Решение по дело №1542/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 591
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20205220201542
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Пазарджик , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201542 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба на П. С. ЕООД - гр.Септември, ул. „М.,
ЕИК *****, представлявано от управителя В. А. П. с ЕГН **********, чрез
адв. Б. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 514555-F
532989/29.05.20г. на зам. директора на на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В жалбата се релевират основно доводи за материално-правна
неизправност на постановлението, изразена в липсата на правилна преценка
за наличие на основания по чл. 28 от ЗАНН, по повод на което се настоява за
отмяна на НП.
Жалбата се поддържа, чрез процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател , вкл. на база ангажирани доказателства.
Въззиваемата Агенция, чрез процесуалния си представител, настоява да
се потвърди НП.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
1
по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
По повод подадено от дружеството- жалбоподател заявление №
ДДС.0000-0065249/13.12.2019г. за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96
ал. 1 от същия закон била извършена проверка от инспектор по приходите Кр.
Г., стартирала с искане за представяне на документи, които обаче не били
предоставени от дружеството. Поради това и проверката протекла по данните
от наличната в НАП информация от фискалните устройства, за които е
осигурена електронна връзка за трансфер на данните в информационните
масиви на Агенцията.
На база на тези данни било установено, че дружеството е реализирало
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 107167,73
лв. за периода 01.12.2018г. - 30.11.2019г. и е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС до 09.12.2019г. заявлението обаче било подадена със
закъснение от 4 дни на 13.12.19г.
Поради неспазване на предвидения срок по чл. 96, ал.1 от ЗДДС св.
Наплатанова съставила против дружеството акт за такова нарушение, който е
надлежно предявен и е връчен препис.
Въз основа на акт е издадено и атакуваното НП.
Липсват нарочни възражения, с които се атакува процесуалната
изправност на НП, респ. и на акта. Впрочем, във възражението за приложение
на чл. 28 ЗАНН може да се търси имплицитно и такова насочено към
мотивите за отхвърляне приложението на тази норма. Все пак такива са
налични в санкционния акт и въпреки липсата на изчерпателност следва да се
приеме, че е изпълнено изискването за мотивация досежно отказа за
възприемане маловажността на случая, доколкото са споделени
обстоятелства, които е преценено че го изключват.
Актът и НП са издадени, предявени, връчени от кампетентни органи в
рамките на надлежно проведена процедура. Те съдържат ясно елементите от
състава на вмененото нарушение, които се изпълват с релевантното
бездействие на задълженото лице по отношение изискването към него в
определения по чл. 96, ал.1 от ЗДДС срок след достигане на оборот над
50 000 лева да подаде заявление за регистрация. Ясно е посочено, че
2
облагаемият оборот е достигал ниво над 50 000 лева, като е посочена и
конкретна сума , за конкретен период , както и такъв, в рамките на който е
следвало да бъде изпълнено изискването за подаване на заявление. Възприето
е, че след изтичане на срока е налице неизпълнение , продължило до момента
на подаване на заявлението , със закъснение – 4 дни, които също са заявени.
Тези обстоятелства са достатъчни за нарушителя да разбере какво нарушение
му се вменява, за да предприеме, организира и реализира защитата си, а
позволяват и съдебния контрол.
Що се отнася до механизма на формиране на облагаемия оборот (с
въведените изрично законодателно изключения по ал.3 и сл.) с нормата на чл.
96, ал.2 от ЗДДС, тя е дефинитивна и всъщност изяснява какво представлява
ползваното по ал.1 на чл. 96 понятие „облагаем оборот“.
Съвсем правилно е било становището на контролния орган в хода на
проверката по подаденото заявление за регистрация по ЗДДС от дружеството-
жалбоподател, че са налице основания за издаване на акт за регистрация. И по
това да се спори от страна на дружеството-жалбоподател.
От показанията на св. К. и писмените доказателства се установиха
неоспорените факти - наличие на оборот над 50 000 лева и конкретно - в
размер на 107167,73 лв. за периода 01.12.2018г. - 30.11.2019г., вследствие на
което възниква и процесното задължение по чл. 96, ал.1 от ЗДДС -за подаване
заявление за регистрация по ЗДДС до 09.12.2019г., което обаче било
заявлението подадено със закъснение от 4 дни, на 13.12.19г.
Бездействието в случая е несъмнено установено дори само с факта на
подаване на заявлението на 13.12.19г. и то съставлява административно
нарушение по посочената норма, осъществено чрез бездействие по отношение
на правнодължимото поведение, предписано с нея.
Напълно неоснователни са претенциите, свързани доводи относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. нарушението е повторно и конкретните
обстоятелства за този извод са изложени в НП, неоспорени и доказани от
приложените доказателства. Повторността на нарушението няма отношение
към неговата квалификация, тъй като законът не предвижда различен състав
при повторност, за който да следва и по-тежка санкция. Поради това
3
наличието на друго, предхождащо нарушение от същия вид ( л.14), правилно
е била отчетена като обстоятелство, което засилва степента на увреда на
обществените отношения. И този извод е валиден дори и предвид доказаната
с показанията на К. и писмените доказателства по делото ( л. 6 ) теза на
защитата, че до момента дружеството подавало заявление за регистрация по
ДДС при наличие на съответните условия, но били постановявани откази.
Както насочи и свидетелката, разпоредбата на чл. 96, ал.8 от ЗДДС
предвижда възможността „ органът по приходите да може да откаже на
регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или
отказала регистрацията на основание чл. 176 до отпадане на основанието за
отказа, съответното – основанието за дерегистрация или до изтичане на 24
месеца, считано от началото на месеца, следващ този на дерегистрацията или
отказа“. Тъкмо такава проверка е била извършена от органа по приходите ,
постановил приложените по делото Отказ за регистрация ( л. 6-7 и л. 37-39) ,в
които подробно са изложени съображения, че по повод заявление на
дружеството за регистрация по ЗДДС е установена предходна дерегистрация,
тъй като са били констатирани основания по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, поради
системно неизпълнение на чл. 89, ал.1 от с.з. и невнасяне на дължимия ДДС в
законоустановения срок за три или повече данъчни периода. Сочи се също, че
и към датата на постановяване на Отказите дружеството има неразплатени
задължения за ДДС , които са представени в табличен вид. От изложеното
става ясно, че постановените Откази са добре мотивирани - в тях са
изложени ясни и обосновани съображения защо не се допуска исканата
регистрация и тези съображения са свързани с неизправност на дружеството
по отношение на задълженията му за внасяне на ДДС . Затова и
несъстоятелна и защитната теза, че дори и дружеството да е било изправно в
процесния случай и да е подало своевременно заявлението за регистрация, то
било ясно , че има постановен отказ. Решенията по исканията за регистрация
не може да се приемат за „ предварително ясни“, тъй като обсъдените Откази
представят една сериозна аргументация по постановяването им. От друга
страна, те не са обжалвани от дружеството, каквато възможност е обявена в
самите тях.
Срокът на закъснение по отношение изпълнение на процесното
задължение - от 4 дни също сам по себе си не обуславя в достатъчна степен
4
маловажността му, тъй като в противовес на него стои повторността и
системното наличие на непогасени публични задължения - виж на л. 8 сл.и
сл. 43 и сл. Краткото закъснение следва да се приеме за смекчаващо
отговорността обстоятелство и се прецени паралелно с отегчаващия фактор –
отговорността. Предвид двете и като са има предвид, че не са увредени
фискални интереси ( нарушението е само формално, но не и за незаплатен
данък, който се дължи ако дружеството не е регистрирано, но са били налице
основанията за това) следва наложената имуществената санкция, при
нормативно установен с чл. 178 ЗДДС диапазон от 500 до 5000 лева, следва
да се намали до 700 лева.
Това води до изменение на НП в този смисъл и неприсъждане на
разноски в полза на НАП, тъй като такива не са претендирани ( л. 50). Не
следва да се присъдят и претендираните от процесуалния представител на
дружеството , тъй като хипотезите на чл. 143 от АПК ( ГПК се прилага само
за неуредените случаи) изключват възможност за присъждане при изменение
на административен акт ( виж решение 1739/18.11.20 на АС Пазарджик, по
КАНД 468/20).

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 514555-F
532989/29.05.20г. на зам. директора на на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което на
„П. С.“ ЕООД - гр.Септември, ул. „М., ЕИК *****, представлявано от
управителя В. А. П. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева като
НАМАЛЯВА санкцията на 700лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
5
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6