О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №260236
гр.Кюстендил,
21.04.2021г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№103/2021г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на И.Г.В., с ЕГН **********, с адрес ***,
мах.„Везенска“ №23, против определение от 08.12.2020г. на Районен съд-Дупница,
постановено по гр.д.№1003/2019г., с което е прекратено като недопустимо
производството по делото.
В жалбата се
правят оплаквания за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт,
като се твърди, че районният съд е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при водене на делото и се релевират конкретни
твърдения в тази посока. Претендира се обезсилване или отмяна на определение.
Прави се искане делото да бъде разгледано по същество от въззивната инстанция,
без същото да бъде връщано на районния съд, както и да бъдат присъдени на
жалбоподателя сторените пред първата инстанция разноски – държавни такси,
двукратно заплатени и пътни разноски за пътуване до гр.Дупница.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с частната жалба, намира същата за допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,
доколкото същият има преграждащ развитието на делото характер.
Преценена по
същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:
Г.АТ.В. и И.Г.В.
*** искова молба срещу Административен съд – Кюстендил, с която са предявили
искове за присъждане на всеки от тях на обезщетения – на Г.В. за неимуществени
вреди, а на Ив.В. – за имуществени и за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на правораздавателната дейност на ответния съд по адм.д.№42/2013г., с
твърдения за допуснати в производството по делото нарушения на правото на
Европейския съюз (ЕС) – ограничаване правото на защита на ищците, посредством
лишаване на същите от възможност да изразят становище по назначаването на
експертизи в производството и – поради големия брой проведени съдебни заседания
– лишаване на същите от възможност да се възползват от благоприятна за тях
промяна в материалния закон, свързана с предмета на делото.
На ищците са
били дадени указания да заплатят държавни такси в размери от по 10.00 лева
всеки от тях, както и са пояснили направено още в исковата молба искане за
спиране на производството по делото до произнасяне по тълкувателно дело
№2/2015г. на ОСГТК на ВКС.
На ищците са
били дадени нови указания да конкретизират оплакванията си и в молба-уточнение
с вх.№4957/28.02.2019г. същите са пояснили, че не претендират реализиране на
отговорност по чл.2б от ЗОДОВ – за вреди от нарушение на правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок, а се твърдят наличие на вреди от
неизпълнение на задълженията на държавата по чл.4 § 3 от ДЕС
(Договора за Европейския съюз).
Последвало е
отстраняване на всички съдии от разглеждане на образуваното по така подадената
искова молба гражданско дело № 193/2019г. на КНРС и на основание чл.23 от ГПК,
Окръжен съд-Кюстендил е изпратил делото за разглеждане на Районен съд-Дупница.
Пред
РС-Дупница е било образувано гр.д.№1003/2019г. По същото е било указано на
ищците да заплатят отново държавни такси в размери от по 10.00 лева всеки по
сметка на РС-Дупница, което указание ищците са изпълнили, а съдът е изпратил на
ответника препис от исковата молба, с указание за възможността по чл.131 от ГПК. Депозиран е бил отговор на исковата молба. В насроченото съдебно заседание
е било постановено спиране на производството по делото, поради наличие във ВКС
на „процедура по Тълкувателно решение по подобни казуси“.
Със
заявление от 28.05.2020г. И.В. е поискал възобновяване на делото, изискване на
адм.д.№42/2013г. по описа на АдмС-Кюстендил
и връщане на сумите, заплатени като държавни такси по сметка на
РС-Дупница, поради наличие на заплатени такива по сметка на РС-Кюстендил.
Съдебен акт
за възобновяване на производството по делото не е постановен, нито изричен
такъв за насрочване на съдебно заседание, но от приложен по делото списък на
л.41 е видно, че на страните са били изпращани призовки за участие в открито
съдебно заседание на 29.09.2020г., което явно не се е състояло, поради липса на
протокол по делото от проведено такова. На л.45 е наличен списък на призовани
лица за съдебно заседание на 20.10.2020г. Проведеното такова е било отложено,
поради констатацията на съда, след направено изявление в този смисъл от И.В., а
именно – че за съдебното заседание не е била призована Районна прокуратура –
Дупница.
В съдебното
заседание на 08.12.2020г. И.В. е представил удостоверение за наследници на
починалия ищец Георги В., според което И.В. е негов единствен наследник. Съдът
е заличил починалата страна и е конституирал правоприемника. В същото заседание
е постановено обжалваното определение, с което производството по делото е
прекратено като недопустимо, като съдът е приел, че не налице разпоредбата на
чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, която предполага наличие на отменен административен акт,
тъй като в случая нито заповедта на РДНСК била отменена, нито решението на
КнАС.
Така
направеният извод на районния съд е неправилен. Сама по себе си констатацията,
че никоя от хипотезите на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ не е налице, е вярна, но това не е
основание делото да бъде прекратено. Съдът изобщо не е съобразил естеството на
твърденията в исковата молба, не е преценил необходимостта от тяхната
конкретизация, не е предприел действия по установяване на вярната правна
квалификация, в резултат на което е постановил един незаконосъобразен съдебен
акт.
На първо
място, съдът е следвало да прецени редовността на исковата молба, в която
водещото твърдение е, че са налице вреди, които следва да бъдат обезщетени,
настъпили в резултат на правораздавателната дейност на Административен
съд-Кюстендил по адм.д.№42/2013г.,по което били допуснати нарушения на правото
на Европейския съюз (ЕС) – ограничаване правото на защита на ищците,
посредством лишаване на същите от възможност да изразят становище по
назначаването на експертизи в производството и – поради големия брой проведени
съдебни заседания – лишаване на същите от възможност да се възползват от благоприятна
за тях промяна в материалния закон, свързана с предмета на делото. В
последствие е било конкретизирано, че исковете се основават на твърдения за
настъпили вреди от неизпълнение на задълженията на държавата по чл.4 § 3 от
ДЕС.
Видно е, че
така изложените твърдения са в голяма степен бланкетни и общото посочване на
задълженията на държавата по чл.4 §3 от ДЕС не може да обвърже съда да приеме,
че това е правната квалификация на иска. Още по-малко, при заявените твърдения,
съдът е имал основание да разсъждава дали са или не са налице хипотезите на
чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, което ищците въобще не са и твърдели.
Съдът въобще
не е потърсил, още по-малко е дал отговор за приложимостта на чл.2в от ЗОДОВ,
който е бил приет след подаване на исковата молба в съда, във връзка с което би
следвало да се прецени и нормата на §6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ
бр.94/2019г.).
Също така
следва да се отбележи, че при положение, че се твърди настъпване на вреди от
действия или бездействия на АС-Кюстендил и се претендира обезщетяването им,
прекратяването на делото, поради отсъствие на хипотеза по ЗОДОВ, представлява
отказ от правосъдие, тъй като ако съдът приеме, че този закон не е
приложим, за страната остава общият
гражданскоправен ред за защита. Отговорността на държавата принципно се
реализира по специалния ред на ЗОДОВ, приложим само в конкретно уредените
случаи в чл.1, чл.2, чл.2а, чл.2б и – съгласно изменението с ДВ бр.94/2019г. –
в чл.2в от ЗОДОВ, а ако не се обхваща от този закон – отговорността
на държавата за вреди се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.7 от Конституцията на РБ.
Освен това
следва да се посочи, че практиката на Съда на ЕС допуска реализиране на
отговорността на държавата за неизпълнено задължение по чл.4 §3 от ДЕС, като
основанията са – нарушена норма на правото на ЕС, която предпоставя права на
частноправен субект; нарушението да е "достатъчно съществено" и да е
в пряка причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Тази отговорност на държавата
за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие нарушения на правото
на Съюза може да възникне независимо от вида на нарушението – било то
неправилно транспонирана директива, поддържане в сила на национална правна
норма, която противоречи на правото на ЕС или решение на национална юрисдикция,
която се произнася като последна инстанция в противоречие с правото на ЕС. За
да бъде реализирана обаче тази обективна отговорност на държавата, ищецът
трябва да изложи ясни и конкретни твърдения за предпоставките, при които тя
възниква, като посочи в какво се състои нарушението на правото на ЕС.
Бланкетното изявление, че е нарушено правото на ЕС не съставлява основание на
предявения иск, тъй като такова основание са фактите и обстоятелствата, от
които ищецът извежда претендираното право.
Изложеното
очертава извод, че ДнРС е приел исковете за недопустими и е прекратил
производството по делото, без да предприеме нужните действия, за да обезпечи
редовността на исковата молба и да даде адекватна правна квалификация на
исковете.
Постановеният
съдебен акт подлежи на отмяна, а делото – на връщане на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване изложеното
по-горе.
Не може да
бъде уважено искането на жалбоподателя делото да бъде разгледано от окръжния
съд, тъй като подобно процедиране би било в разрез с правилата за родовата
подсъдност.
На
жалбоподателя не се следват разноски за настоящото производство. Дублирането на
държавни такси, заплатени пред РС-Кюстендил и РС-Дупница поначало би следвало
да бъде преодоляно, чрез връщане на недължимо платените такси, за което
компетентен да се произнесе е съдът, по сметка на който е било извършено
плащането. При все това, от значение би бил и въпросът каква е правната
квалификация на исковете (за имуществени и за неимуществени вреди), тъй като в
случай, че исковете са основани на чл.49 от ЗЗД, дължимата държавна такса за
разглеждането им би се определила по общите правила и в този случай би се
дължало довнасяне, а не връщане на държавна такса.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
О Т М Е Н Я определение от 08.12.2020г. на Районен съд-Дупница,
постановено по гр.д.№1003/2019г. по описа на същия съд, с което е прекратено
като недопустимо производството по делото.
В Р Ъ Щ А делото на Районен съд-Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.