03.20г(преди отделянето от гр.д. 3752/20г на ВРС) и понастоящем висящо като
гр.д. 39059/20г. та СРС не представлява процесуална пречка. На осн. чл. 126 ал.1 ГПК
следва да продължи настоящото производство, като първа по време предявена претенция.
В заключение съдът въззивният съд преценява, че ищецът надлежно се
легитимира с право на иск по изменената вече осъдителна претенция. Поради различие
в крайния резултат от изводите на двете инстанции прекратителното определение следва се
отмени и производството да продължи след надлежно отразяване на новия безспорен факт и
7
изменението на иска в доклада по делото(Решение № 1 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1106/2010 г., IV г. о., ГК).
Доколкото с настоящото производство не се слага край на процеса, отговорност за
разноски не може да се разпредели.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал. 2 ГПК, съставът на Варненския окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.09.2021, с което е прекратено недопустимо
производство по ГД 14387/2020 на РС – Варна, в частта на установителна претенция,
насочена срещу „ПИ МАРКЕТ“ЕООД за установяване на права на цесионер върху
придобито вземане за сумата от 2594,10лв., дължима от „Енерго-про продажби" АД,
присъдено по гр.д. 9774/14г. на ВРС и установено в изпълнителен лист в полза на
праводателя му “КНМ Груп“ ЕООД, на осн. чл.124 от ГПК и връща делото на първа
инстанция за продължаване на съдопроизводствени действия по изготвяне на доклад по
изменената претенция в осъдителен иск по чл. 75 ал.2 изр. 2 ЗЗД, насочен към мним
кредитор „ПИ МАРКЕТ“ЕООД, привидно легитимиран с изпълнителен лист, издаден в
полза на праводателя “КНМ Груп“ ЕООД, получил по него плащане на придобито от ищеца
като цесионер вземане за сумата от 2594,10лв., дължима от „Енерго-про продажби" АД,
присъдено по гр.д. 9774/14г. на ВРС.
Разноски по обжалване не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8