Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на трети април две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6 802 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 206 802,
22 лв.
В исковата молба на С.Д. се
твърди, че на 29.04.2015 г., около 09, 40 часа, на републикански път I-8, в района на км 29+500 м. е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Ауди А6” с рег. № *******,
управляван от Б.И.Б.и лек автомобил „Пежо Боксер” с рег. № *******управляван от ищеца.
Твърди се, че водачът на лек автомобил „Ауди” навлязъл в лентата за насрещно
движение, нарушавайки пътната маркировка, в резултат на което настъпил удар с
насрещно движещия се автомобил „Пежо”. Изложени са твърдения, че ПТП-то е
осъществено поради виновното поведение на водача на лек автомобил „Ауди” като
резултат от същото на ищеца били причинени множество телесни увреждания.
Заявено е в исковата молба, че ищецът получил: деформирани, оточни и болезнени
долни крайници с нарушена функция, болезнена и деформирана лява ключица,
нарушаваща функциите на горния ляв крайник, гръден кош – несиметричен – костни
крепитации по хода на второ до шесто ребра, гръдна травма, затрудняваща
дишането. След извършване на необходимите изследвания се установило, че ищецът
получил съчетана политравма: гръдна травма със счупване на ребра /от второ до шесто
вдясно/ и травматичен капак вдясно, гръдно-коремна контузия, хемопневмоторакс и
контузия на бял дроб вдясно, открито супракондилно счупване на дясната бедрена
кост, открито супракондилно счупване на лявата бедрена кост, счупване на лявата
ключица. Бил настанен в Централна реанимация на УМБАЛСМ „Пирогов” като на двата
му долни крайника били наложени външни фиксатори, а още в деня на постъпването
му била извършена хирургическа интервенция – торакоцентеза като е поставен
торакален дрен за нормализиране на дишането, а на 01.05.2015 г. било предприето
оперативно лечение на фрактурите на краката с извършване на кръвна репозиция и
фиксация на фрактурите на двете бедрени кости с метални плаки и винтове. Твърди
се, че същата оперативна остеосинтеза била приложена и за фрактурата на лявата
ключица. Престоят в реанимацията продължил 15 дни, а самото болнично лечение 21
дни. През този период бил в състояние на постоянна интензивна болка като
уврежданията довели до трайно затруднение във функциите на долните крайници и
лявата ръка, пътният инцидент изцяло променил живота му и този на неговото
семейство. Чувствал се непълноценен, бил неспособен да изпълнява родителските си задължения, изпаднал в
депресия и шок.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Ауди А6”, да му заплати сумата от 200 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания
и сумата от 6 802, 22 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разноски за лечения. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „З.К.Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните не са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Я.Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. З.Т..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
30/29.04.2015 г. на ОДМВР – гр. София, от който се установява, че на същата
дата в 09.40 часа на ПП I-8, км 29+500, посока Сливница се е осъществило ПТП между лек автомобил
„Ауди А6” с рег. № *******, управляван от Б.И.Б.и лек автомобил „Пежо Боксер” с
рег. № *******управляван от С.Д.,
при което водачът на лек автомобил „Ауди А6” е починал на място, а С.Д. е
получил фрактура на 2-6 ребра, фрактури на ляво и дясно бедра и други. Като
обстоятелства за възникване на ПТП е посочено, че водачът на лек автомобил
„Ауди А6” е навлязъл в лентата за насрещно движение, поради неизяснени причини
и реализира ПТП с насрещно движещия се автомобил.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че причините за
настъпване на ПТП-то са субективните действия на водача на лек автомобил „Ауди
А6” с органите за управление на автомобила като същият е имал техническата
възможност да упражни постоянен контрол над управлението на автомобила и да се
движи в лентата за движение към гр. Сливница.
Допусната е и допълнителна САТЕ, в заключението на която вещото лице е
обосновало извод, че скоростта на движение на лек автомобил „Ауди А6” преди
настъпване на ПТП е била 135 км/ч, а на „Пежо Боксер” 75 км/ч. Обоснован е
извод, че непосредствено преди удара скоростта на лек автомобил „Ауди А6” е
74,7 км/ч, а за „Пежо Боксер” – 81/7 км/ч, както и извод, че преди удара лекия
автомобил „Ауди” е оставил следи от странично приплъзване с дължина 89 м.
Обоснован е извод, че опасната зона за спиране на товарен автомобил „Пежо” е
60,66 м, а пътят, изминат от лек автомобил „Ауди А6” от момента на навлизане в
лентата за насрещно движение до момента на удара е около 30 м. Обоснован е
извод, че ударът е бил технически непредотвратим за водача на автомобил „Пежо”.
Вещото лице е посочило, че причините за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на лек автомобил „Ауди”, който е имал техническата
възможност да управлява със скорост, при която автомобилът и при различен
размер но предни гуми /162 мм разлика, съгласно изявление на вещото лице в
съдебно заседание от 03.04.2017 г. между двете предни гуми/, не би загубил
устойчивост.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Р.М.Д.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то С.Д. е получил „травматичен шок след политравма /гърди,
корем, крайници/, счупване на долния край – открито на лява бедрена кост,
счупване на долния край – закрито на дясна бедрена кост, счупване на лява
ключица, контузия на гръден кош и корем – счупване на ребрата от 2-ро до 6-то
вдясно, с хемопневмоторакс в дясно, конкузия на бял дроб вдясно, оформяне на
десен гръден капак, с парадоксално дишане в дясно”. Обоснован е извод за
проведено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия и
извършени 4 хирургически интервенции. Обоснован е и извод, че направените
разноски за остеосинтезни средства, медикаменти и такси са необходими и са част
от лечението.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетел.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице
по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
Установено по делото, от заключението на САТЕ е обстоятелството, че причина
за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил «Ауди А6»,
изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в
нарушение на правилата за движение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, изразяващи се в навлизане в насрещната лента за движение.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, който ценени с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК настоящият съдебен състав кредитира като обективни и
логически последователни.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му тежки травматични увреждания - тежка политравма, счупване на долния край –
открито на лява бедрена кост, счупване на долния край – закрито на дясна
бедрена кост, счупване на лява ключица, контузия на гръден кош и корем –
счупване на ребрата от 2-ро до 6-то вдясно, с хемопневмоторакс в дясно,
конкузия на бял дроб вдясно, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /29 години/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения,
извършените хирургически интервенции, промяната в емоционалното състояние и
стереотипа му на живот справедливо би било да се присъди сума от 150 000 лв. като
за горницата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е управлявал автомобила
с концентрация на алкохол в кръвта и с несъобразена скорост, която не му е
позволила да спре при възникване на видимо препятствие на пътя. Така заявеното
възражение настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Няма данни ищецът
е управлявал МПС след употреба на алкохол. Възражението за несъобразена скорост
не намира подкрепа в ангажираните от страните доказателства. В допълнителното
заключение на САТЕ вещото лице е обосновало извод, че ищецът е управлявал
автомобила със скорост от 75 км/ч т.е. по-ниска от разрешената от ЗДвП скорост
за съответния пътен участък като ударът е бил технически непредотвратим от
негова страна, доколкото насрещно движещият се автомобил е навлязъл в неговата
пътна лента на разстояние от 30 м преди мястото на удара.
Предвид което
възражение за съпричиняване е неоснователно.
С оглед изводите на
вещото лице по СМЕ настоящият съдебен състав намира, че претенцията за
обезвреда на сторените имуществени вреди е изцяло основателна и като такава
следва да бъде уважена.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 03.04.2017 г. процесуалният му представител е заявил искане да му
се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане
е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор за
правна помощ и съдействие /стр. 190/ е отбелязано, че процесуалното
представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед заявеният размер
на иска и при съблюдаване нормата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г.
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сума в размер на 6734, 07 лв.
Припадащата се част от нея, съобразно уважената част от исковете възлиза на 5
105, 92 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца. На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 300 лв. – заплатени
депозити за експертизи с оглед уважената част от исковите претенции.
Със списъка за разноски на ответното дружество е заявено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 5866 лв., съгласно Наредба
1/2004 г., по отношение на който размер е сторено изрично изявление, че не се
оспорва по размер на основание чл. 78 ал.5 от ГПК. По делото /стр. 188 гръб/ са
представени доказателства, че на процесуалния представител на ответника е
изплатено възнаграждение за 2016 г. като е посочен неговия глобален размер /не
са конкретизирани делата, по които е платено/, с оглед на обстоятелството, че
самото пълномощно е от 2016 г. настоящият съдебен състав приема, че са налице
доказателства, установяващи реалното му заплащане. Припадащата се част от него
с оглед отхвърлената част от исковете възлиза на 1466, 50 лв., която се следва
на ответника на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 6 272, 09 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на С.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Я.Д. сумата от 150
000 /сто и петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.04.2015 г.
на ПП I-8, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.04.2015 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 6 802,
22 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицИ.ки
материали и лекарствени средства по фактура № ********** и два броя фискални
бонове от 20.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.05.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 300 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 6 272, 09 лв. – дължима ДТ.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Я.Д., с адрес: *** сумата 5
105, 92 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Я.Д.
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 1466, 50 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: