Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/23.11.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8499 по описа за 2013 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от 100 000,00 лева - представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод ПТП неимуществени вреди в
резултат настъпилата смърт на дъщерята на ищцата, ведно със законната лихва, считано от
29.08.2008г. до окончателното им изплащане.
С влязла в присъда по НОХД 114/2015 г. на СГС, водачът на автомобила е бил
признат за виновен за причиняване на смъртта на В.Ц.М. в резултат на ПТП. За лекия автомобил, към датата на ПТП-то, е имало
валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“(„ГО“). Моли
съда да постанови решение с което да
бъде осъден ответника да заплати застрахователно
обезщетение в посочения размер за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва и разноските по делото..
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал отговор. Оспорил е предявения иск
като недопустим и неоснователен. Счита, че искът е недопустим, тъй като ищцата
не е отправяла претенция за изплащане на обезщетение по доброволен ред,
съгласно чл. 498 ал. 3 от КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.). Твърди, че претенцията
за мораторна лихва е неоснователна, тъй като е налице забава на кредитора
поради неизпълнение на задължението по чл. 380 КЗ за писмена застрахователна претенция и
предоставяне на данни за банкова сметка ***, желаещо да получи обезщетение.
Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че починалата е допринесла за
настъпването на вредите, тъй като не се е съобразила с посоката, отстоянието и
скоростта на участниците в движението и е предприела пресичането зад
трамвайната мотриса, без да е видима и разпознаваема за останалите участници в движението.Оспорва
и твърдението за съществуване на отношения на общност, привързаност, обич и
доверие между ищцата и починалата. Оспорва наличието на неимуществени вреди,
както и тяхната продължителност и интензитет. Счита размера на претенцията за
прекомерен и не отговарящ на принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Оспорва изцяло акцесорния иск за законна лихва за забава като неоснователен,
тъй като съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законна лихва след
изтичането на срока по чл. 405 КЗ. Не оспорва, че е застраховател по
задължителната застраховка ГО. Претендира съдебни разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Безспорно е, че ответникът е
застраховател по задължителната застраховка „ГО“.
От Присъда № 83 от 18.03.2015 г., по НОХД № 114/2015 г. по описа на СГС, е
видно, че на 29.08.2008г., около 20.40 ч, в София, по бул. „Мария Луиза“, с посока на движение от „Централна гара“ към
ул. „Козлодуй“, в района пред бл. № 125 и срещу спирка на „Столичен Градски
Транспорт“ - ул. „Козлодуй“, при управляване на МПС - лек автомобил „ШЕВРОЛЕТ
КОЛОС“, с рег. №******, Д.Т.К.е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и чл. 65 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Ц.М.. Подсъдимият
е признат за виновен за престъпление по 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 3, б.
"б", пр. 1, вр. с ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1, пр.
3 НК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на 17.05.2016
г.
Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт № 458 от 04.09.2008
г. пострадалата от произшествието В.М. е
починала на 03.09.2008 г.
От приложеното по делото
удостоверение за раждане, се установява, че починалата В.М. е дъщеря на М.Р.В.,
с ЕГН **********, която е посочена като нейна майка.
От събраните по делото доказателства
(автотехнически експертизи и показания на св.Н.) се установява механизъма на
ПТП. Лекият автомобил „ШЕВРОЛЕТ КОЛОС“, с рег. № *******се е движел с 57 км/ч в
най-лявата част на дясната лента за движение на бул. „Мария Луиза“, в района на
бл. № 125, в посока от „Централна гара“ към „Лъвов мост“. При тази скорост на
движение опасната зона за спиране е била 41,56 метра. В района на спирката на
градски транспорт М. е слязла от спрелия трамвай, заобиколила го е отзад и е
предприела пресичане на платното на място, на което не е имало пешеходна
пътека. Към момента на навлизането й в
платното за движение на автомобила и предприемане на пресичането му, В.М. е
била извън опасната зона за спиране на автомобила и произшествието е било
предотвратимо за водача. Пешеходката също е имала възможност да възприеме лекия
автомобил и да съобрази поведението си с него.
Св. П.– внучка на ищцата установи, че преди инцидента ищцата и
починалата живеели заедно почти цял
живот, били много блиЗ.и и след смъртта й бабата е загубила своята морална и
материална подкрепа. Свидетелката заяви,
че ищцата тежко понася загубата на дъщеря си, често плачела и се обвинявала, че
е подтикнала дъщеря си да изведе внука си на разходка, в резултат на което се е
случило и произшествието.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Исковата молба е
депозирана в съда на 20.06.2013 г. Отговорността на ответника като
застраховател е на основание застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
през 2008 г. Следователно в настоящия случай намира приложение чл. 226 КЗ
(отм.), поради което не се провежда
процедурата по реда на чл. 498, ал. 3 КЗ
(обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.). Нормата на чл. 498, ал.3 КЗ е в сила след настъпване застрахователното
събитие и след сключване на застраховката и няма обратно
действие. Процесното ПТП е настъпило през 2008 г. при действието на чл. 226 КЗ (отм.). Застрахователното правоотношение в случая е
подчинено на режима на КЗ (отм.), в сила към момента на сключване на застрахователния
договор. Ето защо съдът
приема иска за допустим.
По силата на чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. Необходимо е да се установи, че в резултат на виновно и
противоправно поведение на застрахованото лице по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния
договор.
Съгласно чл.
257, ал. 2 КЗ (отм.), застраховани лица по договора за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите са собственикът на МПС,
за който има валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание, т.е. всяко възможно
ползване, иЗ.лючващо установяването на фактическа власт върху същото МПС чрез
кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 НК ( Решение № 133 от 28.10.2014 г.
по т. д. № 2675/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).
Безпорно е, че процесното ПТП е настъпило
по вина на водача на лекия автомобил „ШЕВРОЛЕТ КОЛОС“- Д.Т.К.. Също така е
безпорно, че причината за смъртта на В.М. са уврежданията, вследствие на причиненото
от Д.К.ПТП. За деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете влязлата
в сила присъда на18.03.2015 г. по НОХД №
114/2015 г. по описа на СГС, която има обвързваща сила съгласно чл. 300 ГПК в
настоящето производство.
Безспорно е обстоятелството, че виновният
за ПТП водач е застраховано лице по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника. Тъй като вредите към трети лица в настоящия процес са покрит
риск по застраховката, застрахователят дължи плащане на застрахователно
обезщетение на осн. чл. 223 ал.1 КЗ(отм)за причинените от застрахования водач
имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата е в кръга на лицата
легитимирани да претендират обезщетение съгласно задължителната съдебна
практика (ППВС № 4/1961
г.; ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.) От събраните по делото доказателства, съдът установи, че ищцата
е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си. С оглед на това съдът
намира исковете за доказани по
основание.
При определяне
размера на вредите и на чл.52 ЗЗД съдът съобрази: възрастта на починалата
(почти 65 г.), възрастта на ищцата към момента на ПТП (88 г.); добрите
отношения между ищцата и пострадалата (всички са живеели заедно в едно домакИ.тво).
От друга страна, съдът прецени нервно-психическия стрес и негативните
изживявания във връЗ.а със загубата на
дължимата обич и подкрепа – морална и финансова, от страна на починалата
дъщеря. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, тяхното значение, времето на настъпване на деликта, съответните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент, съдът намира, че обезщетението, което би
могло да репарира тези вреди е в размер на : 100 000,00 лв за претърпените неимуществени вреди от смъртта на В.М.
(в този смисъл е и практиката на САС по решения № 1497/ 17.07.2013 г. гр.д.
1278/ 2013 г. и № 762/22.04.2014 г. по
гр.д. № 159/2014 г.).
По възражението за съпричиняване:
От показанията
на св. А. Н. и от приетата по делото авто-техническа експертиза се
установява, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно
на неразрешено място, в нарушение на чл. 113 от ЗДвП. Освен това съдът
установи, че пешеходецът е имал възможност да види автомобила и да съобрази
поведението си с него. Пострадала предприемайки пресичане на място, на което
това не е било разрешено е допринесла
за настъпване на увреждането.Виновния водач на МПС е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 65 от ЗДвП, шофирайки с 57 км/ч в района на спирка на
градския транспорт, на която е имало спряло пътно превозно средство и е
допринесъл в значително по-голяма степен за настъпване на увреждането. Преценявайки
поведението на двамата участници и приноса им за настъпване на процесното ПТП,
настоящият състав намира, че съпричиняването на увреждането от страна на починалата
е 1/4 ( в тази насока съобрази с Р-е №
229/31.01.2013 г. по гр. дело № 3294/ 2012 год. САС).
Поради изложеното
обезщетението следва да бъде намалено с
размера на съпричиняване - 25 000 лв. Следва да се осъди ответника да заплати
на ищцата 75 000,00 лв –
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 29.08.2008 г. до окончателното й изплащане. В разликата до
пълния размер от 100 000,00 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е
възражението на ответника за началния момент на забавата, доколкото неговата
отговорност е функционална на тази на деликвента, който на основание чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД се счита в забава от момента на увреждането.
По разноските:
Процесуалният представител
на ищцата има право на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА за
безплатно представителство в размер общо
на 3 530,00 лв. От тази сума съразмерно на уважената част от иска следва да му
се присъди 2 647,50 лева.
Ответникът също
има право на разноски. Той е направил такива в размер на 400,00 лв. от които
съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцата дължи 100,00 лева (75 лева
за депозит за вещо лице и 25 лева за свидетел). З. „Л.И.“ АД е бил защитаван от юрисконсулт, поради което на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ се дължи 100 лева възнаграждение за юрисконсулт, от които
съразмерно с отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати 25 лева.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК 3000,00 лв. - ДТ и 112,50 лева разноски за допълнително заключение на вещо
лице.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на М.А.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. В.У., със съдебен
адрес:***, на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) сумата от 75 000,00 лева - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта
дъщеря й - В.М., в резултат на ПТП, реализирано на 29.08.2008г. в гр. София, по причина на виновното
и противоправно поведение на Д.Т.К.- водач на л.а. „ШЕВРОЛЕТ КОЛОС“, с рег. № С
3480 ХХ, ведно със законната лихва от 29.08.2008г.
до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ за разликата над сумата от 75 000,00
лева до пълния предявен размер от 100 000 лв.;
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, да
заплати на адв. В.У., със съдебен адрес:***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2 647,50 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН ********** да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 125,00 лева – разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 3 112,50 лева - разноски за държавна такса и
депозити за вещи лица съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: