Решение по дело №2499/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 625
Дата: 10 юни 2024 г.
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20233100502499
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 625
гр. Варна, 09.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря М.на Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100502499 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №18331/18.10.2023г., подадена от „О. НН“
ЕООД, ЕИК*********, като длъжник по изп. д. №*************** по описа
на ЧСИ при ВОС З.Д. срещу извършеното на дата 13.10.2023г. разпределение
(предварително по чл.495, ал.1 ГПК), на подлежащата на такова по изп. дело
сума в размер на 423 280лв.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на извършеното от
ЧСИ разпределение на постъпилата по делото сума, по следните
съображения: Относно сумата 9 500лв. по т.1.1. за адв. хонорар за взискателя
Ч. се поддържа, че тези разноски са обжалвани от длъжника и следва да се
вземе предвид крайното произнасяне на ВОС за размера им. Отделно на
взискателя вече били приети разноски от 4030лв. по първоначалния изп. лист
и не ставало ясно кои точно разноски влизат в сумата 9 500лв., разпределена с
привилегия. Относно сумата от общо 22 652.95лв. по т.26 от ТТР ЗЧСИ в
полза на ЧСИ и по по т.1.2. за такси по т.1-5, т.9-11, т.20 и т.31, части от които
в полза на Я. Ч., а други – на ЧСИ Д., се твърди, че в разпределението са
включени и такси, които не са били внесени от Ч.. Освен това тези от таксите
по ТТР ЗЧСИ, които не са относими към приложен изпълнителен способ, не
попадат в привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. А за неплатени авансови
1
или прости такси в полза на ЧСИ, изпълнителят не разполага нито с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, нито с право да участва в самото
разпределение. Евентуално сочи и липса на конкретизация по вид и размер на
обикновените такси. Относно сумата от 124 117.50лв. по т.3.1. и от
95 027.79лв. по т.3.1. и т.3.2. за взискателя Ч. сочи, че незаконосъобразността
на разпределението по т.1.1. и т.1.2. рефлектира върху правилността на акта
по чл.460 ГПК по т.3.1. и т.3.2. Пак така нарушенията по т.1.1. и т.1.2.
рефлектират върху правилността и на разпределената сума 169 852.38лв. по
т.3.3. за взискателя „Н.Б.“ ЕООД. Освен това вземането на последния по
ч.гр.д. №8631/2023г. на ВРС е обжалвано и следва да се вземе предвид
крайното произнасяне на ВОС относно размера му. На следващо място част
от вземанията на взискателя Я. Ч. са му били присъдени с Решение
№143/26.04.2023г. по т.д. №79 по описа на ВАпС за 2023г. и със Заповед
№7241 по ч.гр.д. №*********г. на ВРС, но те не се ползвали с привилегия по
чл.136 от ЗЗД. Няма още и яснота връху каква сума е определена таксата по
чл.26 от ТТР ЗЧСИ, тъй като липсва изготвена от ЧСИ сметка по чл.79 от
ЗЧСИ, а въпросната такса следва да бъде събирана соиред събраната към
момента сума за частично погасяване на дълга. По тези съображения моли за
частична отмяна на извършеното от ЧСИ разпределение, което искане
поддържа в о.с.з.

В срока по чл.463, ал.1 вр. чл.276, ал.1 от ГПК взискателят по изп. дело
Я. Ч. и присъединените „Н.Б.“ ЕООД, „С.Г. Г.“ ЕАД, „А.“ ООД, Община
Варна (дирекция местни данъци и такси) и „П.П.“ ООД не депозитат
становище по жалбата.
В о.с.з. взискателите Я. Ч. „Н.Б.“ ЕООД оспорват жалбата и считат
извършеното от ЧСИ разпределение за правилно.
Присъединеният взискател ТД на НАП – Варна представя становище, с
което моли за законосъобразно и справедливо решение по жалбата, а с молба
преди о.с.з. оспорва жалбата и счита извършеното разпределение за правилно.
Съдебният изпълнител представя мотивите си за обжалваните действия
съгласно чл.436, ал. 3, изр.2 от ГПК. Счита жалбата за неоснователна, счита
за правилно приложени правилата на чл.136 ЗЗД, а таксите – за дължими и
точно изчислени съобразно Тарифата.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна
и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната
редовност реквизити, поради което следва да бъде разгледана.

За да се произнесе, съдът приема следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №*************** по описа на ЧСИ при ВОС З. Д.
е образувано през м.01.2022г. въз основа на подадена молба от Я. Й. Ч.,
ЕГН********** и приложен изпълнителен лист издаден от ВРС, ГО, 18-ти
състав, на осн. чл.417 от ГПК, по ЧГД №*********г. на ВРС, с който е осъдеб
2
длъжникът „О. НН“ ЕООД, ЕИК*********, да плати сумата от 100 000,00
/сто хиляди/ лева, представляваща дължима главница по договор за паричен
заем от 05.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 17.12.2021г. до пълното изплащане на вземането,
както и 2000 лв. и от 2030лв. - адв. възнаграждение.
С молбата за образуване вх. №199/05.01.2022г. е поискано от
взискателя ЧСИ да впише възбрана, да извърши опис, оценка и публична
продан на недвижим имот на длъжника, както и налагане на запори на
банковите сметки, дружествени дялове и притежавани МПС от длъжника.
Със същата молба вх. № 199/05.01.2022г. взискателят е поискал вписване на
възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника „О. НН "
ЕООД, ЕИК:*********: Апартамент № 8 /осем/, находящ се в гр. Варна, общ.
Варна, обл. Варна, ул. "П.К." № 24 /двадесет и четири/ на 7 /седми/ етаж и на
ниво покрив и по данъчна оценка - плюс кула към апартамент 8 /осем/, със
застроена площ от 100,55 /сто цяло и петдесет и пет стотни/ кв.м., състоящ се
от: първо ниво на 7 /седми/ етаж; кота + 16,80 /шестнадесет цяло и осемдесет
стотни/ метра, със застроена площ 79,55 /седемдесет и девет цяло и петдесет
и пет стотни/ кв.м., състоящо се от: дневна с кухненски бокс, спалня, баня-
тоалетна, две тераси, при граници: стълбище и стълбищна площадка,
асаисьорна шахта, вътрешен двор, ПИ № *************, открито парково
място № 9, открито парково място № 10, плосък покрив на сградата; второ
ниво, на ниво покрив, кота + 19,60 /деветнадесет цяло и шестдесет стотни/
метра, със застроена площ от 21,00 /двадесет и един/ кв.м., състоящо се от
дневна, при граници: от трите страни плосък покрив на сградата, вътрешен
двор, с припадащите му се 7,7984% /седем цяло седем хиляди деветстотин
осемдесет и четири десетохилядни процента/, равняващи се на 15,20
/петнадесет цяло и двадесет стотни/ кв.м. идеални части от общите части на
сградата и 7,7984% /седем цяло седем хиляди деветстотин осемдесет и четири
десетохилядни процента/ от правото на строеж върху поземления имот, а по
справка по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
********************, находящ се в сграда с идентификатор №
*************, разположена в поземлен имот с идентификатор №.
*************, адрес на имота: в гр. Варна, р-н О., ул. "П.К." № 24, ет. 7, ап.
8, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 2 /две/, с площ 79,55 /седемдесет и девет цяло и петдесет и пет
стотни/ кв.м. и 21,00 /двадесет и един/ кв.м., с прилежащи части 7,7984%
/седем цяло седем хиляди деветстотин осемдесет и четири десетохилядни
процента/ ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се 15,20 /петнадесет
цяло и двадесет/ кв.м. ид.ч. от общите части на сградата. Възбрана с изх. №
574/14.01.2022г. на гореописания имот е вписана на 14.01.2022 г.
Покана за доброволно изпълнение е редовно връчена на 22.02.2022г.
чрез упълномощения от управителя на дружеството-длъжник В. З..
На 12.04.2022г. е изпратено от ЧСИ съобщение до длъжника за
насрочен опис на гореописания апартамент №8 за дата 20.04.2022г.
3
Подадена е след това молба с вх. №5051/18.04.2022г. от управителя на
дружеството-длъжник, с която е поискано отлагане на насрочения опис.
С протокол от 20.04.2022г. насроченият за тази дата опис е отложен за
12.05.2022г. в 11.00часа на същото място (на адреса на жилището) въз основа
на молбата на длъжника и съгласието на взискателя. Протоколирано е, че
ЧСИ приема страните за редовно известени за новите дата и час, като
съобщение до длъжника е изпратено.
На 12.05.2022г. описът на апартамента, находящ се в гр.Варна
ул."П.К."№ 24, ет.7, е извършен в присъствие на вещото лице А., а след него е
назначена СОцЕ и е насрочена датата за предявяване на оценката.
На 18.05.2022г. е входирана по делото експертна оценка на апартамент
№8, описан по-горе, с вх. №559/18.05.2022г. изготвена от в.л. Пепа А..
На 20.05.2022г. е изготвен от ЧСИ протокол за предявяване на оценката
в 11.00 часа на вещото лице.
Междувременно по делото са присъединени и други взискатели:
На 04.05.2023г. по молба на адв. Б. Р., пълномощник на взискателя Я.
Ч., е присъединен и изпълнителен лист, издаден по в.т.д. №79/2023г. на
ВАпС, за сумата от 95 027.79 лв. с искане за насрочване на публична продан
на гореописаното жилище на длъжника. ПДИ с изх. №11282 от 16.05.2023г. е
приета за редовно връчена на 02.06.2023г.; изпратени са и други съобщения.
С молба с вх. №12980/19.07.2023г. и въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ЧГД 8631/2023г. на ВРС е присъединен „Н.Б.“ ЕООД като
взискател за сумата в размер на 223 508.17лв.
Въз основа удостоверения с вх. № 12095/03.07.2023 и вх. № 12096 от
03.07.2023г., издаденина осн. чл.456 от ГПК по изп. дела №************** и
№************** на ЧСИ Н.Д., Община Варна (дирекция местни данъци) е
присъединен взискател по настоящото изп.дело. Също въз основа
удостоверения с вх. № 12511/11.07.2023г, 12517/11.07.2023г,
12519/11.07.2023г. 12520/11.07.2023г., на осн. чл.456 от ГПК по изп. дела №
**************, **************, **************, ************** на ЧСИ
С.Я., Община Варна (дирекция местни данъци) е присъединен взискател по
настоящото изп.дело.
Също въз основа на удостоверения по чл.456 от ГПК са присъединени и
взискателите „С.Г. Г.“ ЕАД, „А.“ ООД, ТД на НАП – Варна, и „П.П.“ ООД.
С разпореждане от 16.05.2023г. е насрочена първа публична продан на
Апартамент №8 в гр. Варна, ул. „П.К.“ №24, ет.7, с идентификатор
№*************.8 по КК и КР на гр.Варна, за периода от 20.06.2023г. до
20.07.2023г. с начална тръжна цена 302 800,00лв. Изпратени са съобщения до
страните по делото.
В резултат на проведената публична продан и протокол за обявяване на
купувач по публична продан от 21.07.2023г., за купувач на гореописания
имот е обявен наддавачът Я. Й. Ч. за сумата от 423 280.00лв. Тя не е внесена,
тк купувачът е и взискател (начален и присъединен) по изп. дело.
С обжалваното разпределение (предварително по чл.495, ал.1 ГПК) от
4
13.10.2023г. по изп. дело на ЧСИ З. Д. е разпределена подлежаща на внасяне и
разпределяне сума в размер на 423 280лв., както следва:
1/ по реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД:
- на Я. Ч. – адв. хонорар по изп. дело – 9 500лв.;
- на Я. Ч. – внесени такси по изп. дело, описани по вид и по размер, на
обща стойност – 860.30лв.;
- на ЧСИ – такси по изпълнението, без тези по т.26, описани по вид и по
размер, на обща стойност – 1 386.20лв.;
- на ЧСИ – такса по т.26 от Тарифата на стойност – 20 406.45лв.
2/ по реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД:
- на Община Варна – данъци за изнесения на продан имот – 2 129.38лв.
(по отношение на които няма направени възражения от жалбоподателя);
3/ по реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД:
- на Я. Ч. – по изп. лист по ч.гр.д. №*********г. на ВРС, 18-ти състав –
общо 124 117.50лв. (т.е. изцяло);
- на Я. Ч. – по изп. лист по в.т.д. №79/2023г. на ВАпС – общо
95 027.79лв. (т.е. изцяло);
- на „Н.Б.“ ЕООД – по изп. лист по ч.гр.д. №8631/2023г. на ВРС – общо
169 852.38лв. (т.е. частично до размера на остатъчната сума);
като за горницата в полза на „Н.Б.“ ЕООД по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД,
както и за всички вземания на останалите присъединени взискатели суми не
са предвидени за разпределение поради липса на достатъчен актив.
Видно от приетите пред ВОС разпечатки от влезли в сила решение по
в.гр.д. №2394/2023г. на ВОС и определение по в.ч.гр.д. №2352/2023г. на ВОС,
че с първото от тях е намалено адвокатското възнаграждение в полза на Я. Ч.
по изп. дело №3/2022г. на ЧСИ Д. от 9 500лв. на 7 000лв., а с второто е
потвърден присъденият в полза на „Н.Б.“ ЕООД по ч.гр.д. №8631/2023г. на
ВРС адв. хонорар от 9 000лв., включен като вземане на това дружество по
изп. дело №3/2022г. на ЧСИ Д..
Заключението по приетата пред ВОС СОцЕ съдът кредитира изцяло,
като обективно, основано на всички материали по изп. дело, ясно мотивирано
и като неоспорено от страните. От него се установява, че началното (при
образуване на делото) и присъединеното вземания на взискателя Я. Ч., към
момента на разпределението, са две: по изп. лист по ч.гр.д. №*********г. на
ВРС, 18-ти състав – общо 124 117.50лв.; по изп. лист по в.т.д. №79/2023г. на
ВАпС – общо 95 027.79лв.; като и двете са обезпечени с първа по ред ипотека
(договорна) върху процесния (продадения) недвижим имот, вписана в СлВп –
Варна на 25.03.2013г. и подновена на 09.01.2022г.; отделно от това в полза на
Я. Ч. е налице и вземане за адв. хонорар, първоначлно 9 500лв., а при
резултата по в.гр.д. №2394/2023г. на ВОС – в размер на 7 000лв. В полза на
присъединения взискател „Н.Б.“ ЕООД са налице вземания по изп. лист по
ч.гр.д. №8631/2023г. на ВРС – общо в размер на 231 016.60лв., като и те са
обезпечени, но с втора по ред, ипотека (договорна) върху същия процесен
5
(продадения) недвижим имот, вписана в СлВп – Варна на 15.07.2013г. и
подновена на 19.06.2023г. След това са описани по размери и по основания
вземанията на другите взискатели. Посочени са по дата на начисляване
според извършеното действие по изп. дело, по размер и основание по ТТР към
ЗЧСИ, всички авансово предплатени от Я. Ч. такси по изп. дело (по т.1, т.2,
т.4, т.5, т.9, т.10, т.20 и т.31) на обща стойност – 860.30лв. Посочени са по
дата на начисляване според извършеното действие по изп. дело, по размер и
основание по ТТР ЗЧСИ, всички невнесени от вискателя такси по изп. дело
(по т.4, т.5, т.11 и т.31) на обща стойност – 1386.20лв. Изчислената такса по
т.26 от ТТР ЗЧСИ, съобразно събраната сума и подлежащите на погасяване
вземания с нея (по изпълнителните листи, без разноските по изп. дело)
възлиза на общо 20 061.94лв., подлежащи на разпределение. На базата на тези
изходни данни, привилегиите по чл.136, ал.1 от ЗЗД и съответни изчисления
са направени от вещото лице два варианта на разпределение. Установява се
от втория от тях, кредитиран от настоящия състав по причини, изложени по-
долу, че съобразно резултата по в.гр.д. №2394/2023г. на ВОС, сумата от
публичната продан следва да бъде разпределена така: по т.1: 7 000лв. адв.
хонорар за Я. Ч.; 860.30лв. – заплатени такси от Я. Ч.; 1386.20 – дължими, но
невнесени такси по изпълнението; 20 061.94лв – такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ с
ДДС; по т.2: – 2129.38лв. данъци за изнесения на продан имот за Общината;
по т.3 – общо 219 145.29лв. за Я. Ч. (изцяло вземанията по двата му изп.
листа, без разноските по изп. дело); след това по т.3 – общо 172 696.89лв. за
„Н.Б.“ ЕООД (част от цялото му вземане по изп. лист). Като за горницата в
полза на „Н.Б.“ ЕООД, както и за всички вземания на останалите
присъединени взискатели суми не са предвидени за разпределение поради
липса на достатъчен актив. Посочени са и сумите за внасяне от Я. Ч., като
купувач от проданата след прихващане с вземанията му.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и
оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за
случая регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпределението по чл.460 от ГПК е акт на съдебния изпълнител, с
който той определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или за частичното
изплащане на всяко от тях. Редът за удовлетворяване на вземанията се
определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на
вземания с еднакъв ред (ал.3 на чл.136 от ЗЗД). По тези показатели съдът
дължи и проверка за законосъобразност на разпределението при подадена от
страна по изпълнителното дело жалба срещу него. Затова и жалбата срещу
акт на СИ по чл.460 от ГПК може да се основава на доводи относно: 1)
неправилно приложение на нормите за привилегиите и реда на
удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл.76 от
ЗЗД; 3) неправилно прилагане на чл.136, ал.3 от ЗЗД относно съразмерността
на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. Тъй като
6
разпоредбата на чл.463 от ГПК препраща към правилата на чл.274-8 от ГПК,
то в производството по обжалване на разпределение се прилагат общите
правила на въззивното производство. В този смисъл окръжният съд не
действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, с
оглед на което при преценка за основателност следва да реши въпроса по
същество. Само в случаите, при които липсва достатъчна конкретизация на
вземанията, включени в разпределението, съдът след като го отмени следва
да върне делото на СИ за изготвяне на ново разпределение. По правило
жалбата има суспензивен ефект спрямо цялото разпределение, тъй като
сумата от осъществения принудителен способ е единна. Същевременно на
осн. чл.6, ал.2 ГПК и предвидения с него принцип на диспозитивното начало,
тълкуван съвместно с чл. 278, ал.4 от ГПК, жалбата определя и предмета на
сезиране на съда и по този начин обхвата на дължимата за конкретния случай
проверка за законосъобразност. При последната се запазват общите забрани
за влошаване на положението на жалбоподателя и за защита на чужди права,
освен при жалба и от други легитимирани страни или ако увеличаването на
вземането на необжалвал взискател не е необходима законна последица от
основателността на подадената жалба от друг такъв или от длъжника.
Предварителното разпределение в хипотезата на чл.495 от ГПК е частен
случай на същинското такова по чл.460 от ГПК с разликите, че липсва реално
усвоена сума, тъй като проданта все още не е финализирана. В тези случаи се
цели да се определи дали е налице, в полза на обявения за купувач-визскател,
подлежащо на удовлетворяване вземане от проданта и в какъв размер, за да
може той да упражни правото си на прихващане по чл.461 от ГПК. След
което да се определи и сумата за внасяне от купувача-взискател в
двуседмичен срок от влизане в сила на предварителното разпределение, ако
предложената при наддаването цена надвишава вземането му. Тази същост на
разпределението по чл.495 от ГПК обуславя и проверяваните при него
обстоятелства, сходни с тези при същинското по чл.460 ГПК – правоимащите
взискатели, размера, поредността и привилегиите на вземанията им,
коректността на изчисленията и спазването на принципа на съразмерността.
Процесуалната регламентация на производството по чл.463 и чл.495
ГПК цели изготвянето на разпределението и неговото влизане в сила да бъдат
възможно по-близки едно до друго, за да се гарантира правото на
взискателите да бъдат удовлетворени в по-кратки срокове, както и да се
възпрепятстват последващите промени в размера на дълговете (увеличаване с
продължаващи лихви и/или с присъединяване на нови вземания, редуциране с
плащания и други) или в кръга на взискателите, до стабилизиране на акта по
чл.460 ГПК. В тази връзка са законовите срокове за обжалване,
препращащите норми, задължението на окръжния съд да се произнесе по
същество чрез изготвяне на коригирано разпределение при нарушения и
двуинстанционния контрол. Ето защо дължимата проверка на горните Г.и
показатели за законосъобразност, съобразно въведените чрез жалбата
оплаквания, следва да се осъществи към момента на самото разпределение. В
7
случате обаче, когато в хода на администриране или на разглеждане на
подадената до съда жалба настъпят нови обстоятелства, относими към кръга
на правоимащите или към размерите на вземанията им (така и на
съразмерността) към датата на самото разпределение, на които
жалбоподателят изрично се е позовал в срока по чл.462, ал.2 от ГПК, то по
аргумент от чл.235, ал.3 от ГПК същите следва да бъдат взети предвид от
съда при решаване на делото. Примери за такива са: междувременно влезлите
в сила решения по искове по чл.439 от ГПК, с които е изцяло или частично
отречено правото на участващ(и) в разпределението взискател(и) да събират
вземанията им към длъжника; съдебни актове, с които по реда на проведения
инстанционния контрол е изменен първоначалният (към разпределението)
размер на подлежащите на изпълнение и погасяване суми в полза на някои от
взискателите; и други.
При така приетата от настоящия състав принципна постановка следва в
настоящия случай на първо място да се съобразят двата влезли в сила, в хода
на разглеждане на настоящото дело, акта на ВОС относно суми, включени в
разпределението. С определението от 14.12.2023г. по в.ч.гр.д. №2352/2023г.
на ВОС е потвърден присъденият в полза на „Н.Б.“ ЕООД по ч.гр.д.
№8631/2023г. на ВРС от 9 000лв. адв. хонорар (не по изп. дело, а съставляващ
част от сумите по изп. лист), поради което оплакванията за нарушения чрез
включване на тази сума в разпределението не могат да бъдат споделени. От
друга страна с решението от 19.12.2023г. по в.гр.д. №2394/2023г. на ВОС е
намалено адвокатското възнаграждение в полза на Я. Ч. по изп. дело
№3/2022г. на ЧСИ Д. от 9 500лв. на 7 000лв., при което се явяват основателни
доводите срещу включването на сумата в цялост. Доколкото към момента на
постановяване на обжалвания акт на ЧСИ тези разноски не са били
стабилизирани, следва като резултат от настоящото обжалване да се зачете
крайното произнасяне на съда. Поради това полагаемият на Я. Ч. адв. хонорар
по изп. дело възлиза на 7 000лв. Възраженията за недължимост на последния
не се споделят, тъй като видно материалите по делото, както и от обясненията
на вещото лице по въпроса на длъжника в о.с.з. (л.50 от делото), адв. хонорар
по първоначалния изп. лист в полза на Я. Ч. не е бил претендиран, тоест
сумата от 7 000лв. е единствената разноска за адвокатска защита на
взискателя (начален и с присъединено вземане) по изп. дело.
По оплакванията срещу включените с привилегия по т.1 обикновени
такси (авансово внесените от Я. Ч. и невнесените, но начислени в полза на
ЧСИ) следва на първо място да се посочи, че съгласно т.3 от ТР №2 от
22.11.2022г. на ОСГТК на ВКС , вземанията на държавата и на частния
съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за
дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното
производство, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, когато
таксите са начислени и необходими при осъществяването на конкретния
изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение
сума. Критерият дали едно вземане за разноски се ползва с привилегията по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е не дали е внесено или не, а дали е от значение за
8
осъществяване на изп. способ, постъпления от който се разпределят. В
последния случай разноските следва да бъдат разпределени предпочитателно
в полза на взискателя (ако са били авансово платени от него) или в полза на
съдебния изпълнител (ако не са били внесени). Поради това и доводите за
недопустимост на ЧСИ по принцип да се разпределят разноски по т.1 са
неоснователни. Не се споделят от съда и доводите за липса на първия
(водещия) изискуем критерий, защото процесните обикновени такси (по т.1,
т.2, т.4, т.5, т.9, т.10, т.20 и т.31) на обща стойност 860.30лв. (за взискателя) и
тези в полза на ЧСИ (по т.4, т.5, т.11) са свързани с подготовката,
опосредяването и осъществяването на изпълнението по делото чрез
реализирания способ (публична продан), при отчитане че всъщност друг
такъв по делото не е предприеман. За авансово внесените суми от взискателя
са налице и счетоводни документи за това. Всички такси са посочени по пера
и стойности от ЧСИ, а със заключението на ССчЕ по делото са допълнително
конкретизирани по дати на начисляване. Таксите по т.4 са необходими след
образуване на изп. дело до приключване на публичната продан при всеки етап
от нея – опис на имота (начален и повторен) - уведомления; оценка на имота -
предявяване; насрочване на продан - съобщения; обявяване - съобщения и т.н.
Тъй като вземанията на присъединените кредитори подлежат на потенциално
удовлетворяване от цената на продадения имот, таксите по т.11 са включени
коректно. Освен това отделните суми съответстват на предвидените в ТТР
към ЗЧСИ размери, а от приетата и кредитирана от съда ССчЕ са видни
конкретните дати на начисляване на таксите съобразно с извършеното от ЧСИ
действие по изп. дело, при съответствие между данните. На последно място е
без значение дали таксите касаят действия по събиране на началното или/и на
присъединените вземания в хипотеза, когато и двете Г.и от тях подлежат на
погасяване със средствата от реализираната продан (ако сумата е достатъчна)
и са включени в разпределението на средствата от осъществения способ. По
тези причини изчислените от вещото лице и авансово платени обикновени
такси по Тарифата (по т.1, т.2, т.4, т.5, т.9, т.10, т.20 и т.31) на обща стойност
860.30лв. (за взискателя), както и тези в полза на ЧСИ (по т.4, т.5, т.11) на
обща стойност 1 296лв., са коректно предвидени за разпределяне с
привилегията по т.1, противно на доводите в обратния смисъл.
Различно е обаче положението по отношение на невнесените авансово и
включени в полза на ЧСИ такси по т.31 и т.8 от Тарифата. Относно първите
от тях е видно от забележката към т.31, че допълнителните разноски са за
сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за
счетоводството. От текста на разпоредбата става ясно, че такива разноски СИ
начислява, когато действително ги е реализирал във връзка с
осъществяваното принудително изпълнение, което подлежи на
удостоверяване с първичен счетоводен документ по ЗСч, тоест такъв, издаден
от доставчика на съответната услуга или стока, материализиращ извършената
услуга/доставената стока и нейната стойност. В случая от документите в
изпълнителното дело не се установява несъмненото наличие на издаден
счетоводен документ, регистриращ стопанска операция за всяка от
дейностите по т.31, платец по която да е бил ЧСИ (извън тези, платени от
9
взискателя, обсъдени в предходния абзац). Ето защо описаните в колона №2
към въпрос №3 от заключението по ССчЕ такси по т.31 не могат се приемат
за несъмнено дължими, особено като привилигировани, в полза на ЧСИ и
следва да отпаднат от обжалваното разпределение по т.1. Няма пречка същите
да се съберат в последващ момент при доказано спазване на изискванията.
Същият краен резултат съдът приема и относно еднократната такса по т.8,
доколкото е начислена през м.07.2023г., тоест преписът от изп. дело не касае
настоящото обжалване, а при предходното обжалване на отказа на ЧСИ от
изготвянето на нова оценка на имота копие от изп. дело на хартиен носител не
бе изпратено. В заключение вземанията на ЧСИ по т.1 от разпределението
следва да бъдат редуцирани с тези по т.31 и т.8 от Тарифата на стойност общо
90.20лв.
Таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ съставлява форма на възнаграждение на
СИ за усвояване на средства от патримониума на длъжника като резултат от
провежданото срещу него принудително изпълнение и съгласно заб.1 към
т.26 от Тарифата се събира върху събраната частична сума, в размерите,
посочени в б. „а“ до „е“ от Тарифата. В случая на първо място от приетата
ССчЕ е видно, че таксата по чл.26 от Тарифата е изчислена от съдебния
експерт само върху вземанията по изп. лист, но не и върху разноските по изп.
дело, поради което и възраженията за последното са неоснмователни. Към
деня на разпределение е усвоена (подлежаща на усвояване) сума от 423
280лв., а в таблица към въпрос №3, ведно със забележка към нея, след което в
таблицата по въпрос №4, във вариант №2 от ССчЕ, е изчислена от вещото
лице таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ съобразно събраната сума и б. „е“ на
т.26 от Тарифата и подлежащите на погасяване вземания, до размер от общо
20 061.94лв. с ДДС, който следва да бъде съобразен от съда.
Относно сумите по т.2 в полза на Общината няма възражения, като има
и пълно съответствие със заключението по ССчЕ, поради което крекция в
тези части от разпределението не се следва.
По отношение на привилигированите вземания по чл.136, ал.1, т.3 от
ЗЗД (т.3.1., т.3.2. и т.3.3. от разпределението) не може да се сподели
възражението, че част от тях не били обезпечени, предвид вписаните първа
ипотека върху процесния имот в полза на Я. Ч. на 25.03.2013г. и подновена на
09.01.2022г., във връзка с начално обезпечените дългове по договор за заем от
05.02.2013г.; респ. втора по ред такава в полза на „Н.Б.“ ЕООД на 15.07.2013г.
и подновена на 19.06.2023г. Другото оплакване (че нарушенията в сумите по
по т.1.1. и т.1.2. рефлектират на правилността на тези по т.3.1-3) е частично
основателно само за вземанията на „Н.Б.“ ЕООД. Тъй като предвид
изложеното и съобразно заключението по приетата ССчЕ се изясни, че и в
двата вариатна по въпрос №4 цялото вземане на Я. Ч. от общо 219 145.29лв.
следва да бъде удовлетворено (да се приспадне от дълга за цената по
проданта) в цялост, то в т.3.1. и т.3.2. от обжалвания акт не се констатират
нарушения. По отношение на сумите по т.3.3. в полза на „Н.Б.“ ЕООД обаче
действително се налага известна корекция, въз основа на приетото от съда
досежно размерите на адв. хонорар по т.1, на таксите за ЧСИ по т.31 и т.8 и на
таксата по т.26 от Тарифата. Разликите между начислените суми по тези
10
пунктове и дължимите, съобразно приетото по-горе от съда, следва да да
бъдат предвидени в полза на „Н.Б.“ ЕООД, като увеличат частта от вземането
му, подлежаща на погасяване, съобразно изчисленята във вариант №2 от
задача №4 на ССчЕ, тоест до сумата общо 172 787.09лв. (172 696.89лв. плюс
още 90.20лв., с които се намалява само остатъчната главница за този от
взискателите по делото).
На база така очертания кръг на правоимащите и размера и основанието
на вземанията им, признати от съда, както при приложение на разпоредбите
на чл.136, ал.1 ЗЗД и изчисленията на приетата по делото ССчЕ,
разпределението следва да бъде следното:
1/ по реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД:
- на Я. Ч. – адв. хонорар по изп. дело – 7 000лв.;
- на Я. Ч. – внесени такси по изп. дело, описани по вид и по размер, на
обща стойност – 860.30лв.;
- на ЧСИ – такси по изпълнението, без тези по т.26, описани по вид и по
размер, на обща стойност – 1 296лв.;
- на ЧСИ – такса по т.26 от Тарифата на стойност – 20 061.94лв.;
2/ по реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД:
- на Община Варна – данъци за изнесения на продан имот – 2 129.38лв.;
3/ по реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД:
- на Я. Ч. – общо 219 145.29лв., тоест изцяло по двата изп. листа: по
ч.гр.д. №*********г. на ВРС, 18-ти състав и по в.т.д. №79/2023г. на ВАпС;
- на „Н.Б.“ ЕООД – по изп. лист по ч.гр.д. №8631/2023г. на ВРС – общо
172 787.09лв. (тоест частично до размера на остатъчната сума);
като за горницата в полза на „Н.Б.“ ЕООД по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД,
както и за всички вземания на останалите присъединени взискатели суми не
се предвиждат за разпределение поради липса на достатъчен актив.

Разноски в настоящото производство не се претендират, не се и дължат.

Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на „О. НН“ ЕООД, ЕИК*********, извършено
на дата 13.10.2023г. разпределение (предварително по чл.495, ал.1 от ГПК),
по изп. дело №*************** по описа на ЧСИ при ВОС З.Д. на сумата в
размер на 423 280лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА сумата от 423 280лв.
да бъде разпределена както следва:

1/ по реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД:
11
- на Я. Й. Ч. – адв. хонорар по изп. дело – 7 000лв.;
- на Я. Й. Ч. – внесени такси (по т.1, т.2, т.4, т.5, т.9, т.10, т.20 и т.31 от
ТТР ЗЧСИ) по изп. дело на обща стойност – 860.30лв.;
- на ЧСИ З. Д. – такси по изпълнението (по т.4, т.5, т.11 от ТТР ЗЧСИ)
на обща стойност – 1 296лв.;
- на ЧСИ З. Д. – такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ на стойност от 20 061.94лв.;

2/ по реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД:
- на Община Варна – данъци за изнесения на продан имот – 2 129.38лв.;

3/ по реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД:
- на Я. Й. Ч. – общо 219 145.29лв., тоест изцяло по двата изп. листа: по
ч.гр.д. №*********г. на ВРС и по в.т.д. №79/2023г. на ВАпС;
- на „Н.Б.“ ЕООД, по изп. лист по ч.гр.д. №8631/2023г. на ВРС – общо
172 787.09лв. (тоест частично до размера на остатъчната сума),

като за горницата в полза на „Н.Б.“ ЕООД по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД,
както и за всички вземания на останалите присъединени взискатели суми не
се предвиждат за разпределение поради липсата на достатъчен актив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
срок от една седмица от връчването му на страните, на осн. чл.463, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12