№ 762
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330200858 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 604848-F608527 от
08.10.2021г., на Заместник Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, съгласно
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО
№ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с което на ,,Йоана 2013” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Свети Климент“ №16,
представлявано от М.Н.И., на основание чл.182, ал.2, вр. чл.182, ал.1 от Закон
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС.
Жалбоподателят, ,,Йоана 2013” ЕООД, по съображения, изложени в
жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв. Н.Н., както и от представляващата дружеството М.И.,
които поддържат жалбата и правят същото искане. Претендират се разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, ТД НАП - ПЛОВДИВ, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт М.К., която пледира за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Прави искане за присъждане на разноските по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение и за прекомерност на
1
разноските за адвокат.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството - жалбоподател ,,Йоана 2013” ЕООД, ЕИК:*********,
осъществявало търговия на дребно с алкохол, цигари, захарни изделия и
други пакетирани стоки в сезонни обекти в к.к. Слънчев бряг, като за целта
стоките му били доставяни за продажба от различни търговци. ,,Йоана 2013”
ЕООД се възползвало от правото си на данъчен кредит по фактура
№**********/05.06.2020г. през юли 2020г. на основание чл.72, ал.1 от ЗДДС
при една такава доставка на алкохол. Впоследствие обаче се наложило
затваряне на трите сезонни обекта и съответно връщане на непродадената
стока на доставчика-търговец на едро. При това положение „БЕВЪРИДЖ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като доставчик на процесната стока, издало кредитно
известие №**********/04.09.2020г., по горепосочената фактура с данъчна
основа общо в размер на „минус“ 519.38 лв. и ДДС „минус“ 103.87 лв.
В тази връзка, в качеството на регистрирано по ЗДДС лице и
получател на фактури, издадени от „БЕВЪРИДЖ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
въпреки че е ползвало данъчен кредит по процесната горепосочена фактура,
,,Йоана 2013” ЕООД не е отразило в дневника си за покупки, издаденото от
доставчика кредитно известие по тези фактури, като не е сторило това в
законоустановения срок от 1-во до 14-то число на месеца, следващ месеца,
през който е издадено кредитното известие, се е стигнало до определяне на
декларирания от лицето резултат „ДДС за внасяне“ за съответния данъчен
период в по-малък размер с ДДС по кредитното известие. По-конкретно
,,Йоана 2013” ЕООД не е отразило в дневника за покупките, подаден в ТД на
НАП-Пловдив с вх. №16004460358/14.10.2020г. за данъчен период месец
09.2020г. кредитно известие №**********/04.09.2020г., издадено от
„БЕВЪРИДЖ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с данъчна основа общо в размер на
„минус“ 519.38 лв. и ДДС „минус“ 103.87 лв. Процесното кредитно известие
било отразено от дружеството-жалбоподател със закъснение с вх.
№16004482090/12.11.2020г. за данъчен период месец 10.2020г.
Във връзка с проверка по установяване на факти и обстоятелства на
дружеството-жалбоподател, възложена с Резолюция №П-1600162000323-
ОРП-001/05.01.2021г. било прието, че ,,Йоана 2013” ЕООД на 15.10.2020г. в
гр. Пловдив е извършило нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, за което срещу
дружеството бил съставен АУАН № F608527 от 09.04.2021г. от свид. М.А..
2
Актът бил предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис на
представляващата дружеството М.И. на същата дата, която го подписала без
възражения.
Въз основа на съставения АУАН. било издадено обжалваното
наказателно постановление за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, като на
жалбоподателя му било наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 250 лева.
Описаната по - горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства - показанията на свид. М.А. /актосъставител/ и от приложените
по делото писмени доказателства. Свидетелят потвърждава в показанията си
авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи,
че не е изследвала факта на получаване на кредитното известие от
дружеството, тъй като това били договорни отношения с другата страна –
доставчик, достатъчно било наличното основание – издаденото кредитно
известие. Пояснява, че при съставянето на процесния АУАН е допуснала
грешка в годината на данъчния период, в който жалбоподателят е изпълнил
задължението си, като вместо 10.2020г. е посочила погрешно 10.2021г. Свид.
А. посочва, че при извършената проверка били установени, освен настоящото,
и други нарушения на дружеството - жалбоподател за несвоевременно
отразяване на кредитни известия.
Съдът изцяло кредитира и възприема показанията на разпитания в хода
на съдебното разглеждане на делото свидетел, тъй като показанията му са
обективни, логични и съответни на приложените по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от
приложената по административната преписка оправомощителна заповед
№ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. Същите са в
съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН за данъчни нарушения, предвид
Резолюция №П-1600162000323-ОРП-001/05.01.2021г. на Началник сектор при
ТД на НАП-Пловдив, определяща срок за извършване на проверка по
установяване на факти и обстоятелства на дружеството в срок до 15.02.2021г.
Въпреки установеното, съдът намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено, поради недоказване на всички
съставомерни факти от състава на административното нарушение по чл.124,
ал.5 от ЗДДС.
В тази връзка изцяло се споделят възраженията на жалбоподателя, че
фактическият състав на нарушението по чл.124, ал.5 от ЗДДС включва в себе
си не само издаването на кредитното известие, но и неговото реално
3
получаване от адресата и данъчно задълженото лице. Този извод следва от
изричния текст на горецитираната разпоредба „регистрираното лице е длъжно
да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, през който са издадени“. При тълкуване на разпоредбата, с
оглед цялостното й съдържание, се формира извод, че това изискване се
отнася единствено до кредитните известия, които са получени от данъчно
задълженото лице в месеца на издаването им, като в противен случай би се
стигнало до обективно невъзможно за изпълнение задължение. Следва да се
отбележи, че фактът на получаването на кредитното известие от
регистрираното лице няма никакво отношение към субективната страна на
нарушението, а единствено към обективната страна, защото само след като
получи кредитното известие, за регистрираното лице се поражда
задължението да го отрази в дневника за покупки за данъчния период, през
който е издадено.
В смисъла, че реалното получаване на кредитното известие е елемент
от фактическия състав на чл.124, ал.5 от ЗДДС е и трайно установената
практика на Върховен административен съд: Решение №15442 от 14.12.2020г.
по адм. дело №8391/2020г., Решение № 6188 от 25.05.2016г. по адм. дело №
1952/2015г., Решение № 13290 от 08.12.2015г. по адм. дело № 15523/2014г.,
Решение № 2512 от 08.03.2016г. по адм. дело № 15565/2014г., Решение №
16902 от 17.12.2013г. по адм. дело № 4780/2013г., Решение № 11769 от
06.11.2015г. по адм. дело № 4412/2014г. В тази посока са и постановените
решения на най-актуалната практика административните съдилища на
различни съдебни райони: Решение № 147 от 20.12.2021г. по к.а.н.д. №
128/2021г. на Административен съд – Кърджали; Решение от 21.06.2021г. по
к.а.н.д. № 10139/2021г. на Административен съд – Велико Търново, Решение
№ 2531 от 30.11.2015г. по к.а.н.д. № 2953/2015г. на Административен съд –
Варна, Решение № 351 от 24.06.2020г. по к.а.н.д. № 198/2020г. на
Административен съд – Пазарджик. Противна позиция е застъпена
единствено в Решение на Административен съд – Пловдив с Решение № 2050
от 28.10.2015г. по к.н.а.х.д № 1627/2015г., постановено преди формиране на
цитираната трайна практика на ВАС и административните съдилища в
страната.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че за
да бъде съставомерно деянието на посочената в акта и постановлението дата –
15.10.2020г., следва да е несъмнено установено по делото, че процесното
кредитно известие е получено в същия месец, за който е издадено, а именно
септември 2020г. Това обстоятелство не само не беше доказано от страна на
наказващия орган, но и не се описва/твърди за конкретния момент нито в
обстоятелствената част на АУАН и НП, нито в протокола, обективирал
действията на органа на приходите. Напротив, от показанията на разпитания в
4
съдебно заседание актосъставител А. се установява, че като контролен орган
не е изследвала кога е получено процесното кредитно известие, тъй като бил
достатъчен фактът, че същото било издадено. В допълнение, прави
впечатление и разминаването в описанието на нарушението в АУАН и НП, от
една страна, и реално установеното – от друга, доколкото в първите е
отразено, че процесното кредитно известие с №**********/04.09.2020г. касае
козметични продукти, а от копието на известието, приложено по преписката
става ясно, че документът засяга доставка на алкохол.
Всичко коментирано съществено е засегнало и правото на защита на
жалбоподателя, да разбере за какво точно негово поведение е наказан, като не
са били съобразени реквизитите по чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, на които се
основава. Неизследването и непосочването в АУАН и НП на обстоятелството
дали и кога е получено процесното кредитно известие не само е довело до
фактическа необоснованост на изводите за съставомерност на деянието и
ангажиране на отговорността на дееца въз основа на предположения, но е
довело и до съществено нарушение на процесуалните правила. В процесния
случай, както съдът, така и нарушителят са поставени в положение да гадаят
и да предполагат какви са всъщност фактическите параметри на вмененото
нарушение.
Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение на разноските:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено
своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за
реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер
на 300 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В
същия е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването
му, като в тази си част представлява разписка за заплащането на хонорара.
Предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление и изложените
по-горе съображения, съдът намира за основателна претенцията на
жалбоподателя до пълния й размер, като следва да се осъди въззиваемата
страна за тази сума. С оглед изхода на делото, за неоснователно се приема
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
юрисконсултска защита.
Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр.
ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 604848-F608527 от
08.10.2021г., на Заместник Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, съгласно
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО
№ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с което на ,,Йоана 2013” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Свети Климент“ №16,
представлявано от М.Н.И., на основание чл.182, ал.2, вр. чл.182, ал.1 от Закон
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите БУЛСТАТ ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ,,Йоана 2013” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Свети Климент“ №16, представлявано от
М.Н.И., сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6