Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 09.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 14347 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Р./България/” ЕАД против Б.А.П. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 14.12.2013 г.
сключил с Н.Г.Н./кредитополучател/ и Б.А.П./съдлъжник/ договор за потребителски
кредит, по който ответницата се съгласила да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения по него. Тъй като не били заплатени
вноски по договора за периода 05.03.2014 г. – 07.07.2014 г., банката обявила
кредита за предсрочно изискуем на 23.07.2014 г. Ответницата дължала следните
суми по договора: 40 678.71 лв./главница/, 1 311.29 лв./редовна лихва за
периода 05.03.2014 г. - 22.07.2014 г./, 510.21 лв./наказателна лихва за периода
05.03.2014 г. - 14.08.2014 г./. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед
по чл.417 от ГПК по чгрд. № 45051/2014 г. на СРС, ГО, 78 състав, срещу която
ответницата възразила, поради което заповедта не могла да влезе в сила спрямо
нея. Поради изложените доводи, ищецът моли съда да приеме за установено спрямо
ответницата, че дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на ИМ /15.08.2014 г./ до окончателното изплащане.
Претендира направените в исковото и в заповедното производство разноски.
Ответницата оспорва исковете.
Твърди, че била въведена в заблуждение да подпише договора – считала, че помага
на кредитополучателя да получи пари от банката за лечение на болно дете, за
което я помолил нейн познат, без да познава кредитополучателя. Самата тя имала
болно дете и с оглед на липсата на житейски опит била измамена да подпише
договора. Към момента на подписването живеела в Център за временно настаняване
на хора, останали без дом на улицата. Счита, че банката е проявила
недобросъвестност, като е одобрила кредит по договор, по който солидарният
длъжник живее в Център за временно настаняване, защото не може на себе си да
осигури средства за задоволяване на основни битови нужди, а още по-малко да гарантира кредит на друг.
Кредитополучателят Н. по това време работел в заложна къща и получавал
значителна сума от 2000 лв. Всички факти около сключването на договора сочели
на злоупотреба и недобросъвестност. Ответницата не била получила суми от
кредита, целият кредит бил усвоен от кредотополучателя. Оспорва да е уведомена
за предсрочната изискуемост. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ:
За да бъдат уважени исковете, трябва
да е доказан следният ФС: 1/между страните да е сключен договор за банков
кредит; 2/да е настъпила изискуемост на вземанията; 3/размерът на задълженията
да е определен, съгласно условията на договора.
При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Видно от договор
за потребителски кредит от 14.12.2013 г., сключен между „Р./България/ЕАД“ като
кредитор и ответниците Н.Г.Н. /кредитополучател/ и Б.А.П./съдлъжник, сключила
договора при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД/, страните са се споразумели
ищецът, в качеството на кредитор, да предостави на кредитополучателя Н.Г.Н.
кредит за потребителски нужди в размер на 41 320 лв., а кредитополучателят и съдлъжника Б.А.П. са поели задължение като
солидарни длъжници да върнат кредита при условията на договора. Договорът е
сключен при следните параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за потребителски
нужди; срок на издължаване: до 05.12.2023 г.; лихвен процент - 8.50 % за
първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита; след изтичане на
този срок кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 6 месечен SOFIBOR + 6.819 пункта надбавка, като стойността на шестгодишния
SOFIBOR е определена за 28.08.2014 г.; начин на
погасяване на кредита - 120 месечни вноски/главница и лихва/, съгласно
погасителен план; падеж на месечните вноски – 5-то число на месеца, считано от
05.01.2014 г. до 05.12.2023 г. В чл.4.6 от договора е уговорена наказателна
лихва в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното плащане, чийто размер, изчислен към датата на сключване
на договора е 18.50 %.
Представен е
погасителен план към договора, който предвижда заплащането на 120 равни месечни
вноски в размер на 512.31 лв., платими на пето число на месеца, считано от
05.01.2014 г. до 05.12.2023 г. Погасителният план е подписан от Н.Г.Н. като
кредитополучател и Б.А.П. като съдлъжник.
С писмо изх. № 001-52400/10.07.2014 г. банката
е уведомила кредитополучателя Н.Г.Н., че
не са заплатени вноските за периода 04.03.2014 г. - 10.07.2014г., поради което
обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на Н. на
23.07.2014 г., което се установява от
представената по делото обратна разписка./л.18/.
Банката е изпратила писмо изх. № 001-52401/10.07.2014
г. до Б.А.П., с което я е уведомила, че в периода 04.03.2014 г. – 10.07.2014 г.
не са платени дължимите месечни вноски, поради което обявява кредита за
предсрочно изискуем. Уведомлението е изпратено с куриерска пратка на адрес: гр.София,
ж.к. „******Обратната разписка за пратката е върната на 20.07.2014 г. без да е
подписана от Б.П.. В разписката е отразено, че адресът е сменен.
По искане на
банката на 25.08.2014 г. по чгр.д. № 45051/2014 г. на СРС, ГО, 78 състав, е
издадена заповед по чл.417 от ГПК от Софийския районен съд, ГО, 78 състав, с
която е разпоредено длъжниците Н.Г.Н. и Б.А.П. да заплатят солидарно на „Р./България/“
ЕАД сумата от 40 678.71 лв /главница по договор за потребителски кредит от
14.12.2013 г./, 1 311.29 лв./редовна лихва за периода 05.03.2014 г. -
22.07.2014 г./, 510.21 лв./ наказателна лихва за периода 05.03.2014 г. - 14.08.2014 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2014
г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 1725 лв.
Видно от покана
за доброволно изпълнение по изп.дело № 20198440401790 ответницата е уведомена
за издадената заповед по чл.417 от ГПК на 10.09.2019г./ л.43 – гръб от делото/.
Срещу
заповедта за незабавно изпълнение в срок, на 17.09.2019г., е подадено
възражение по чл.414 от ГПК от Б.А.П..
От заключението на счетоводната експертиза,
което съдът кредитира частично, се установява, че на 14.12.2013 г. по сметка на
кредитополучателя е преведена сумата от 41 320 лв. Кредитополучателят е усвоил
еднократно и в пълен размер предоставения му кредит. Вещото лице е установило,
че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 15.08.2014 г. в
счетоводството на банката фигурират следните непогасени задължения: просрочена
главница – 929.16 лв. по 5 бр. месечни вноски с настъпил падеж за периода 05.03.2014 г. до 5.07.2014 г.вкл.; 39 749.55 лв. – неплатен остатък за редовна главница към 23.07.2014 г/датата
на предсрочна изискуемост/. ; 1311.28 лв./неплатена възнаградителна лихва за
периода 05.04.2014 г. - 22.07.2014 г./; 513.27 лв./неплатена наказателна лихва
за периода 05.04.2014 г. - 14.08.2014
г./.
Към датата на изготвяне на
заключението – 10.06.2022 г. – задълженията по договора за кредит при настъпила предсрочна изискуемост на
23.07.2014 г. са следните: 40 678.71 лв./главница/, 1 311.28 лв./неплатена
възнаградителна лихва за периода 05.04.2014г. - 22.07.2014 г., 513.27 лв./наказателна
лихва за периода 05.04.2014 г.-14.08.2014 г./. Възнаградителната лихва е
определена върху редовна главница при прилагане на годишен лихвен процент от
8.50 % /договореният лихвен процент при сключването на договора/, като същият
не е променян едностранно от банката.
Наказателната лихва е определена върху размера на просрочената главница
от месечните вноски при прилагане на годишен лихвен процент от 18.50% , съгласно
договора за кредит.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в останалата част, в която е
посочило, че се дължи законна лихва върху главницата за периода 28.09.2018 г.
-09.03.2015 г. В тази част, от една страна, е
допусната техническа грешка, тъй като законната лихва е определена от
28.09.2018 г. до 09.03.2015 г., а от друга страна, липсват
доказателства за извършени плащания по договора за кредит след 15.08.2014 г./
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/, поради което няма
основание да се приеме, че законната лихва върху главницата след 15.08.2014 г. до 09.03.2015 г. е заплатена
При така
събраните доказателства съдът приема, че страните са обвързани от процесния
договор за кредит, по който отпуснатата сума от 41
320 лв. изцяло е усвоена от кредитополучателя. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК не са заплатени 5
бр. месечни вноски за главница с настъпил падеж за периода 05.03.2014 г. до 5.07.2014 г.вкл. и месечни вноски за
възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода 05.04.2014 г. - 22.07.2014 г.
Спорни
въпроси по делото са: дали ответницата е била подведена да сключи договора при извършена спрямо
нея измама; дали П. има качеството на съдлъжник по
договора за кредит; дали е
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита; какъв е размерът на задълженията.
По спорния въпрос
дали ответницата е била подведена да сключи договора
чрез умишлено
въвеждане в заблуждение:
Съдът с доклада е указал
на ответницата, че тежестта на доказване на това възражение е върху нея, но тя
не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Представеното от нея
писмено доказателство – съгласие на работодател за превод на възнаграждение по
сметка в „Си банк“ на Н.Г.Н., от което се установява, че през периода м.08.2013
г. - м.10.2013 г. е получавал месечно възнаграждение
в размер на 2000 лв. по никакъв начин не доказва, че ищцата е била въведена в заблуждение да подпише
договора за кредит.
По спорния въпрос дали
ответницата е подписала договора в качеството на съдлъжник.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответницата, че не носи отговорност за
задълженията на кредитополучателя по процесния договор. В титулната част на
договора е посочено, че П. е съдлъжник при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД, поради което нейното задължение
е идентично по съдържание с дълга на кредитополучателя, вкл. за лихви и разноски до окончателното погасяване на
дълга.
По спорния въпрос
дали ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изисукемост:
Банката е
изпратила писмо изх. № 001-52401/10.07.2014 г. до ответницата, с което е
заявила, че в периода 04.03.2014 г. – 10.07.2014 г. не са платени дължимите
месечни вноски, поради което обявява кредита за предсрочно изискуем. Към тази
дата, според заключението на вещото лице, действително не са били заплатени
вноските за главница с падежи 05.03.2014
г. до 5.07.2014 г. и вноски за
възнаградителна лихва за периода 05.04.2014 г. - 05.07.2014 г., поради което
банката е имала право да обяви предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.
9.2 от договора.
Уведомлението е
изпратено с куриерска пратка на адрес: гр.София, ж.к. „******Обратната разписка
за пратката е върната на 20.07.2014 г., без да е подписана от Б.П.. В
разписката е отразено, че адресът е сменен.
Уведомлението
е изпратено до адреса за кореспонденция, който самата ответница е посочила в
договора – гр.София, ж.к. „********, но
пратката е върната с отбелязване, че адресът е сменен.
От
подаденото възражение по чл.414 от ГПК заповедното дело се установява, че
адресът на ответницата действително е променен – гр.София, ж.к.“****************.
На същия адрес е връчена и поканата за доброволно изпълнение и заповедта по
чл.417 от ЧСИ, издадени срещу П../ л. 43 от делото/.
Съдът
приема, че е осъществено фингирано връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, тъй като в чл. 6.2
от договора изрично е предвидено, че кредитополучателят и съдлъжникът са длъжни
писмено да информират банката при промяна на адреса си. При неизпълнение на
това задължение, изпратеното уведомление от страна на банката до първоначално посочения
в договора адрес, се счита за редовно връчено. В конкретния случай се установи,
че ответницата е променила адреса си, без да уведоми банката – в представената
по делото обратната разписка за изпратеното от банката уведомление е отразено
от куриера, че пратката не е връчена, поради “сменен адрес“. Този факт се
потвърждава и от поканата за доброволно изпълнение до ответницата по
изпълнителното дело, която е изпратена и връчена на друг адрес на ответницата,
поради което съдът приема, че е осъществено финигирано връчване на
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост./решение № 148 по т.д.№ 2072/2015 г. на І т.о. на ВКС/.
Относно
размера на задълженията:
От заключението
на счетоводната експертиза, в частта, която съдът кредитира, се установи, че непогасените
задължения по договора за кредит при настъпила предсрочна изискуемост на
23.07.2014 г. са следните: 40 678.71
лв./главница/, 1311.28 лв./редовна лихва за периода 05.04.2014 г. – 22.07.2014
г./, 513.27 лв./наказателна лихва за периода 05.04.2014 г. – 14.08.2014г./. Банката
не е променяла едностранно лихвения процент и за периода до настъпване на
предсрочна изискуемост договорната лихва е начислена в размер на 8.50 %, какъвто процент е
предвиден при сключване на договора. Наказателната
лихва е определена върху размера на просрочената главница от месечните вноски
при прилагане на годишен лихвен процент от 18.50% , който страните са
договорили.
С оглед
заключението на счетоводната експертиза, предявеният иск за главницата следва
да бъде уважен изцяло, предявеният иск за договорна лихва следва да бъде уважен
до размера от 1311.28 лв. за периода 05.04.2014 г. - 22.07.2014 г., а в
останалата част до пълния предявен размер от 1311.29 лв. и за периода
05.03.2014 г. – 05.04.2014 г. следва да бъде отхвърлен; предявеният иск за
наказателна лихва следва да бъде уважен за сумата от 510.21 лв. за периода
05.04.2014 г. -14.08.2014 г., а в останалата част за периода 05.03.2014 г. –
05.04.2014 г. следва да бъде отхвърлен.
Върху дължимата главница
следва да бъде присъдена законна лихва, считано от 15.08.2014 г./датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до окончателното изплащане.
По разноските:
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 3204.90
лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИEМА ЗА
УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 422, ал.1
от ГПК, по отношение на Б.А.П., ЕГН **********,***, че дължи на „Р./България/“ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, „Експо 2000“ следните суми: 40 678.71 лв./главница по договор за потребителски кредит от 14.12.2013 г./,
1311.28 лв./договорна лихва за
периода 05.04.2014 г. – 22.07.2014 г./, 510.21лв./наказателна лихва за периода 05.04.2014
г. – 14.08.2014 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2014
г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.417 от ГПК от 25.08.2014 г. по чгр.д. № 45051/2014 г. на СРС, ГО, 78 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва в
останалата част до пълния предявен размер от 1311.29 лв. и за периода 05.03.2014 г. – 05.04.2014 г. и иска за наказателна лихва за периода 05.03.2014г.-
05.04.2014г.
ОСЪЖДА Б.А.П. да заплати на „Р./България/“ЕАД, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство
разноски в размер на 3204.90 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: