П Р
О Т О К О Л
Година 2019
гр.София
Софийски окръжен съд
Първи състав
Петнадесети май Година 2019
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА Н.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.Ц.
Й.Т.
Секретар А. Д.
Прокурор М. А.
Сложи за разглеждане докладваното
от съдията Н. наказателно общ характер дело № 157 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 10:30 часа в залата се явяват:
За СОП –
прокурор М. А.;
ПОДСЪДИМАТА Ц.Р.Т. се явява лично
и със ЗАЩИТНИКА си адв. Н.А.К..
От ПОСТРАДАЛИТЕ:
Д.П.П. не
се явява, редовно призован. Явяват се поверениците му адв. Я.К. и адв. В.Ж., като адв. Ж. представя
пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
И.В.Т. не се явява, редовно
призована. Явяват се поверениците й адв.
Я.К. и адв. В.Ж..
Д.Д.Г. не
се явява, редовно призована. Явява се повереникът й адв. Я.К..
С.П.Т. не се явява, редовно
призована.
З.В.З. не се явява, редовно призован.
Явява се повереникът му адв. Г.Д.Б..
Х.Г.З. не се явява, редовно
призована. Явява се повереникът й адв. Г.Д.Б..
И.З.Г. не се явява, редовно
призована.
З.А.Ю. не се явява, редовно
призована.
Х.Д.Х. не се явява, редовно
призована.
Х.Ю.Х. не се явява, редовно призован.
Х.Ю.М. не се явява, редовно призован.
За последните четирима пострадали
се явяват повереници - адв. Я.К. и адв. В.Ж..
Б.Х. ЕРЕДЖЕП не се явява, редовно
призована.
М.Х.Ю. не се явява, редовно
призован.
Н.Х.Е. не се явява, редовно призована.
За последните трима пострадали се
явява повереник - адв. Я.Г.К..
П.Г.Н. се явява лично.
С.Х.Н. се явява лично.
За последните двама пострадали се
явява повереник - адв. Г.Д.Б..
Г.П.Н. /брат на жертвата Мила
Петрова Н./ не се явява, редовно призован.
Г.П.Н. /дядо на жертвата Мила
Петрова Н./ не се явява, редовно призован.
М.Л.Н. не се явява, редовно призована.
Н.К.Г. не се явява, редовно
призована.
В.С.О. не се явява, редовно
призован. За него се явява повереникът му адв. Л.С..
Е.А.А. не
се явява, редовно призована. Явява се повереникът й адв. Л.С..
М.Н.К. не се явява, редовно
призована.
Ш.А.Ш. не се явява, редовно призован.
Х.Ш.И. не се явява, редовно призована.
За Ш.Ш.
и Х.И. се явяват поверениците им адв. Я.К. и адв. В.Ж..
Ш.А.И. не се явява, редовно
призован.
И.А.М. не се явява, редовно призован.
Съдът докладва постъпила докладна
записка, от която се установява, че пострадалият И.А.М. е уведомен по телефона
за днешното съдебно заседание, като същият е заявил, че няма да се яви в
съдебното заседание.
И.Х.Б. не се явява, редовно
призован.
Х.Х.Б. не
се явява, редовно призован.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо от
кмета на с. М., община С., от което се установява, че съдебните книжа и
призовките за днешното съдебно заседание не са връчени на призоваваните лица И.Б.
и Х.Б., тъй като последните са отказали да ги получат. Отказът е оформен с
подписа на двама свидетели, като при това положение същите се считат редовно
призовани.
А.Р.Ш. /непълнолетен/ се явява
лично и с майка си Е.А.Ч..
Г.Б.Г. не се явява, редовно призован.
За него се явяват поверениците адв. Н.Й.К. и адв. П.Н.И.-Г..
Д.И.И.
не се явява, редовно призована. Не се явяват и поверениците й адв. Г.З.Д. и адв. И.П.Т. – двамата редовно призовани.
Д.С.Г. не се явява, редовно призован.
Не се явяват поверениците му адв. Н.А.М. и адв. П.Б.Д.
– редовно призовани.
Е.М.Н. не се явява, редовно призована.
Повереникът й адв. В.В.О. не се явява, редовно
призован.
Е.А.Ч. се явява лично.
З.В.З. не се явява, редовно призован.
Повереникът му адв. Г.Б.Х. не се явява, редовно призован.
И.Ж.К. не се явява, редовно призован
по телефон. Повереникът му адв. Г.Б.Х. не се явява, редовно призован.
М.И.Д. не се явява, редовно
призована по телефон. Явява се повереникът й адв. К.М.Д.. Повереникът адв. М.Н.Д.
не се явява, редовно призована.
Н.И.С. се явява лично. Явява се и повереникът
й адв. К.М.Д.. Не се явява повереникът адв. М.Н.Д..
П.Й.К. не се явява. Явява се
повереникът й адв. И.К.Ч.
Адв. Ч.: Уведомявам съдебния състав,
че доверителката ми е уведомена от мен за днешното съдебно заседание. Същата е
оттеглила пълномощията си от адв. К.Д. и адв. М.Д..
П.П.У.-Д.
не се явява, редовно призована. За нея се явява повереник - адв. Р. П., която
представя пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, както и молба за
конституиране като частен обвинител от името на клиентката й.
С.К.Р. не се явява, редовно
призован. Повереникът му адв. Г.Б.Х. не се явява, редовно призован.
С.С.А. не
се явява, редовно призован. Повереникът му адв. Г.Б.Х. не се явява, редовно
призован.
Ц.Г.С. не се явява, редовно
призована. Явява се повереникът й адв. К.М.Д.. Не се явява повереникът адв. М.Н.Д..
Н.Ю.А. не се явява, редовно
призована. Не се явяват и поверениците й адв. Н.А.М. и адв.
П.Б.Д. – редовно призовани.
Г.А.М. не се явява, редовно призована.
Не се явяват поверениците й адв. Н.А.М. и адв. П.Б.Д.
– редовно призовани.
СЪДЪТ:
ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. В.В. О. - повереник на пострадалата Е.М.Н., - в която същият е
изложил писмено становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК. Освен това е изразил становище да се даде ход
на делото ,ако не се явят той и неговия доверител в съдебно заседание.
ДОКЛАДВА постъпила молба от поверениците на пострадалите Г. А.М., Н.Ю.М. и Д.С.Г. - адвокатско
дружество „М. и Д.“ действащо чрез адв. Н.М. и адв. П.Д., с която същите излагат писмено становище по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и изразяват становище да се даде ход на
разпоредителното заседание в тяхно отсъствие предвид служебната им
ангажираност.
ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. Г.Б.Х.
от САК като повереник на пострадалите С.С.А., З.В.З., И.Ж.К. и С.К.Р., в която е изложено писмено
становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
СЪДЪТ
ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ЗА
ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1 ОТ НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид постъпилите
становища на колегите адвокати, както и редовни процедури по призоваване,
считам че няма пречка да се даде ход на разпоредителното заседание.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Да се даде ход
на делото.
ПОДСЪДИМАТА Т.: Да се даде ход на
делото.
ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ поотделно: Не са
налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ също счита, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ.
ПОСТАВЯ НА ОБСЪЖДАНЕ ОТ СТРАНИТЕ ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ.
248, АЛ. 1 от НПК.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА
СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСА ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1, Т. 1 ОТ НПК – ДЕЛОТО
ПОДСЪДНО ЛИ Е НА СЕЗИРАНИЯ СЪД.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо
председател, считам че по т. 1 на чл. 248, ал. 1 НПК делото е подсъдно именно
на Софийски окръжен съд.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Становището ми
по т. 1 на чл. 248, ал. 1 НПК е същото.
ПОДСЪДИМАТА Т.: Поддържам
заявеното от защитника ми.
ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ поотделно:
Присъединяваме се към становището на прокурора и защитника.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА
СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСА ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1, Т. 2 НПК – НАЛИЦЕ ЛИ СА
ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ИЛИ СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Становището ми
по т. 2 на чл. 248, ал. 1 НПК е същото.
ПОДСЪДИМАТА Т.: Поддържам
заявеното от защитника ми.
ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ поотделно:
Присъединяваме се към становището на прокурора и защитника.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА
СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСА ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1, Т. 3 ОТ НПК, А ИМЕННО –
ДОПУСНАТО ЛИ Е НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТСТРАНИМО СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА, ДОВЕЛО ДО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВА НА
ОБВИНЯЕМИЯ ИЛИ НА ПОСТРАДАЛИТЕ.
ПРОКУРОРЪТ:
Прокуратурата ще изрази
самокритично отношение точно по тази точка, имам предвид следното:
В хода на разследването по
досъдебното производство обвиняемата Ц.Р.Т. е привлечена едновременно за деяние,
в което са инкорпорирани квалифицираните случаи, както на оказване помощ на
пострадалите, така и особено тежък случай. Считам, че тези хипотези са
несъвместими и поради тази причина считам, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуалните права на
обвиняемата, както и на пострадалите, освен ако не приемете, че става въпрос за
очевидна фактическа грешка по чл. 248а НПК. В тази връзка считам, че делото
следва да се върне на прокуратурата за отстраняване на допуснатото нарушение.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Благодаря за
самокритичното отношение на прокурора. Ние смятаме че сме обвинени по по-лекия
състав на чл. 343 НК, поради което не смятаме, че следва делото да бъде връщано
и не желаем делото да бъде връщано отново на прокуратурата. Няма други
процесуални нарушения, които да са основание за прекратяване на съдебното
производство.
ПОДСЪДИМАТА Т.: Поддържам
заявеното от защитника ми.
ПОВЕРЕНИЦИТЕ адв. К. и адв. Ж.
поотделно: Предоставяме на съда по този въпрос.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Б.: Също предоставям
на съда.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. С.: Предоставям
на съда, както и с оглед евентуалното приложение на чл. 248а ал. 1 НПК.
ПОВЕРЕНИЦИТЕ адв. К. и адв. Г.:
Предоставяме на съда.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Ч.: Становището
ми е, че изложеното от представителя на държавното обвинение действително
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване
на правата на участниците в процеса и по-точно на обвиняемата, съгласно дефинитивната
разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, тъй като пречи да се разбере в какво
точно е обвинена обвиняемата. Без значение е становището на защитата, че те
приемат, че са обвинени по по-лекия текст, тъй като е в интерес на всички да се
постигне един стабилен съдебен акт, аз считам че е отстранимо нарушение и
следва да бъде върнат обвинителния акт на прокурора за отстраняването му. Други
нарушения не съзираме.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Д.: Считам, че
няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия, на
пострадалите или на техните наследници и няма основания за връщане на делото.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. ПЕТКОВА: Считам,
че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия, на
пострадалите или на техните наследници и делото не следва да бъде връщано.
СЪДЪТ:
ДОКЛАДВА писмено становище в молбата
от адв. В.В.О., повереник
на пострадалата Е.М.Н., в която същият изразява становището си по т. 3 на чл.
248 НПК, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните права, довело до ограничаване правата на обвиняемия,
на пострадалите или на техните наследници.
ДОКЛАДВА писмено становище в молбата
от адв. Г.Б.Х., повереник пострадалите С.С.А., З.В.З., И.Ж.К. и С.К.Р., в която изразяват становището си по т. 3 на чл. 248 НПК, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на
обвиняемия, на пострадалите или на техните наследници.
ДОКЛАДВА писмено становище в молбата
от адв. Н.М. и адв. П.Д., повереници
на пострадалите Г.А.М., Н.Ю.М. и Д.С.Г., в която изразяват становище по т. 3 на чл. 248 НПК,
че на досъдебното производство не са допуснати нарушения на процесуални
правила, които да са ограничили правата на частните обвинители.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА
СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСА ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1, Т. 4 ОТ НПК, А ИМЕННО –
НАЛИЦЕ ЛИ СА ОСНОВАНИЯ ЗА РАЗЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ОСОБЕНИТЕ ПРАВИЛА.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Уважаема
госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, желаем делото да се разгледа
по реда на Глава двадесет и седма НПК, като възнамеряваме на основание чл. 371,
т. 2 НПК да се признаем за виновни и да признаем изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
ПОДСЪДИМАТА Т.: Желая делото да се
разгледа по реда на съкратената процедура с признаване на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА
СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСА ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1, Т. 5 ОТ НПК, А ИМЕННО –
НАЛИЦЕ ЛИ СА ОСНОВАНИЯ ЗА РАЗЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ, ПРИВЛИЧАНЕТО
НА РЕЗЕРВЕН СЪДИЯ ИЛИ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, НАЗНАЧАВАНЕТО НА ЗАЩИТНИК, ВЕЩО ЛИЦЕ,
ПРЕВОДАЧ ИЛИ ТЪЛКОВНИК И ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНИ СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ ПО
ДЕЛЕГАЦИЯ.
ПРОКУРОРЪТ:
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация.
ЗАЩИТНИКЪТ
адв. К.: Нямаме искане
за разглеждане на делото при закрити врати, не желаем резервен съдия или съдебен
заседател, назначаване на вещо лице, преводач или тълковник, както и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
ПОДСЪДИМАТА Т.: Поддържам
заявеното от защитника ми.
ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ поотделно: Считаме,
че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА
СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1, Т. 6 ОТ НПК, А ИМЕННО –
ВЗЕТИТЕ МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че не са налице
основания за изменение на взетата мярка за неотклонение по отношение на
подсъдимата, както и мярката за процесуалната принуда – забрана за напускане
пределите на страната.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Не предявяваме
искане за изменение на мерките за процесуална принуда.
ПОДСЪДИМАТА Т.: Поддържам
заявеното от защитника ми.
ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ поотделно: Присъединяваме
се към становището на прокурора и защитника.
СЪДЪТ
ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1, Т. 7 НПК, А
ИМЕННО – ИСКАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за събиране на нови доказателства към настоящия момент.
ЗАЩИТНИКЪТ
адв. К.: На този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМАТА
Т.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
ОСТАНАЛИТЕ
СТРАНИ поотделно: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След
проведено тайно съвещание и след като изслуша становищата на страните по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, съдът установи следното:
Делото е подсъдно на Софийски
окръжен съд съгласно правилата местната и родова подсъдност по чл. 35, ал. 2 НПК
и чл. 36, ал. 1 НПК.
Не се
установяват основания по смисъла на чл. 250, ал. 1 НПК за прекратяване на
наказателното производство, не са налице и основания по чл. 251, ал. 1 НПК за
спиране на наказателното производство.
Обсъждането
на въпросите, поставени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, налага
извод за наличие на основанието по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Съдът констатира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т.
1 НПК, довело до ограничаване на правото на подсъдимата на досъдебното
производство да научи за какво престъпление е привлечена към наказателна отговорност,
респ. впоследствие й е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Това е така,
тъй като е налице неяснота в обвинителния акт, която прегражда възможността на
подсъдимата да разбере в какво е обвинена.
Фактическото обвинение, формулирано в
заключителната част на обвинителния акт, е затова че: на 13.04.2018 год., около
11:15 часа, на АМ „Тракия“, в зоната на 28-ми километър, с посока на движение
от гр. П. към гр. София, подсъдимата Ц.Т. при управляване на моторно превозно
средство - л.а. марка „Р. М.“ с рег. № . ВС - по време на изпреварване не е
осигурила достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното от нея
МПС - автобус с рег. № СВ 9940 КР, с което е нарушила правилата за движение по
пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 42, ал. 2,
т. 1 ЗДвП „Водачът, който изпреварва е длъжен: ... по време на изпреварването
да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство“ и по непредпазливост е причинила смъртта на шест лица и
телесни повреди на седемнадесет лица, като случаят е особено тежък и след
деянието подсъдимата е направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на
пострадалите. Така изложеното фактическо обвинение прокурорът е квалифицирал от
правна страна като престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. „г“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
343, ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Така предложената правна квалификация на деянието е
юридически невъзможна, тъй като привилегированият състав на престъплението по
чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 2 НК, посочен от прокурора, е неприложим в
случаите на престъпление по чл. 343, ал. 4 НК - когато с деянието е причинена
смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица. В
Наказателния кодекс не е предвиден такъв състав на престъпление, при който
съставомерни обективни елементи на деянието да се явяват едновременно
престъпният резултат, посочен в разпоредбата на чл. 343, ал. 4 НК - причиняване
на смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица - и
действия на дееца за оказване помощ на пострадалите.
Квалифицирането на деянието по привилегирования състав
на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 2 НК с направеното от прокурора
препращане към деянието по чл. 343, ал. 4 НК въвежда съществена неяснота
относно правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението.
Тази неяснота в обвинителния акт, независимо от становището на подсъдимата и
нейния защитник, води до преграждане възможността на подсъдимата да разбере в
какво е обвинена. Неяснотата в обвинителния акт не ограничава единствено
правата на подсъдимата, а води и до недопустимо ограничаване на процесуалните
права на останалите страни.
Същото
процесуално нарушение е допуснато и при формулирането на обвинението в
постановлението за привличане на обвиняем.
Констатираното
процесуално нарушение, доколкото засяга правото на обвиняемата да научи за
какво престъпление е привлечена в това качество, е съществено по смисъла на чл.
249, ал. 4, т. 1 НПК и не може да бъде отстранено в съдебната фаза на
наказателното производство, което въвежда основанието по чл. 249, ал. 1, вр.
чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение.
Констатираното
прекратително основание прави на този етап безпредметно произнасянето по
въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 4-9 НПК.
По
изложените съображения и на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. ал. 4, т. 1,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК С. О. СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по н.о.х.д. № 157/19 г. по описа на С. о. съд и
ВРЪЩА
ДЕЛОТО НА ПРОКУРОРА за отстраняване на допуснатите нарушения, посочени в
мотивите на определението.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и частен протест по реда на
Глава двадесет и втора НПК пред САС в седмодневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Съдебното заседание приключи в 11:26
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: