РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1726
гр.
Пловдив, 02.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, трети
състав, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Любомира Несторова
като
разгледа докладваното АД №2300 по описа
за 2022г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното: Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПКи чл. 175, ал.2 от АПК.
Образувано
е по молба с вх. № 19754 от 26.10.2022г. на Директора на Националния институт
за недвижимо културно наследство /НИНКН/, депозирана чрез адвокат Р., с която
на основание чл. 248, алтернативно чл. 247 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК се
иска изменение на Определение № 1438 от 26.09.2022г. на Административен
съд-Пловдив, постановено по АД № 2300/2022г.в частта за разноските.
Алтернативно се иска по реда на чл. 247 от ГПК поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в определението на съда.
В молбата се сочи, че искането за
присъждане на разноски от ответната страна е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение. Твърди се, че в конкретния случай разпоредбата на чл.
143, ал.3 от АПК не намира приложение, доколкото не са конституирани страните
по делото от съда и не се дължи присъждане на претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Твърди се още, че с поведението си административният орган е
станал повод за завеждане на делото, тъй като при издаване на административния
акт не е спазил императивните разпоредби на Закона за културното наследство. Иска се изменение на съдебния акт в частта за
разноските като се остави без уважение направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждание. Алтернативно на посочените основания се иска
допускане на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК.
Ответната
страна по молбата е уведомена своевременно, която на 02.11.2022г. депозира
отговор по молбата. Намира молбата за недопустима, алтернативно за неоснователна.
Излага подробни съображения относно постановеното Определение № 1438 от
26.09.2022г. на Административен съд-Пловдив.
Съдът установи, че с Определение № 1438 от
26.09.2022г., постановено по АД № 2300/2022г. е оставил без разглеждане жалбата на
Национален институт за недвижимо културно наследство, със седалище и адрес на
управление: ***, с ЕИК *********,
представляван от Директора – арх. П.П., против Виза за проектиране от
20.04.2021г. на Главния архитект на Община Пловдив. Прекратил е производството
по АД № 2300 по описа на ПАС за 2022г.Осъдил е Национален институт за недвижимо
културно наследство към Министерство на културата да заплати в полза на Община
Пловдив сумата в размер на 200лв. /двеста / лева.
Препис от Определение № 1438 от
26.09.2022г. на ПАС, постановено по АД № 2300/2022г. е връчено на процесуалния
представител на Националния институт за
недвижимо културно наследство на 18.10.2022г., което се установи от обратна
разписка към съобщение от 26.09.2022г.
Молбата е изпратена на 24.10.2022г., което се установи от пощенското клеймо,
поставено на пощенския плик и заведена в деловодството на съда с вх. №
19754/26.10.2022г., следователно е депозирана в срок.
Съдът намира следното: Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен
характер. То е продължение на съдопроизводството по конкретното дело. В него
само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от
страната искане.
В случая с молбата по реда на чл. 248 от ГПК
се иска Съдът да остави без уважение направеното искане от страна на ответника
за присъждане на разноски. Става ясно, че не се иска изменение на размера на
разноските или допълване на съдебния акт в частта за разноските, което е
възможно само в хипотезата, че съдът не се е произнесъл по надлежно заявени
разноски от страната в производството / в случая не е налице тази хипотеза/,
т.е. иска се Съдът сам да отмени съдебния акт в частта за разноските, а не да ги
измени или допълни. Следва да се посочи изрично, че е недопустимо Съдът сам да
отмяна постановения от него съдебен акт, това се постига по пътя на обжалването
пред по-горната съдебна инстанция. Следователно искането е неоснователно.
Относно искането в молбата за прилагането на реда по
чл. 247 от ГПК.
Следва да се посочи, че с
разпоредбата на чл. 175 ал.1 от АПК се
определя реда, по който се извършва поправка на очевидна фактическа грешка.
Съгласно цитираната норма по свой почин или по искане на страна съдът може да
поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други
подобни очевидни неточности.
Основание за поправка на очевидна
фактическа грешка е наличието на неточност, която да не позволява да се разбере
действителната воля на съда или която да води до разминаване между мотивите и
диспозитива на съдебния акт.
В случая Съдът ясно е изразил волята си и няма разминаване между мотиви
и диспозитив относно присъдените съдебни разноски. Незаконосъобразните изводи
на съда при преценката на доказателствата и по приложението на закона, обаче,
не съставляват очевидна фактическа грешка, а водят до неправилност на съдебния
акт, която може да бъде отстранена единствено по пътя на обжалването.
При това положение Съдът намира, че претенциите,
обективирани в обсъдената молба с вх. №
19754 от 26.10.2022г. на
Националния институт за недвижимо културно наследство са неоснователни. Исканията
следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното Административен съд
Пловдив, трети състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националния институт за недвижимо културно
наследство за изменение на
Определение № 1438 от 26.09.2022г. на Административен съд-Пловдив, постановено
по АД № 2300/2022г. в частта за разноските.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Националния институт за недвижимо културно наследство за поправка на очевидна фактическа
грешка на Определение № 1438 от 26.09.2022г. на Административен съд-Пловдив,
постановено по АД № 2300/2022г в частта за разноските.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: