Решение по дело №11718/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 26.10.2015г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.

при участието на секретаря Т.К. след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №11 718  по описа за 2015 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от А.А.Р., ЛНЧ: **********, родена на ***г. с искане за постановяване на мерки за защита срещу ответника   М.М.Ж.,ЕГН: **********.

Молителката излага, че живяла  в съжителство с ответника от 22.11.2014г. до края на месец април 2015г. Твърди,че след многократни скандали и побои се изнесла. Сочи, че от началото на месец юни, когато ответникът разбрал, че молителката се среща с друг мъж започнал системно да я преследва и тормози. Не искал да приеме факта,че не желае да бъде повече с него. Причаквал я пред заведения и пред дома й и я карал да влиза в колата му, където я удрял и заплашвал.Казвал й,че докато е в Б. няма да бъде с друг мъж.

Твърди,че на 10.09.2015г. ответникът отново й се обадил , за да говорят. В желанието си да се разберат молителката се срещнала с ответника в кафе-бар „А.” . Сочи,че ответникът се ядосал,започнал да я рита. Тя се разплакала и се скрила в тоалетната.Там той я ударил в ребрата и тя паднала. Накарал я да тръгнат от заведението, като я държал за ръката, за да не избяга накарал я да влезе в колата му и я закарал в един хотел, собственост на негов приятел, хотел „Р.” в м-ст „А. М.” близо до Свободния университет. Държал я там 9 часа на 11.09.2015г. като цяла нощ я заплашвал,че по най-бързия начин трябва да се прибере в Р., иначе ще я убие. На сутринта я закарал до летището да си купи билет. Молителката се изплашила.нямала в себе си нито пари, нито паспорт. Не знаела какво да прави и помолила да отиде до тоалетната. Там видяла една жена и й се примолила да ползва телефона й,за да се обади на приятел. Свързала се с приятеля си и му разказала какво се е случило.Той дошъл с още едно момче, говорили с М., който я оставил да си тръгне с тях. После я засипал със заплашителни смс-и и съобщения във Фейсбук – „дай да се видим по-добре, че иначе нещата ще станат по-лоши”. Заплашвал я,че дори и да отиде в С. пак ще я намери.

Твърди,че на 14.09.2015г. била на заведение на плажа и се прибрала в хотел „К.” около 00.00 часа, в който била отседнала, защото сменяла квартирата си. Ответникът я проследил до хотела. Стаята не била заключена, той нахлул и започнал да я бие. Избягала на терасата и започнала да крещи за помощ. Издърпал я вътре за косата и продължил да я удря. След като му казала,че приятелите й ще дойдат след 15 минути, той се изплашил и избягал. Сочи,че на 16.09.2015г. посетила спешния център, където била прегледана и й било издадено медицинско удостоверение.

Твърди,че на    16.09.2015г.  отишла при приятелка в заведение „Р. Х. П.” на ул.”С.„ *. Там дошли приятели на ответника, които според нея му се обадили,че тя е там. Досетила с е какво ще стане и си повикала такси. Преди да влезе в таксито видяла ответника да спира зад колата и се уплашила. Той започнал да удря през ръцете и по тялото,а тя да крещи. Едно момче чуло и дошло да й помогне, а ответникът избягал. Отишла във Второ районно и пуснала жалба.

Молителката излага,че  живее в непрекъснат страх от набезите на ответника. Сочи,че цялостното му поведение и отношение към нея я кара да търпи ограничения в социалния си живот – съобразява се къде ходи и да не е сама. Сменила квартирата си и внимава как стига до дома си с цел да не разбере къде живее. Не знае какво може да очаква от него.                       

Отправя искане  ответникът да бъде задължен да не извършва домашно насилие спрямо нея, както и същият да бъде задължен да не я приближава на 50 метра и да бъде задължен да посещава специализирани програма за максимално предвидения в закона срок.  

 В депозирано писмено становище от 20.10.2015г. ответникът излага, че молбата  е недопустима, неоснователна и недоказана. Оспорва всички твърдения на молителката.Заявява,че не желае да има каквито и да е отношения  с А.Р. и няма намерение да се среща с нея и не желае да се  среща с нея, тъй като живее на семейни начала с друга жена. Моли за постановяване на решение, с което молбата да бъде отхвърлена. Моли в случай,че му бъде наложена мярка  по ЗЗДН да не му се налага мярка по чл.5,ал.1,т.5 ЗЗДН, тъй като не била установена необходимост да посещава специализирани програми,а и това щяло да попречи да изпълнява служебните си задължения. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от молителката в случай,че те надхвърлят  минималните размери на адвокатските възнаграждения.      

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

С Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН молителката е декларирала, че на 10.09.2015г. при среща с ответника в бар „А.” същият й нанесъл ритници, последвал я в тоалетната, ударил я в ребрата, при което тя паднала.Принудил я да тръгнат от заведението, като я държал за ръката, за да не избяга, накарал я да влезе в колата му , закарал я в хотел „Р.” в м-ст „А. М.”, където я държал против волята й до 09.00 часа на 11.09.2015г. Цяла нощ я заплашвал,че ако не е  с него не може да бъде с друг мъж и затова по най- бързия начин  трябва да си замине за Р., иначе ще я убие.На сутринта я закарал до летището и й казал да си купи билет за Р.. Молителката не знаела какво да прави. Нямала в себе  си нито пари, нито паспорт. Отишла до тоалетната, където видяла една жена и я помолила да си даде телефона, обадила се на неин приятел за помощ, който дошъл веднага с още едно момче, говорили с М. и той я оставил да си тръгне с тях. След това М. я засипал със заплашителни  смс-и и съобщения във Фейсбук, като искал да се видят, като в противен случай я заплашил, че  нещата ще станат по –лоши. Заплашвал я,че дори и да отиде в С. пак ще я намери. Декларирала е,че на 14.09.2015г. след като се прибрала  от заведение на плажа около 00.00 часа в хотел „К.” , в който била отседнала, нахлул в стаята, която не била заключена, започнал да я удря е ребрата и по краката, стискал я за ръцете.Молителката избягала на терасата и започнала да крещи за помощ. Ответникът я издърпал за косата отново вътре в стаята и започнал да я удря. Декларирала е, че на 16.09.2015г. в заведение „Р. Х. П.” на ул.”С.” 6 отново я удрял през ръцете и тялото, за което е подала жалба в полицията.     

В Медицинско удостоверение №937/2015г. , издадено от  МБАЛ „С. А. –В.”АД след преглед от дата 16.09.2015г. на А. Р. по нейно искане с предварителни данни,че на 11, 14 и 16.09.2015г. е била бита от бившия й приятел М.Ж., който й нанасял удари и я събарял на земята ,  са установени червеникаво кръвонасядане неправилна форма и диаметър около 3 см и умерено изразена палпаторна болезненост по задната лява повърхност на гръдния кош, на нивото на долния полюс на лявата лопатка; морави кръвонасядания с неправилна форма и диаметър до 3-4 см по задната повърхност на лявата раменна става, задната повърхност на лявата мишница в долна трета ;  ивицести червеникави ожулвания с ширина до 7-8 мм, дължина до 3-4 см по предната повърхност на лявата мишница в долна трета; мораво- жълтеникаво кръвонасядане с кръгловата форма и диаметър 10 см по страничната повърхност на   дясното бедро, в средна трета; умерено изразена болезненост при палпация по страничната повърхност на дясната подбедрица в горна трета. В заключение в удостоверението е вписано, че се касае за ожулвания по левия горен крайник – резултат на удари с или върху предмети с подчерта ръб; кръвонасядания по гръдния кош, горни и десния долен крайник, контузия на гръдния кош лека степен -   резултат на удари с или върху предмети, като тези травматични увреждания могат да бъдат получени по указаните време и начин и са обусловили чувство на болка и страдание.   

Свидетелят М. Р. М. излага,че  работи като доставчик в „Р. Х. П.”. Не познава А. и М.. За пръв път ги видял, когато докато бил на работа и се върнал в заведението за нови поръчки чул А. да вика „ Помощ, помощ!” . Помислил,че някой си прави майтап ,защото имало хора навън. Решил да излезе и видял ч9овек , на който не знае името и тръгнал надолу да бяга към тях т човекът избягал. Видял това момче да дърпа А., а тя се опитвала да избяга нагоре . Това се случило на служебни вход на заведението на стъпалата. Тя се държала за стълбите, в той явно я е дърпал. Всичко се развило за секунди. А. влязла в заведението и останала там. Свидетелят видял,че А.  си забравила чантата на стълбите и качил горе. Впоследствие разбрал,че момичето се казва А. от приятелката й М.,която била хостеса в заведението  и която  му разказала за какво става въпрос и че момчето е бивше гадже на А.. М. му разказала, че и друг път е имало физическо насилие.    

Свидетелят А. М. М. излага,че стопанисва пицария „Р. Х. П.” на ул. „С.” и че се запознал с А. там, като тя била приятелка на хостесата М.. Покрай тях се запознал и с проблемите на А. с бившия й приятел М.. Миналия или по –миналия месец М. го сигнализирала,че не може да открие А. и че тя не си вдига телефона, а А. я била предупредила, че ако не си вдига телефона, М. трябва да се обади в полицията и да предприеме някакви мерки да я открие,защото се опасявала, че може да бъде отвлечена. Опитали се да я открият, проверили местата на които работела, но не успели.На следващия ден А. му се обадила от непознат телефонен номер, звучала притеснена и го помолила за помощ, казала, че е на летището и че М. я отвлякъл. Свидетелят заедно с негов приятел отишли до летището, където намерили А. в заведението заедно с М.. Като ги видяла, тя веднага хукнала към тях, била видимо притеснена и стресирана. Свидетелят попитал М. дали има претенции  момичето да тръгне с тях, той казал „ Не” и я оставил. А. им разказала,че била отвлечена от М. и прекарали вечерта в един хотел при негови познати. На следващия ден я завел на летището и я накарал да си купи билет за Р.. Знае от М. и А.,че имало и друга подобна случка, като не си спомня дали се е случил преди или след тази, на която е бил свидетел,   при която вечерта след като се прибрала в хотел „К.”, където била отседнала, М. я проследил, нахлул в стаята, започнал да я удря и бие. Тя започнала да крещи истерично и М. избягал от стаята.Свидетелят отишъл на следващия ден в хотела, за да види какво се случва и собственичката на хотела и персонала свидетелствали за скандал, който се разразил предната вечер. Всички били чули какво се е случило и че биха свидетелствали, ако има нужда. Разказва и следващия в случай в ресторанта, на който  не е присъствал. Тогава А. била в ресторанта и изчаквала М.. Тъй като А. била развила параноя искала да излязат през аварийния изход.Когато слизат долу и тръгват към такси, зад тях спряла кола, М. излязъл от нея и започнал да я гони. Тя се опитала да качи към ресторанта, но той я хванал, започнал да я дърпа да я удря, опитвал се да я отскубне от парапета,за който тя се държала. Служител на ресторанта реагирал и се притекъл на помощ и когато М. го видял, избягал. Свидетелят сочи,че заведението има видеонаблюдение на записите, които е гледал се виждало всичко, което се е случило. В момента А. работела в заведението. Твърди,че е виждал следи по тялото на А., тя показала кръвоизливи и оттоци, кракът й бил подут, а ръцете били стискани.                              

    Съдът след преценка на събраните доказателства по делото намира следното от правна страна :

В разпоредбата на чл.2 ЗЗДН е дефинирано понятието домашно насилие и принципно са очертани групите лица, които могат да търсят защита по реда на този закон, като чл.3 ЗЗДН изчерпателно конкретизира лицата, които могат да бъдат пасивно легитимирани  да отговарят по молба в производството по  чл.4,ал.1 ЗЗДН.

Постановяването на мерки за защита по този ред предполага съществуването на  две кумулативни предпоставки : че молителят е от категорията лица по чл.2 и чл.3 ЗЗДН  и че спрямо него е извършено насилие по смисъла на същия закон. В тежест на молителя е да установи наличието на същите.

 Твърденията на молителката са, че до края на месец април 2015г. е живяла в съжителство с ответника,   предвид и на което същата   разполага с възможността да се ползва от  защитните мерки по чл.5,ал.1 ЗЗДН, предвид разпоредбата на чл.3,т.2 ЗЗДН, което не се оспорва от ответника.

От събраните писмени и  гласни доказателства се установява, че през месец септември 2015г. ответникът е извършил актове на домашно насилие спрямо молителката, изразяващи се в оказано психическо и физическо насилие.

Разпитаният свидетел А. М. лично се е притекъл на помощ на молителката през миналия месец след като същата му е позвънила от непознат телефонен номер, обяснила му е, че е на летището и че М. я е отвлякъл. По молба на А. свидетелят отишъл заедно със свой приятел на летището, където в заведението на летището заварил молителката и ответника. Свидетелят описва, че А. веднага се завтекла към него и била видимо притеснена и стресирана. След като си тръгнали А. му разказала, че предния ден М. я отвлякъл и я завел в хотел при познати и след това я завел на летището, за да си купи билет. Същият посочва, че предния ден хостесата в заведението, което той стопанисва е сигнализирала, че А. е изчезнала и не си вдига телефона. Свидетелят  разказва, че е видял следи от физическо насилие по тялото  на А. – кръвоизливи и оттоци, кракът й бил подут, ръцете й били стискани.      Изнесените данни от свидетеля съвпадат напълно със завените твърдения от молителката по отношение начина и времето на  извършения акт на насилие от страна на ответника на 10.09.2015г. и 11.09.2015г.  Принудителното отвеждане на А. в хотел и държането й там повече от 9 часа, както и принудителното отвеждане на летището, за да си купи билет и да си тръгва за Р. представлява несъмнено оказано физическо и психическо насилие, изразяващо се в засягане на личната свобода и личните права по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН.  

Същият свидетел разказва и за друг случай, при който е посетил хотел „К.”, където била отседнала  молителката, защото разбрал, че вечерта М. нахълтал в хотелската стая и започнал да я бие. Избягал, защото А. се развикала.   Собственичката на хотела, както и персонала на хотела му разказали за скандала, който се разразил вечерта. Изнесеното от А. М. доказва твърденията на молителката за осъществен акт на  насилие спрямо нея на 14.09.2015г., изразяващ се във физическо насилие и насилствено нахлуване в хотелската стая, която е обитавала същата.      

  И двамата свидетели изнасят данни за осъществено насилие спрямо молителката на аварийния изход/служебни вход/ на заведение „Р. Х. П.”, при което ответникът пресрещнал молителката и започнал да я дърпа и да удря. Свидетелят   Мирослав Михайлов лично се притекъл да помогне на А. след като чул викове за помощ. Посочва, че е видял как момчето е избягало. Свидетелят Миланов излага, че е гледал записи от видеонаблюдението на заведението, където се вижда,че М. излиза от кола, започва да годни А., да я дърпа, да я удря и да се опитва да я отскубне от парапета на стълбите и след като служител от заведението се приближил М. избягал. Изнесените данни от свидетелите  несъмнено доказват,че на 16.09.2015г. пред заведение „Р. Х. П.” на ул.”С.” ответникът е упражнил физическо насилие по отношение на молителката.

Същевременно от представеното медицинско удостоверение се установява,че молителката е имала следи – травматични увреждания по тялото, които могат да бъдат получени по указаните от нея време и начин. 

С оглед на гореустановеното съдът възприема поведението на ответника на дати 10.09.2015г., 11.09.2015г., 14.09.2015г. и 16.09.2015г.   като упражнено от него  психическо и физическо   насилие спрямо молителката, което по смисъла на закона предвид наличните предпоставки представлява акт на домашно насилие. Несъмнено това поведението на ответника е обществено неприемливо, морално укоримо и създава притеснения и страх у  молителката, като същото се отразява негативно върху емоционалното й състояние.

На гореизложените съображения съдът намира подадената молба за основателна, като по отношение на  молителката   следва да бъда предоставен защита по реда на ЗЗДН в претендирания от същата обем. Съдът намира за подходящи следните мерки, като адекватни на търсената защита, а именно : да  бъде задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН,  да бъде задължен да не се приближава до молителката, на основание чл. 5, ал. 1, т.4 ЗЗДН, както и задължаване на ответника да посещава специализирани програми, на основание чл.5,ал.1, т.5 ЗЗДН.    Съдът счита, че  горните мерки следва да бъдат постановени за максимално определения в чл.5,ал.2 ЗЗДН срок – 18 месеца.

На ответника следва да бъде наложена глоба  в размер на 500 лева, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.

По разноските :

С оглед изхода на делото в полза на молителката следва да се присъдят извършените разноски в производството. Същата е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, по отношение, на което  ответникът е направил възражение за прекомерност. Съобразно чл.7,т.4 от   НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по неоценяеми искове е в размер на 300 лева, като следвайки правилото на  § 2 от ДР на тази наредба присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в нея, с оглед договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно и подлежи на присъждане в пълен размер.

В тежест на ответника  следва да се възложи  държавната такса за разглеждане на молбата в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН  вр.   чл. 16 от ТДДТСГПК.

Воден от горното и на основание чл. 15 от ЗЗДН, съдът :

 

Р Е Ш И:

        

ПРЕДОСТАВЯ на А.А.Р., ЛНЧ : **********, родена на ***г.  защита срещу домашното насилие, осъществено  от М.М.Ж.,ЕГН: ********** с адрес *** като постановява по отношение на извършителя следните мерки:

ЗАДЪЛЖАВА М.М.Ж.,ЕГН: ********** с адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо А.А.Р., ЛНЧ : **********, родена на ***г.  на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА  на М.М.Ж.,ЕГН: ********** с адрес *** да приближава на по-малко от двеста метра А.А.Р., ЛНЧ: **********, родена на ***г.,   на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок от 18 месеца.

ЗАДЪЛЖАВА М.М.Ж.,ЕГН: ********** с адрес *** да посещава СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА за извършители на домашно насилие на адрес гр.Варна, ул.”Съборни” 40, ДКЦ I , корпус II, на основание чл.5,ал.1 , т.5 ЗЗДН.

ОСЪЖДА М.М.Ж.,ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на А.А.Р., ЛНЧ : **********, родена на ***г.   сумата от 400 /четиристотин/ лева, представ- ляващи сторените разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА М.М.Ж.,ЕГН: ********** с адрес *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на ВСС, сума в размер на 25/двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса за разглеждане на молбата, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от ТДТССГПК.

ОСЪЖДА М.М.Ж.,ЕГН: ********** с адрес *** да заплати глоба  в размер на 500/петстотин/ лева,  в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл.5,ал.4 ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му в препис на всяка от страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :