Р Е Ш Е Н И Е :
№ 327 / 13.05.2014 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 16.04.2014 година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар: Т.Д.
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело №
1099 по
описа за 2013 година
Предявен е установителен
иск по чл. 422 от ГПК.
В исковата
молба ищецът „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрк. Г.М., против
ответницата Е.Т.Б.,***, твърди че на 19.12.2007 г. в гр. Пазарджик е сключен
Договор за кредит № 90 за оборотни средства между ищеца като кредитор и „Р. -
СМТЛ“ ЕООД, като кредитополучател, за сумата от 12 000 лв., със срок на
издължаването до 19.12.2010 г., като същият кредит бил обезпечен с
поръчителството на Е.Т.Б.. Съгласието
за учредяване на поръчителството било инкорпорирано в самия Договор за кредит,
в чл. 24 от него, с текст, несъмнено пораждащ последиците на договор за
поръчителство, а именно: „Поръчителите отговарят с цялото си имущество
солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на неговите задължения по
договора за кредит". Договорът за кредит бил подписан както от
кредитополучателя, така и от поръчителя. Сочи се още ,че длъжниците
не били обслужвали редовно кредита и съгласно глава 6 от Договора за кредит,
чл. 20 от него, с решение на кредитора от 09.09.2010
г. целият остатък от кредитът станал предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. Във връзка с предсрочната изискуемост на
кредита, ищецът предприел предвидените в ГПК действия за снабдяване със Заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК,
като било образувано ч. гр. д. №906/2010
г. по описа на Районен съд - Пещера и по него са издадени Заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за сумата от 6 400 лв., съставляваща главница, дължима по
договор за кредит от 19.12.2007 г; сумата от 988,41 лв. наказателни лихви ,за
периода 25.10.2009 г. до 15.09.2010 г и законната лихва върху вземането от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и съдебни
разноски за платена ДТ по делото в размер на 148 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лв.Твърди се още ,че в законоустановения срок
е постъпило
възражение от един от солидарните длъжници , а именно
Е.Т.Б., което мотивира правния интерес от предявяване на настоящия иск. Молят
да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца сумата от 6 400 лева –
главница; сумата от 988,41 лева,
представляваща лихва за периода от
25.10.2009 година до 15.09.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 15.09.2010 г. до пълното изплащане на
вземането, както и сумата 268 лева разноски по заповедното производство.
Претендират се и направените в настоящия
процес разноски. В подкрепа на твърденията си
сочат доказателства.
В указания от съда срок
ответникът е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявения иск със
становището ,че ищецът не е предявил
по надлежния за това ред правата си за
предсрочна изискуемост на кредита,както по отношение на
кредитополучателя ,така и по отношение на поръчителя.Направено е възражение за
нищожност на договора поради
противоречие с „добрите нрави“ ,както и възражение по реда на чл.147,ал.1 от ЗЗД за настъпила преклузия на отговорността на
поръчителя.Моли да се отхвърли предявения иск.
Въз основа
на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за кредит № 90 от 19.12.2007 година и предложение от 08.210.2010
година се установява ,че на 19.12.2007
година между „Банка ДСК“ ЕАД гр. София ,
в качеството на кредитор и „Р. –СМТЛ „ЕООД гр. Пещера ,представлявана от Р. Г. Т. , в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит ,по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 12000 лева срещу
задължението на последния да върне
заетата сума за период до 19.12.2010
година ,съгласно погасителен план неразделна част от договора .Установява се
още ,че договорът е обезпечен с поръчителство от Е. Т.Б..Видно
от останалите доказателства на 08.09.2010 година е внесено предложение до Главен регионален мениджър на
Регионален център Пловдив за предсрочна изискуемост на кредит BL0000000014956414
на „Р. СМТЛ“ ЕООД гр. Пещера.
По делото е приложено като доказателство ч. гр. дело № 906/2010 година по описа на Пещерския районен съд , от
което се установява ,че същото е образувано
по заявление на “Банка ДСК“ ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК срещу „Р. СМТЛ“ЕООД гр.
Пещера ,представлявано от Р. Г. Т. и Е.Т.Б.
*** за парично вземане в размер на
6 400 лева – главница; 988.41 лева-лихва ,за периода от 25.10.2009 година
до 15.09.2010 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
21.09.2010 година до окончателното
изплащане на същата, както и направените съдебно- деловодни разноски. Въз
основа на подаденото заявление е издадена
заповед № 521 от 21.09.2010 година,
с която е разпоредено
длъжникът “Р. СМТЛ“ЕООД гр. Пещера
,представлявано от Р. Г. Т. и длъжникът Е.Т.Б.
*** да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София сума в размер на
6 400 лева – главница; 988.41 лева-лихва ,за периода от 25.10.2009 година
до 15.09.2010 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 21.09.2010
година до окончателното изплащане на
същата, както и направените съдебно- деловодни разноски в размер на 268 лева ,в
това число д.т. в размер на 148 лева и
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 120 лева.В указания от съда
срок от длъжника Е.Б. е постъпило
писмено възражение срещу заповедта за изпълнение.
За изясняване на спора от
фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза
,като вещото лице Цв. К. в заключението си сочи ,че при
извършената от нея проверка установила ,че „Банка ДСК“ЕАД е отпуснала на „Р. –СМТЛ“ЕООД гр. Пещера ,представлявано от Р. Т.
кредит от смесен тип в размер на
12000 лева за заплащане на текущи задължения по извършени доставки на кредитополучателя ,като кредитът е обезпечен с поръчителство от страна на Е.Т.Б..Установила е още ,че
срокът за погасяване на кредита е 36
месечен период от 25.02.2008 година до 19.12.2010 година чрез разплащателна
сметка на кредитополучателя – „Р.
–СМТЛ“ЕООД гр. Пещера № 0000000014942639 .В заключението се сочи още ,че
по договора са извършени плащания от кредитополучателя в размер на 5600 лева и
лихва ,ведно с наказателна добавка общо
в размер на 1847.41 лева.Вещото лице е
установило още ,че последното плащане по главницата е на 11.06.2009 година ,а
по лихвите на 29.10.2009 година ,като на
25.10.2009 година е извършено преструктуриране на кредита с главница в размер на 6400 лева
,като след това не е установила никакво
плащане от страна на кредитополучателя.В заключението се сочи още ,че към
момента задължението по договора е както
следва : главница в размер на 6400 лева;дължими лихви в размер на
777.67 лева ; такси и закъснения в размер на 126.26 лева и заемни такси в размер на 84.50 лева.
Заключението е прието в с.з. и не
е оспорено от страните.
Касае
се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.
Посочения
текст предвижда ,че когато
възражението е подадено в срок
,съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок ,като довнесе дължимата държавна такса, като искът за
съществуване на вземането се смята за
предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Със съобщение връчено на заявителя на 12.11.2013 година съдът е указал на последния , че има
право да предяви иск за установяване на вземането си в 1 месечен срок ,като на 09.12.2013 година е предявен такъв / видно
от печата поставен на депозираната искова молба /, с оглед на
което съдът счита ,че същият е допустим , а разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения :
От събраните по делото доказателства безспорно се установи
,че на 19.12.2007
година между „Банка ДСК „ ЕАД гр. София и
„Р. СМТЛ“ ЕООД е сключен договор
за кредит на стойност 12000 лева ,която сума е предоставена за усвояване
по разплащателна сметка на
кредитополучателя ,срещу задължението на последния да я върне в срок до
19.01.2008 година. Установи се безспорно ,че договорът е обезпечен с поръчителство
от Е.Т.Б..От заключението на вещото лице Цв. К. се
установи ,че по договора са извършени плащания по главница в размер от 5600 лева и лихва в размер на 1847.41 лева ,като кредитът е бил преструктурирани от 25.10.2009
година и е бил съгласуван нов план за усвояване и погасяване на кредита с главница от 6 400 лева.
Установи се безспорно ,че след
преструктуриране на кредита не е
извършвано плащане по главница,лихви
,такси и наказателни надбавки. Към момента на задълженията по договора
за кредит са : главница в размер на 6400 лева; дължими лихви в размер на 777.67
лева ; такси закъснения в размер на 126.26 лева и заемни такси в размер на 84.50 лева.
С оглед на изложеното съдът счита ,че твърдяното вземане на ищеца срещу длъжника за което е издадена
и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК съществува
, поради което предявения иск по
чл.422 от ГПК следва да бъде уважен.
Неоснователно
е направеното възражение ,че предявения иск е преждевременно предявен, тъй
като кредита не бил обявен в просорчие , както и че отговорността на поръчителя е
погасена на основание чл.147 от ЗЗД .
Възможността за предсрочна
изискуемост на вземането на кредита
и упражняването на тази възможност съставляват две различни хипотези. В раздел VІ от сключения
между страните договор е предвидена
предсрочна изискуемост на целия
кредит,заедно с всичките лихви ,в случай на неизпълнение на договора ,включително и поради неплащане в
пълен размер на която и да е вноска
/чл.20,б.“в“ от договора./Не е предвидено тази предсрочна изискуемост да настъпва автоматично ,само по силата на
договора .Кредиторът има право да изпрати на кредитополучателя покана за
изплащане в пълен размер целия кредит,ведно с всички такси,разноски ,лихви и
наказателни лихви,както и да пристъпи към събиране на вземанията си ,като насочи принудително
изпълнение към имуществото на всеки един
от солидарните длъжници. В случая това е направено от
кредитора като е депозирал на 21.09.2010 година заявление по чл.417 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с искане за
незабавно изпълнение. При
настъпване на обективния факт на неизпълнение –в случай на неплащане на дължима
погасителна вноска ,за да се трансформира целият неплатен остатък в предсрочно изискуем следва банката да
упражни правомощието си да го направи
предсрочно изискуем чрез предприемане на някакво действие-било чрез изпращане
на покана за доброволно плащане,било
чрез искане за издаване на заповед за
изпълнение или по друг начин.Именно това
е направил ищецът,подавайки заявление по чл.417 от ГПК,поради което настоящия
състав приема ,че предявения иск не е преждевременно предявен ,нито че е
отпаднала отговорността на поръчителя ,съгласно чл.147 от ЗЗД.
Неоснователно
е и възражението за нищожност на
договора поради противоречие с добрите нрави
по чл.26,ал.1,пред.3 от ЗЗД
Трайната
практика на ВКС по въпроса приема ,че
„добрите нрави” по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД е обща правна категория
,приложима към конкретни граждански ,респективно ,търговски правоотношения,изведена от
юридически факти ,обуславящи тези правоотношения.Това понятие е свързано с
относително определени правни норми ,при приложението на които съдът прави
конкретна преценка дали поведението на даден субект съставлява действие ,което
накърнява „добрите нрави”,злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага,с оглед на тази конкретна
преценка прави извода си налице ли са такива действия ,които водят до нищожност на договора ,поради накърняване на добрите
нрави.
В
настоящия случай ответникът твърди ,че поетото поръчителство е недействително с
оглед нееквивалентността на
насрещните престации.
Съдът
намира ,че в случая нарушение на добрите
нрави по сключения договор за кредит не
е налице.Мотивите му за това са ,че съгласно чл.9 от ЗЗД е налице свобода на договарянето ,позволяваща
на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престаци и тяхната еквивалентност Поръчителството е договор по силата на
който едно лице – наречено поръчител – се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря
за неизпълнение на неговото задължение. По принцип поръчителството е безвъзмездна
сделка , т.е. няма насрещна
престация от кредитора към поръчителя, но е възможно
страните да договорят клауза за
възнаграждение ,което се заплаща от кредитора какъвто не е настоящия случай.
С оглед на гореизложеното съдът следва да приеме
за установено по отношение на ответницата ,че ищецът има валидно и изискуемо
вземане в размер на 6400 лева-главница по договор за кредит
и лихва в размер на 777.67лева ,за периода от 25.10.2009 година до
15.09.2010 година ,ведно със законната лихва върху главницата от 6400 лева
,считано от 21.09.2010 година ,както и сумата от 268 лева разноски в
заповедното производство ,за които е издадена заповед за изпълнение №
521 от 21.09.2010 година по ч. гр. дело № 906/2010 година по описа на ПРС.
В тежест на ответника следва да
бъдат присъдени направените от ищеца разноски в размер на 658 лева, в това число
д.т. в размер на 158 лева, възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лева и
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 350 лева.
Водим от
горните съображения,
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ПРАЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Т.Б. с ЕГН-********** ***, че „БАНКА ДСК„ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, със съдебен адрес: гр. Пазарджик,ул.
„Екзарх Йосиф„ №3, представлявано от юрк.М. има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер
на сумата в размер на главница от 6400 лева и лихва в размер на 777.67лева за
периода от 25.10.2009 година до 15.09.2010 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 6400 лева, считано от 21.09.2010 година, както и сумата от
268 лева разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за
изпълнение № 521 от 21.09.2010 година по ч. гр. дело № 906/2010 година по описа
на ПРС.
ОСЪЖДА Е.Т.Б. да заплати на „БАНКА ДСК“ЕАД гр. София
разноски по делото в размер на 658 лева
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано
пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: