№ 13.06.2019 г. гр. К.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 22.05
2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело № 2238 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.А.П.-К., ЕГН **********, с адрес *** 25, с
която е предявила установителен иск против Х.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***
за обявяване за относително недействителен спрямо ищцата на сключения договор
за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот *** г. на н.П.К.
между починалия й съпруг Д. Х. К. и ответника на 01.12.1998г. на недвижим имот:
дворно място в ***, за което по плана на селото е отреден УПИ ***, в квартал **, с площ на УПИ от ***,00 кв.м.,
при съседи: улица, М. П., П. Д., заедно с построената в това дворно място
двуетажна вилна сграда, индивидуална собственост на починалия й съпруг от преди
брака, представляващ тяхното семейно жилище, поради липса на съгласие на ищеца
- претенция с правно основание чл. 26 СК /нов/ чл. 23 от СК/отм./. Ищцата
твърди, че на 04.12.1991 г. встъпила в граждански брак с Д. Х. К., ЕГН **********.
Съпругът ѝ починал на 12.09.2015 г. От сключването на брака им до смъртта
му двамата живели в село Е., общ. К. в гореописания недвижим имот, прехвърлен
на ответника. Към датата на дарението със съпруга й нямали друго жилище обща
собственост, нито друго жилище лична собственост на някой от двамата. Твърди,
че след смъртта на съпруга ѝ случайно разбрала, че приживе той дарил на ответника,
негов син от предходен брак, тяхното семейно жилище, без нейното знание и
съгласие. Не било давано разрешение за извършване на сделката от РС-К.. С оглед
на гореизложеното претендира за уважаване на претенцията й и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва допустимостта на
иска. За ищцата било невъзможно да има активна легитимация, в процесния спор,
на посоченото от нея правно основание. Бракът й с бащата на ответника /дарителя/
бил прекратен на 12.09.2015 година, поради кончината на последния. След
посочената дата, тя не можела да има качеството на съпруга на покойния дарител и
на това основание нямала правен интерес да води настоящия процес. Възразява на
твърденията й, че не била знаела за процесното дарение. Ищцата, в качеството й
на съпруга на дарителя, била известена и
знаела за дарението, като го приела като нормален акт, присъщ на отношенията
между баща и син. Имотът не се ползвал от ищцата и от починалия й съпруг нито
като „единствено“, нито като „семейно“ жилище. Селската къща в с. Е. била лична
собственост на дарителя и ищцата нямала никакъв съвместен принос или отношение
към придобиването, застрояването и поддържането ѝ. Впоследствие същият
имот, по волята на дарителя, придобил ответникът. Данъкът за имота плащал
единствено и само ответникът. Ищцата по настоящем и по времето на брака й с
бащата на ответника обитавала жилище в ***, а процесната къща в село Е., била посещавана
от тях единствено през летния сезон. Този имот никога не бил тяхно „семейно
жилище“. Претендира от съда да прекрати производството, като образувано по
недопустим иск или евентуално да отхвърли иска като неоснователен. Претендира
за сторените по делото разноски.
В
откритото съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.
Съдът,
след като обсъди приложените по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
Ищцата и
бащата на ответника сключили граждански брак на 04.12.1991г., което се
установява от Удостоверение за сключен граждански брак № *** на Община „С.“,
кметство С., изд. въз основа на акт за сключен граждански брак № ***.
Видно от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. на Н.П. К., с нот. № 100 в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС-К., Дянко Х.К. дарява
на сина си Х.Д.К. собствения си недвижим имот, а именно: дворно място в с. Е.,
общ. К., съставляващо урегулиран парцел № ***, в квартал № ** по плана на с. Е.,
с площ от *** кв. метра, при съседи по Нотариален акт № ***г.: улица, наследници
на С.Х.М. и Х. Д. П., а по скица – улица, М. П., П. Д. и Й.Р., заедно с
построената в него еднофамилна вилна сграда, застроена площ 41,80 кв. метра,
състояща се от първи етаж – дневна, кухня и сервизни помещения и втори етаж –
застроен на 51,20 кв. метра, състоящ се от три стаи и сервизни помещения.
Дарителят си запазил пожизнено правото на ползване и обитаване на дарения имот
Видно от
представената декларация с нотариална заверка на подписа от 21.06.2002 г., Д.
Х. К. декларира, че се отказва от запазеното си право на ползване върху следния
недвижим имот: № ***, в квартал № ** по плана на с. Е., общ. К., заедно с
построените в него еднофамилна вилна сграда, застроена площ от 41,80 кв. метра,
състояща се от първи етаж – дневна кухня и сервизни помещения и втори етаж –
три стаи и сервизни помещения и други подобрения при граници на имота при
съседи по Нотариален акт № ***г.: улица, наследници на С.Х.М. и Х. Д. П., а по
скица – улица, М. П., П. Д. и Й.Р., учредено с нот. акт ***г. на Нотариус П. К..
От
удостоверение за наследници с изх. № РВЕ 16-УГ01-6524/14.09.2016 г. на С.О.се
установява, че дарителят Д. Х. К. е починал на 12.09.2015г. и е оставил
следните наследници по закон: П.А.П.-К. – съпруга, Х.Д.К. – син и С.Д.Х. –
дъщеря. Последните двама са деца на Д. Х. К. от предишен брак. За наследницата П.А.П.-К.
в удостоверението е посочен адрес : ***.
Видно от
Удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. № **********/13.05.2019
г. ответникът Х.Д.К. няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци
за процесния имот към Община К..
В протоколно определение от 20.06.2018 г. по
гр. д. № 2238/2017 г. по описа на РС-К., настоящият съдебен състав прецени, че искът
е предявен от съпругата - несобственик, след смъртта на разпоредилия се съпруг
и тя няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент вече не е
негова съпруга, а наследница без никакви права върху „семейното жилище“.
Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо, като
съпруг - несобственик, е обусловен в случай на развод или унищожаване на брака,
при определяне на мерките относно ползването на семейното жилище, но със
смъртта на съпруга ѝ, бракът е прекратен и това вече е правно невъзможно.
При изложените съображения съдебният състав прецени, че предявеният иск по чл.
26 от СК (чл. 23 СК отм.) е недопустим поради липса на правен интерес от иска
за съпруга – несобственик и прекрати производството по делото.
С определение от 29.08.2018 г.,
постановено по в. ч. гр. д. № 1304/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора
въззивният съд потвърди прекратителното определение.
С определение № 563/06.12.2018 г. на
ВКС, четвърто гражданско отделение, постановено по к. ч. гр. д. № 4520 по описа
за 2018 г. съдът отмени определение от
29.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1304/2018 г. на ОС-Стара Загора и потвърденото с
него протоколно определение от 20.06.2018 г. по гр. д. № 2238/2017 г. на РС-К.,
за прекратяване на делото. Съставът на ВКС прие, че задължение на съда, който е
сезиран, е да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в
гражданския процес и това задължение намира обща уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл. 100 и чл. 129 ГПК. Процесуалната легитимация определя принадлежността
на правото на иска и следва от правните твърдения в исковата молба, които
обуславят не само процесуалната легитимация на ищеца, но и процесуалната
легитимация на ответника. Според чл. 23 СК (отм.); чл. 26 СК, когато семейното жилище е лична
собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със
съгласието на другия съпруг и легитимиран да предяви иска за обявяване
недействителността на договора е съпругът-несобственик, а легитимирани като
ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка; съпругът -
собственик, съответно неговите наследници и приобретателят/ в този смисъл
решение от 15-03. 211 г. по гр. д. № 659/2010 г., ІІІ г. о. /. По настоящето
дело искът бил предявен от съпругата -несобственик след смъртта на разпоредилия
се съпруг и съпругата макар и да няма качеството на наследник на дарителя по
отношение на процесния имот е обвързана от договора на разпоредилия се съпруг.
Този договор евентуално би бил непротивопоставим на съпруга - несобственик,
като сключен без неговото съгласие, но тази преценка следвало да се извърши
като бъде разгледан спора по същество, а не е относима към допустимостта на
производството. След отмяна на прекратителните определения, делото е върнато в
РС-К. за продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото в първата
инстанция почина първоначалната ищца П.А.П.-К. и на основание чл. 227 от ГПК са
конституирани законните й наследници: М.М.П., ЕГН ********** – дъщеря и Т.М.П.,
ЕГН ********** – син. Последните не се явиха в съдебно заседание и не заявиха
становище по иска.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от СК
(отм.), действала към момента на извършване на разпоредителната сделка с
недвижимия имот, когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг,
той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Това съгласие
по чл. 23 от СК (отм.) е задължително изискване, предвидено в СК, което
обуславя действието на разпореждането, тъй като със съгласието се взема
положителното отношение към разпореждането и се допуска неговото правно
действие.
Понятието "семейно жилище" е
изяснено в ППВС 12/1971 г. Според даденото задължително тълкуване семейното
жилище обхваща съвкупността на жилищни и сервизни помещения, предназначени да
задоволяват битовите нужди на цялото семейство- съпрузите, децата и
пълнолетните членове на семейството. Има се предвид жилището, ползвано до
прекратяване на брака.
В тежест на ищцата е било да докаже, че
процесният имот, лична собственост на починалия й съпруг, като придобит от него
преди брака, е бил семейното жилище към релевантния момент – датата на
прехвърлянето му.
При
липсата на категорични данни в този смисъл следва да се приеме, че ищцата не
установи при условията на пълно и главно доказване твърдяните факти в исковата
молба. Още повече, че в представеното удостоверение за наследници на починалия
й съпруг Д. Х. К. с изх. № РВЕ 16-УГ01-6524/14.09.2016 г. на С.О.П.А.П.-К. е
вписана като негова наследница с адрес: ***.
След като прехвърлителната сделка няма за
обект семейно жилище на съпрузите, респективно няма изискване за валидността на
тази сделка да е било дадено предварително съгласието на ищцата. Липсата на
такова съгласие не опорочава договорът, същият не противоречи на закона и е
действителен. Искът за установяване на относителната недействителност на този
договор е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на основание чл.
78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски,
в размер на 6,90 лв. за издадено съдебно
удостоверение, по приложено по делото
платежно нареждане от
24.04.2018г.. Разноски в размер на 545
лв. заплатен адвокатски хонорар и сумата от 100лв. за явяване на адв. Л. в
съдебно заседание на 22.05.2019г. в РС - К. не следва де се присъждат, тъй като
няма доказатества, че същите са заплатени. Видно от доказателствата по делото,
на лист 39 е представен договор за правна защита и съдействие с договорен
адвокатски хонорар от 545 лева, като в графа „платена сума“ липсва отбелязване.
Не бяха представени доказателства, че сумата е била заплатена по-късно. По
претенцията за разноски пред въззивната и касационна инстанции настоящият
съдебен състав не е компетентен да се произнесе.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.П.-К., ЕГН **********,
с адрес ***, починала в хода на делото, на 13.12.2018 г., и заместена от
правоприемниците си по реда на чл. 227 от ГПК:
М.М.П., ЕГН ********** – дъщеря и Т.М.П., ЕГН ********** – син, двамата с
адрес: *** против Х.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** за признаване за относително
недействителен спрямо ищцата на сключения договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот *** г. на нотариус П.К. сключен
между Д. Х. К. и ответника Х.Д.К. на
01.12.1998г. , с който е прехвърлена собствеността върху семейното им жилище: недвижим
имот: дворно място в ***, за което по плана на селото е отреден УПИ ***, в квартал **, с площ на УПИ от *** кв.м., при
съседи: улица, М. П., П. Д., заедно с построената в това дворно място
еднофамилна вилна сграда, застроена на площ 41,80 кв.м., състояща се от първи етаж- дневна, кухня и сервизни
помещения и втори етаж, застроен на 51,20 кв.м., състоящ се от три стаи и
сервизни помещения, поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 23 от СК (отм.), действала към момента на
разпоредителната сделка, изразяващо се в липса на съгласие от страна на ищцата или
разрешение от Районния съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, П.А.П.-К., ЕГН **********,
с адрес ***, починала в хода на делото на 13.12.2018 г., и заместена от
правоприемниците си по реда на чл. 227 от ГПК: М.М.П., ЕГН ********** – дъщеря
и Т.М.П., ЕГН ********** – син, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.К., ЕГН **********,
с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 6,90 лв. за издаване на
съдебно удостоверение.
Решението може да
се обжалва пред ОС-Стара Загора в
седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: