МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1738/2009 год. на ЛРС,
VІІІ наказателен с-в
Срещу подсъдимият С.К.Й.,***, било предявено обвинение за престъпление по чл. 216, ал.4, вр. с ал.1, предл.2, вр. с чл.20, ад.2 от НК, за това, че на 20.07.2009г.,
около 15,00ч., в гр.Угърчин, на ул."Шипка" №21, в съучастие с Г.С.Д., ЕГН ********** ***, като съизвършител, повредил противозаконно чужди движими вещи -покривна конструкция и дограма, част от жилищна сграда, собственост на М.А. ***, като причинената вреда е в размер на 174,40лв и деянието представлява маловажен случай.
Срещу подсъдимият Г.С.Д. ***, било предявено обвинение за престъпление по чл. 216,
ал.4, вр. с ал.1, предл.2, вр. с
чл.20, ад.2 от НК, за това, че на 20.07.2009г„ около 15,00ч., в
гр.Угърчин, на ул."Шипка" №21, в съучастие със С.К.Й., ЕГН ********** ***, като съизвършител, повредил противозаконно чужди движими вещи -покривна конструкция и дограма, част от жилищна сграда, собственост на М.А. ***, като причинената вреда е в размер на 174,40лв и деянието представлява маловажен случай.
С
Разпореждане от 23.12.2009 год., съдът е взел решение делото да се разглежда по
реда на Глава 27 от НК.
В с.з.
защитниците на двамата подсъдими са заявили, че желаят делото да се разгледа по
реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните след разясняване на подсъдимите от
съда правата им по чл. 371 от НПК и след като ги е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по
чл. 371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимите са
направили самопризнание и в с.з. са заявили, че се признават за виновни, че
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на
истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна,
като са се съгласили да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направените самопризнания от двамата
подсъдими, съдът, след като е установил, че самопризнанията им му се подкрепят
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение по чл. 371,
ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие, съдът
не е извършил разпит на подсъдимите, на свидетелите и на в. л. изготвило назначената
на досъдебното производство експертиза за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура
- Ловеч в съдебно заседание поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими така
както са предявени с обвинителния акт, като излага, че подсъдимите изцяло са
признали фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
самопризнанията им се подкрепят от останалите събрани на досъдебното
производство доказателства, поради което моли да бъдат признати за виновни в
извършване на престъплението за което са предадени на съд, като им бъде
наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, в размер на глоба към
минимума определен в закона.
Подс. С.К.Й. ***.е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт отговарят на истината. Защитникът му адв. В. Г. е изложил, че
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка отговаря на случилото се,
което безспорно било потвърдено и от подзащитният му. Моли при определяне на
наказанията на подзащитният му да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като
на подзащитният му се определи наказание
глоба към минимума определен в закона.
Подс. Г.С.Д. ***.е заявил, че се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината. Защитникът му
адв. Ил. И. е изложил, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка
отговаря на случилото се, което безспорно било потвърдено и от подзащитният му.
Моли при определяне на наказанията на подзащитният му да се приложи
разпоредбата на чл.58а от НК, като на
подзащитният му се определи наказание глоба към минимума определен в
закона.
От направените самопризнания
на двамата подсъдими, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели и заключението на изготвената на досъдебното
производство експертиза, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.К.Й. ***. Неженен.
Неграмотен. Безработен. Неосъждан.
Подсъдимият
Г.С.Д. ***. Неженен. Неграмотен. Безработен. Неосъждан.
На
18.07.2009г., следобед, св. М.А. се прибирал към дома си по
ул."Шипка" в гр.Угърчин. На улицата видял как синовете му -Асен и
Тодор се карат с подс. С.Й. и с подс. Г.Д.. Свидетелят А. успял да ги възпре от
по-нататъшни саморазправи. След около час обаче същите лица отново се скарали
помежду си, като този път конфликтът прерастнал в сбиване между тях. В
резултата на сбиването някои от участниците се наложило да бъдат откарани до
гр.Ловеч за оказване на спешна медицинска помощ. Това допълнително обезпокоило
св.А., който решил, че за него и семейството му не е безопасно да остава в
жилището си. Пренощували в къщата на ул."Шипка" №21 (семейното им
жилище) и сутринта на 19.07.2009г. взели най-необходимите им вещи и напуснали
жилището, защото св.А. преценил, че ще е опасно за тях да останат там. На
20.07.2009г. подс. Д. и подс. Й. отишли около 15ч. в дома на св.А.. Уверили се,
че няма никой в къщата и започнали да събарят дограмата и вратите на
постройката. Заедно с тях били и наказателно неотговорните лица - малолетните
св. М. Шарков и св. Динка Шаркова, които се качили на покрива на къщата и
започнали да хвърлят циглите от покривната конструкция на земята около къщата.
По делото било установено, че
собственик на къщата на ул."Шипка" №21 бил М.А.А., който я придобил с
предварителен договр от Сашка Пушкарова.
В качеството на свидетели по
делото били разпитани: М.А. (л.32), Камелия Каменова (л.34), М. Шарков (л.35),
Динка Шаркова (л.36) и Анета Шаркова (л.37).
По делото е назначена и извършена
експертиза, която дала отговор за стойността на повреденото имущество, като
същото е оценено на 174,40лв. към момента на извършване на деянието (л.28-30).
Разпитани в качество на
обвиняеми, както и при предявяване на разследването, С.К.Й. и Г.С.Д. се
признали за виновни, дали подробни обяснения и се разкаяли за стореното. Обяснили, че имат желание да възстановят
вредите, но им е невъзможно поради факта, че са безработни(л.54, 44, 59 и 60).
От приложените по делото справки
от Бюро съдимост (л.48, 58) се установява, че обвиняемите са неосъждани към
момента на извършване на деянието.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият С.К.Й. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал.4,
вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2 НК, за това, че на 20.07.2009г., около
15,00ч., в гр.Угърчин, на ул."Шипка" №21, в съучастие с Г.С.Д., ЕГН **********
***, като съизвършител, повредил противозаконно чужди движими вещи - покривна
конструкция и дограма, част от жилищна сграда, собственост на М.А. ***, като причинената вреда е в размер на
174,40лв. и деянието представлява маловажен случай.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Г.С.Д. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал.4,
вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2 НК, за това, че на 20.07.2009г., около
15,00ч., в гр.Угърчин, на ул."Шипка" №21, в съучастие със С.К.Й., ЕГН
********** ***, като съизвършител, повредил противозаконно чужди движими вещи
-покривна конструкция и дограма, част от жилищна сграда, собственост на М.А. ***,
като причинената вреда е в размер на 174,40лв. и деянието представлява маловажен
случай.
От обективна страна двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние, чрез
действие, като противозаконно повредили чужди движими вещи - покривна конструкция и дограма, част от жилищна сграда, собственост на М.А. ***, като причинената вреда е в размер на 174,40лв. и деянието
представлява маловажен случай. Двамата подсъдими са упражнили пряко и
непосредствено въздействие върху горепосочените вещи, по начин, че те да не
могат да служат по предназначението си.
От субективна страна деянието е
извършено от двамата подсъдими виновно, при пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали
тяхното настъпване.
Деянието
е извършено в съучастие, като двамата подсъдими са извършили деянието в
качеството си на извършители по смисъла
на чл.20, ал.2 от НК.
Деянието е квалифицирано по 216, ал.4, вр. с ал.1,
пр.2 от НК, тъй Като представлява маловажен случай.
Настоящата инстанция намира,
че от направените самопризнания на двамата подсъдими и събраните на досъдебното
производство писмени доказателства, които го подкрепят, както и от показанията
на разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключението на
изготвената на досъдебното производство експертиза по безспорен начин е
установено, че подсъдимите са автори на деянието, за което са предадени на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимите за виновни и ги осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направените
от подсъдимите самопризнания, от писмените доказателствата по делото, които ги
подрепят, от разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключението
на изготвената на досъдебното производство експертиза.
Причина за извършване на престъплението, съдът намира в нежеланието на двамата подсъдими да се
съобразяват с установения в страната ред и незачитането на правото на
собственост на гражданите.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното
от подсъдимият Г.С.Д. престъпление по чл. 216, ал.4, вр. с ал.1, пр.2,
вр. с чл.20, ал.2 НК, са предвидени наказания лишаване от
свобода до 6 месеца или "глоба от
100 до 300 лева", като с престъплението са причинени имуществени вреди в
размер на 174,40лв., които до приключване на съдебното следствие не бяха възстановени. Подсъдимият Д. не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, но с оглед на
това, че не са възстановени имуществените вреди
не са на лице основанията на разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК за
освобождаването му от наказателна отговорност за извършеното престъпление с
налагане на административно наказание глоба.
При определяне на вида и
размера на наказанието за престъплението по чл. 216, ал.4, вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2 НК, на подсъдимия Д., настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2 от НПК определи
наказанието при условията на чл.58а от НК –
като предвид обстоятелството, че за престъплението за което е предаден
на съд е предвидено наказание лишаване от свобода до 6 месеца или "глоба от 100 до 300
лева", и съобразявайки разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която, съдът
не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидении
различни наказания, наложи на подсъдимия наказания глоба. При определяне
размера на глобата, съдът съобрази добрите характеристични данни на подсъдимият,
липсата на предишни осъждания, семейното му и имотно състояние, съдействието за
разкриване на обективната истина по делото и изразеното съжаление, като
отекчаващо вината обстоятелство отчете единствено обществената опасност на
деянието, поради което прецени, че справедливо
се явява наказанието "глоба" в размер на 100.00 /сто/ лева, поради
което и на основание чл. 216, ал.4, вр. с ал.1, пр.2,
вр. с чл.20, ал.2 и чл.58а от НК, осъди подс. Д. на глоба в размер на 100.00 лева, която да заплати в полза на държавата по
сметка ***.
За извършеното
от подсъдимият С.К.Й. престъпление по чл. 216,
ал.4, вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2 НК, са предвидени наказания лишаване от свобода
до 6 месеца или "глоба от 100 до 300 лева", като с
престъплението са причинени имуществени вреди в размер на 174,40лв., които до приключване на съдебното следствие не бяха
възстановени. Подсъдимият Д. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност, но с оглед на това, че не са възстановени имуществените вреди не са на лице основанията на разпоредбата на
чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност за
извършеното престъпление с налагане на административно наказание глоба.
При определяне на вида и
размера на наказанието за престъплението по чл. 216, ал.4, вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2 НК, на подсъдимия Й., настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2 от НПК
определи наказанието при условията на чл.58а от НК – като предвид обстоятелството, че за
престъплението за което е предаден на съд е предвидено наказание лишаване от свобода до 6 месеца или
"глоба от 100 до 300 лева", и съобразявайки разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която, съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание при
алтернативно предвидении различни наказания, наложи на подсъдимия наказания
глоба. При определяне размера на глобата, съдът съобрази добрите
характеристични данни на подсъдимият, липсата на предишни осъждания, семейното
му и имотно състояние, съдействието за разкриване на обективната истина по
делото и изразеното съжаление, като отекчаващо вината обстоятелство отчете единствено
обществената опасност на деянието,
поради което прецени, че справедливо се явява наказанието
"глоба" в размер на 100.00 /сто/ лева, поради което и на основание чл. 216, ал.4, вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2 и чл.58а от НК, осъди подс. Й. на глоба в размер на
100.00 лева, която да заплати в полза на държавата по сметка ***.
С оглед изхода
на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът постанови двамата подсъдими
солидарно да заплатят направените по делото разноски в размер на 70.00 по
сметка *** – Ловеч.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: