Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова в.гр.д. № 135 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №20247842 от 10.11.2020г. на СРС, І ГО, 35-ти състав по гр.д.№60510/2019г. е отхвърлен предявеният от Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12000лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. С решението е осъден Н.И.К. да заплати на „Т.С." ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Н.И.К. в която излага, че решението е неправилно и необосновано и моли да се отмени, като се постанови друго, с което се уважи предявеният иск. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице противоправно поведение на ответника и неговите служители, които прилагат спрямо него и личността му измамливи производства за несъществуващ дълг, като непрекъснато се упражнява неоправдан тормоз и принуда без да има дълг, като е добавен в решението чл.49 ЗЗД, но след като смята претенцията си за такава както е посочил по чл.45 ЗЗД. Смята, че противоправното поведение е безспорно и доказано и произтича от недостоверността на данните за вземане за периоди, през които не е живял и не ползва ТЕ за процесния имот от 2005год. и в този смисъл поведението на ответника е злоупотреба с право. Смята, че след като липсва основание да се водят дела срещу него следва да се счита за недобросъвестно поведението на ответника за „съдене и принуда извън позволеното“ и е налице несправедливост при трудно поносима и нетърпима при наличие на посегателство върху личността. В съдебно заседание пред въззивния съд, пълномощникът на въззивника, поддържа въззивната жалба, уточнява, че се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинено безпокойство от воденето на дела срещу ищеца и от това, че е възложено от ответника и на частен съдебен изпълнител събиране на сумите. Пълномощникът на въззивника ищец и негов син И К. е заявил пред въззивния съд, че той живее в процесния имот, с адрес на бул.“Сливница“, плащал е парното за същия, но за друг период не за процесния. Представени са писмени бележки по делото.Въззиваемата страна „Т.С." ЕАД оспорва въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания по делото отговор в срока на чл.263, ал.1 от ГПК. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима. При извършената служебна
проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените
с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, като
намира решението за правилно и с оглед
изричната възможност за това с оглед на чл.272 ГПК препраща изцяло към мотивите
на първоинстанционното решение.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от ищеца Н.И.К. за осъждане на
ответника „Т.С." ЕАД да заплати на
ищеца сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в упражнен тормоз,
дискомфорт, стрес, напрежение, позор, страдание и неудобства причинени от
служители на ответника след като са предявени искове срещу него за незаплатена
ТЕ за имот, в който не живее, не е собственик и не потребява ТЕ, предприети са
и действия след издаден изпълнителен лист за събиране на суми, които смята, че
не дължи и което смята, че е и злоупотреба с право. Посочва, че от 08.08.2013год., когато са начислени
неправомерни и недължими задължения до 26.07.2019год., когато е получил
безсмислен отговор от ответника с писмо от същата дата е претърпял
неимуществени вреди от започнал тормоз от неправомерно образувани дела за
несъществуващи задължения, след като не дължи сумата от 1 411,41лв. за ТЕ
за процесния имот с адрес София, бул.“*********
Ответникът „Т.С." ЕАД оспорва иска изцяло по основание и размер. Посочва,
че ищецът с оглед на приложените влезли в сила съдебни решения за процесните
периоди се явява длъжник като потребител
на топлинни услуги след като е бил вещен ползвател за имота с оглед на чл.153,
ал.1 от ЗЕ и което е станало до отказа му от вещното право на ползване от
10.02.2016год.
За да отхвърли предявеният иск
първоинстанционният съд е приел, че по делото от приложените доказателства не
се установява противоправно поведение от страна на служители на ответника и след като с представените преписи от
решения по гр.дело №59423/2014год. на СРС и по гр.дело №13148/2017год. на СГС,
влезли в сила е прието за установено вземането на ответника спрямо ищеца на
незаплатена ТЕ за периода съответно м.10.2011год. до 04.2013год. и от
08.2013год. до м.04.2015год. след като се явява потребител за процесния имот
като вещен ползвател и които решения са влезли в сила и спора по тях не може да
бъде пререшаван. Посочено е също така, че едва с декларация от 10.02.2016год.
ищецът Н.К. се е отказал от право на ползване за топлоснабдения имот, а
посочените решения касаят предходен период преди отказа. По отношение на
гр.дело №74607/2019год. на СРС, 53-ти състав по което исковете на ответника
срещу ищеца по настоящото дело са отхвърлени е прието, че също не
основават сами по себе си ангажиране на
отговорност на ответника с подаване на искова молба и което е конституционно
право да се търси защита по съдебен ред. Прието е също така, че едва на
17.07.2019год. ищецът е подал молба, че не е потребител и липсват данни
ответното дружество да е предприело действия за принудително събиране на
вземане след тази дата.
Не се спори по делото, че с нотариален акт № 67 от 17.03.2004г. ищецът Н.И.К.
и съпругата му тогава И.К.са дарили на сина си И Н. К. придобития по време на
брака им и съставляващ съпружеска имуществена общност недвижим имот,
представляващ апартамент №5, в сградата с адрес София, бул.“********като
дарителите са си запазили правото на ползване върху посочени помещения докато
са живи.
Видно от приложени съдебни решения от
30.12.2015г. на 35-ти състав на СРС, постановено по гр. д. № 59423/2014г.,
потвърдено с решение от 19.06.2017год. на СГС ІІІВ състав, постановено по
гр.дело №5797/2016год., както и решение от 20.02.2019год. на СГС, ІІД състав,
постановено по гр.дело №13148/2017год., което е окончателно е признато за
установено, че И.П.К.и Н.И.К. по предявени искове по реда на чл.422 ГПК дължат
на „Т.С.“ЕАД суми от по 778,35лв., всеки един, представляващи цена за доставена
ТЕ за периода м.10.2011год.- 04.2013год. и солидарно сума от 1 141,92лв.-
цена за доставена ТЕ за периода 08.2013год. до м.04.2015год., съответно по
6,12лв.-цена на услугата дялово разпределение за същия период, сума по
137,33лв. лихва за забава за периода 30.11.2011год.-15.05.2014год., сумата от
169,48лв., лихва за забава за периода за периода 30.09.2013год. до
26.08.2016год., със законната лихва върху главниците за незаплатена ТЕ,
всичките за имот с адрес: апартамент №5,
в гр.София, бул.“********аб.№ 002820. За да уважи исковете съдът в мотивите си
е посочил, че ответниците, като вещни
ползватели за процесния имот и с оглед на разпоредбите на чл.106а ЗЕЕ/отм/, пар.1,т.42 от ЗЕ и чл.153, ал.1 от ЗЕ, които предвиждат,
че потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване за
топлоснабдявания имот и след като е посочено, че не е установено вещното право
да е прекратено, да има отказ от същото или да е сключен договор по съгласие
между вещните ползватели и голия собственик за имота с подадено заявление
декларация за промяна на партидата и открИе на такава на името на собственика
на имота И Н. К. за процесния период, имат качеството на потребители на топлинна
енергия и съобразно СТЕ за реалното консумирана ТЕ за процесния апартамент за
сградна инсталация и за отопление баня е определен размера на задължението.
Налице са влезли в сила съдебни решения, с които е установено със сила на
пресъдено нещо наличие на вземане за
цена на доставена ТЕ за периода от м.10.2011год. до 04.2013год. и от м.08.2013год.
до м.04.2015год. в топлоснабдено жилище-апартамент
№5, в сграда на бул.********в полза на „Т.С.“ЕАД и дължимо от ответниците И.П.К.и
Н.И.К., като потребители на ТЕ. В тази връзка при съобразяване на чл.299, ал.1 ГПК, която предвижда, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да
бъде разрешаван освен в случаите, когато закон предвижда друго, какъвто не е
настоящия, неоснователен се явява довода на ищеца в настоящото производство, че
не дължи суми за ТЕ за процесния период и не може да бъде пререшаван въпросът
за вземането, предмет на влезлите в сила решения на съда в настоящото производство. Също така с оглед
на чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария.
Няма спор по делото, че по влезлите в
сила съдебни решения, цитирани по горе „Т.С.“ЕАД се е снабдила с изпълнителен
лист от 17.10.2017год. и от 07.05.2019год. и са образувани изп.дело
№20178630405367 и изп.дело №20198630401188
по описа на ЧСИ С.Х.и до длъжника Н.И.К. са изпратени съобщения за образуването
им с покана за доброволно изпълнение.
Приложено е заявление с вх.№Г-5432 от
17.07.2019г. от ищеца до „Т.С.“ ЕАД, в което ищецът е посочил, че не е абонат и
потребител на топлинна енергия в топлоснабдения имот в гр. София, бул."********и
каквото е заявил и в молба възражение от 19.03.2018год. с искане да се изрази
становище, да се отпише като абонат, за да не бъде съден.
Приложен е отговор с
вх.№Г5432/26.07.2019год. от „Топлифакация София“ ЕАД, в който е посочено, че е налице висящо изп.дело №1188/209год. по описа на ЧСИ Х.,
заплатени са на каса общо 570,96лв., но има непогасени суми, включително и разноски,
за да се прекрати изп.дело.
Приложено е уведомително писмо от
21.03.2018год. от ищеца до ЧСИ с искане за прекратяване на изп.дело №20178630405367 след като смята, че
реално не е длъжник, не живее в имота,
за който е задължението за ТЕ и заявява, че с декларация от 10.02.2016год., с
нотариална заверка се е отказал от вещното право на ползване.
Не се спори и е приложена декларация, с
нотариална заверка на подписа за отказ от вещното право на ползване от ищеца Н.И.К.,
което си е запазил с договор за дарение с нот. акт №67/17.03.2004год. по
отношение на апартамент №5 с адрес, бул.********, който отказ е вписан на
10.02.2016год. в СВ София.
Приложена е справка за постоянния и
настоящ адрес ***.
Не се спори между страните, че с решение
от 31.08.2020год. на СРС, 53-ти състав, постановено по гр.дело №74607/2029год.
е отхвърлен предявеният осъдителен иск от „Т.С.“ЕАД срещу Н.И.К. и И.П.К.за
заплащане на суми за незаплатена ТЕ за периода 05.2016год.-04.2019год. след
като е прието, че ответникът Н.К. е извършил отказ от право на ползване,
направен с декларация от 10.02.2016год.
При заявените обстоятелства в исковата
молба правилно първоинстанционният съд е определил правната квалификация на
предявения иск като такъв по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД и в тази връзка са неоснователни
оплакванията във въззивната жалба. Отговорността на юридическото лице за
граждански деликт е гаранционно обезпечителна-за действия на лицата, работещи
или наети от юридическото лице. За да бъде ангажирана отговорността на ответника
по чл.49 ЗЗД като възложител на
работата, при твърденията, че от служители на ответника са предявени искове срещу ищеца за
незаплатена ТЕ за имот, в който не живее, не е собственик и не потребява ТЕ,
предприети са и действия след издаден изпълнителен лист за събиране на суми,
които смята, че не дължи и което смята, че е и злоупотреба с право и търпи
неимещуствени вреди е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на неговия служител. При така очертаната правна рамка, с оглед
установената по делото фактическа обстановка и предвид оплакванията във
въззивната жалба, настоящият състав намира, че сочените предпоставки не са
налице.
В случая не се установява да е налице
противоправно поведение на ответника, чрез неговите служители, както се твърди изразяващо се в предприети
процесуални действия по завеждане на искове срещу ищеца и по посочените от него
гр.дела №59423/2014год. по описа на СРС, 67-ми състав, в. гр.дело
№5797/2016год. на СГС и по гр.дело №13148/2017год., на СРС и
в.гр.дело№13148/2017год. по които обаче има постановени влезли в сила решения и
по които със сила не пресъдено нещо е прието за установено наличие на
задължения за ищеца, като потребител на ТЕ за апартамент №5, с адрес бул.********,
за който е има незаплатена ТЕ за
посочените периоди от 2011-2013год. и от 2013-2015год. и съответно вземане в
полза на ответника. Регулиращото
действие на силата на пресъдено нещо овластява страната, чието правно твърдение
съдът е признал за основателно, да действа съобразно с установеното от съда
правно положение и задължава другата страна, чието правно твърдение съдът е
отхвърлил като неоснователно, да се съобразява с установеното от съда правно
положение и в тази връзка ответникът след като се е снабдил с изпълнителен лист
за процесните дължими суми е предприел и
действия за събирането им от длъжника с образуване на изп. дело. Ищецът в
настоящото производство е длъжник за
посочените суми за незаплатена ТЕ за посочените периоди, установени с влезли в
сила съдебни решения в полза на ответника „Топлофикация София“, поради което
предприетите действия от ответника по
образуване и водене както на гр.дела, така и за предприемане на действия по
събиране на сумите, за които има влезли в сила решение на съда не са
противоправни и не водят до ангажиране на отговорност на ответника и
обезщетяване на претендирани неимуществени вреди за ищеца.
Не се установява противоправно поведение
от страна на ответника и злоупотреба с право, както се твърди от ищеца и във връзка с подаденото от страна на ищеца
заявление от 17.07.2019год., че не се
счита абонат и потребител, да не вписан като такъв и в тази връзка отговорът с
писмо от 26.07.2019год. от ответника, в който обаче се заявява становище по вече признатите за дължими суми за друг период
и образувано изп.дело, както и с оглед на последвало производство и постановено
решение на СРС от 20.08.2020год., 53-ти състав, по гр.дело №74607/2019год., с
което са отхвърлени исковете за дължимост на суми за ТЕ за период 05.2016год.
до 04.2019год. и след като е взет в предвид отказът от вещно право на ползване
за процесния имот от 10.02.2016год. от ищеца. Независимо, че по начало упражняването на
материално и процесуално право е
правомерно не се изключва възможността за злоупотреба с право, когато правото
се упражнява недобросъвестно- за да бъдат увредени права и законни интереси на
други/чл.57, ал.2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото/ чл.8, ал.2 ЗЗД/,
като доказването на недобросъвестността обаче е в тежест на пострадалия/Решение
№758/11.02.2011год. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр.дело №1243/2009год./. За
да се приеме, че страната е действала недобросъвестно следва да се установи, че
изложените от нея обстоятелства са неверни и да е сезиран съда, в случая, за да
се увреди ищеца в настоящото дело или да се накърни друг обществен интерес и
каквото поведение не е установено по делото. Злоупотребата с право не се
предполага и подлежи на доказване, наред с
причинната връзка и вредите от лицето, което претендира обезщетение за
претърпени вреди. В доказателствената тежест на ищеца с оглед правилото на
чл.127, ал.1 ГПК е да проведе своето главно и пълно доказване за установяване
на такова недобросъвестно поведение на ответника, което да е имало за цел
единствено да се увреди ищеца или да се накърни друг обществен интерес и
каквото поведение не е доказано по делото. Поради което предявеният иск като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –потвърдено като правилно.
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20247842 от 10.11.2020г. на СРС, І ГО, 35-ти
състав, постановено по гр.д.№60510/2019г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му и връчване на препис от
същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.