РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Благоевград, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210101354 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „ЮтеКредит България“
ЕООД, ЕИК *********, против М. Д. Т., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 30.12.2022 г. между „Юте Кредит България“ ЕООД и М.
Д. Т. е сключен Договор за кредит № L312707 от 30.12.2022 г., съгласно който „ЮтеКредит
България“ ЕООД отпуснал кредит на клиента в размер на 1500.00 лева, при годишен лихвен
процент 8.00 %, със срок на договора за кредит, изтичащ на 05.10.2023 г.
Твърди се, че договорът за кредит е подписан електронно чрез мобилното
приложение MyIuteApp, видно от втора страница от същия, като след подписване на
Договора за кредит, Кредитополучателят е усвоил кредита на 30.12.2022 г.
Навежда се, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от
разстояние, по електронен път, във връзка с чл. 8 ЗЗД и чл. 9 ЗЗД. Изискванията за
предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 Договорът за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече / в §
1, т. 2 от ДР на ЗПФУР е посочено, че "средство за комуникация от разстояние" това е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя/. Електронният
документ се приравнява на писмен документ. Във всички случаи, когато законодателят
1
изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя
ще бъде спазена щом е съставен електронен документ. Навежда се, че на основание чл. 5 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/,
страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една
спрямо друга/ чл.7.13. от Рамково споразумение на „ЮтеКредит България“ ЕООД за
предоставяне на парични потребителски кредити /. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ
страните приемат, че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и
прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван
подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления/ чл.7.14. от Рамково
споразумение на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски
кредити/. Поддържа се, че Закона за потребителски кредит допуска договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал.
9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13.
Поддържа се, че с част от главницата е извършено рефинансиране на друго
задължение на длъжника към ЮтеКредит България ЕООД, в размер на 561.33 лв.
Останалата част от главницата в размер на 938.67 лв. е извършен превод в полза на
длъжника, видно от приложената разписка за извършено плащане. Общият размер на
главницата е в размер на 1500.00 лв. от тях заплатени са 249.97 лв. и остава да бъдат
заплатени 1250.03 лв.
Твърди се, че договорното възнаграждение представлява възнаградителна лихва за
отпуснатия кредит. Претендиранато договорно възнаграждение е в размер на 20.61 лв.,
дължимо за периода от 05.03.2023 г. до 24.04.2023 г., като след 24.04.2023 г. дружеството не
претендира договорно възнаграждение.
Навежда се, че кредиторът претендира заплащане на следните такси, възникнали на
основанията, както са посочени. Поддържа се, че таксата за разглеждане се дължи в деня на
подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Дружеството извършва
внимателен анализ относно кредитоспособността на всеки един клиент в процеса на
разглеждане на искането за кредит, който анализ е обвързан с изразходени от нас време и
разходи. Размера на таксата за разглеждане влиза в изчисленията на Годишния Процент на
Разходите (ГПР). Кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната
информация, запознал се е и е приел Рамковото споразумение/Общите условия на
„ЮтеКредит България“ ЕООД. В приетата от клиента преддоговорна информация, с която
изрично се е съгласил, по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена
еднократна такса за разглеждане, а именно в част II - Описание на основните характеристики
на съответния кредит, в т. 6 - Обща сума, която следва да заплати потребителя /Общият
размер на кредита /главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във
връзка с кредита на клиента/, като изрично е уредено, че потребителят следва да заплати
таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора. Законът за
2
потребителския кредит / пар.1 от ДР на ЗПКр, т 2. / ясно дефинира какво се включва в
"Обща сума, дължима от потребителя", същата представлява сбор от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя, където кредитора е включил и таксата
за разглеждане на кредита./ Навежда се, че таксата за разглеждане е за предварително
разглеждане на документи на кандидат - кредитополучателя, като между страните все още
няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимотношение между тях,
поради което кандидат - кредитополучателя / макар и физическо лице/, все още няма
качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Твърди се, че определената по
Договор за кредит № L312707 такса за разглеждане е в размер на 205.79 лв., като от нея
заплатени са 22.87 лв. и остава да бъдат заплатени претендираните 182.92 лв./сто осемдесет
и два лева и деветдесет и две ст./.
Поддържа се, че съгласно гореописания Договор за кредит, Кредитополучателят е
допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на някое или всички
месечни погасителни вноски с повече от 50 /петдесет/ дни, с което не е изпълнил негово
основно задължение по Договора за потребителски кредит. Закъснението е противоправно и
за него длъжникът отговаря.
Във връзка с неизпълнението на кредитополучателя и въз основа на чл. 14.2 от
Рамково споразумение към Договор за кредит, „ЮтеКредит България“ ЕООД обявил
цялото непогасено задължение по Договора за кредит за предсрочно и незабавно
изискуемо, с писмо изпратено до Кредитополучателя, считано от 24.04.2023 г.
При евентуалност се прави изявление, че ако съдът приеме, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на основание гореизложеното, то с исковата молба упражнява
правото си да обяви горепосоченото вземане за предсрочно и незабавно изискуемо.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане
в размер на 1250.03 лева /хиляда двеста и петдесет лева и три ст./, представляваща главница;
сумата в размер на 20.61 лева /двадесет лева и шестдесет и една ст./ - дължима за периода от
05.03.2023 г. до 24.04.2023 г. - изискуема възнаградителна лихва; сумата в размер на 285.77
лева /двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и седем ст./, начислена за периода от
05.03.2023 г. до 14.02.2024 г. - изискуемо обезщетение за забава, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 19.02.2024 г. до окончателното плащане.
Прави искане, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 182.92 лева /сто осемдесет и два лева и деветдесет и
две стотинки/, дължима считано от 30.12.2022 г., представляваща такса за разглеждане
съгласно Договор за кредит № L312707, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.05.2024 г. до изплащане на вземането.
Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, чрез назначения
особен представител, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че ответникът не
3
дължи претендираните суми, тъй като между страните по делото не е възникнало
кредитно правоотношение, поради липса на юридическия факт – сключен договор за
кредит. Ответникът, чрез особения представител, оспорва твърдението на ищеца, че е
сключен договор № L312707/ 30.12. 2022 год за кредит между страните при условията на
Закона за предоставяне на финансови услуги, тъй като рамковото споразумение не е било
предоставено на ответницата, поради което ищецът не може да се позовава на клаузи от
него.
Оспорват се обстоятелствата, на които се основава иска, както и авторството и
истинността на представените писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез писмено становище поддържа исковете.
Ответникът не се явява, не се явява и назначения особен представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 363/ 2024 г. на Районен съд - Благоевград, образувано
по депозирано от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което налице интерес от настоящия
иск. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на
пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, като установи наличието на валиден че на 30.12.2022 г. между „Юте
Кредит България“ ЕООД и М. Д. Т. е сключен Договор за кредит № L312707 от 30.12.2022 г.,
съгласно който „ЮтеКредит България“ ЕООД отпуснал кредит на клиента в размер на
1500.00 лева, при годишен лихвен процент 8.00 %, със срок на договора за кредит, изтичащ
на 05.10.2023 г., че е сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно
законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8
ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора в т. н. чл.
18 ЗПФУР/, предаването на уговорената сума на ответника, настъпването на уговорения
падеж на договора и изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по
размер.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на чл. 8, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е
4
задължен преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, да му предостави своевременно
информация, с посочени в закона реквизити, за самия доставчик, за конкретната финансова
услуга, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и друга
съществена информация. Съгласно чл. чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл.
12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор.
От събрания по делото доказателствен материал не се установяват предпоставките,
визирани в закона и общите условия на ищеца, свързани с надлежно сключване на
конкретния договор за кредит от разстояние с конкретния длъжник – настоящ ответник.
В представените писмени екземпляри от договора и приложенията към него, които
писмени доказателства съдът с протоколно определение от 04.12.2024 г., не е допуснал по
делото, тъй като е бездействал ищеца при изрично дадени указания от съда за действие по
реда на чл. 101 ГПК. Това е своеобразна санкция за страната, при бездействие – не
изпълнява указания на съда, поради което тези писмени доказателства, неприети от съда, не
следва да се обсъждат, тъй като не са въведени в процеса надлежно.
От друга страна, на същите писмени доказателства липсва подпис на страната, като
ответника изрично оспорва, че е подписал тези писмени доказателства.
При изложеното, съобразявайки, че ищеца не е ангажирал доказателства – например
приложена имейл кореспонденция или снимков материал със същата за идентификация на
потребителя, от когото произхожда искането за отпускане на кредит, от комплексната оценка
на които евентуално да се установи, че именно ответникът е лицето, до което са адресирани
съобщенията, с прикачени към тях файлове, съдържащи екземпляри от договора и общите
условия. За установяване спазването на предвидения от кредитора алгоритъм за сключване
на договора не са ангажирани никакви доказателства, за да се достигне до реализирането на
сделката от разстояние. От съдържанието на представените по делото доказателства, не
материализират реално водена между „Юте кредит България“ ЕООД и М. Т. кореспонденция
по повод на сключването на процесния твърдян договор. Вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза, е обективирило суми по договор за кредит от 30.12.2022 г., че
кредитополучателя е разполагал с виртуалния си портфейл при кредитора със сумата в
размер на 285 лв., но тази информация е на база счетоводни книги на ищеца, но не води до
несъмнен извод, че е сключен на 30.12.2022 г. между ,,Юте кредит България“ ЕООД и М. Т.,
Договор за потребителски паричен кредит № L312707 от 30.12.2022 г., въз основа на който
между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1500.00 лева, при годишен лихвен
процент 8.00 %, със срок на договора за кредит, изтичащ на 05.10.2023 г..
5
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява средства за
комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните попада в
приложното поле на посочения нормативен акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването
на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на доставчика на услугата – ищеца в случая.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ,
като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява
електронно изявление, записано на предвиден в ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде
възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за подаване на заявка за
отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представляват електронен
документ. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато
това е уговорено между страните, т. е. страните могат да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Съдът намира, че с оглед изявлението на ответника, че не признава електронния
подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата – както се сочи в отговора на
исковата молба, ответника не е подписвал договор с ищеца, следователно договорът за
потребителски кредит не е сключен и подписан при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ
Предвид гореизложеното съдът намира за не доказано в хода на делото сключването на
процесния Договор за потребителски паричен кредит № L312707 от 30.12.2022 г. между
,,Юте кредит България“ ЕООД и М. Т.. С оглед липсата на сключен Договор за
потребителски паричен кредит № L312707 от 30.12.2022 г. между ,,Юте кредит България“
ЕООД и М. Т., то е ирелевантно обстоятелството, че е налична сума във виртуалния
портфейл на кредитополучателя при кредитора е разполагал със сума в размер на 285 лв.,
както и е ирелевантно обсъждането на възражението за липса на авторство на процесния
договор, както и обсъждане на въпроса дали следва да намери приложение чл. 23 ЗПК, тъй
като липсва подписан договор за потребителски кредит.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
Следователно, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква за ответника, но такива не
се претендират от същия.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, против
М. Д. Т., ЕГН **********, иск за признаване на установено съществуването на вземане в
полза на ищеца срещу длъжника, че съществува вземането в размер на 1250.03 лева /хиляда
двеста и петдесет лева и три ст./, представляваща главница; сумата в размер на 20.61 лева
/двадесет лева и шестдесет и една ст./ - дължима за периода от 05.03.2023 г. до 24.04.2023 г. -
изискуема възнаградителна лихва; сумата в размер на 285.77 лева /двеста осемдесет и пет
лева и седемдесет и седем ст./, начислена за периода от 05.03.2023 г. до 14.02.2024 г. -
изискуемо обезщетение за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
19.02.2024 г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, против
М. Д. Т., ЕГН **********, иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 182.92 лева /сто осемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, дължима
считано от 30.12.2022 г., представляваща такса за разглеждане съгласно Договор за кредит №
L312707, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7