№ 1267
гр. София, 13.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100602164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия П.
А.С. срещу определение от разпоредително заседание по НОХД № 12379/21 г. по описа
на СРС, НО, 94-ти с-в, проведено на 23.05.22 г., с което са били оставени без уважение
исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СРП, за отмяна на мярката за неотклонение на подсъдимия – подписка, и за
отмяна на изпълняваната по отношение на него мярка за процесуална принуда –
забрана да напуска пределите на страната.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при разпита на свидетелите С. и С. на досъдебното
производство били допуснати съществени процесуални нарушения, които
рефлектирали върху внесения обвинителен акт, позоваващ се на тях. Твърди се също
така, че съдът неправилно не е счел за ненужно по-нататъшното изпълняване на
мярката за неотклонение подписка, взета по отношение на подсъдимия. Настоява се, че
съдът необосновано е отказал да отмени прокурорското постановление, с което на
обвиняемия С. е забранено да напуска пределите на Република България, като се
акцентира върху обстоятелството, че това постановление е издадено преди на
обвиняемия да бъде предявено постановлението за привличането му към наказателна
отговорност, поради което към момента на издаването му обвиняемият е нямал това
качество. Иска се отменяване на обжалваното определение, на мярката за
неотклонение и на ограничителната мярка по чл. 68, ал. 1 от НПК.
Съдът разгледа жалбата и прие същата за неоснователна по следните
съображения:
1
Изцяло се споделя възприетото от районния съд, че твърденията на защитата,
свързани с годността на събраните на досъдебното производство гласни
доказателствени средства, не представляват основание за прекратяване на съдебното
производство и за връщане на делото в досъдебната му фаза. Единствената последица
от евентуална негодност на доказателствените средства от досъдебното производство
е, че същите не биха могли да бъдат приобщавани и използвани от съда при
постановяване на присъдата. В този смисъл възраженията на защитата се отнасят до
въпроси по съществото на делото, поради което моментът за обсъждането им не е в
разпоредителното заседание.
Въззивният съд приема, че при произнасянето по молбата за отмяна мярката за
неотклонение на Подсъдимия С., първоинстанционният съд е съобразил всички
обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК, имащи отношение към
вида на мярката за неотклонение на подсъдимия С.. Престъплението, в което е обвинен,
е с висока обществена опасност. Инкриминираният наркотик е от категорията на
„луксозните“ и е бил разпределен в пет самостоятелни обекта. При положение, че
подсъдимият е и осъждан, няма как да остане без мярка за неотклонение, която да
обезпечава участието му в съдебната фаза на наказателното производство.
На следващо място съдът приема, че в случая, на този етап от производството е
изцяло без значение кога обвиняемият е придобил това качество, доколкото към
момента на преценката дали е законосъобразно да продължи да бъде изпълнявана
ограничителната мярка по чл. 68, ал. 1 от НПК занапред, обвиняемият така или иначе
притежава това качество. Дори и да бъдат споделени вижданията на защитата за
момента, в който обвиняемият става такъв, би било проява на излишен формализъм
отмяната на постановлението за налагане на ограничителната мярка и налагането
веднага след това на същата мярка, но вече от съда, при положение, че останалите
предпоставки за продължаване на нейното изпълняване все още са налице –
обвинението продължава да е за тежко умишлено престъпление, продължава да е
налице и опасност подсъдимият да се укрие зад граница с оглед тежестта на
наказанието, което би могъл да получи, респективно – да се опита да избегне. Отделно
от това въззивният съд споделя и преценката на първоинстанционния, че мярката,
чиято отмяна се иска, не ограничава прекомерно и несъразмерно с процесуалните
нужди на производството правата на подсъдимия.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 94-ти с-в по НОХД № 12379/21 г.,
с което в разпоредително заседание, проведено на 23.05.22 г., са били оставени без
уважение исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на СРП, за отмяна на мярката за неотклонение на подсъдимия П.
А.С. – подписка, и за отмяна на изпълняваната по отношение на него мярка за
процесуална принуда – забрана да напуска пределите на страната.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3