Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 27.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на шести юни две
хиляди двадесет и втора година в следния състав
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа
т.д. № 3053 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове от А.Х.Х., ЕГН: ********** срещу „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******с правно основание чл. 65 ЗБН за
установяване на съществуването на вземанията си от ответника, произтичащи от
Договор за преференциален безсрочен депозит от 20.07.2004 година № 3716 – в
размер на 220 960,98 лева, дължими от банката на ищцата и от Договор за
преференциален безсрочен депозит № 20899 от 08.01.2007 година – в размер на
202 598,93 лева /равностойност на 103 587, 19 евро/. Ищцата счита, че
вземанията й са с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Ищцата твърди, че към датата на
подаване на исковата молба по откритите във връзка със сключените договори
банкови сметки са били налични сумите, описани в исковата молба, които са
предадени на ответника и са дължими на ищцата като вложител и съответно
кредитор на банката до връщане на сумите.
Ответникът оспорва исковете, като
намира, че ищцата не притежава вземания срещу банката поради настъпил
погасителен ефект от прихващане на насрещни вземания по реда на чл. 103 и чл.
104 от ЗЗД.
Във връзка с възраженията си поддържа,
че ищцата е встъпила в дълга на А.ЕАД към КТБ АД /н/ по договор за банков
кредит от 29.04.2009 година, за което е отправила писмено изявление на
18.11.2014 година. Намира и че след направено изявление за прихващане от същата
дата - 18.11.2014 година, са погасени вземанията й по двата договора за депозит
- за връщане на дължимите суми, натрупани по откритите сметки от банката с уговорените
и кумулирани лихви, тъй като е настъпил погасителният ефект на прихващането, а в
закона - с чл. 59, ал. 6 ЗБН само е отложено действието на сделката. Поради
посоченото намира, че ищцата е загубила качеството си на кредитор на банката,
тъй като прихващането е извършено преди измененията в ЗБН и е действително.
По делото като доказателства са приети
двата договора, на които ищцата основава своите вземания. Видно от същите, са
безсрочни, като депозантът предоставя на банката парична сума, която с оглед
нейния размер се олихвява и се прибавя към наличността по депозитната сметка,
открита на основание сключените договори, като лихвата се изплаща на края на
всяка календарна година. При прекратяване на договора, на депозанта са дължими
депозираната сума и натрупаната лихва при условията на договорите.
Няма спор между страните, че към
датата на подаване на исковата молба – 22.04.2016 година – по откритите банкови
сметки на ищцата по двата договора за преференциален депозит е имало наличност
в размер на посочените в исковата молба суми.
Не се спори по делото и че по договор
за кредит от 29.04.2009 година А.ЕАД е било задължено към ответника за главница
по предоставен кредит от 3 189 273, 93 евро. Не се спори и че ищцата
е отправила писмено изявление за прихващане, като солидарен длъжник за
посоченото задължение, до размера на по-малкото от насрещните вземания – от
418 000 лева – налични по откритите на Х. сметки парични средства.
Това се установява и от Уведомление на
л. 110 от делото, получено от ответника на 18.11.2014 година. С посоченото, на
първо място, ищцата и А.ЕАД уведомяват банката – кредитор, че Х. встъпва в
дълга на посоченото юридическо лице на основание чл. 101 ЗЗД и като солидарен
длъжник до размер на задължението от 418 000 лева, част от общо дължимата
сума по договор за кредит от 29.04.2009 година за 500 000 евро,
задълженията на кредитополучателят по който към 24.10.2013 година са от
3 189 273, 93 евро. На второ място, в същия писмен документ е
обективирано и изявлението за прихващане на ищцата, като солидарен длъжник, за
сумата от 418 000 лева по двата договора за депозит, по които ищцата е
кредитор на банката.
По делото е представен и договор за
встъпване в дълг от 15.04.2014 година, видно от който страните по него /ищцата
и третото лице/ са се съгласили ищцата да встъпи като солидарен длъжник в дълга
на А.ЕАД по цитирания договор за кредит до размер на задължението от
418 000 лева.
Видно от писма от 21.04.2016 година и
от 12.10.2016 година ищцата е потвърдила изявленията си за встъпване в дълг и
прихващане, като писмата /видно от направеното от ответника удостоверяване/ са
достигнали да знанието на адресата на същите дати.
С решение от 22.04.2015 година е
открито производство по несъстоятелност на ответника по реда на чл. 8 и сл.
ЗБН. Ищцата е включена в списък на приетите вземания в ред по чл. 94, ал. 1, т.
4 ЗБН с вземане като вложител от 439, 74 лева, под № 691 в одобрения от съда и
представен от синдика на 10.05.2016 година списък на приетите вземания. С
решение от 20.06.2014 година на УС на БНБ КТБ АД /н./ е поставена под специален
надзор на основание, а с решение от 06.11.2014 година е отнет и лицензът й за
банкова дейност. За начална дата на неплатежоспособността на КТБ ОАД /н/ е
определена датата 20.06.2014 година.
Основният спорен по делото правен въпрос
е дали ищцата е притежател на вземане срещу ответната банка.
За отговор на този въпрос, съдът
анализира всички представени доказателства и възражения на страните и намира
следното.
Според чл. 101 ЗЗД, трето лице може да
встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с
длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да
бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и
встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. В случая, от
представения от 15.04.2014 година договор се установява, че страните по него са
постигнали съгласие ищцата да поеме солидарно задължението на дружеството до
посочения в договора размер, като встъпи в дълга за тази сума. Доколкото законът не забранява изрично, няма
пречка встъпващия да поеме част от дълга, в изражение на принципа на договорна
свобода по чл. 9 ЗЗД.
Предпоставка за встъпването в дълг е
наличието на валидно задължение. По делото не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства, че към момента на сключване на договора от
15.04.2014 година, А.ЕАД е бил задължен към ответника за сума надхвърляща договорения
размер от 418 000 лева.
Или, хипотезата на чл. 101 ЗЗД е
осъществена в отношенията между страните по договора за встъпване в дълг, което
носи и правните последици по отношение на кредитора КТБ АД /н./.
Спорен е въпросът и дали с отправеното
изявление за прихващане на солидарния длъжник Х. е настъпил погасителният ефект
на института по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД. Изявлението е отправено и достигнало до
кредитора- ответник на 18.11.2014 година.
За да се приеме, че е извършено ивънсъдебно прихващане, с което предявеното от ищцата вземане
е погасено, следва да бъде установено, че правото й да извърши прихващане е
възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и че това право е надлежно
упражнено по реда на чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съгласно
чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се прихване
възниква тогава, когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни
вземания едно към друго. Както беше изложено по-горе, по делото няма спор, че
към 18.11.2014 година такива вземания са налице – същите не са спорни по основание
и размер; по правилото на чл. 69 ЗЗД, вземанията на ищцата са били изискуеми,
както и не е спорно, че към тази дата вземанията на банката по договора за
банков кредит, по който ищцата е встъпила като солидарен длъжник, с настъпил
падеж надхвърлят по размер исковата претенция.
С оглед на това се налага изводът, че
към датата, към която банката е уведомена за прихващането, са съществували
всички предвидени в закона предпоставки, при които в полза на всяко едно от
лицата, които взаимно си дължат пари, възниква правото да извърши прихващане
между своите насрещни парични вземания, което право е и надлежно упражнено с
еднопосочно изявление, обективирано в представеното по делото писмено
уведомление. Ето защо, съдът приема, че прихващането е породило предвиденото в
чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и насрещните вземания на страните се считат
погасени до размера на по-малкото от тях – в случая, до размера на вземанията
на ищцата по двата договора за преференциален депозит. Без правно значение за
погасителния ефект са извършени фактически осчетоводявания и вътрешни отразявания
от банката /за настъпване на последиците законът не изисква изрично
потвърждение или съгласие/ или размерът на включеното в списъка на приетите
вземания в несъстоятелност вземане на А.ЕАД, които касаят отделни правоотношения
между други лица.
Тук следва да се посочи, че в специален
закон, към датата на достигане до знанието на банката на изявлението за
прихващане, не са предвидени допълнителни условия за настъпване на погасителния
ефект на прихващането, а между страните със сила на пресъдено
нещо е установено, че изявлението за прихващане не противоречи на чл. 3 от ЗБН
и не е нищожно на това основание. А е необходимо и за пълнота да се допълни
следното.
Относителната недействителност по чл.
59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН в случая е без правно значение за производството по
настоящия спор, тъй като изисква именно действително изявление за прихващане,
което по признати от законодателя важни причини, няма действие по отношение на
кредиторите на несъстоятелността. Съгласно чл. 59, обаче, в приложимата му
редакция към ДВ, брой 59/21.07.2006 година, дори след откриване на производство
по несъстоятелност кредитор може да извърши противопоставимо
прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и
са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му
е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в
резултат на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и
ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение,
кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта,
съответно на еднородността. Формата по ал. 2 е неприложима в конкретната
хипотеза, тъй като към датата на достигане на изявлението до банката, по
отношение на същата не е било постановено решение за откриване на производство
по несъстоятелност. С изменението на нормата, обн. ДВ брой 98 от 28.11.2014
година, в сила от 20.06.2014 година /по силата на обявения за
противоконституционен с РКС № 8 от 2021 г. - ДВ, бр. 48 от 2021 г. § 8 Доп. -
ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./ член 59, ал. 5, 6 и 7 се
прилагат от 20 юни 2014 г. е прието, че кредитор може да извърши прихващане със
свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били
насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо, освен в случаите по
ал. 5. Според ал. 6, в случаите по ал. 5 действието на прихващането се
отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104.
Същевременно, обаче, следва да се
зачете постановеното решение по конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния
съд, че по отношение на заварените от решението на КС неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на съдебни производства, обявеният
за противоконституционен закон не се прилага.
Така с оглед на всичко изложено, при
зачитане на погасителния ефект на прихващането, искът е неоснователен и следва
да се отхвърли. Извършеното на 18.11.2014 година изявление за прихващане от Х.
е извършено от лице, спрямо което банката е кредитор, тъй като съгласно чл.
101, изр. 2 ЗЗД встъпилото лице и първоначалният длъжник отговарят спрямо
кредитора за задължението солидарно. Няма спор и че прихващането е извършено
срещу съществуващо задължение по договора за кредит с КТБ АД (н.) от 29.04.2009
година, както и че Х. е притежавала вземания към банката в размер на
418 000 лева по двата договора за депозит.
По разноските:
На основание чл. 65, ал. 3 ЗБН ищецът следва да заплати на
ответника сторените разноски, включени в списъка по чл. 80 ГПК от 300 лева за
юрисконсулт.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Х.Х., ЕГН: ********** срещу „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******искове с правно основание чл. 65 ЗБН за
установяване на съществуването на вземанията на ищцата срещу ответника,
произтичащи от Договор за преференциален безсрочен депозит от 20.07.2004 година
№ 3716 – в размер на 220 960,98 лева, дължими от банката на ищцата и от
Договор за преференциален безсрочен депозит № 20899 от 08.01.2007 година – в
размер на 202 598,93 лева /равностойност на 103 587,19 евро/, като
неоснователни.
ОСЪЖДА А.Х.Х., ЕГН: ********** да
заплати на „К.т.б.“ АД (н), ЕИК ******сумата от 300 лева – разноски в
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: