РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Монтана, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500334 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на М.
П. против решение на Районен съд – Берковица от 23 май 2022 г. по гр. д. № 230/2021
г., с което е отхвърлен иск за делба на недвижими имоти.
Жалбоподателката М. П. твърди във въззивната жалба, че при разглеждане на
делото първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като е лишил ищцата от участие в производството. В
резултата на това делото е останало непопълнено с доказателства относно статута на
делбените имоти. Моли решението да бъде изцяло отменено и вместо него МОС да
допусне извършването на съдебна делба на поземления имот и двете допълнителни
сгради, като развива становище, че те имат самостоятелно съществуване, обитаеми са и
не представляват обслужващи основната сграда постройки. Прави искане за
присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемият Е. В. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение, а решението на БРС – потвърдено. Поддържа становище, че БРС правилно
е приложил нормата на чл. 38 от ЗС и като е приел, че в поземления имот съществува
сграда, притежавана от съделителите в режим на етажна собственост, поради което
теренът има статута на обща част и не подлежи на съдебна делба, е отхвърлил иска.
Относно двете сгради изтъква, че те имат обслужващо основната сграда
1
предназначение, затова искът за делбата им е неоснователен. Претендира присъждане
на деловодни разноски за въззивната инстанция.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Берковския районен съд М. П. е предявила иск за делба на поземлен имот
с идентификатор *, намиращ се в гр. *, на ул. „*“ *, с площ 496 кв.м., както и на
построените в същия имот сграда с идентификатор *и стопанска постройка с
идентификатор *.
За да отхвърли иска за делба, БРС е приел, че в поземления имот е изградена
двуетажна жилищна сграда, в която всеки от двамата съделители притежава по едно
самостоятелно жилище, от което е заключил, че сградата представлява етажна
собственост. Като е съобразил, че налице идентичност между лицата, притежаващи
обекти в етажната собственост и тези, имащи права върху поземления имот, съдът е
направил извод, че теренът има статут на обща част и не подлежи на съдебна делба.
Относно двете постройки съдът е приел, че нямат самостоятелно същестувавне, не са
самостоятелни обекти на правото на собственост, затова и искът за делбата им е
неоснователен.
Въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно, поради
което го потвръждава и на основание чл. 272 от ГПК препраща към изложените от
първоинстанционния съд мотиви.
По делото е установено, че М. П. и Е. В. са наследници от първи ред на И. Г.,
починал през 2010 г. Наследодателят притежавал парцел *в кв. *по плана на гр. *, с
площ 671 кв. м. (нотариален акт № */01.03.1961 г.). Имотът е идентичен с имот с
идентификатор *по КККР на гр. *.
В имота същестува двуетажна жилищна сграда, в която всеки от двамата
съделители притежава по едно самостоятелно жилище. Тази сграда не е предмет на
иска за делба, както и построеният до нея гараж с идентификатор *.
В поземления имот са изградени постройка от 21 кв. м. с идентификатор *и
стопанска сграда с идентификатор *.
Съдът намира, че между двамата съделители е възникнала съсобственост по
отношение терена и двете постройки по силата на наследственото правоприемство. С
откриване наследството на техния баща И.Г. през 2010 г. те като единствени
наследници по закон са придобили по 1/2 ид. ч. от притежаваните от него имоти.
Искът за извършване на съдебна делба обаче е неоснователен.
2
След като в поземления имот с идентификатор *се намира жилищна сграда,
притежавана при режим на етажна собственост, то теренът, върху който е посторена,
има статута на обща част съгласно дефиницията на чл. 38, ал. 1 от ЗС, а щом като е
налице идентичност между лицата, притежаващи обекти в етажната собственост, и
тези, притежаващи дворното място, то последното също е обща част, а общите части
не подлежат на делба. Съгласно т. 1 б. „е“ от ППВС № 2/04.02.1982 г. не може да се
допусне делба на парцели, в които е изградена етажна собственост.
Двете постройки, описани в исковата молба, нямат самостоятелно съществуване.
Стопанските сгради, каквато е тази с идентификатор *, по предназначение обслужват
основната сграда, те не могат да се ползват отделно и не са самостоятелен обект на
правото на собственост. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със
самостоятелния обект, чиято принадлежност са. Предмет на самостоятелно
придобиване и на съдебна делба може да бъде само такава сграда, която е обособена
като самостоятелен обект (жилище, ателие и др.) или отговаря на изискванията на
действащия устройствен закон за такъв обект.
Сградата с идентификатор *е отразена в кадастралната карта като „Друг вид
сграда за обитаване“. Това отбелязване не й придава самостоятелен статут, ако не е
установено, че тя съответства на устройствените правила. В тежест на страните е било
да установят предназначението на сградата, статута й, съответствието й с нормите на
ЗУТ относно самостоятелното й съществуване.
В тази връзка въззивницата навежда довод за процесуално нарушение, поради
което тя е била лишена от възможност да защити тезата си в процеса. Въззивният съд
не намери да са били нарушени процесуалните правила. За съдебното заседание на 19
октомври 2021 г. ищцата е била редовно призована. Преди заседанието нейният
пълномощник е подал молба за отлагане, обоснвана с ангажираността му по
наказателно дело пред СРС. Тъй като към молбата не са били приложени
доказателства, удостоверяващи невъзможността на адвокат П. да се яви пред БРС, то
съдът правилно е дал ход на делото.
С исковата молба не са били правени искания за събиране на доказателства
относно статута на постройките в имот с идентификатор *, а съгласно чл. 127, ал. 2 от
ГПК ищцата е била длъжна да посочи доказателствата си още с исковата молба. Не е
заявила такова искане и с въззивната жалба.
Искане за назначаване на съдебно-техническа експретиза е направено за първи
път във въззивното производство, но поради преклузията на чл. 266 от ГПК то е
отхвърлено.
Съдът намира, че е налице пълно съвпадане на правните изводи на двете
съдебни инстанции, поради което на основание чл. 272 от ГПК потвърждава
обжалваното решение.
3
При този изход на процеса въззивницата П. следва да понесе разноските,
направени от въззиваемия В., а те възлизат на 800лв адвокатско възнаграждение.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Берковица от 23 май 2022 г. по гр.
д. № 230/2021 г.
ОСЪЖДА М. П., ЕГН **********, да плати на Е. В., ЕГН **********, разноски
в размер на 800 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4