Решение по дело №669/2019 на Районен съд - Тетевен

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                           №

                   град Тетевен ,05.10.2020 година

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

    

       ТЕТЕВЕНСКИЯТ Т РАЙОНЕН СЪД -  в съдебно заседание на четиринадесети септември ,през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ани Георгиева

При секретаря :Петя Георгиева ,

       Като разгледа докладваното от съдията Георгиева , Гр. Дело №  669 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

         Производството е реда на чл. 318 и сл. ГПК.

                 Делото е образувано по  иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, предявен А.К.Р. *** ,чрез пълномощника адв. С.С. от ЛАК против Н.Г.К. А. Р.  с постоянен адрес в Португалия , като същия е португалски гражданин , с правно основание чл.49 от СК, за развод.Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи. Бракът им бил сключен на 17.06.2006г. в с. Г ,общ. Тетевен , като по време на брака се  родило детето им А. Н.Р. на дата 30.07.2019г.От три години страните били във фактическа раздяла и всекий живеел свой собствен живот , твърди ,че бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен и желае същия да се прекрати с развод без съдът да се произнася по вината.Моли съдът да определи родителските права и местоживеенето на детето при нея , семейното жилище в Португалия да се ползва от мъжа ,предлага режим на лични контакти на детето с бащата , както и ежемесечна издръжка за детето в размер на 150 лв. Ищцата заявява ,че желае след брака да носи предбрачното си име О. . Съдът е указал на ищцата ,че в седмодневен срок следва да уведоми съда дали да изпрати документите по начина в който са приложени   за ответника или да поиска превод на документите на съответния език  съобразно регламент №1393/2007г. на ЕП и СЕ .С допълнителна молба по делото от дата 10.10.2020г  ответницата е заявила ,че ответника е научил в достатъчна степен български език и живее с българка и в момента , като същия е португалски гражданин.

          Съдът е връчил книжата на ответника на посоченият адрес в Португалия , същия не представил отговор на исковата молба . В случая следва да се има предвид ,че общата компетентност на съдилища на страните членки на Европейската общност по дела за развод или обявяване нищожност на брака е уредена в чл. 3 на Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа от 27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №1347/2000 /Регламента/. Съгласно чл. 3 от Регламента, компетентни да се произнесат по делата за развод са съдилищата съобразно обичайното местопребиваване на съпрузите или един от тях или съобразно гражданството им, като в случая ищцата е българска гражданка и пребивава в България . Така съгласно чл. 3, т.1, б. "а" от Регламента, компетентни по делата за развод са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване или са имали обичайно последно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там; ответникът има обичайно местопребиваване или при обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване; ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял в държавата поне една година непосредствено преди предявяване на иска или ако е живял поне шест месеца преди предявяване на иска и е гражданин на въпросната държава членка. В случая от ищцата се твърди ,че от 3 години с ответника е във фактическа раздяла , като се твърди ,че през 2019г  се е родило дете А. и раждането е било в гр. Троян България. Съгласно чл. 3, б. "б" от Регламента, компетентни да се произнесат по делата за развод са и съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В последната хипотеза, връзката, определяща компетентността на съда не е свързана с обичайното местопребиваване, а само с гражданството на съпрузите, предвид което, когато двамата съпрузи са български граждани, българският съд е компетентен да се произнесе по иск за развод или унищожаване на брака в равна степен с този на държава-членка, в която съпрузите или един от тях имат обичайно местопребиваване. 

       В случая сме изправени пред хипотезата на чл. чл. 3, т.1, б. "а" от Регламента, поради което е компетентен българският съд, като по делото няма данни да е заведен иск за развод в Португалия с оглед разпоредбата на чл.19 от регламента .По отношение на иска за издръжката на малолетното съдът следва да се произнесе съобразно Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, като съобразно чл.5 т.  2. по делата за издръжка -  специална компетентност имат  съдилищата на мястото, където получаващият издръжка има местоживеене или обичайно пребиваване, или ако делото е свързано с производство относно гражданското състояние на лице - в съда, който съобразно своето право е компетентен да разглежда такова производство, освен ако тази компетентност се основава единствено на гражданството на една от страните. По отношение обаче на семейното жилище , когато с иска за развод е въведена и претенция  за предоставяне на семейното жилище в случая ищцата е заявила то да се предостави на мъжа , а същото се намира в Португалия , българския съд определя компетентността си в зависимост от местонахождението на имота .Независимо от правото на  собственост на семейното жилище по отношение на тези мерки за компетентен е този съд , който  се произнася по местонахождението на имота –Регламент 44/2001 на ЕО-чл.6 т.4 ,  поради което българския съд не може да определя мерки  по предоставяне на ползването на семейното жилище в Португалия , тъй като е извън територията на страната ни .

             В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор. В съдебно заседание ищцата се явява ,представлява се от адв. С.С. от ЛАК и поддържат исковата молба и представените  с нея доказателства  , ответника не се явява не се представлява .

             Тетевенският районен съд като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:  Страните са сключили граждански брак на 17.06.2006г видно от удостоверение за сключен граждански брак издадено на 05.08.2019г.-дубликат  , въз основа на акт за сключен граждански брак 0004 от 17.06.2006г.  съставен в кметство с. Г , общ. Тетевен .По време на брака на ищцата с ответника е родено на дата ***г детето А. Н.Р.. От разпита на свидетелката Анка Александрова Маринова-майка на ищцата се установява ,че ищцата и зет и ,който е португалец имали конфликти , тъй като другата и дъщеря , която живеела с тях имала също връзка със зет и в момента ответника живеел с нея .Ответника изгонил ищцата и в момента живеел с другата и дъщеря на семейни начала и имал и дете от нея, което било 9 годишно  . Правени били опити да се разберат но ответника не бил съгласен на развод. След като ищцата се прибрала в България заживяла с друг мъж, който е българин  и детето Адриана било от него , но понеже нямали развод било записано на името на ответника. Защитника адв. С. заявява ,че дело за оспорване на произхода от бащата не е водено , тъй като нямали средства за това.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че към настоящият момент брачният съюз между страните не изпълнява функцията си и не съответства на принципите , на които се основава бракът и семейството, които принципи са прокламирани в разпоредбата на чл. 2, т. 3, т. 6 и т. 7 СК. Ищцата твърди , от около 3 години брачните отношения с ответника се променили в негативна посока  , от своя страна ответника не е оспорил този факт .Към момента на приключване на устните състезания, въз основа на доказаните от страните факти и обстоятелства, следва единственият възможен извод, че техните лични отношения са в противоречие с разпоредбите на чл. 14, и чл. 17 СК, след като се е стигнало до депозиране на иск за развод . Между страните напълно и необратимо са изчезнали взаимността, общите грижи за семейството, които общи грижи са длъжни да полагат и двамата съпрузи, а така също и разбирателството по въпроси свързани със семейството. В настоящото си състояние, брачната връзка между страните не изпълнява своята социална функция и не е оправдано юридическото и запазване. Фактическото състояние в отношенията между съпрузите е лишено от основополагащи в отношенията между съпрузите принципи, на които именно се основава брачният съюз между мъжа и жената и при доказани нарушения на основни техни задължения, произтичащи от брака.

        По отношение на издръжката ,  в съдебно заседание се установи ,че ищцата има дете родено по време на брака с ответника , но за същото се твърди ,че е  от друг баща ,с който тя съжителства , както и ,че произхода от бащата не е оспорен.

          Съгласно нормата на  чл. 61. (1) от СК-  Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване, тоест , що се касае до произхода от бащата при наличие на брачна връзка, е установена следната презумпция: Т.е. бащинството в тази хипотеза се презумира от закона – чл. 61, ал.1 – ако раждането е през време на брака или до триста дни от неговото прекратяване.  Тази презумпция, бидейки законово установена, не налага необходимост от доказване на произхода от съпруга на майката, той се презумира – при наличието на брачна връзка и факта на раждане на дете през време на брака или до 300 дни от прекратяването му. (Прекратяването се брои от влизане в сила на съдебното решение за развода по дни). Тоест баща на детето се явява ответника , поради което същия дължи издръжка на малолетното дете А. Н.Р. , род. на ***г с ЕГН **********. При преценка на размерът на евентуалната издръжка, която ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете ,като следва да бъдат съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на дължащия . Видно от  Постановление на Министерски съвет № 350 от  19 декември 2019 г. на МС минималната работна заплата за страната е 610 лв. , а издръжката за детето се определя съобразно чл. 142 ал.2 минималната издръжка за едно дете е равна на ¼ част от М.Р.З. Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на издръжката е ¼ от МРЗ , то актуалния минимален размер на издръжката считано от 01.01.2020 г е 152,50 лв.При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери , но не може да постанови и по-ниска от определения минимален размер и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и особените му потребности за конкретната възраст. Поради ,което настоящия състав счита че за детето А.  са нужни  по 160 лв. месечна издръжка начиная от датата на иска 10.09.2019г в едно със законната лихва върху всяка една просрочена вноски.

      ДОСЕЖНО РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ НА ДЕТЕТО С БАЩАТА.  Съдът намира, че майката  А.К.Р.    притежава необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на детето  за неговото  правилно отглеждане и възпитание. Тя може да му  предостави домашен уют и добри социално, поради което съдът следва да  и  присъди родителските права и да определи местоживеенето на детето А. Н.Р. при майката на нейния адрес *** . По отношение на режима на лични контакти съдът намира ,че детето е малко , родено е на  ***г  и ще е уместен режим на лични контакти с бащата , а именно : бащата  ще може да взема при себе си детето Андежела от дома на майката А. първа и трета  събота  и   неделя от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден с преспиване  до 18.00 часа на неделния ден, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща , както и 15   дни през лятото, когато майката  не е в платен годишен отпуск, а през останалото време бащата винаги може да взема детето при себе си  със съгласието на майката .

 ДОСЕЖНО  ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ. Семейното жилище по смисъла на чл.56 от СК е жилището,  в което  семейството  живее, без оглед  чия е собствеността върху имота и дали е придобит през време на брака .В настоящия случай същото е в Португалия  и когато с иска за развод е въведена и претенция  за предоставяне на семейното жилище в случая ищцата е заявила то да се предостави на мъжа , а същото се намира в Португалия , българския съд определя компетентността си в зависимост от местонахождението на имота .Независимо от правото на  собственост на семейното жилище по отношение на тези мерките за компетентен е този съд , който  се произнася по местонахождението на имота –Регламент 44/2001 на ЕО-чл.6 т.4 ,  поради което българския съд не може да определя мерки  по предоставяне на ползването на семейното жилище в Португалия , тъй като е извън територията на страната ни .

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ФАМИЛНОТО ИМЕ : С исковата молба е направено искане по реда на чл.53 от СК  от ищцата А.К.Р.  след прекратяване на брака съдът да постанови да носи предбрачното си име О. , искането е допустима и следва да бъде уважено.

 ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ :На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., от която е платена 40 лв. от ищцата  с подаване на исковата молба , поради което следва да се осъди ответника  да заплати остатъка  от държавната такса в размер на 10 лв. по сметка  на Р.С.Тетевен на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.   

 Следва да бъде осъден ответника да заплати на основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника ще се възложи заплащането на държавната такса  в полза на Р.С.Тетевен   по уважения иск за издръжка държавна такса  в размер на 230,40 лв. , както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист     

            Водим от горното съдът,

 

Р   Е   Ш   И  : 

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 17.06.2006г. ,с акт за брак № 0004  от 17.06.2006. на с. Г , общ. Тетевен , обл. Ловеч   , граждански брак между Н.Г.К. А. Р. , род. на ***г.с постоянен адрес ********** ********** и А.К.Р.  с ЕГН ********** ***.

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето А. Н.Р. , род. на ***г , ЕГН ********** на майката А.К.Р.  с ЕГН ********** и определя местоживеенето му  при майката на адрес  . Г , общ. Тетевен , обл. Ловеч,ул. „Георги Бенковски”№1а.

 

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на  бащата Н.Г.К. А. Р. , род. на ***г.с постоянен адрес ********** ********** с детето А. Н.Р. с ЕГН **********, както следва : Бащата има право  да взема и връща детето А. Н.Р. от дома на неговата майка А.К.Р.  всяка първа и трета  събота  и   неделя от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден с преспиване  до 18.00 часа на неделния ден , както и 15   дни през лятото, когато майката  не е в платен годишен отпуск, а през останалото време бащата винаги може да взема детето при себе си  със съгласието на майката.

 

           ОСЪЖДА   Н.Г.К. А. Р. , род. на ***г.с постоянен адрес ********** ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето А. Н.Р. , род. на ***г , ЕГН **********, чрез нейната майка А.К.Р. ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 160.00 лв.(Сто и шейсет   )лв., считано от 10.09.2019 г./датата на подаване на исковата молба в съда /в едно със законната лихва върху вся просрочена вноска , до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване.

 

 ПОСТАНОВЯВА  след прекратяване на барака А.К.Р.  с ЕГН ********** *** да носи предбрачната си фамилия „О.”.

 

          ОСЪЖДА   Н.Г.К. А. Р. , род. на ***г.с постоянен адрес ********** ********** ДА ЗАПЛАТИ  по сметката за държавните такси  на Районен съд Тетевен сумата от 10 лв. на основание чл.6  т.2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и на основание . 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника ще се възложи заплащането на държавната такса  в полза на Р.С.Тетевен   по уважения размер на  искА за издръжка в размер на 230,40 лв. и 5 лева са служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: