Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 45/26.01.2010 г., постановено по гр. д. № 1731/2009 г. по описа на Районен съд – Г. О. е осъдено „К. Т.” Е., със седалище и адрес на управление - гр. Г. О., ул. ”С. К. Б. І” № , представлявано от управител А.Р.Д. да заплати на "К. - Т.Т." , със седалище и адрес на управление - гр. С., район „О.”, ул. ”Г. С. Р.” № , представлявано от Изп. директор В.Л.С., сумата от 22 324.69 лв. (двадесет и две хиляди триста двадесет и четири лева и шестдесет и девет ст.), представляваща неизплатени задължения във връзка с доставени стоки, за които са издадени: Фактура № */29.01.2007 г.; Фактура №*/31.01.2007 г.; Фактура № */15.02.2007 г.; Фактура № */13.06.2007 г.; Фактура № */19.07.2007 г.; Фактура № */07.08.2007 г.; Фактура № */07.08.2007 г.; Фактура № */07.08.2007 г. - всички с начислен ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 26.06.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 5734.93 лв. (пет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деведесет и три ст.), представляваща мораторна лихва за забава за периода 06.01.2007 г. - 26.09.2009 г., както и сумата 1273.70 лв. (хиляда двеста седемдесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски. Със същото решение е отхвърлен предявения иск от страна на "К. - Т.Т." , със седалище и адрес на управление - гр. С., район „О.”, ул. ”Г. С. Р.” № , представлявано от Изп. директор В.Л.С. против „К. Т.” Е., със седалище и адрес на управление - гр. Г. О., ул. ”С. К. Б. І” № , представлявано от управител А.Р.Д. за мораторна лихва за периода 06.12.2007 г. - 26.09.2009 г. в останалата част от 5 734.93 лв. (пет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деведесет и три ст.) до пълно предявения размер от 5767.11 лв. (пет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и единнадесет стотинки). В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. А.Ч. от ВТАК, като пълномощник на „К. Т.” Е., със седалище и адрес на управление - гр. Г. О., ул. ”С. К. Б. І” № , представлявано от управител А.Р.Д. против Решение № 45/26.01.2010 г., постановено по гр. д. № 1731/2009 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че по всички фактури са извършвани плащания, които не били отразени в решението на първоинстанционния съд и без основание искът бил уважен. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба или насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът по жалбата не е взел становище по същата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 1731/2009 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявени от "К. - Т.Т." , със седалище и адрес на управление - гр. С., район „О.”, ул. ”Г. С. Р.” № , представлявано от Изп. директор В.Л.С. против „К. Т.” Е., със седалище и адрес на управление - гр. Г. О., ул. ”С. К. Б. І” № 44, представлявано от управител А.Р.Д. искове с посочено с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД за сума в размер на 22 324.69 лв. и иск с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 5 767.71 лв. В исковата молба се излага следното: Ищцовото дружество "К. - Т.Т." , гр. С. извършило доставки на стоки и издало съответните за това фактури на ответното дружество „К. Т.” Е., гр. Г. О., както следва: Фактура № */29.01.2007 г., с неизплатена по нея сума от 1028.88 лв. и лихва за забава от 06.12.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 265.82 лв.; Фактура № */31.01.2007 г., с неизплатена по нея сума от 1559.26 лв. и лихва за забава от 06.12.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 402.84 лв.; Фактура № */15.02.2007 г., с неизплатена по нея сума от 1136.45 лв. и лихва за забава от 06.12.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 293.60 лв.; Фактура № */13.06.2007 г., с неизплатена по нея сума от 6026.70 лв. и лихва за забава от 06.12.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 1557.02 лв.; Фактура № */19.07.2007 г., с неизплатена по нея сума от 2105.05 лв. и лихва за забава от 06.12.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 543.84 лв.; Фактура № */07.08.2007 г., с неизплатена по нея сума от 3922.55 лв. и лихва за забава от 06.12.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 1013.42 лв.; Фактура № */07.08.2007 г., с неизплатена по нея сума от 3365.75 лв. и лихва за забава от 06.12.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 869.58 лв.; Фактура № */07.08.2007 г.; с неизплатена по нея сума от 3180.05 лв. и лихва за забава от 06.12.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 821.59 лв. Ищецът твърди, че размерът на задълженията на ответника по фактурите е 22 324.69 лв., както и лихва за забава, считано от 06.12.2007 г. (датата на депозираната покана) в размер на 821.59 лв. Твърди се, че на 19.11.2007 г. поканили ответника на заплати горепосочените суми с покана за изпълнение изх. № 258/324.69 лв., но ответника не извършил плащане. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 22 324.69 лв., представляващи дължими и неплатени суми по горепосочените фактури, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, сумата от 5 767.71 лв. - лихва за забава върху главницата, считано от 06.12.2007 г. до датата на подаване исковата молба, както и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявените искове, като неоснователни. Твърди, че е погасил главницата и не дължи мораторна лихва, тъй като било погасено цялото задължение. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От представените по делото заверени копия от Фактура № */29.01.2007 г. за сумата от 1 028.88 лв.; Фактура № */31.01.2007 г. за сумата от 1 559.26 лв.; Фактура № */15.02.2007 г. за сумата от 1 136.45 лв.; Фактура № */13.06.2007 г. за сумата от 6 026.70 лв.; Фактура № */19.07.2007 г. за сумата от 2 105.05 лв.; Фактура № */07.08.2007 г. за сумата от 3 922.55 лв.; Фактура № */07.08.2007 г. за сумата от 3 365.75 лв.; Фактура № */07.08.2007 г. за сумата от 3 180.05 лв. се установява, че ищцовото дружество "К. - Т.Т." , гр. С. извършило доставки на стоки /различни видове вафли, бисквити, кроасани, различни видове минерална вода, домашни потреби, различни видове пиво/ на ответното дружество „К. Т.” Е., гр. Г. О. на обща стойност 22 324.69 лв. не е спорно между страните, че стоките са доставени и получени от ответното дружество. От представеното по делото заверено копие от покана за изпълнение Изх. № 258/19.11.2007 г., се установява, че ответното дружество е поканено в 14 – дневен срок от получаването да изплати дължимите суми. От заключението на допусната съдебно-икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че изискванията на ЗСч при осчетоводяване на процесните фактури, които са редовни първични счетоводни документи в "К. - Т.Т." , гр. С. и „К. Т.” Е., гр. Г. О. са спазени. Вещото лице дава заключение, че към датата на проверката 11.01.2010 г., „К. Т.” Е., гр. Г. О. не е извършило плащания по процесните фактури, като размерът на дължимата главница по процесните фактури е 22 324.69 лв., а размерът върху дължимата главница на лихвата за забава за периода 06.12.2007 г. – 26.09.2009 г. /дата на подаване на исковата молба/ е в размер на 5 734.93 лв. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 45/26.01.2010 г., постановено по гр. д. № 1731/2009 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, са предявени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 294 от Търговския закон във вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Безспорно е установено, че ищцовото дружество - "К. - Т.Т." , гр. С. е изпълнило задължението си по договорите, видно от Фактура № */29.01.2007 г. за сумата от 1 028.88 лв.; Фактура № */31.01.2007 г. за сумата от 1 559.26 лв.; Фактура № */15.02.2007 г. за сумата от 1 136.45 лв.; Фактура № */13.06.2007 г. за сумата от 6 026.70 лв.; Фактура № */19.07.2007 г. за сумата от 2 105.05 лв.; Фактура № */07.08.2007 г. за сумата от 3 922.55 лв.; Фактура № */07.08.2007 г. за сумата от 3 365.75 лв.; Фактура № */07.08.2007 г. за сумата от 3 180.05 лв. Не се представиха доказателства ответникът да е изпълнил своето задължение да заплати уговорената цена. Ответникът не е изпълнил пълно, точно и своевременно поетото задължение, поради което следва да приеме, че е налице неизпълнение на договорно задължение, за което ответникът - длъжник отговаря. На основание гореизложеното и на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД искът се явява основателен и доказан в размер на 22 324.69 лв. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от 22 324.69 лв., неизплатени суми по Фактура № */29.01.2007 г. за сумата от 1 028.88 лв.; Фактура № */31.01.2007 г. за сумата от 1 559.26 лв.; Фактура № */15.02.2007 г. за сумата от 1 136.45 лв.; Фактура № */13.06.2007 г. за сумата от 6 026.70 лв.; Фактура № */19.07.2007 г. за сумата от 2 105.05 лв.; Фактура № */07.08.2007 г. за сумата от 3 922.55 лв.; Фактура № */07.08.2007 г. за сумата от 3 365.75 лв.; Фактура № */07.08.2007 г. за сумата от 3 180.05 лв., , ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Относно предявения иск с правно основание чл. 294 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 5 767.11 лв. същият се явява основателен и доказан до размер от 5 734.93 лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 5 734.93 лв., за времето от 06.12.2007 год. до 26.09.2009 год. върху сумата от 22 324.69 лв. Крайните изводи на въззивната инстанция относно предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 294, ал. 1 от Търговския закон във вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 45/26.01.2010 г., постановено по гр. д. № 1731/2009 г. по описа на Районен съд – Г. О., поради което, на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 45/26.01.2010 г., постановено по гр. д. № 1731/2009 г. по описа на Районен съд – Г. О.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |