РЕШЕНИЕ
№ 3423
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. Д. М. Административно наказателно дело
№ 20231110203521 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от В. Д. В. от ...................., с
ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № СО - Т - В- 22 - 01 - 077/16.06.2022г. издадено от Заместник
- кмет на Столична Община, с което на лицето е наложено наказание глоба в
размер на 300 (триста) лева за извършено административно нарушение по
чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столична Община.
В жалбата си до съда наказаното лице навежда оплакване, свързано с
процесуалната допустимост и основателност на жалбата. В мотивите се
излагат съображения, че липсват данни жалбоподателката да е извършвала
търговска дейност, респ. ако е била извършвала такава, не е годен субект на
административна отговорност, тъй като е работила за юридическо лице. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. В., редовно призована, не се
явява и не се представлява. В писмена молба до съда от упълномощения
1
защитник не се възразява по даване ход на делото в тяхно отсъствие. Развиват
се съображения във връзка с поддържане на аргументите, изложени в
жалбата. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган: Заместник - кмет на Столична
Община, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа
обстановка:
Търговското дружество „Висмар - 2022” ЕООД е било вписано в
Търговския регистър с ЕИК ................ За нуждите на търговската си дейност
то наело по силата на трудов договор № 00006/09.01.2022г. жалбоподателката
В. Д. В.. Тя била назначена на длъжност ,,продавач – консултант“, като
предмет на договора било извършване на търговия на територията на град
............... Срокът на договора бил сключен за неопределено време.
На 27.03.2022г. свидетелят Н.Г., назначен на длъжност „старши
инспектор” в Столичен инспекторат към Столична община, заедно със
свидетелката старши инспектор П. С., участвали в проверка за спазване
правилата за извършване на търговски дейности на територията на Столична
община, регулирани с Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) и по -
конкретно спазването на изискването да се извършва търговия на открито
само след снабдяване с разрешение за ползване на място върху терени
общинска собственост, издадено от кмета на района. В изпълнение на своите
контролни функции те посетили ,,Градска градина“ пред Народния театър,
разположена в район „Средец“, в гр. София. Около 10:30 часа, на
27.03.2022г., преминавайки през градската градина, проверяващите
забелязали жалбоподателката да продава печена и варена царевица и кестени
от два боря метални колички, заемайки около 3 кв.м. публична общинска
2
собственост – пешеходна зона, без разрешение за ползване на мястото,
издадено от Кмета на район ,,Средец“. Пристъпвайки към изпълнение на
контролните си функции, административните органи изискали от В.
разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито на
терен – публична общинска собственост, издадено от Кмета на Район
„Средец“. Жалбоподателката обаче не представил изисканите книжа, тъй като
не разполагал с такива. Служителите при Столична Община не направили
контролна покупка и не изискали касов бон. Съставили Констативен протокол
на 27.03.2022г. от свидетелката Петя Славкова. В него като лице, което е
извършвало неразрешена търговска дейност, било вписано В. В..
При така установените възприятия свидетелят Георгиев преценил, че е
извършено административно нарушение, поради което съставила Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-01-
077/27.03.2022 г. срещу В. Д. В.. Като нарушена била посочена разпоредбата
на чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столична община (НРУИТДТСО). Актът бил изготвен в
присъствието на свидетеля С.. Същият бил представен за подпис на В. и
препис от него й бил връчен. В съответната графа тя вписала възражения, че
работи за фирма ,,Висмар 2020“ ЕООД с касов бон и номер на трудовия
договор, който цитирала. Отделно депозирала и възражение срещу акта, в
което посочила че щандовете, на които работила, са на дружеството, което я е
наело за извършване на търговска дейност. Въз основа на съставения АУАН
на 16.06.2022г. Заместник – кметът на Столична община, издал и
обжалваното Наказателно постановление № СО – Т-В – 22 – 01 -077/ 16.
06.2022г., с което на основание чл. 36, ал.1 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
физическото лице- жалбоподател било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Н. Г. и
П. С., както и в приобщените към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от показанията на
актосъставителя Н.Г. е, че същият квалифицира жалбоподателката като
,,системен нарушител“, който е бил неколкократно наказван за извършване на
3
неправомерна търговска дейност. В разпита си се навеждат твърдения, че
лицето извършва продажба на стоки, без да има издадено съответно
разрешение. Частично тези показания се подкрепят и от твърденията на
свидетеля по акта П. С., която обаче, предвид множеството извършени
проверки, не си спомня за точно този случай. Независимо от това обаче, тя е
съставила констативния протокол № КП – 22 – 0015300 от 27.03.2022г., в
който е била посочена датата на извършване на проверката, респ. на
установяване на деянието. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
участвали в проверката преди съставянето на АУАН. Същите са обективни,
логични и последователни. От тях се извеждат фактът на констатирана
търговска дейност в обекта, на който е заварен жалбоподателят при ползване
за целта на част от терен – публична общинска собственост, както и
отсъствието на издадено към момента на провеждания контрол в полза на В.
В. разрешение от Кмета на района за извършване на такава, било по реда на
чл.23 (за търговия на открито), било по реда на чл.4 - чл.18 от Наредбата (за
търговия от павилион). Проверяващите са категорични, че лично са
възприели предлаганите стоки и тяхното предназначение именно за продажба
на потенциални клиенти.
Наблюдавали са и конкретно реализирани от жалбоподателката пред
тях сделки. Така изложените твърдения от тях намират потвърждение от
приложеното копие на констативен протокол, изготвен от служители на
Столичен инспекторат, макар и по отношение на работодателя на
жалбоподателката В. В..
По същество жалбоподателката и нейния защитник не оспорват
фактическата обстановка, изложена както в АУАН, така и в издаденото НП.
Техните оплаквания касаят липсата на доказано нарушение, отсъствието на
годен субект на административна отговорност, респ. отсъствrето на виновно
поведение за извършено нарушение.
Санкционираното лице съсредоточава аргументите си върху отсъствие
на реализирана търговска дейност по смисъла, вложен в ТЗ, в частност
незадълбоченост на проверката, дали тя извършва търговия в лично качество,
или като наето от друг търговец лице, както и наличието на предпоставки
въобще в случая да се коментира, че проверяваната от контролните органи
дейност въобще попада в определението на понятието „търговия на открито“.
4
В показанията си пред съда и двамата свидетели излагат лично възприетите
факти с присъщата на утвърден спомен логична последователност, поради
което настоящата съдебна инстанция не намира основание да коментира
предубеденост или тенденциозност при поднасяне на тази информация.
Обсъдените по - горе свидетелски показания обаче не могат да предложат
нужното обективно и пълно познание относно субекта на констатираното от
контролните органи нарушение и даденото именно в поведението на
жалбоподателя авторство на деянието. Съмнението относно пълнотата на
доказателствената дейност на двамата свидетели се задълбочава предвид
изрично заявеното от тях, че не са проверявали дали въобще на В. е било
издавано разрешение за извършване на търговия на открито в лично качество,
което за този съд е от съществено значение с оглед правилното
индивидуализиране на параметрите на отговорността не само с оглед субекта,
но и с оглед кръга от накърнени отношения и нормата, която ги охранява. В
тази връзка не следва да бъдат пренебрегвани фактите, изводими от
прилбожените като писмени доказателства копия от трудов договор,
допълнително споразумение към трудовия договор, справка от НАП и
длъжностна характеристика, видно от които жалбоподателката е била лице,
наето по трудово правоотношение преди извършване на проверката длъжност
„продавач – консултант“, което е изпълнявало трудовите си функции именно
в ползвания от неговия работодател обект. Изложеното в писмените справки
е потвърдено не само от приложените по делото копия на трудов договор и
длъжностна характеристика, но и от извлечението от водения от НАП. Съдът
кредитира приобщените писмени доказателства, доколкото същите служат за
изясняване на част от обстоятелствата по случая.
Представеният трудов договор и длъжностна характеристика са в
подкрепа на тезата за съществуващите трудовоправни отношения между
споменатото дружество и жалбоподателя, периода на тяхното съществуване и
възлаганата на В. в техните рамки трудова дейност, които данни корелират с
твърдението, че жалбоподателят не е лицето, чиято отговорност следва да
бъде ангажирана.
От приложените по делото заповеди на кмета на Столична община се
извеждат сведения за компетентността на наказващия орган и
актосъставителя.
5
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление съдът намира, че същото е било издадено при
неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на В. Д. В. е ангажирана за
нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО. Сочената правна норма изисква
търговия на открито, извършвана въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти,
за рекламните, информационните и монументално – декоративните елементи
и за рекламната дейност на територията на Столична община, от кмета на
района, на територията на който ще се извършва дейността. От събраните по
делото доказателства обаче не се доказа по еднозначен и убедителен начин
авторството на извършеното нарушение. Правило, въведено с текста на чл.23
от Наредбата е адресирано до лица, обладаващи качеството „търговец“,
поради което и задължителен признак от състава на нарушението му се явява
особеното качество на неговия субект. Този извод се налага при граматическо
и систематично тълкуване на разпоредбите от съответния раздел в глава III от
Наредбата, в частност нормата на чл.19, дефинираща понятието „търговия на
открито“, тази на чл.23 и нормата на чл.26, ал.1, въвеждаща изискването за
представяне пред контролните органи при поискване на документи.
Доколкото сред текстовете на Наредбата съдържанието на понятието
„търговец“ не е изведено, то същото се изпълва от легалното определение в в
§ 13, т. 2 ДР на Закона за защита на потребителите, към която препраща
разпоредбата на § 3, т. 3 от ДР на Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
Съгласно така установената дефиниция, "търговец" е всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка. Нормата на чл. 36, ал. 1
от Наредбата предвижда в случаите на нарушение на чл. 23 от Наредбата да
се ангажира административната отговорност на виновните лица (физически
лица), едноличните търговци и юридическите лица.
Административнонаказателната отговорност на физическите лица
обаче следва да се ангажира само когато извършват търговия от свое име и за
6
своя сметка в нарушение на установените правила.
В случаите, в които дейността се изпълнява в рамките на трудово
правоотношение, следва да се ангажира отговорността на работодателя, който
единствено притежава качеството на търговец. На този извод сочи и
систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от
НРУИТДТСО, които уреждат реда за подаване на заявление и издаване на
разрешение за извършване на търговия на открито, както и неговото
съдържание. Цитираните норми не предвиждат ред за издаване на разрешение
за извършване на търговска дейност за лицата, които я извършват по силата
на длъжностното си качество, придобито след сключване на трудов договор с
търговец, от името и за сметка на последния. Съгласно чл. 24, ал. 2 от
Наредбата в заявлението за издаване на разрешение следва да се посочат
наименованието и ЕИК на търговеца, както и лицето, което извършва
търговската дейност от името на търговеца. Съгласно чл. 25, ал. 2 от
Наредбата в разрешението задължително се посочат търговецът
(производител), лицето, което представлява търговеца, и лицето, което
извършва търговската дейност от името на търговеца. Отсъства основание да
се претендира издаването на отделно разрешение за извършване на търговска
дейност на ангажирания по трудов договор работник, който извършва
продажбите в съответния обект, още повече че разпоредбите на чл. 24 и чл.
25 от Наредбата провеждат ясно разграничение между търговеца и лицето,
което осъществява търговската дейност от негово име по силата на трудово
правоотношение, поради което и единствено съответният работодател следва
да съобразява своята дейност с изискванията на НРУИТДТСО. Пренасяйки
тези принципни положения в конкретиката на случая и съпоставяйки ги с
приетата за установена фактология, този съд счита, че лицето В. Д. В. не е
годен субект на нарушението на чл.36, ал.1, вр.чл.23 от НРУИТДТСО,
доколкото тя не отговаря на изискването за особено качество на субекта на
административната простъпка. Наказващият орган носи задължението да
събере убедителни доказателства относно лицето, което със собственото си
поведение е извършило нарушението, за да пристъпи към ангажиране на
неговата отговорност именно като извършител на конкретното деяние. Тезата
му в случая е изградена единствено върху наблюденията на актосъставителя и
другите проверяващи върху вида на фактически извършваната от В. дейност,
свързана с продажба на стоки на открито. Не са събрани обаче доказателства,
7
че тази дейност е предприето от нея в личното й качество на търговец, т.е. за
нейна сметка и в нейна полза, още повече че бе установено наличието на
актуални към датата на нарушението трудовоправни отношения между нея и
„Висмар 2020“ЕООД, изключително занимаващо се с търговия на стоки на
открито, при това именно на мястото, на което е заварен продавач -
консултантът.
Проверяващите необосновано не са предприели задълбочена проверка,
за да изяснят дали продаваните вещи и съоръженията, които са ползвани за
целта, са собственост на В., респ. дали приходите от дейността й се отчитат
като нейни, или те се реализират от трето лице.
В тази насока те не са се възползвали от възможността да изискат
сведения от самия нарушител (чрез извършване на контролна покупка и
проверка на касовия бон), както да съберат информация от органите на НАП
относно действащи за лицето трудови договори, респ. при установяване на
актуалния му ангажимент да отправят запитване към „Висмар 2020“ ЕООД
(дружество, фигурирало дори в книжа, изготвени от други проверяващи към
Столичен инспекторат), дали се касае за негов служител, или лицето
самостоятелно реализира търговска дейност (в този смисъл и
Р№2236/03.04.2018г. по к.а.н.д.№ 1014/2018г., I к.с. на АССГ, Р
№1260/28.04.2014г. по к.а.н.д.№10058/2013г., XIII к.с. на АССГ, Р №
7670/13.12.2017г. по к.а.н.д.№9694/2014г. на АССГ, Р№7112/27.11.2017г. по
к.а.н.д.№7794/2017г., XII на АССГ, Р№6326/06.11.2017г. по к.а.н.д. №
5675/2017г., XIII к.с. на АССГ). Наказващият орган носи задължението да
събере убедителни доказателства относно лицето, което със собственото си
поведение е извършило нарушението, за да пристъпи към ангажиране на
неговата отговорност именно като извършител на конкретното деяние. Тезата
му в случая е изградена единствено върху наблюденията на актосъставителя и
другите проверяващи върху вида на фактически извършваната от В. дейност,
свързана с продажба на стоки на открито. Не са събрани обаче доказателства,
че тази дейност е предприето от нея в личното й качество на търговец, т.е. за
нейна сметка и в нейна полза, още повече че бе установено наличието на
актуални към датата на нарушението трудовоправни отношения между нея и
„Висмар 2020“ ЕООД, изключително занимаващо се с търговия на стоки на
открито, при това именно на мястото, на което е заварен продавач -
консултантът. Проверяващите необосновано не са предприели задълбочена
8
проверка, за да изяснят дали продаваните вещи и съоръженията, които са
ползвани за целта, са собственост на В. или на друго лице. В продължение на
изложените дотук доводи, съдът приема за неоснователни възраженията на
представителя на административно наказващия орган относно приложимостта
на хипотезата на § 3, т. 3 от НРУИТДТСО, препращаща към дефиницията за
търговец в §13, т.2 от Закона за защита на потребителите, с оглед не е
санкциониран в качеството на търговец – юридическо или физическо лице, а
като виновно физическо лице. Дефиницията на § 13, т. 2 от ЗЗП е относимо в
отношенията между търговец и потребител, като въвежда по-широко понятие
от употребеното в ТЗ, с цел защита на потребителя. Ето защо и в
НРУИТДТСО, това понятие има вложения в ЗЗП смисъл единствено в
отношенията търговец-потребител, не и по отношение задълженията,
въведени с разпоредбите на чл. 23 и 24 на посочената наредба, чийто адресат
се явява единствено лицето, от името и за сметка на което се извършва
търговията. По делото не са ангажирани и доказателства, че В. В. е съзнавала,
че работодателят й не е разполагал с разрешение по чл. 23 от НРУИТДТСО.
Законът не я и задължава, в качеството й на служител по трудов договор да
проверява дали „Висмар 2020“ ЕООД е спазил всички изисквания за
законосъобразното извършване на търговската си дейност, включително дали
тя е съобразена с изискването на чл.23 от Наредбата. В този смисъл, деянието
не е извършено от нея нито умишлено, нито непредпазливо. Изложеното
дотук указва повърхностен подход в процеса по събиране на относим
доказателствен материал, проявен от администратинонаказващия орган, което
е предпоставило и недостатъчна обоснованост на неговата обвинителна теза.
Разбирането, че следва да се санкционират лицата, които формално са
забелязани да изпълняват дейност, свързана с покупко- продажба на стоки на
открито, без да бъде установено конкретното им отношение към нея (дали
имат качеството на търговци, или извършват работата като наети лица) и
виновното им поведение, би наложило тенденция за ангажирането на
обективна отговорност за неизпълнено правно задължение, при пълно
дерогиране, както на обективните, така и на субективния елементи на
вмененото административно нарушение, което от своя страна е абсолютно
недопустимо. В случая изследване на обстоятелството относно лицето –
търговец, от чието име се извършва търговската дейност на открито, не е било
сторено, влечащо като последица непълнота на доказателствения материал
9
относно личността на субекта на извършеното нарушение, респективно
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление на
самостоятелно основание.
Не на последно място следва да бъде посочено, че вменената на
жалбоподателката за нарушена разпоредба на чл.23 от НРУИТДТСО има
бланкетен характер и препраща към Наредба за преместваемите обекти, за
рекламните, информационните и монументално – декоративни елементи и за
рекламна дейност на територията на Столична Община. Актосъставителят и
административно наказващият орган е следвало да посочат както
препращаният подзаконов нормативен акт, така и кой ред е бил нарушен към
препращаната наредба, доколкото се съблюдава правото на защита на
санкционираното лице да узнае в пълен обем всички правни норми, за да
може да организира адекватно защитата си. Липсата на точното упоменаване
на изискуемия ред на нарушение всякога съставлява съществено и
неотстранимо процесуално нарушение, обуславяща отмяната на
наказателното постановление на това основание.
Съобразно споделените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на производството по установяване на административно нарушение и по
налагане на административно наказание, се установява неправилно
приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което издаденият санкциониращ
административен акт следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото административно наказващият орган
Столична община следва да заплати на В. Д. В. сумата от 400.00 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник по силата на приложен договор за правна помощ.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № СО - Т - В - 22 - 01 - 077/
16.06.2022г. издадено от Д. Б. - Заместник - кмет на Столична Община, с
което на В. Д. В. от .................., с ЕГН: ********** е наложено наказание
глоба в размер на 300 (триста) лева за извършено административно
10
нарушение по чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична Община.
ОСЪЖДА Столична община (СО) да заплати по сметка на В. Д. В. от
..........................., с ЕГН: ********** сумата в размер на 400,00 (четиристотин)
лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11