РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Перник, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231700100161 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е главен иск с пр. осн. чл. 42, б. „б” от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН от И.
Г. срещу С. И. за обявяване за нищожно завещателното разпореждане на къща, находяща се
на улица *** в ***, направено със Саморъчно завещание от 11.09.2020 г., оставено от Г.
И.В., ЕГН **********, починал на ***, в полза на ответницата С. И., тъй като при
съставянето на саморъчното завещание не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН -
саморъчното завещание не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от
него. При условията на евентуалност - направеното завещание е нищожно на основание чл.
42, буква „в" ЗН, тъй като направеното в него изявление „Да ни гледа с баба В. Р. Г., родена
на *** в ***“, тъй като изразеният в него мотив, поради който е съставено-ответницата да
гледа починалото лице с баба му В., е противен на закона и на добрите нрави, доколкото
обективира договор за гледане и издръжка и написаното вменява тежест и по съществото си
представлява волята на покойния за сключване на договор за гледане и издръжка, за който
договор не са спазени реквизитите, предвидени в действащата нормативна уредба, както и
поради невъзможен предмет- да гледа/да полага грижи за починало лице, доколкото
завещанието има действие след обявяването му и смъртта на лицето, което го е съставило.
Освен това условието или тежестта, посочено в него - „Да ни гледа с баба В. Р. Г., родена на
*** в ***“, е изцяло невъзможно, доколкото завещанието няма действие преди смъртта на
лицето. При условията на евентуалност - И. Г. предявява срещу С. И. иск с пр. осн. чл. 29,
ал. 2 от ЗН за възстановяване на ищцата нейната запазена част от наследството, оставено от
1
наследодателя й Г. И.В. в размер на 1/3 част.
Ответникът с писмен отговор по чл. 131 ГПК твърди, че не е налице нищожност на
процесното завещание по ЗН, на нито едно от въведените от ищцата основания. Твърди се,
че завещанието е написано и подписано от покойния Г. В., като ответницата се е грижила
единствена цял живот за завещателя и неговата баба, докато ищцата е изоставила
собственото си дете и никога не се е интересувала от него и неговият живот, дори не е
плащала издръжка. Изрично възразява, че не е налице съществен елемент от фактическия
състав на исканото намаление на завещанието на покойния син на ищцата - на основание
чл.30, ал.1 от ЗН, тъй като съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, т.4 от ТР №3/2013 год. от 19.12.2013
год. по тълк.д.№3/2013 год. на ОСГК на ВКС, и ТР №1/2005 год. от 4.2.2005 год. по тълк.д.
№1/2005 год. на ОСГК на ВКС, предпоставка за реализиране на правото да се иска
възстановяване на запазена част спрямо заветник, който не е призован към наследяване
/както ответницата - леля на покойния завещател - факт изрично посочен в исковата молба/ е
приемането на наследството по опис от страна на наследника, който прави такова
възражение за запазена част. Срокът за приемане на наследството по опис е три месеца от
откриването му - ***д. и този срок е изтекъл на 23.01.2021 год., като срокът може да бъде
продължен до три месеца от районния съдия - чл.61, ал.1 от ЗН и в този случай срокът би
изтекъл на 23.4.2021 год., но ищцата нито твърди, нито представя доказателства за приемане
на наследството по опис, нито това е било сторено от нея в срока по чл.61 от ЗН -
първоначален или удължен.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че ищцата по делото е наследник по закон на Г. И.В., ЕГН
**********, поч. на *** за което е съставен акт за смърт № *** на община ***, като негова
майка видно от удостоверение за наследници с изх. №*** и Препис - извлечение от акт за
смърт въз основа акт за смърт № ***
На 29.06.2022 г. с Протокол по нотариално дело №***от 2020 г. рег.№*** общ peг.
№***, съставен от нотариус П.П. с район на действие - Районен съд Перник е обявено
саморъчно завещание на Г. И.В., ЕГН **********, по молба на ответницата С. В. И..
Представено е по делото саморъчното завещание вписано с вх. рег. № ***, акт № ***,
том ***, дело № 1848/22г. от Служба по вписванията-Перник, носещо дата 11.09.2020 г., с
което Г. И.В. е завещал на леля си С. В. И. къщата на ***, като най-отдолу срещу
изписаната дата 11.09.2020 г. след думата „Г.В.“ е положен подпис.
Съгласно заключението на комплексната съдебно медицинска и почеркова
експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено,
ръкописният текст и подписът, положен след думата „Г.В.“ в Саморъчно завещание от
11.09.2020Г. от името на Г. И.В. с ЕГН********** не са изпълнени от Г. И.В.. Съгласно
заключението на тройната графическа експертиза, изготвена от вещите лица Д. Л. Г., И. М.
А. и В. В. Ц. - специалисти в областта на документните изследвания в ЦЕКИ към НИК -
2
МВР, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, ръкописният
текст в саморъчното завещание от 11.09.2020 г. не е изписан от Г. И.В. и подписът в
саморъчното завещание от 11.09.2020 г. не е положен от Г. И.В.. В ГПК няма императивна
норма, която да забранява на вещото лице да не работи по документи, които не се
приложени като писмени доказателства по делото, а да го задължава да работи само по
документи които са приобщени като доказателства по делото. Напротив, практиката винаги
е била, да се работи по сравнителни образци, приложени към делото, ако има такива, но да
се работи и по други сравнителни образци, намиращи се в различни институции, за които
вещото лице е установило, че те се изготвени от лицето, чийто почерк и подпис, се
изследват, но не са приложени по делото. В конкретния казус по делото са приложени
писмени доказателства - документи със саморъчно изписани ръкописни текстове и
положени подписи от Г. И.В., поради което вещите лица са работили както по такива
писмени доказателства, така и по документи, намиращи се в различни институции - най –
същественото от които са заявления за издаване на документи за самоличност на български
граждани в МВР и изписаните ръкописни текстове и положените в тях подписи, което не
представлява нарушение на процесуални правила.
Съгласно Закона за наследството /ЗН/ завещанието е личен, формален и отменим акт,
чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена в предвидена
от закона форма, воля на завещателя. За да породи действие като формален акт,
саморъчното завещание следва да отговаря по форма на изискванията на закона - чл. 25, ал.
1 от ЗН, т. е. да е написано изцяло на ръка от завещателя, да съдържа означение на датата, на
която е съставено, и да е подписано от завещателя, като подписът трябва да бъде поставен
след завещателното разпореждане. Липсата на който и да е от тези компоненти на акта
обуславя неговата нищожност- чл. 42, б. "б" ЗН. Спазването на тези изисквания за форма,
посочени в чл. 25, ал. 1 ЗН, гарантират действителността на документа. Саморъчното
завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му, ползващата се
от частния документ страна- ответника е длъжна да установи автентичността на
саморъчното завещание - че то е написано и подписано от завещателя.
Изслушаните по делото и възприетите от съда експертни заключения на
комплексната експертиза и на тройна графическа експертиза, изготвена от вещите лица Д.
Л. Г., И. М. А. и В. В. Ц., категорично разкриват неистинността на положения ръкописен
текст и положен от името на завещателя подпис в процесното завещание. С оглед на тези
данни, които са установени по безсъмнен начин от заключенията на посочените експертизи,
съдът намира, че след като ръкописният текст и подписът, положен след думата „Г.В.“ в
Саморъчно завещание от 11.09.2020г. от името на Г. И.В. с ЕГН ********** не са изпълнени
от Г. И.В., то при съставяне на завещанието не са изпълнени изискванията на чл. 25, ал. 1 от
ЗН за форма на завещателното волеизявление. Липсата на форма води до нищожност на
завещанието, тъй като изложеното в саморъчното завещание не е воля на завещателя и
респективно позволява формиране на безсъмнен извод, че същото не удовлетворява
изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН за валидност/автентичност на завещанието, което
3
мотивира съда да приеме, че искът по чл. 42, б. "б" от ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН се явява
основателен и следва да бъде прогласена нищожността на завещанието.
С оглед основателността на иска по чл. 42, б. „б” от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН,
то съдът не следва да се произнася по евентуално предявените искове с пр. осн. чл. 42, б. "в"
ЗН за нищожност на процесното завещание в поредност според тежестта на претендирания
порок и евентуалния иск с пр. осн. чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. чл. 29, ал. 2 от ЗН, като същите не
следва да се разглеждат.
По разноските
Ищецът претендира и доказва разноски общо 6132.62 лв. (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК му се дължат изцяло.
С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание от 11.09.2020 г. на Г.
И.В., ЕГН **********, починал на *** в полза на С. В. И., ЕГН **********, обявено с
Протокол по нотариално дело №*** от *** рег.№*** общ peг. №***, съставен от нотариус
П.П. с район на действие - Районен съд Перник и вписано с вх. рег. № ***, акт № ***, том
***, дело № 1848/22г. от Служба по вписванията-Перник, на основание чл. 42, б. "б" ЗН, вр.
чл. 25, ал. 1 ЗН - поради неспазване на формата на волеизявлението в завещанието, като
ненаписано собственоръчно и неподписано от завещателя Г. И.В., ЕГН **********, по иска
с правно основание чл. 42, б. "б" ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН от И. Г. Г., ЕГН ********** и
постоянен адрес *** срещу С. В. И., ЕГН ********** и постоянен адрес ***.
ОСТАВЯ без разглеждане евентуалните искове на И. Г. Г., ЕГН ********** и
постоянен адрес *** срещу С. В. И., ЕГН ********** и постоянен адрес *** с правно
основание чл. 42, б. "в" ЗН за прогласяване нищожността на същото саморъчно завещание
като съдържащо изразеният в него мотив, поради противоречието му със закона,
обществения ред и добрите нрави, както и поради невъзможен предмет, и с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. чл. 29, ал. 2 от ЗН за възстановяване на ищцата И. Г. Г.
нейната запазена част от наследството, оставено от наследодателя й Г. И.В. в размер на 1/3
част.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН ********** и постоянен адрес ***, да заплати на И. Г. Г.,
ЕГН ********** и постоянен адрес ***, сумата 6132.62 лв. - разноски по производството
пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5